ПЪРВОМАЙ – плодородните земи на кръстопът

Прочетена: 114

Георги Сотиров

На 18 януари 1894 г. се ражда престолонаследникът княз Борис Търновски. По предложение на местните първенци е решено името на днешния Първомай да се промени от тогавашното Хаджи Елес на Борисовград. Инициативата е приета от централната власт и одобрена с указ на българския княз Фердинанд. Селището носи името Борисовград до 1945 г.

А най-старото документирано споменаване на района е от 1576 г. Сведенията за двата днешни квартала на Първомай – Любеново и Дебър, са още по-стари. Първият се споменава в турски документи от 1488 г. и 1576 г. като Югуртчии, а Дебър е отбелязан като Кьой де Ени Мусулман от венецианския дипломат и учен Бенедето Рамберти през 1534 г.

През 1873 г. официално е открита железопътната линия от Белово до Димитровград. Тя дава тласък на развитието на селището. Куриозното е, че жп линията е трябвало да мине през с. Дервент (кв. „Дебър“), но местните отклоняват предложението, защото не искали пътниците да заглеждат жените им. Според други източници селски първенец подкупва австрийския проектант-инженер със 100 лири, за да промени трасето на жп линията, защото влакът щял да плаши добитъка, а искрите от локомотива – да палят посевите.

Днес с възможни скорости от 160 км/ч през града минава най-модерната българска скоростна железница, искри от електровозите няма, а селското стопанство се развива приоритетно. Повече за живота в община Първомай четете в интервюто с кмета Ангел Папазов.

Кметът Ангел Папазов: Добри условия за живот и работа за хората – това е моята цел №1

Г-н Папазов, община Първомай е на особено комуникативно място – имате скоростна железопътна линия от Европа за Азия, близост до автомагистрала „Тракия”, първокласен път за Родопите. Как се отразява това на развитието на икономиката?

Община Първомай е разположена в най-източната част на Горнотракийската низина. Тя включва 17 населени места с близо 30 хил. жители. През територията й минава р. Марица с нейните притоци реките Мечка и Омуровска. Плодородните земи край тях и ливадите в подножието на Източните Родопи са фактор за развитието на растениевъдството, овощарството, лозарството и животновъдството.

Нарастването на жизнения стандарт на хората способства и за инвестиционното оживление в общината. Развитието на рекламата и втъкването й в почти всички обществени дейности, и особено в медиите, допринася за изграждането на благоприятна бизнес среда. Много държа на този фактор.

Възход има и по отношение на туризма, изграждане на екопътеки, увеселителни центрове за отдих, спорт и възстановяване.

Чуждестранни индустриални производители също проявяват интерес към строителството на предприятия, произвеждащи модерна продукция, насочена към международния пазар. Логистичните центрове на подходящи места около транспортно-комуникационните възли, жп гари, мостове, автомагистрали, както и уникалното разположение на общината ни по отношение на транспортната инфраструктура, способстват за нарастващия интерес към нас от страна на инвеститорите. Периодът е труден, но нито една от жизнените функции на Първомай не прекъсва и за миг.

Как се пътува до Вашите 16 села? Как живеят хората в тях? Благоустроени ли са? Някои са и с голямо население за днешните мащаби на българските села – между 1200 и 1400 жители.
Инвестиции за създаване на привлекателна и безопасна среда, балансирано развитие на централните части на селата и на общината са сред ключовите приоритети на нашата програма. Наличието на добра и качествена инфраструктура и състоянието на услугите е основен стимул за икономически растеж и оттам за повишаване на жизнения стандарт на населението.

Моето внимание е насочено към подобряване състоянието на пътищата до селата с оскъдния бюджет за инфраструктура и търсене на възможности за реновиране на ВиК мрежата. Наистина големите села в общината имат и големи разходи и потребности. Но все пак се справяме, като активно използваме европейските програми и другите възможности, предоставени от ДФ „Земеделие”. А с наличните средства за поддръжка на общинските пътища правим максималното. Не казвам, че е достатъчно, но в години на криза толкова е възможно. Ежедневно търся начини за стимулиране на инвестициите, на малкия и средния бизнес, на земеделските производители. С други думи – всички инициативни хора да бъдат доволни от труда си.

Всичко това рефлектира и върху вашия Общински план за развитие. Какво се предвижда в него по отношение на строителството?

Един от основните компоненти за качеството на живот е техническата инфраструктура. Отделни елементи от нея не са под прякото въздействие на общината, например електропреносната мрежа. Предвидените в Общинския план дейности са много и те категорично говорят за сериозен подход към важните проблеми на хората. Бих изтъкнал подобряване качеството и ефективността на ВиК инфраструктурата, екологичното и модерно третиране на отпадъците, превенцията на природните рискове, подобряване състоянието на сградите публична собственост и на тези с обществено значение. Доверието на хората се постига с реални резултати.

Разкажете за бита на хората. Какви са нивата на безработицата и как се отразява демографската криза? Какво е мястото на икономиката и селското стопанство като елемент от общинската стратегия за формиране на доходи?

Ще си послужа със сухата статистика. Равнището на безработицата при нас е 12,77%, като в сравнение с м.г. тя е намаляла с 6,68%. В квалификационната структура на регистрираните безработни с най-голям дял са неквалифицираните хора без специалност и професия.

Постигането на устойчив икономически растеж чрез развитието на конкурентна икономика се явява ключов параметър за повишаване качеството на живот. Особен акцент в дейността ни в това направление е подобряването на бизнес средата, развитие на нови инициативи и привличането на инвеститори. Всичко това ще стане (извън традиционните за нас селскостопански дейности) чрез изграждане на техническа и инженерна инфраструктура и на индустриалната зона. Важен фактор е и привличането на външни инвеститори, които да развиват дейност, базирана на местните ресурси.

Трябва да е ясно, че селското стопанство е от стратегическо значение както за диверсификация на икономиката, така и при осигуряването на стабилност на пазара на труда и на суровинната база за преработвателната промишленост.

Основните приоритети до 2020 г. са насочени към тотално възстановяване и допълнително развитие на нашия селскостопански потенциал. Имаме много работа в това направление – устойчиви планове и схеми, промяна на предназначението на територии и обекти, стимулиране на производството и преработката на земеделски продукти с висока добавена стойност и пазарен потенциал, стимулиране на разнообразяването на земеделските дейности и прочие. Най-важното, което искам добре да се разбере от хората, е, че вървим по пътя на финансовото стабилизиране.

На Ваша територия има 14 общински учебни заведения и 7 детски градини. В какво състояние са? Обновени ли са техните сгради?

Моите съграждани знаят, че през последните години в общината бяха закрити училища – нещо, което смятам за недопустимо. Лично поемам ангажимент към учителите от Първомай да намерим иновативна система на обучение, която да ни направи различни, с която да привличаме младите хора обратно при нас. Разбирам, че това е трудна работа, но взаимодействието и комуникацията ни с директорите на училищата и детските градини ще дадат резултати. На първо време вие сам видяхте как изглеждат сградите на училищата и детските градини. Разбирането ни е, че образованието

трябва да има все по-голяма роля във времето, в което
живеем.

Започнаха летните строителни ремонти. Обновяват се санитарните възли, подменя се дограма, боядисват се занималните. Миналата година извършихме сериозни подобрения във всички училища и детски заведения. Средствата бяха осигурени от нашия бюджет. Единствено строително-ремонтните дейности на ПГСС „Васил Левски”, които продължават и сега, са по проект по ОП „Региони в растеж”.

Каква е общинската грижа за спорта и отдиха?

Това е тема, която ми е особено близка. Имаме спортни клубове, учениците активно спортуват и добиват навици, които ще са им необходими през целия живот. Наскоро в града беше проведена Балканиада по бадминтон за деца до 13 години. Гостуваха националните отбори на Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Децата на Първомай, голяма част от които формират националния отбор на България, спечелиха три сребърни и два бронзови медала.

Миналия месец проведохме състезание по приложно колоездене с румънския представителен отбор и децата на Първомай отново станаха победители.

Освен тази особена моя гордост – децата спортисти от общината, нашият регион разполага и с благодатна природа. Имаме прекрасни кътчета – вр. Драгойна, където ежегодно се провеждат археологически разкопки, тракийските могили, трансграничната р. Марица, където ентусиастите карат канута. Миналата година съвместно с Регионалния археологически музей бяха извършени разкопки на Татаревската надгробна могила и беше открит балсамарий – вид глинен съд. Това е наш принос в областта на историята и археологията по земите ни.

Каква вода пият хората в общинския център?

Определено мога да кажа, че за населението на общината има достатъчно питейна вода. Качеството е грижа на ВиК структурата, която гарантира и следи това да се случва – хората да пият доказано чиста от примеси и замърсители вода.

Как използвате европейските проекти като вариант за решаване на основните проблеми в града и селата?

Динамичната среда, в която са поставени всички общини в България, в т.ч. и Първомай, изисква непрекъснати усилия и работа, за да има положителен резултат. За нас са приоритетни както инвестиционните, така и организационните проекти, подпомагащи изграждането на техническата инфраструктура, подобряване на образованието и предоставянето на социални услуги в общината.  Това най-често става именно чрез европейските фондове. Като община, представяща един селски район, ние използваме възможностите да кандидатстваме с проектни предложения по допустимите за това механизми – най-вече по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Засега мога да потвърдя, че успешно реализираме ангажиментите, свързани с изпълнението на инвестиции с европейско финансиране, насочени към решаване на сериозните проблеми на базисната и екологичната инфраструктура, с повишаване качеството на средата, с културния и историческия потенциал.

В момента приключваме проекта „Подобряване на материално-техническата база на ПГСС – гр. Първомай” за повишаване качеството на образователната среда по ОП „Региони в растеж”.

Какви са предизвикателствата в областта на инфраструктурата?

Влязохте в града ни по мост над р. Марица. Това съоръжение е най-приоритетният инфраструктурен проблем не само за общината. Той свързва две области, изход е към магистралите „Тракия” и „Марица” и към едно от най-големите села на общината – Градина. Надявам се на разбиране от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ и най-после да се намери решение за неговото влошено състояние.

Започва процедура за изграждането на друг ключов мост – този в с. Поройна, който беше разрушен миналата година от прииждането на р. Чинар дере. Друг приоритет е подмяната на водопроводните мрежи в някои от населените места и ремонт на улиците в тях. Но можем да се възползваме само от възможностите на ПРСР и оперативните програми, по които сме допустими бенефициенти.

Знакови селища в историческия смисъл на понятието са разположени около селата Езерово, Драгойново и Буково. На територията на общината е открит и прочутият Езеровски пръстен. Имате ли нужната туристическа инфраструктура?

Златният пръстен е намерен през 2012 г. при разкопки на надгробна могила в местност близо до с. Езерово. Разбира се, правим всичко необходимо, за да осигурим благоприятни възможности за развитие на туризма, бизнеса и различни инициативи за публично-частно партньорство. Изключително важно е, че в региона има топлинни извори (в селата Драгойново и Бяла река) и може успешно да се развие спа туризъм. Имаме нужда от финансиране на проекти, които да подкрепят изграждането на различни балнеоложки центрове, като по този начин ще бъдат създадени и нови работни места.

Слава Богу, вече има строителство и в област­та на туристическата инфраструктура – изграждат се семейни хотели и къщи за гости.
Усилията и ресурсите ни са насочени към задоволяване потребностите на хората.

Няколко думи за контактите на общината с градове от чужбина?

Ползите от контактите на нашата община с градове от Европа или други континенти винаги са ми били приоритет. Например имаме подписан договор за сътрудничество и съвместна работа с един палестински град. Наскоро направихме и изключително полезна бизнес среща в Лвов, Украйна. Имаме делови контакти с Хърватия, Турция, Сърбия и т.н.

Имате и доста стари храмове. Как ги поддържате в добро състояние?

Десетки християни посещават църквата „Св. Димитър“ – най-стария храм в Първомай, за да запалят свещ и да отбележат един от големите църковни празници Димитровден, на който и българските строители честват своя професионален празник. Църквата е построена през 1848 г. и е използвана за първото училище в Хаджи Елес. Сградата е ниска, вкопана в земята, за да не дразни османските власти, които са имали изискване „да не е по-висока от ездач на кон”.

Имаме и друг забележителен храм – църквата „Св. Атанасий“, която е една от най-старите в България, построена през 1837 г. Тя се намира в нашето с. Брягово и е уникална по своята архитектура и история – в типично руски стил. Дух на храма придават и автентичната древна икона с изображението на Исус Христос. Тя е видимо от руската школа – с вдлъбнато изображение под стъкло, гравирано с множество позлатени люспи. Влиянието на Руската православна църква за запазването на вярата в България по време на Османската империя е безспорно.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.07.2017. Категория Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *