ОРЯХОВО – различният град на Дунава

Кметът Росен Добрев: Инвеститорите идват в общини с изградена инфраструктура

Прочетена: 99

Георги Сотиров

Оряхово наистина е различен град, и то в няколко насоки. Първата безспорно е уникалната му панорама към р. Дунав. Откъдето и да погледнеш, от височините, по които хората са строели къщите си през годините, голямата река доминира.

В исторически план – само на един километър западно от града, се намира култовата за региона средновековна крепост Камъка, изградена през IX в. и просъществувала до XIV в. Днес e любимо място за разходки на местните жители и гостите на общината. От тук са преминали войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд Люксембургски (1396) и Владислав Ягело (1444). По тези земи е бил и важният римски път от Белград за Константинопол.

По-късно, през 1837 г., е осветена църквата „Св. Георги“, която днес е паметник на културата от национално значение.

След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на строителството и архитектурата, в които се забелязват характерните по онова време в Европа сгради със стиловите форми на Ренесанса и барока, на актуалния сецесион и на модернизма между Първата и Втората световна война.
През 20-те години на XX в. е завършено строителството на жп линията Червен бряг – Оряхово, открита е новата църква „Успение Богородично“ и е готова сградата на читалището.

Друга насока е любопитна, но и знакова за манталитета и родолюбието на хората, живеещи край великата река. Един от тях – някогашният главен лекар на болницата д-р Тодор Баев, превежда няколко години поред заплатата си за строежа на болницата. Днешният градоначалник продължава делото му, като по негово настояване кметското му възнаграждение се пренасочва в бюджета на същата болница – за заплати на лекарите. Между двете събития има 40-годишна разлика, но именно това говори за съхранения дух край Дунава.

Кметът Росен Добрев: Инвеститорите идват в общини с изградена инфраструктура 

Г-н Добрев, докато дойде часът на планираното ни интервю, разговарях пред сградата на общината с Ваши съграждани, задавайки им въпроса защо са гласували за Вас. Те обясниха, че няколко години преди изборите са арендовали земи при Вас и са се убедили във Вашата почтеност.

За да развия идеите си в областта на земеделието, трябваше да имам земя за обработване. Нямаше как да купя, защото не разполагам с необходимия капитал за това. И заложих на честността и човещината. Защото големите арендатори – „колегите”, изкарват 600 – 800 кг царевица от декар, а рентата е върху 300 кг. При нас нещата бяха коректни и с тази почтеност фирмата ни започна да се развива.

Хората ми разказаха и че след 2011 г. с встъпването си в длъжност като кмет сте превеждал заплатата си на болницата, за да се подпомогне издръжката й.

Беше трудно време. В началото на първия мандат заварихме празна каса с акт към НАП за 700 хил. лв. Нямахме пари дори за тонер касета. И общината, и болницата бяха във фалит.
Причините за това са много. Северозападна България не е нито София, нито Пловдив, нито Черноморието. Как да поканиш инвеститор, като той ще си счупи колата по нашите улици?

И двата си мандата печелите с по-добра и разбираема програма. Така ли е?

Не е така. Писаните програми все пак са само къс хартия. Може и да си написал гениален план, но какво от това, ако нямаш пари да го реализираш?

Открити сме с хората, разговаряме с тях. Но те също знаят, както и моята администрация, че ако не спечелим пари – по европейски проекти или от държавния бюджет, приказките нямат стойност. С хипотези не се управлява или се управлява, но до време, докато не започне действието. А то става с пари. С много пари.

Имам два особени приоритета, на които много държа и които не така тежко са зависими от финансирането, както е строителството на водния цикъл или инфраструктурата ни например. Става въпрос за децата на Оряхово. За младите хора на общината и за техните приоритетни занимания със спорт и култура. Това са базови ценности на града с исторически привкус. Искам да запазя духа ни, защото той е свързан с големи личности, с европейската култура в архитектурата и строителството.

Дунавският град носи дълбоко в себе си Дико-Илиевото хоро. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски центрове. А в памет на загиналите румънски воини е издигната статуя, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки, автор на паметника на Цар Освободител в София и на Паметника на Свободата в Русе.
Това е Оряхово. И не само…

Казано по друг, строителен начин – темелите на Вашия град са дълбоко в земята и пораждат отговорност.

Абсолютно. И се държим здраво за това и работим. Но ето един различен факт – не политически, а по-скоро административен. Канализацията на общинския център е много стара. Правена е с етернитови тръби, с оразмерявания, които сега са недостатъчни, и прочие. Денивелацията ни е огромна. Няма друг такъв град в България. И представете си един проливен дъжд, водата от който не може да бъде поета от канализацията, а на всичко отгоре тръбите са и счупени. Водата наводнява супернаклонените терени и земята тръгва. Свлачищата са нещо страшно. Да не дава Господ! За нашия град дъждовната канализация не е приумица. Тя е задължителна за неговото оцеляване, за запазването на къщи, блокове, различни комуникации.

След като моят предшественик провали започнатия воден цикъл, а канализацията е жизнено важна, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от ПУДООС ме посъветваха да подходя праг­матично – да планирам трасетата на три части и така да строя канализацията. Послушах ги. Солидни фирми, които строят метрото в столицата и други големи обекти, завършиха първата част от начинанието. За втората последното служебно правителство не ни отпусна средства, а когато дойде време за третата част, смениха ръководството на ПУДООС и работата оттече.

Ще допълня и друго. Оряхово бе единствената община, която не получи нищо от публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ на кабинета „Орешарски“, която беше с бюджет

500 млн. лв. Впрочем, съдихме и осъдихме Министерския съвет. Това направихме властите от три общини – Оряхово, Козлодуй и Бяла Слатина.

Кметският стол явно е горещ. Нека излезем извън административните трудности – при хората. Какви са проблемите от ежедневието им?

Самият аз съм спортна натура и често влизам в залата. Сега си представете как изглеж­даше физкултурен салон, който заварихме след първите избори: на терен от половин декар беше излят бетон със забити пет-шест ферми, които стърчаха на воля…15 години. А залата в голямото ни село Селановци не беше ремонтирана 30 години. Вътре имаше теч, дори и когато дъждът навън спре. Всичко беше в мухъл, там нямаше деца. Важно е да поясня, че бадминтонът се развива в Оряхово от 1980 г. Този спорт е донесъл немалка слава на града ни в България, в Румъния, бившия СССР, Грузия, Полша, Молдова, Унгария, Македония.

При встъпването ми в длъжност се запознах с обстоятелствата и се оказа, че има реална възможност върху въпросния половин декар да се изгради нова спортна зала. И започнахме изграждането. Стана ясно, че за да бъдем домакини на международни състезания по бадминтон, е необходимо височината вътре в залата да е 7 м. А нашата проектна височина беше 6 м. Това се оказа голям проблем и за фирмата, която строи, и за нас по отношение на допълнителното финансиране. Идеите бяха две – или да се удължат фермите с един метър, или да копаем надолу в бетона – също един метър. Консултирахме се и с ДФ „Земеделие”, с тогавашния изп. директор и настоящ министър на земеделието и храните Румен Порожанов и започнахме да копаем необходимия седми метър. Е, видяхте какво кокетно съоръжение за бадминтон с четири корта имаме. Дори премиерът Бойко Борисов, който дойде на откриването, не повярва с какви пари сме свършили всичко. На други места с толкова левчета строят само физкултурни салони. И се започна. Децата тренират, посрещаме Балканско първенство. Козлодуй помогна с хотелската си база. В Оряхово пристигнаха състезатели от 10 държави. Можем здраво да работим. Имаме перфектна организация – със знамената на пилоните, дефилиране по главната улица тези спортни събития се превръщат в празник за града.
Такова международно състезание в областния град Враца е имало преди десетина години. Сега Оряхово стръмно тръгва нагоре. Ремонтирахме и старата база на бадминтонистите. Тя беше една дизелова централа. След обновяването се превърна в приказна зала за тренировки по борба за децата. В момента в категориите, в които имаме представители, бием всички наред – в цялата страна. Нямаме аналог.

Преди малко стана дума за уникалната география на общинския център и за проблемите, които следват от това. Но градът е чист, зелен и с прекрасна панорама към транс­граничната река. С други думи – Вие сте облагодетелствани в много отношения.

Всичко това е точно казано. Чистим града, администрацията е взискателна в това отношение. Но генералният проблем идва от регионалното сметище на околните седем общини, което е на наша територия. Неговият капацитет е запълнен и имаме остра нужда от средства, за да доизградим новата клетка, започната преди години и изоставена.

Направихме малко подобрение и увеличихме вместимостта на депото, но тя ще бъде изчерпана след броени дни. С общински бюджет не мога да направя повече от това и затова се надявам на подкрепа на държавата. Представили сме в Министерството на околната среда и водите проект за разширение, за сепарираща и компостираща инсталация и чакаме. Подпомогнаха ни много при подготовката на проекта, документацията и т.н. и се
очаква всичко да бъде наред.

Да продължим с екологията… Говорихме обстойно за дъждовната канализация и свързаните с нея проблеми. Каква е ситуацията с отпадъчната вода. Оряхово все още няма ПСОВ.
Отпадъчната вода отива в Дунава точно така, както е било и преди 100 години. Водния цикъл и строителството му излязоха от дневния ред на финансиращата програма при предишното ръководство на общината.

А иначе имаме вкусна питейна вода, която черпим от дълбоки сондажни кладенци. После тя отива в строени за целта водоеми, от където тръгва към чешмите. Иначе при нашата денивелация, ако водата тръгне от високото, ще разбие водомерите на хората. Един такъв водоем ни създаде проблеми с пропуквания и захранване на свлачище. Под него се откъсна огромна земна маса с размери 400 на 700 м. Предизвика тежък инцидент в източната част на града.

Внесохме съответния проект в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, централната власт осигури финансиране и ремонтирахме съоръжението. Дори организирахме малък празник за града. По време на церемонията по пускането на водоема в редовна експлоатация децата засадиха цветя наоколо, направихме ограда, стана красиво.

Край Дунав имате толкова ефектно направени детски площадки, а и кътове за възрастните, че доста градове могат да Ви завиждат за това. И все пак какво още правите за благоустрояването на Оряхово?

Имаме проблеми с трансграничното сътрудничество в това направление. Отново „наследствен“ проблем. Става дума за финансиране на нова идея на мястото на необитаем терен, пълен със зайци, лисици, храсти, кучета. Джунгла в центъра на града. Геодезистът не можеше да влезе да направи нужните замервания и изчисления. Една седмица разчиствахме само за него. Одобриха проекта, а после се оказа, че парите са твърде малко. Крайно недостатъчни. При обявяване на процедурата дойдоха десет фирми, купиха документация за участие, но не се обадиха повече. Направили са си изчисленията и явно също са установили, че финансирането е прекалено малко.

Няколко думи за читалищата? Вашето изглежда повече от прилично отвън – санирано, а на фона на новия площад говори за европейските традиции в архитектурата и строителството във Вашия град.

Първо нека кажа, че читалищата като духовни средища работят прекрасно. Дейността на самодейните колективи е известна далеч извън територията на общината, а за някои от тях – и далеч извън границите на България. При провеждането на различните фестивали пристигат хиляди участници.

Нашето читалище изглежда прилично отвън, но на дневен ред е вътрешният ремонт, което е бавна и скъпа работа. Добро е и читалището ни в Селановци.

Каква е инвестиционната картина в общината?

Сложно е. За да привлечеш инвеститор, трябва да му предложиш условия. Кой привлича бизнеса? Кметът, от една страна, и държавата – от друга. Те са собственици или стопани на инфраструктурата. Каква е тя в Оряхово? Отчайваща. Както е в целия северозападен край на страната.

Или да погледнем Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Що енергия съм вложил в срещи, разговори. Нашенецът си знае неговото – око да види, ръка да пипне. Е, и затова имаме саниран само половин блок. А хората едва сега започнаха да питат кога финансирането ще стигне и до техните жилища. Е, ще чакат. Когато отличната според мен програма стартира, условията бяха ясни и точни. Само че мина много време, докато се задействаме и подадем проектите. Ремонтирахме три детски градини по Международен фонд „Козлодуй“, но пак с големи усилия – едната в Селановци, другите две в Оряхово.

Кандидатстваме за инвестиции по всички възможни направления. Имаме одобрен проект по програмата за Трансгранично сътрудничество със Сърбия – за цялостен ремонт на къщата на видния ни съгражданин Дико Илиев. В нашия аристократичен град, който никога не е бил село, няма да допусна бутафории и недомислици по отношение на духовната, архитектурната и строителната памет. На това разбиране беше основана и идеята за ремонта на центъра с уникалния шадраван в памет на Дико Илиев.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.05.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.