Приморско – предпочитаната черноморска дестинация

Прочетена: 61

Емил Христов
Ренета Николова

Приморско се намира в област Бургас върху малък полуостров, вдаден между залива Стамополу и Дяволския залив в Черно море. Той е на 5 км северно от Китен, на 55 км южно от Бургас и на 450 км югоизточно от София, в подножието на Странджа планина. На северозапад от него е Созопол, а на юг са Царево и Малко Търново. Приморско е разположено на границата на две географски ширини, като по този начин на територията му се усеща влиянието едновременно на умерения и средиземноморския климат. Хълмистият и нископланински релеф на района е прорязан от водите на реките Ропотамо и Дяволска, а двата просторни плажа с фин пясък са обградени с живописни дюни. Територията на общината обхваща шест землища – на градовете Приморско и Китен, и на селата Ново Паничарево, Ясна поляна, Веселие и Писменово.

Най-ранните исторически сведения за територията на общината са получени от потъналите селища при устието на река Ропотамо – III хилядолетие пр.н.е. При археологически разкопки през 1922 г. около кладенчето Качъка са открити останки от праисторическо езерно селище. Наличието на Долмените – мегалитни паметници на материалната култура на древните траки на североизток от Качъка в околностите на Ченгер, също e доказателство, че тук са живели различни племена.

Кметът Димитър Германов: Имаме огромен потенциал и търсим варианти да го развиваме 

Г-н Германов, към края на летния туристически сезон какво показват цифрите до този момент относно броя на гостите? Какви са тенденциите спрямо миналата година?

До приключването на летния сезон ние няма как да коментираме цифрите. Това, с което разполагаме до момента като информация, е, че може би броят на туристите е равен или малко по-висок от миналата година. На този етап изгледите са наистина добри. Сезонът приключва обикновено в края на август, но в зависимост от времето може да продължи до 10 – 15 септември.

Политиката на общината е в края на лятото да организира събития, които биха могли да привлекат още туристи. За втора поредна година ще се проведе спортният триатлон „Лъвско сърце”. Засега за участие в него са се записали над 120 елитни спортисти от България и чужбина. Състезанието започва с плуване в продължение на 3 км в залива при плаж Перла, а после има колоездене около 116 км. Надпреварата завършва с бягане в района на тракийското селище Бегликташ. Като провеждаме спортно състезание на територията на общината, ние презентираме не само природните й дадености, но и историята ни.

В Приморско са добре развити спортният и културният туризъм. Редовно се провеждат разнообразни прояви, които са свързани най-вече с традиционни събития, доказали се във времето. Идват много деца от различни държави в Европа, които представят бита и културата на своите народи. Така туристите могат да научат нови и интересни неща. Приморско може да се похвали и с фестивали и шествия. Тракийското селище Бекликташ, което беше открито през 2012 г., също привлича туристи. Посетителите му вече са над 100 000. Комплексът е добре презентиран и носи своя исторически заряд. Неслучайно резиденция „Перла” е изградена в близост до Бегликташ. Доказано е, че всички древни светилища имат много силно енергийно излъчване, което се разпростира на доста сериозен периметър.

Имаме различни проекти и търсим начини за тяхното финансиране. Единият е свързан с вътрешния път между Приморско и Китен, който има своя потенциал. Голяма част от туристите в двата града го използват, карат велосипеди, но трасето е в лошо състояние. Разработеният проект за него включва разширяване на пътя, изграждане на велоалеи, осветление. В него е заложено и довършването на втората част на пътя между Приморско и с. Писменово. Той е изграден частично, като завършеният участък не е в добро състояние.
В обобщение мога да кажа, че сезонът е наистина добър. Въпреки че България се определя като евтина туристическа дестинация, важното за нас е, че има голям брой туристи. За добрите резултати свидетелстват и коментарите на всички местни хотелиери.

Развитието на туризма е свързано с развитието на инфраструктурата – пътища, хотели, комплекси, ВиК мрежа. Какво е състоянието на инфраструктурата, кои са най-значимите проекти, които Вашата община е реализирала, какво се изгражда в момента?

Много са обектите, които успяхме да изградим до този момент. Факт е, че проектите, които са се реализирали на територията на община Приморско, са в полза на населението. Те не са изпълнени с идеята просто да бъдат усвоени пари и да се работи по европрограми. Целта ни винаги е била те да акумулират средства, това е най-важното за мен. Ще дам пример с местния музей. Това е сградата на бившата градска баня, която беше в много лошо състояние. След доста спорове с част от общинските съветници взехме решение, което осъществихме чрез проект на Местната инициативна рибарска група (МИРГ), и направихме уникален музей. Той се различава от другите, защото не е консервативен, а малко по-разчупен. Ако допреди години най-интересните артефакти отиваха в близките музеи, сега те се съхраняват в града.

През миналата година на нашата територия открихме и уникално златно съкровище. Наложи се в рамките на много кратък период от време да изградим трезор, който е с 6-а степен на сигурност, така че да ни позволят да го съхраняваме. То наистина е с много висока културно-историческа и археологическа стойност.

Имаме и друг проект, който е изграден през МИРГ– подходът на Северния плаж. Много приятен и красив обект с нюанс към морето, при който няма натоварване с търговски обекти. Други проекти през рибарската група са реконструкция и ремонт на сградата на читалището в с. Ясна поляна, изграждане на детска площадка в Приморско, улична канализация и водопровод в определен участък на гр. Приморско. През фонд „Козлодуй“ и Норвежката програма е санирано училището в Приморско и подменено котелното в сградата. В самото учебно заведение има изградено спортно съоръжение – мултифункционално игрище за футбол. То е реализирано чрез Програмата INTERREG за трансгранично сътрудничество България – Турция.

Почти всички читалища на територията на общината са възстановени и ремонтирани с финансиране от различни програми. По мярка 321 на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) беше обновена централната градска част и морската градина. Рехабилитирана е и ВиК инфраструктурата на с. Веселие. Изградихме и посетителски център в с. Писменово за традиционни художествени занаяти.

Много проекти реализирахме и със средства от общинския бюджет. За радост успяваме да генерираме собствени приходи, които после инвестираме в значими проекти. Важно е не само да получаваш пари, но и да ги влагаш ефективно. За 2015 г. общината е на първо място в България по процент на собствени приходи. Приморско е значима туристическа дестинация и ние полагаме много усилия да поддържаме този имидж, за да бъде привлекателна за все по-голям брой туристи.

Какво предстои, има ли общината подготвени проекти и какви са те?

Над 48% от територията на Приморско са защитени територии, което ограничава сериозно възможностите ни. Местната администрация винаги е работила така, че да запази природните дадености. През последните години много акцентираме и върху културно-историческото наследство. Факт е, че Приморско допреди няколко години не беше фактор на картата на историята на България. Но както споменах, на нашата територия беше открито едно от най-големите съкровища на България. Находката е от местността Силихляр и датира от III – IV в. пр.н.е., от времето на Александър Македонски. Преди да намерим нашето златно съкровище, по Южното Черноморие се говореше само за древния град Аполония, а траките оставаха някак встрани. Сега нещата започнаха да се променят. Факт е, че след създаването на българската държава потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, формират българския етнос.

В общината няма проблеми, свързани със строителството. Има запазени територии, хармония между новото строителство и природата, поради тази причина Приморско и Китен са желани курорти. Продължаваме да реализираме проекти, свързани с подходите за морските плажове. След като направихме подхода за Северния плаж, сега планираме същото да се случи и с Южния. Това е територия, прилежаща около реката, която преминава през Приморско и съответно прави връзката с морето. До този момент там не са правени инвестиции, а тази територия е ключова. Във всички черноморски селища туристът предпочита да обикаля на места, които са в непосредствена близост до морето.

Проектът за Южния плаж е разделен на три части. Първата е свързана с брегоукрепването, защото там има свлачищни процеси. Вторият етап предвижда изграждането на пешеходна алея, а третият включва облагородяването на района. За момента нямаме осигурени средства. Знаете, че конкуренцията за финансиране по европейските програми е страхотна. Големите общини имат капацитет и натрупан опит, добри специалисти, но в малките общини не е по същия начин. Нашата единствена възможност е ПРСР, защото не отговаряме на критериите на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020”. Сътрудничим си отлично с Местната инициативна рибарска група, чрез която се опитваме да получим финансиране за по-малки проекти.

Разработихме голям проект за цялостен воден цикъл за Приморско и Китен, а също така за рехабилитация и модернизация на пречиствателна станция. Той обаче не беше одобрен в този вариант по ОП „Околна среда“ и след промяна в него остана само рехабилитация и модернизация на пречиствателната станция. Това не е малко, защото другите части от проекта може да се реализират с отделно финансиране. Така че планираме реновиране и модернизация на пречиствателна станция Китен, която обслужва двата курортни центъра на общината – гр. Приморско и гр. Китен. Тя е една от първите, построени на Черноморието, и функционира безотказно до този момент. Нямаме проблем с обработването на отпадъчните води, но вече капацитетът на съоръжението не отговаря на нуждите на територията. Предвидената стойност за дейностите по пречиствателната станция е 22 млн. лв. Процедурите по обществените поръчки вече са в ход, като са отворени офертите за инженеринг.

Енергийната ефективност е приоритет за държавата и една от темите, важни за строителния бранш. Как се изпълнява тя на територията на града?

За съжаление ние няма как да участваме в Националната програма за енергийна ефективност, защото не разполагаме с такива жилищни сгради на територията на общината. С друго финансиране през изминалия програмен период успяхме да санираме СУ „Никола Вапцаров” и да подменим котелните съоръжения в училището и детските градини в гр. Китен и гр. Приморско.

Какво предвижда капиталовата програма на общината. Кои са обектите, които сте реализирали или ще бъдат изпълнени със собствени инвестиции?

Главният проект, който предстои да бъде реализиран, е този за пешеходната зона при Южния плаж. Когато правим политика и планираме развитие на определени територии, основно залагаме дейности, които да повишат нивото на туризма като цяло. Когато инвестираш в една зона, тя носи средства и получаваш приходи, които можеш да вложиш отново.

От тази година общината е освободила от такси детските градини, млечните кухни, така че всички подрастващи на територията на Приморско да се възползват от тази възможност, като финансирането не идва от държавата, а от общината. Приморско има по-различна финансова дисциплина. На този етап нямаме кредити, покрили сме си всички задължения. Естествено, когато реализираме големия проект за пречиствателната станция за 22 млн. лв., ще имаме процент на съфинансиране до 3 млн. лв. и в момента работим за осигуряването им чрез заем. Не мисля, че те ще са проблем за нас. Когато имаш добра фискална политика и работещ екип, нещата се случват. Може би бизнесът смята, че сме много агресивни по отношение на изискванията ни към тях за плащания. Но ние следваме правилното администриране, а и тези пари ги връщаме на хората чрез инвестиции в инфраструктура. Във всяко едно населено място имаме читалища, богат културен живот. Разполагаме и с 6 общински спортни клуба. Те се финансират изцяло от общината и всъщност голям процент от децата на Приморско посещават тези клубове. Така те могат да контактуват помежду си, да се социализират, да работят в екип и да израстват. Освен това следваме политиката всички деца да ходят на училище. Постигнали сме го. Имаме три училища, едното е в с. Ново Панчарево, където преобладаващо е малцинственото население. Създали сме общински фирми, например за сметопочистване, даващи работа на тези общности. Задължаваме ги да изпращат децата си на училище. Няма битова престъпност или други неща от подобен характер.

Важен фактор е, че Приморско има 13 хектара общински гори, като ние сме единствената местна администрация в България, която ги е сертифицирала. Тези гори позволяват да развиваме дърводобив и да генерираме печалба, която да инвестираме в общината. Голям процент от жителите на Приморско използват за огрев дървен материал, а цените, които ние предлагаме, са много по-ниски от тези на общия пазар.

Как привличате чужди инвестиции и какво още може да се направи, за да стане градът Ви по-атрактивна дестинация?

За съжаление на този етап няма заявено желание за международни инвестиции. Преди имаше интерес от страна на руски фирми, а също така от Обединените арабски емирства, но нищо сериозно. Смятам, че когато влезе в сила изменението на Общия устройствен план (ОУП), тогава ще предоставим повече възможности. Проблем има и в картирането на дюните, което беше направено преди време. Това ограничи голяма част от териториите, които бяха интересни за потенциални инвеститори. Ние като страна изразихме несъгласие с посочените констатации и заложените определения в картовия материал, но реално беше наложена забрана за строителство в тези територии. Там отидоха една част от местата, които бяха подходящи за инвестиции и реализиране на проекти.

Парадоксалното при картирането е, че в някои от имотите вече имаше построени сгради и там няма дюни, а между тях и съседни на тях има. Това е национална политика и трябва да се вземе едно принципно решение. Ако по този начин се национализират територии, би трябвало тези частни собственици или общини да бъдат обезщетени по някакъв начин.

Ние почти не разполагаме с общински територии, които да предлагаме за инвестиции. Повечето територии са частни. Предвид на това, че течеше процедурата за изменение на Общия устройствен план, инвестиционни намерения нямаше как да бъдат реализирани.

Кои са най-актуалните проблеми за града?

Те са като във всяко друго населено място. Няма човек, който да не желае всичко да става на момента и веднага. Независимо от това колко пари се влагат и как се работи, инфраструктурата навсякъде е критична, това е най-големият проблем. Във времето са се натрупали негативи, които трудно могат да бъдат решени изведнъж. Когато взимаме решение за инвестиция, ние се съобразяваме за размерите на социалната група, която ще бъде засегната от него. Не го взимаме еднозначно поради необходимост, важно е да се знае какви ще бъдат ефектите и ползите.

Развитието и поддръжката на инфраструктурата изискват много средства. Болният проблем за всяка община е Общият устройствен план. През 2012 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) стартира проект за ОУП. Независимо че ние сме бенефициентите, те са активната страна, която отговаря за това изменение. В момента се финализират нещата. Преди месец ОУП премина и през Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за екологична оценка. Всъщност решението, което е взето от страна на комисията в МОСВ, в момента се обжалва от определени организации, защото не приемат някои предложения. Надяваме се, че до няколко месеца всичко ще приключи. После ОУП трябва да мине на експертен съвет в МРРБ и след това ще се публикува в Държавен вестник. Ако това се случи, общината ще има действащ Общ устройствен план. Тогава инвеститорите ще разполагат с повече възможности.

Какви са Вашите приоритети и визията Ви като кмет за бъдещето на града?

Те не са се променили през годините. На първо място за мен е важен човекът. За да съществува той, трябва да прави бизнес, а за да го развива, трябва да има инфраструктура, за нея са необходими пари, а за да има такива, трябва да има работа. Нещата са обвързани. Не казвам нищо ново. Работим по класическия метод. Осигуряваме работа, полагаме усилия в посока на намиране на средства чрез европейски програми, за да можем да изпълним големи инфраструктурни проекти, които не са по финансовите ни възможности. Други финансираме директно през бюджета на общината. Всички социални групи са обект на нашето внимание.

Аз Ви изброих неща, които не са малко, и ако ги сметнеш като ресурс, в един момент се натрупва сериозна сума. Когато социализираш децата в ранна детска възраст и им дадеш възможност да се чувстват пълноценни, те продължават да се развиват. Инвестициите в училищата са задължителни. Нужно е подобряване на материалната база, финансиране на мероприятия, така че учебният процес да е с високо качество.

Активна е работа от наша страна и с другата категория – пенсионери, възрастни, хора, които имат социални нужди.

Повечето ни инвестиции са свързани с туризма, защото това е основният бизнес за населението. Изключително активно искаме да развиваме и културно-историческия туризъм. Факт е, че той носи приходи. Ние имаме потенциал, защото притежаваме тракийско светилище, крепост, която може да се изследва. Отделно имаме Фармакида – населено място, което проучихме преди две години. До този момент то не е било обект на голямо внимание. Можем да направим един наистина впечатляващ комплекс, който го няма никъде в България. Имаме светилище, крепост и населено място. Естествено това е огромен обем от работа и е необходимо много сериозно финансиране, за да се постигне. Случи ли се обаче, няма да има аналог в България.

Не трябва да забравяме и Китен, там плановете ни са да придобием имот, за да можем да инвестираме и социализираме територията пред крепостта Урдовиза. Искаме да осъществим и големите инфраструктурни проекти – пречиствателната станция, ВиК съоръжения, пътища. Отделно атракциони. Населението ни е 8000 души. Стараем се да бъдем коректни с тях. Имаме своите проблеми, но успяваме да намерим баланс.

Трябва ли държавата да Ви подкрепя повече и как?

Никога нищо не е достатъчно. Винаги може по-добре. Има коренна разлика от момента на създаването на Министерството на туризма (МТ). От тогава нещата се промениха в правилната посока. Това е факт. Отчита се напредък и при представянето на България като туристическа дестинация. За мен ведомството и министър Николина Ангелкова работят много адекватно, позитивно и правилно. Презентирането по правилния начин носи само позитиви.

По отношение на политиката на плажовете аз имам друга гледна точка, която не кореспондира с тази на държавата, но в крайна сметка държавата взима решенията. Правилният начин на работа на плажовете не е чрез концесии през държавата, а през общините. Сега МТ е концесионер, а проблемите са за общината. Ние нямаме пряк достъп и възможности да реагираме по съществуващо законодателство. А през нас минават всички проблеми и се опитваме да бъдем адаптивни. Работим много добре с концесионерите, но би трябвало да има възможности общините да контролират плажовете. Когато някой трябва да налага корекции, то най-малкото той трябва да има някакви права. Сега се оплакват на областния управител или на Министерството на туризма и се налага да идва вицепремиерът Валери Симеонов, а ние сме близо и можем да решим проблема веднага. Ако имаме нарушения от заведения, съответно да можем да налагаме рестрикциите, които законът предвижда. Законът сега не позволява да има категоричност при налагането на санкции. Действително ние гледаме параметрите на социалните групи, които обхващаме. Важен е ефектът – може ли 1 човек да създава проблем на 20 000 други. Ако налагаш рестрикции след сезона, то тогава ефект няма да има.

Държавата сега прохожда в сферата на туризма. Важно е да има спокойствие и сигурност за туристите. Ние бяхме направили много добър проект, свързан с финансиране на видео наблюдение на цялата община, но за съжаление не го одобриха. Поради тази причина ние сами закупихме 15 камери и специален софтуер, който предоставихме на полицията. Те са хората, които наблюдават и приемат информацията и я обработват. Отчитаме много добър ефект. Следващата година ще направим същото и в Китен.

При нас присъстват и командировани полицаи от Чехия, защото има много летовници от тази държава. Това създава една допълнителна връзка между туриста и местните. Наличието на техен представител на властта позволява да има ред. Отделно тази година проверките от общината се правят от наши служители на Дирекция „Местни данъци и такси” в присъствието на полицията.
Чистотата като проблем също е основен акцент. Трябва да се вземат решения как ще се случат занапред нещата. Труден и деликатен процес, който ще отнеме време и сили.

Как работите с Областното представителство на Камарата на строителите в България? Къде виждате възможности за развитие на бъдещо сътрудничество и общи инициативи с КСБ?

Имаме късмет, че един представител на ръководството на КСБ е 99% жител на Приморско. Става дума за инж. Николай Николов, зам.-председател на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас. С него работим прекрасно. Ние не сме община, която разполага с максимален ресурс по отношение на специалисти, и в този смисъл, когато ни е било необходимо, винаги сме получавали информация или подкрепа от ОП на КСБ в Бургас за всичко. Ние все пак сме малка община, но пък имаме своята позиция на картата и специалното отношение на Камарата в лицето на инж. Николов.
Бизнесът разбира, че когато се работи в правилна посока и се инвестира по добър начин, това нещо индиректно влияе и върху него. Благодарение на общия труд тук сезонът започна навреме, а на други места се забави.

Работим много добре и ежегодно се презентираме на голям брой туристически борси. Имаме контакти с нашите представителства на основните ни партньори – Полша, Чехия, Словакия. Поддържайки връзка, ние гарантираме, че повече хора ще се върнат другото лято в града. Предлаганият от нас продукт е качествен. Естествено може и още. Да не забравяме, че все пак разполагаме с едни от най-добрите плажове. Разчитаме много на тях. Всъщност природни дадености, добре съчетани с правилната политика, носят добрия ефект.

Разкажете ни малко повече за Вас?

По професия съм ветеринарен лекар. Над 20 години се занимавам с ветеринарна медицина. След като станах кмет, ми беше нужен все пак период на адаптация. Интересното е, че кметът на малка община има един нюанс на контакта с жителите. Аз общувам директно с всеки един жител. Когато ти се постави личен проблем, е по-различно. Решаването на общностен проблем е едно, а на личен – друго. Интересна и напрегната работа.

Това е вторият ми мандат. Когато има добра комуникация с правителството, това дава възможност да свършиш повече работа. Водим борба за по-добро финансиране, за да постигаме напредък. За мен общината има огромен потенциал и ние търсим варианти да го развиваме.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.08.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *