ВАРНА – море, туризъм и история

Прочетена: 141

Свилена Гражданска

Варна е третият по големина град у нас, заемащ площ от 205 кв. км. Разположението на морската столица по Северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси я превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в Черноморския регион. Едновременно с това тя е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа.

Според ранни писмени сведения Одесос (дн. Варна) е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на VI век преди новата ера. Това е периодът на т.нар. Велика гръцка колонизация. Името на града ( Odessos – селище, разположено на вода, „воден“) не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно е имало и по-древно селище. В 15-ата година пр.Хр. провинция Мизия, в която влиза и Одесос, е окончателно присъединена към Римската империя. II и III в. са най-благополучните за града. Римляните укрепват селището, строят водопровод, канализация, много храмове и обществени сгради, сред които и прочутите днес Римски терми. След последното разделяне на империята през 395 г. сл.Хр. градът става важно пристанище на Източната Римска империя и приема християнството за официална религия.

Славяните дават на града неговото днешно име – Варна. През XII и XIV в. Варна се превръща в процъфтяващо търговско пристанищно селище, в което често акостират търговски кораби от Генуа, а по-късно от Венеция и Рагуса. През 1393 г. градът е завладян от османските войски. На 10 ноември 1444 г. в района се провежда битката между кръстоносците, водени от Владислав III Ягело и унгарския воевода Янош Хунияди, и армията на султан Мурад II. Християните губят сражението.

През 1866 г. е изградена първата железопътна линия на българска земя, свързваща Варна с пристанището на Русе. По този начин по р. Дунав се осъществява най-бърза връзка между османската столица Истанбул и Централна Европа.

Градът е освободен на 27 юли 1878 г. в резултат на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и после започва бързо да се разраства.

През октомври 1972 г. недалеч от Варна е открит световно известният халколитен (енеолитен) некропол от V – IV хилядолетие пр.Хр., състоящ се от 294 гроба. Намерените предмети са над 3000 и са изработени от 23,5-каратово злато, а общото им тегло е над 6 кг. Находката се счита за най-старото златно съкровище в света или стотици години по-старо от което и да е друго, намерено до този момент.

 

 

Иван Портних, кмет на общината: Защитихме проекти за 85,6 млн. лв. по „ОПРР 2014 – 2020” 

В наше лице ОП на КСБ – Варна, винаги може да разчита на един активен и коректен партньор

Г-н Портних, проведе се среща между ОП на КСБ – Варна, и община Варна, на която представихте инвестиционната програма на местната администрация. Какви са основните акценти в нея? Как оценявате състоянието на строителния сектор в морската столица?

Инвестиционната програма е много амбициозна и Варна бе една от първите общини в страната, която успешно защити проекти по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) за 85,6 млн. лв. Това са финансовите параметри на предложенията от основния списък, а имеме готовност и с резервни – за 42 млн. лв. С известна гордост мога да кажа, че общината в момента е водеща в страната по дейностите по „ОПРР 2014 – 2020“ с пуснати процедури за над 90% от обектите. Активно работим и в посока увеличаване на местния ресурс, както и за привличане на допълнително финансиране по линия на европейските програми. Очакваме и сериозна помощ от правителството в решаването на теми, които са общи за централната и местната власт – като Аспаруховия мост, пътя за кк Златни пясъци и свлачищата. Успоредно с това разполагаме и с рекорден бюджет за 2017 г. в размер на 270 млн. лв. За сравнение през 2012 г. финансовата рамка беше 187 млн. лв., което е доказателство за реалното икономическото развитие на морската столица. Разбира се, част от увеличението на бюджета се дължи на строителния сектор – факт е, че като цяло имотният пазар във Варна се раздвижи. Предстои в рамките на следващите две общински сесии да внесем за одобрение дузина подробни устройствени планове, което ще е полезно и за града, и за бранша. В наше лице ОП на КСБ – Варна, винаги може да разчита на един активен и коректен партньор.

Кои са основните проблеми в бранша и как заедно с местната структура на КСБ ще търсите най-доброто решение за тяхното преодоляване?

Благодаря на ОП на КСБ – Варна, и на всички, които присъстваха на работната среща, проведена по инициатива на областното представителство и вестник „Строител“. Бяха поставени важни въпроси, на които всички заедно търсим решения. Повдигната бе и темата за публично-частното партньорство (ПЧП). Привърженик съм на подобни проекти, естествено при ясно разписани и спазвани правила, защото опитът сочи, че за съжаление назад във времето са допускани некоректни практики. Но – пак казвам – има възможности да се работи в тази насока с бранша.
Разкажете ни за инфраструктурните обекти, които ще се реализират за подобряване на трафика в града.

Имаме амбициозна програма с готови проекти и осигурено финансиране и от бюджета, и от ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Предстои да започнем работа по булевардите „Васил Левски“, „Приморски“, „Народни будители“, „Първи май“, „Мара Тасева“, където предвиждаме и разширение, на ул. „Студентска“, „Цар Борис III“ (район „Виница“), „Ян Палах“ – от ул. „Зюмбюл“ до ул. „Прилеп“, ул. „Ана Феликсова“ и кръстовището на бул. „Цар Освободител“. Продължаваме пробива на бул. „Васил Левски“ – между бул. „Сливница“ и бул. „Владислав Варненчик“, който е стратегически обект за намаляване на трафика. Готово е временното кръгово кръстовище на бул. „Република“, защото започваме разширение на булеварда и така ще облекчим движението на автомобили към Западната промишлена зона и ул. „Девня“.

Проектите обхващат и много междублокови пространства с цел облагородяване на районите пред домовете на хората. Част от тези ремонти са включени във втората фаза на проекта за Интегриран градски транспорт на Варна по „ОПРР 2014 – 2020“ на обща стойност 29,3 млн. лв. Водим разговори с държавата за изграждането на детелината на АМ „Хемус“ около Игнатиево, която ще отделя от града потока от автомобили за Балчик, Шабла, границата още преди входа на Варна, а от друга страна ще прави връзка с крайезерния път и пристанището. Това ще облекчи трафика в морската столица, ще понижи вредните емисии в атмосферата, както и ще осигури по-пряка връзка с курортите Златни пясъци и Албена. Успоредно с това заедно с кмета на Бургас Димитър Николов активно търсим подкрепа за разширение на пътя Варна – Бургас, защото е изключително важен за двата града, за туризма и за бизнеса.

Предвиждат ли се инвестиции в подобряването на парковете?

Предстои реализиране на втория етап от обновяването на Морската градина на стойност 3 млн. лв. Заданието е готово, изпратено е за съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Целта е възстановяване на знакови места в парка, като алпинеума, розариума, релефния макет на акваторията на Черно море пред аквариума. Планирано е създаване на сцени на открито и на площадки с изглед към морето, обогатяване на растителността с нови видове, монтиране на поливна система. Работим и по изграждането на парк във „Възраждане“, както и за разширението на Аспаруховия парк, който желаем да превърнем във втора морска градина. Амбицията ни е във всички райони на града да правим нови зони за отдих и спорт.

През тази година ще работим по 80 нови спортни площадки и 4 спортни комплекса с комбинирани игрища в обхвата на целия град – по подобие на 230-те детски площадки, които станаха факт през 2016 г. Вярвам, че това ще бъде добър пример за развитие на масовия спорт. Успоредно с тези дейности в сътрудничество с ръководствата на училищата строим модерни спортни бази в дворовете на учебните заведения. Така ще постигнем двоен ефект – децата и младежите ще имат възможност да спортуват в съвременни условия, а след края на часовете игрищата ще могат да се ползват от хората, живеещи в района. Положихме много усилия за налагане на добри практики в спортната политика на общината. С огромен интерес например се прие идеята ни да предоставим общинската база за безвъзмездно ползване от местните клубове. Работим по още инициативи и считам, че Варна напълно заслужава през 2019 г. да бъде Европейски град на спорта.

Колко училища предстои да бъдат ремонтирани по европроекти?

7 училища, 2 професионални гимназии и 3 детски градини ще бъдат изцяло обновени със средства по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Общата стойност на дейностите е над 19 млн. лв. Ремонт, въвеждане на мерки за енергийна ефективност и създаване на достъпна архитектурна среда ще бъдат извършени в Първо основно училище, VII СУ „Найден Геров“, СУ „Димчо Дебелянов“, СУ „П. Яворов“, ОУ „Константин Арабаджиев“, ОУ „Стефан Караджа“ и ОУ „Н. Й. Вапцаров“. В детската градина „Първи юни“ сме заложили обновяване, газификация и оборудване, в „Светулка“– ремонт, мерки за енергийна ефективност и обзавеждане, а в „Ян Бибиян“ – СМР на филиала. Предстои и модернизация на две професионални гимназии – по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“, и по икономика „Д-р Иван Богоров“. Предвидените дейности в ПГГСД „Николай Хайтов“ са саниране чрез топлоизолация, подмяна на дограма, изграждане на нови кабинети и работилници за създаване на съвременен център за придобиване на професионална квалификация и др. В ПГИ „Д-р Иван Богоров“ ще се постави топлоизолация на фасадите, асансьор, рампа и платформа за хора в неравностойно положение, подмяна на дограма, боядисване, подновяване на подовите настилки и други дейности. И за двете гимназии в рамките на проекта са заложени доставката и монтажът на обзавеждане и оборудване, което е в пряка връзка с изпълнението на предлаганите там образователни услуги. Учебните заведения възпитават 1806 ученици, 63-ма от които са със специални потребности. Общата стойност на безвъзмездното финансиране за тях е 2,8 млн. лв.

Започва летният туристически сезон. С какви нови културни събития през тази година ще привличате своите посетители?

През 2017 г. Варна е Европейска младежка столица – една титла, което стана мотор за организирането и провеждането на редица мероприятия. Тя привлече интереса на много нискотарифни авиокомпании, които пък създадоха условия за развитие на морската столица като дестинация за четирите сезона. Варна е фестивален град, много енергично работим за надграждане на традициите в тази насока. През 2017 г. отбелязваме 25 г. от създаването на Театралния фестивал и на Фестивала „Любовта
е лудост“.

Успоредно с това инициираме много нови събития – на 15 юли например ще бъдем домакин на първото издание на МТV в България. Най-голямото музикално събитие на годината ще се проведе на Южния плаж. Едночасовото музикално шоу ще бъде излъчвано на живо по всички телевизионни канали на МTV. Радвам се, че станахме домакини на този формат, който се провежда за първи път в нашата страна, защото е прекрасна възможност за реклама на Варна и на България в цял свят. При огромен интерес премина и пилотното издание на „ВарнаЛит 2017“ – фестивал за детска и младежка литература, който събра в морската столица най-добрите съвременни български автори. Имаше и международно участие, включително с възможности за онлайн комуникации с писатели от цял свят. В продължение на 4 дни повече от 30 творци влязоха в училищата за срещи с учениците. Атмосферата бе невероятна.

Докъде стигна реализацията на проекта за новата сграда на библиотеката?

В момента се подготвя техническият проект, който трябва да е готов до края на юни. Предстои обявяване на процедура за избор на изпълнител и пристъпване към строителство. Считам, че проектът ще покрие всички изисквания за съвременното културно пространство. Той е мащабен, затова ще търсим средства по европейски програми, от местния бюджет, помощта на фирми и граждани. Това ще е първата библиотека, която ще се строи за последните 30 години в България, и вярвам, че ще се превърне в любимо място на варненци.

Ще има ли скоро Вар­на синя зона?

Проведохме процедурата за избор на изпълнител за софтуер, пусната е тази за SMS разплащането за паркирането, остават търговете за скоби и автомобили. Ако няма обжалвания, от есента е възможно да започнем да внедряваме поетапно синя зона във Варна, като, разбира се, проведем информационна кампания, за да могат хората да бъдат наясно с всички въпроси, които ги вълнуват. Както във всички големи европейски градове, това е работещ механизъм за регулиране на проблемите с паркирането. Успоредно търсим и варианти за изграждане на повече паркоместа.

Как протича изпълнението на Националната програма за енергийната ефективност в морската ни столица?

Към момента за 26 блока има избрани изпълнители с издадени разрешения за строеж. Всеки обект е в различен етап на изпълнение. Два са вече въведени в експлоатация, още два предстои да бъдат. Очакванията са до края на октомври всички 26 здания да са готови. В момента тече тръжна процедура за избор на изпълнител за 6 сгради. До няколко седмици трябва да има подписани договори за реализацията на обектите. До средата на юни ще бъде обявена поръчката за други 8 блока за избор на изпълнител. Индикативната им обща стойност е 7,5 млн. лв. Сдруженията, които са регистрирани, са 112, като за 71 от тях имаме изпратени документи към Българската банка за развитие. Общината ще облагородява прилежащите площи около блоковете.
Надявам се резултатите от санирането да мотивират повече хора да се включат в програмата, защото ефектите са по-ниски сметки за електричество и по-добър комфорт.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.06.2017. Категория Новини, Общини, Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *