МОНТАНА – перспективната област на Северозапада

Прочетена: 125

Георги Сотиров

На територията на област Монтана има множество обекти от материалното и нематериалното културно-историческо наследство, които са традиционно атрактивни и посещавани ежегодно от желаещите да станат съпричастни и да почувстват атмосферата, самобитността и културата на Северозапада. Сред най-значимите са Часовниковата кула и Къщата-музей „Иван Вазов” в Берковица, Чипровският манастир „Св. Иван Рилски”. Той е основан през Х в. и през годините на своето съществуване се утвърждава като книжовно и просветно средище. Светата обител участва и в борбите за освобождение от османско владичество. Друга забележителност е Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“, който е четвъртият по големина в България. Той е действащ девически манастир, който се намира на 6 км от Вършец. Бил е център за духовен живот още по времето на Втората българска държава (1240 г.). Интересен е и Лопушанският манастир „Свети Йоан Кръстител”, разположен на около 1 км от с. Георги Дамяново. Църквата в него е третата по големина в страната. Тук се съхранява чудотворна икона на Света Богородица. Манастирът е бил сред любимите места на Иван Вазов, който е написал една от главите на романа „Под игото” именно тук.

Росен Белчев, областен управител: Приоритетни за региона остават пътищата

Г-н, Белчев, регионът Ви е на комуникативно място – трасето за моста „Нова Европа“, пътища към Козлодуй и Лом, стратегическият обход на Монтана и др. Доколко развита обаче е пътната инфраструктура в област­та?

През територията ни преминават и два ключови европейски транспортни коридора – №4 (път Е79) Видин – Монтана – Враца – София – Кулата (РП I-1) и №7 (по крайбрежието на р. Дунав). Пристанище Лом е вторият по големина дунавски порт в България, като изградената инфраструктура до него осигурява най-късата директна сухоземна връзка (чрез второкласен път
II-81 през старопланинския проход Петрохан) в посока пристанище Солун.

Област Монтана, както и целият Северозападен район, се характеризират с по-ниска степен на изграденост на пътна инфраструктура от висок клас, което възпрепятства добрия достъп до отделните периферни територии. Транспортното обслужване основно се базира на второкласните и третокласните трасета, чиито параметри за провеждане на пътния трафик са по-ниски в сравнение с тези от висок клас. Голяма част от общата дължина на републиканската мрежа на територията на област­та, около 50%, е в лошо експлоатационно състояние, като най-сериозен дял се пада на пътищата от III клас. Причината за това се дължи на недостига на финансови средства за тяхното поддържане и ремонт и многократно увеличилия се трафик от тежкотоварни автомобили след пускането на моста „Нова Европа“.

Например републиканският път III-112 Добри дол – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана е в изключително лошо състояние, тъй като не е оразмерен за преминаващото през него тежкотоварно движение. Това често води до възникване на произшествия. За този обект, както и за други приоритетни за област Монтана проекти за ремонт и рехабилитация на пътища в момента текат тръжни процедури и силно се надявам да се стигне до СМР. Смятам, че тогава вече бихме имали един по-бърз, безопасен и комфортен транспорт.

11 общини и към 140 000 население… Как живеят хората в Северозападния район на страната? Какво работят?

През 2017 г. в област­та се отчита спад на безработицата. Средномесечният брой на регистрираните незаети лица през първото тримесечие на 2017 г. е 29 550 души, които през същия период на миналата година са 36 022 души, или сега са с 18% по-малко. Равнището на безработица на територията на региона е най-ниско в община Монтана – 7,9%.

Лицата, които се регистрират в Бюрата по труда, са освободени от различни фирми на територията на общините в областта или са завършили средно или висше образование през периода. Повечето имат желание да бъдат включени в програми и мерки за заетост и по различните схеми на ОП „Развитие на човешките ресурси”.

Незаетите лица без специалност, с основно или без образование трайно продължават да заемат най-висок дял сред безработните. В същото време познанията, които придобиват младите хора в професионалните училища, не съответстват на нуждите на пазара на труда, а миграцията на квалифицирани кадри със средно и висше образование остава значителна и е насочена към столицата и към чужбина.

Младите хора в България трудно се реализират поради факта, че в повечето случаи излизат от образователната система без практика. Едно от възможните решения е участието в стажантски програми. От тях се очаква да допълнят наученото в училище/университета с практически знания, които да са в подкрепа на намирането на работа и да помогнат на учащия да се ориентира дали се развива в правилната професионална посока.

Споменахте професионалните училища. На какво ниво е образователната инфраструктура и по-специално ПГСАГ „Проф. арх. Ст. Стефанов“?

Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в областния град е държавно училище, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на Министерството на образованието и науката. През т.г. в ПГСАГ „Проф. арх. Ст. Стефанов“ се обучават над 400 ученици. Състоянието на материално-техническата база позволява осъществяването на качествен и ефективен образователно-възпитателен процес и подготовка на изпълнителски кадри за строителния бранш. Гимназията разполага с учебен корпус, общежитие и физкултурен салон, както и 9 кабинета по общообразователна подготовка и 3 по чуждоезиково обучение, 6 компютърни зали, 7 стаи за теоретично обучение по професионална подготовка и 4 работилници. Производствените умения се придобиват в реална работна среда в базите на строителните фирми от Монтана с предмет на дейност в съответствие на специалностите. Професионалната гимназия сключва ежегодно договори за провеждане на практическото обучение с представителите на бизнеса.

Гимназията работи по 2 проекта, финансирани по програма „Еразъм +”. Единият е „Енергийно ефективното строителство“, където бенефициенти са общо 40 ученици в две групи от професия строителен техник и 6 учители по професионална подготовка на строителните специалности. Партньор на проекта е Професионален център към Немската строителна камара в Котбус, Германия. Другият е „Бъдещето на уеб дизайна и уеб технологиите” с партньор на проекта WBS TRAINING AG, Дрезден, Германия.
Предстоят дейности по проект „Обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база на 15 държавни професионални гимназии в системата на МОН в областите Видин, Враца, Монтана, Плевен“ по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“.

Какво е състоянието на икономиката в региона?

Независимо от проблемите, които изпитва по отношение на своето социално-икономическо развитие, областта отбелязва тенденция към растеж в размера на БВП. Официалните статистически данни за реализираните преки чуждестранни инвестиции в страната показват цялостна неблагоприятна тенденция и наличие на множество предизвикателства по отношение привличането на чуждестранни капитали. В това отношение ние заемаме последно място сред областите в Северозападния район.

Общият брой на действащите предприятия в областта в края на 2015 г. е бил 4542, а на заетите лица – 23 073. В структурно отношение доминират микропредприятията. Тяхната дейност е насочена предимно към сектора на услугите. Малките фирми заемат втора позиция с относителен дял от 6,4%, средните са на трето място, а на големите предприятия с над 250 заети лица се падат – 0,2%. Болшинството от семейните фирми осигуряват препитание на една немалка част от населението, поради което е от значение да се търсят подходящи форми за стимулиране на тяхното развитие.

Взимат ли се превантивни мерки срещу природни бедствия за язовир „Огоста” и другите водоеми?

Яз. „Огоста” е публична държавна собственост. С Постановление на Министерския съвет №181 от 2009 г. язовирът е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност на Република България и за част от нейната критична инфраструктура.

С моя заповед два пъти в годината Междуведомствена експертна комисия извършва обследване на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях на територията на нашата област, където се намират и обследват 57 язовира, 3 изравнители и 3 хвостохранилища. При последната проверка, извършена през юни т.г., е констатирано, че язовирите ни имат свободен обем за поемане на достатъчно допълнително количество вода. Техническото състояние на стената на яз. „Огоста“ и съоръженията към нея отговарят на показателите за сигурност.

Кои са по-значимите европейски проекти за общините в областта?

От особено значение за региона е проектът „Изграждане на водопровод за минерална вода от сондаж при минералната баня, с. Бързия, до минералната баня, гр. Берковица“, както и „Рекреационни и спортни обекти като туристически потенциал за региона“. В рамките на „Модернизирана образователна инфраструктура в гр. Лом“ ще бъдат изпълнени строителни работи по обновяване на пет училища и две детски градини. Работим активно и по проекта за подобряване на местната спортна инфраструктура като база за развитие на млади спортни таланти в областния център.

С отговорност се отнасяме и към околната природа с „Намаляване емисиите парникови газове чрез внедряване на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Петър Парчевич“. Подобен проект ще се реализира и в административна сграда на община Чипровци.

На какъв етап са дейностите в областта по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради?

Безспорно е, че изпълнението на програмата осигурява по-добри условия на живот за гражданите, по-високо ниво на енергийна ефективност на сградите и намаляване разходите за ток, както и подобряване на експлоатационните характеристики за удължаване на жизнения цикъл на зданията.

В областта има 18 договора за целево финансиране, сключени между областния управител като представител на държавата, съответната община и Българската банка за развитие. 10 сгради са в Монтана, 5 – в Лом, и 3 – в Берковица. В областния център завършиха строително-монтажните работи и на десетте сгради. Те са въведени в експлоатация. В Берковица са готови две от трите. В Лом са приключени дейностите на един от петте обекта. За останалите четири здания е извършено и прието техническо и енергийно обследване и предстои провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител за инженеринг – проектиране и строителство.

Санираните обекти се открояват от останалите с красивите си фасади, а освен това по данни на живущите значително са намалели сметките за ток на апартаментите в тях.

От създаването на Програмата в област Монтана са регистрирани 100 сдружения на собствениците, като 81 от тях са подали заявления за интерес и финансова помощ по нея.

Развива ли се туриз­мът в областта?

Балнеоложкият туризъм е структуроопределящ и ключов за състоянието на икономиката в област­та. Той е концентриран основно в общините Берковица и Вършец, които са общоизвестни курорти с дългогодишни традиции.

От 1974 г. Берковица е национален курорт, притегателен център заради меката и слънчева зима, прохладно лято, свежия планински въздух, бистрата балканска вода и лековитите минерални извори в околността. На територията на общината са разположени минералните находища Бързия, Замфирово и Слатина, като първото се стопанисва от Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” – Плевен, а останалите две са предоставени за безвъзмездно ползване от община Берковица.

Минералните води от изворите при Вършец и с. Спанчевци са с умерена алкална реакция, бистри, безцветни, със слаб мирис на сероводород и с приятни питейно-вкусови качества. Целебните води постепенно налагат Вършец като балнеолечебен и климатичен курорт с целогодишно използване. Освен тях, здравословният климат, чистият въздух и горските масиви (100 хил. дка естествени широколистни гори и лесопарк с над 800 дка борови насаждения и декоративна растителност) са спечелили на Вършец славата на един от най-зелените и екологично чисти райони в страната. Обявен за национален курорт през 1950 г., градът предлага много и различни видове туризъм.
Наред с балнеологията ние предоставяме и редица възможности за развитие на алтернативен туризъм. Той се отличава с малък мащаб, индивидуалност и независимост на пътуванията. Основният акцент е непосредственият контакт със съхранената природна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции и обичаи. Алтернативният туризъм в рамките на областта разполага с потенциал да се развива в направленията „Селски”, „Екологичен”, „Приключенски”. И още – конна езда, катерене, активни занимания сред природата, наблюдение на птици и животни, симулативни игри и „Тематичен” – свързан с културно-историческото наследство, религията, виното, местната кухня, музика и занаяти, етнографията.
Едни от най-атрактивните места за алтернативни форми на туризъм са високият 18-метра Чипровски водопад, който се намира непосредствено до Чипровци по маршрута на екопътека „Дамяница”, природните забележителности Дуршин водопад и Водният скок в община Георги Дамяново, както и местността Младенин вир в с. Дълги дел. Именно там всяка година през август се провежда традиционният за областта Празник на Балкана.
Популярни туристически обекти са също така вр. Ком с височина 2016 м, екопътеките „Копренска” под вр. Копрен и Деяница, чийто маршрут описва пълен кръг с изходна точка хижа „Явор” и е с продължителност около 7 часа.
Пещерата Мишин камък до с. Горна Лука е природна забележителност в дъбова гора. Тя е интересна с подземните си езера и рядко красиви сталактити и сталагмити. А на 2 км от центъра на Монтана се намира язовир „Огоста“, за който стана дума. Той предлага отлични възможности за отдих, риболов и водни спортове. В непосредствена близост до него е изграден най-големият открит спортно-развлекателен воден комплекс в Северозападна България – „Аугуста”.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.07.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *