СОЗОПОЛ – древният град, който не спира да се развива

Панайот Рейзи, кмет на общината: Всяко ново строителство води след себе си и приходи за общината

Прочетена: 105

Ренета Николова

Созопол се намира на 34 км от Бургас и на 6 км от ваканционно селище Дюни върху живописен скалист полуостров. Градът и част от околностите му са дъгообразно обградени от Медни рид – разклонение на рида Босна. Името Медни рид подсказва голямото икономическо значение на многобройните рудници, разработени тук от траките през II хил. пр.Хр. През ХIII – ХII в. пр.Хр. те изграждат по високите му части отбранителна линия от крепости.

Созопол е най-старият град на Българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук възниква в края на VI в. пр.Хр. и датира от епохата на късния неолит. Подводните проучвания в акваторията на съвременното пристанище разкриват останки на потънало населено място от късния халколит и раннобронзовата епоха в края на V хил. и началото на III хил. пр.Хр. Открити са керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда.

Градът е основан през 610 г. пр.Хр. като елинска колония от милетски гърци с името Аполония Понтика. Названието вероятно е избрано от преселниците от йонийските полиси Милет и Фокея при подготовката на експедицията им. Освен че моряците са водени от волята на делфийската жрица Пития, техният стремеж е с благоволението на нейния повелител бог Аполон да достигнат добри брегове. В началото на V в. пр.Хр. аполонийци издигат в градския храм колосална бронзова статуя на Аполон Лечител, изваяна от прочутия скулптор Каламис.

За древното корабоплаване в Созополския залив свидетелстват многобройните каменни котви и щокове (каменна напречна греда в горната част на двурогите котви, която има предназначение да обърне към дъното един от роговете на котвата) от II – I хил. пр.Хр. Градът израства преди всичко като търговски и транзитно-пристанищен център. Поддържа активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада – Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.Хр. Богатото селище става център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). През 72 г. пр.Хр. е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена е разрушена. През IV в. Созопол отново е в подем и става известен с името Созополис – град на спасението.

Едва през 812 г. при кан Крум Созопол е включен за кратко в пределите на българската държава.

От периода XVIII – XIX в. са запазени църкви и повече от 180 възрожденски къщи, които създават неповторим архитектурен облик на днешния Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбовани иконостаси представят постиженията на художествените занаяти от това време.

През 1965 г. Старият град на Созопол е обявен за архитектурно-исторически резерват. Символ и емблема на Созопол е котвата – неизменен знак върху монетите, които Аполония сече още от края на VI в. пр.Хр.

Панайот Рейзи, кмет на общината: Всяко ново строителство води след себе си и приходи за общината

Очаквам от есента да започне сериозно изграждане в новия квартал „Мисаря“

Г-н Рейзи, радвам се, че съм тук не само защото Созопол е прекрасно място, но и защото поводът е Вашето първо участие в съвместната рубрика на вестник „Строител” и НСОРБ. В нея представяме българските общини, като акцентът, разбира се, съобразно спецификата на изданието на КСБ е върху инвестициите, инфраструктурата и строителството. Община Созопол е много активна в тази сфера, разкажете ни повече.

Ние сме една от малкото черноморски общини, която има Общ устройствен план (ОУП). Реално погледнато, с наличието на документа при нас нещата са регламентирани и спокойни. ОУП дава параметрите на определената зона, както и посочва възможностите за строителство в нея. Преди това от време на време имаше напрежение, например пристига някой бизнесмен с големи амбиции и желание да реализира даден проект, но нещата не се случват. Докато сега и на мен, и на главния архитект ни е много по-лесно. Който и да дойде, каквито и амбиции да има – отваряме ОУП и казваме: „Ето, господине, в тази зона имате право на такива параметри. Ако не сте си купили терен, вземете си. Ако сте придобили, но в зона, в която не може да се изгражда – остава си земеделска земя. Обработвайте си я“. И край. Може би след време ще има частично изменение на ОУП. Сигурен съм, че един ден това ще се случи, но сега положението е такова. Близо 15 години се борихме да се случи ОУП и вече е факт.

Откога общината разполага с ОУП?

От август миналата година. Така че има подреденост в нашата къща. Последната година се забеляза леко повишаване на интереса към общината. Имаме един район, който е изцяло в регулация, прекарани са водопровод и канализация, улиците ги има и се надявам там да започне активно строителство. Това ще бъде нов квартал, разположен над стадиона. Предвижда се в него да се намира новата автогара, както и поликлиника. Така че това е зона, която предстои да се развива. А времето минава много бързо. Например в местността Буджака като че ли онзи ден започнаха да се изграждат първите къщи. От тогава до сега минаха 14 години. Созопол е много променен. Голям е и продължава да се развива.

Как оценявате туристическия сезон?

Той е поредният много добър. На фона на всички катаклизми в света България остава остров на спокойствие и сигурност. Успяваме да посрещнем туристите и се надявам те да си отиват с добри впечатления. Изграждането на новата пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) на Созопол също даде много положителен ефект. Аз след две години ще направя 20 години в общината. За този период съм посрещал различни делегации и съм се чудил как да им обяснявам, защо отпадъчните води на града отиват в морето. А когато настъпеше пиковото време в сезона, масово хората започваха да страдат от стомашни проблеми. Сега, след като заработи станцията и вече няма замърсяване, разбирам колко голям е ефектът. Друг е въпросът какъв трябва да бъде капацитетът на всяко съоръжение, което изграждаш – електрическа подстанция, канали за вода и т.н. Сигурен съм, че никой не може да каже в момента на територията на нашата община – Черноморец, Дюни, Созопол, Аркутино, Градина, точно колко души има. Ако говорим по капацитета на пречиствателната станция, тя работи почти на 100%. Заложена е за 60 хил. еквивалент жители плюс допълнителни отпадъчни води. Според мен отиваме към 80 – 90 хил. души. Електрическата подстанция на Градина работи на 100%.

Разкажете ни малко повече за Созопол – развитие, жители, обхват и т.н.

Общината има 14 200 – 14 300 жители. В състава й влизат два града – Черноморец и Созопол, и 10 села. Крайната южна точка на общината е на 60 км в посока Малко Търново. Нашите села са много спокойни и хубави, имат построени църкви, природата на Странджа в района е уникална.

Общината в момента е разделена на две. Едната част е около Созопол – Равадиново, Черноморие, Атия, Равна гора. А в другата, където е пътят за Турция, попадат селата Крушевец, Индже Войвода,  Присад, Вършило, Габър, Зидарово. Тук комуникацията е много трудна. Нямаме директни автобуси. Опит­ваме се да ги осигурим. Търсим хората през лятото, за да работят при нас, но е трудно придвижването. Не знам дали това е най-добрата подялба и дали тези села не трябва да отидат към Бургас. Много пъти съм казвал, че има нужда от ново преразпределение на общините в държавата и преструктуриране на административните центрове. Мисля, че от Бургас надолу трябва да има един административен център и в него да влязат Созопол, Царево, Приморско и Малко Търново. Това са четири общини, които според мен трябва да станат една. Господа политиците са изправени пред труден за решаване казус, но според мен трябва да се направи. Това би помогнало при кандидатстването по проекти, където има изискване за броя на жителите. Ще помогне много и за промяна на начина, по който ще се определя държавната субсидия. Отсега мога да кажа за Созопол колко ще бъде тя за следващата година. Откакто съм кмет, десета година, тя е около 4 млн. лв. От тях 3 млн. лв. отиват за заплати, защото ние се явяваме като пощенски кутии за заплатите на учители, социални служители и други институции. Имаме 220 – 230 хил. лв. за ремонт на пътища, 120 – 130 хил. лв. за поддръжката им през зимата и около 70 хил. лв. за общинските сгради. Това е. Десета година е все едно и също. Сигурен съм, че всички мои колеги могат това да го кажат.

Благодаря на Бог, че засега всичко е под контрол. Имаме силен сезон, преминаха и Празниците на изкуствата „Аполония”, ще открием учебната година и всичко тръгва по пътя си. Трудно е. Едно е да знаеш, че населението ти е 10 хил. души и ти се грижиш за тях, друго е да са 100 хил. за един ден. С две думи, всичко трябва да се направи за 100 хил. и когато този ден дойде, ти трябва да си готов. Созопол се води към малките общини, въпреки че през лятото достигаме до 100 хил., което реално си е брой за средните и над средните местни власти в България.

Какво е направено по отношение на инфраструктурата и какво предстои?

По отношение на екологичните проекти всичко сме реализирали – депо за битови отпадъци и пречиствателна станция. В ПСОВ се вливат отпадъчните води на основните центрове по морето – Созопол и Черноморец и с. Равадиново, тъй като то е на 2 км от морето. Няма да кажа на 100%, но на 95 – 96% от отпадъчните води от тези населени места се пречистват.
Имаме проблем, че селата са малки и няма как да осигурим средства, за да се изградят ПСОВ и там. Но пътищата са добри, има вода и електричество постоянно. За съжаление на този етап канализацията отива в деретата, а оттам в реките. В Равна гора имаме изградена пречиствателна станция, но в момента тя не работи добре, защото не ни достигнаха средства да покрием цялото село. Кандидатстваме пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), за да довършим канализацията.

Въпреки че община Созопол е добре осветена през нощта, в момента подготвяме обществена поръчка за обновяване на съоръженията. Искаме да подменим сегашното осветление с LED. Изчислили сме, че по този начин икономията ще е толкова, че да покрие кредита, който сме изтеглили, за да финансираме търга.

След това започваме да работим по новия квартал, за който Ви споменах. Трябва да направим тротоарите и улиците. Средствата за целта ги залагаме в бюджета за догодина. Ще го направим с наши пари. Водят ни малка община и не може да кандидатстваме по Оперативната програма „Региони в растеж“ (ОПРР) за развитие на градската среда.

Само по Програмата за развитие на селските райони ли можете да търсите финансиране?

Да. По ОПРР нямаме право. Не трябва да бъде така, защото в крайна сметка курортите са приоритет за държавата ни. През летния сезон пълним бюджета. И недопускането ни да кандидатстваме по програмата за регионално развитие дава отражение. Истината е обаче, че кметът, ако използва всяка възможност и поработва, на следващия ще му бъде по-лесно. Аз мога да кажа, че къщата съм я подредил. А когато дойдох, тук нямаше нищо.

Какво планирате за реализиране през настоящия програмен период? Какви търгове предстоят? Какво ще строите?

По този програмен период още нищо не сме реализирали. По ПРСР кандидатстваме за довършване на ВиК мрежата в селата Крушевац и Росен. Търсим финансиране за ремонт на пътя, който тръгва от Атия през Росен и стига до Равна гора. По ПУДООС работим по проекта за канал на с. Равна гора и да довършим пречиствателната станция. И това е. Ние нямаме много възможности.

През предходния програмен период направихме доста. Работихме както с европейско финансиране, така и с наше. Например стадионът е изцяло със средства от бюджета ни. 13 млн. лв. бяха вложени, съоръжението е уникално и много хубаво. Наистина имаме задължения, защото изтеглихме голям заем да може да разплатим дължимото към Фонд ФЛАГ, към ПУДООС, към изпълнителите. По европейските програми всичко беше добре, но проектите ни показаха някои пропуски и някъде се получиха непредвидени разходи, например – пропуснато изграждането на някаква стена, желязо да се достави, бетон и т.н. Това няма как да го предвидиш. На стадиона пък, където е покритият паркинг, разкриха къща на римски пълководец. Казаха ни, че трябва да я запазим. Тогава вдигнахме височината на паркинга, за да може археологията да остане. Има такива моменти, които не може да ги избегнеш. Оттам се появиха задълженията. Но мисля, че всичко ще се подреди. Ние изтеглихме 20 млн. лв., от които не сме изхарчили 4,5 млн. лв. Тях сега ще ги дадем за осветлението. Считам, че нещата ще се случат. Надявам се, че ще имам още един мандат, да съм жив и здрав, за да завършим всичко започнато. Имам желание да поработя още малко.

Туризмът е основният Ви приоритет, как развивате услугата, която предлагате, с какво планирате да привличате още гости?

Не е само приоритет, той е основният ни поминък. На територията на община Созопол имаме една фабрика за преработка на риба. В Черноморец – за преработка на миди, по селата – още една за преработка на дървен материал, и това е. Животновъдство има тук-таме. Странджа не е много удобна за земеделие. Така че по отношение на екологични и чисти продукти сигурно сме на едно от първите места. Затова в туризма се опитваме да вкарваме максимално повече разновидности – поклоннически, ловен, исторически, културен, фестивален, здравен и за каквото се сетите. Мина онова време, когато сезонът беше само 120 дни. И хората станаха малко по-практични и по-пестеливи. Много е динамичен животът и не може да ги упрекнеш. Например след изграждането на магистралата пристигането от София до Бургас е около три часа. И се офор­мя уикендният туризъм. Всеки си казва: защо да не отида до морето за петък и събота и в неделя да се върна. Това дава отражение.

Недостигът на работна ръка и липсата на квалифицирани кадри е голям проблем. Всичко качествено за съжаление заминава навън. Тук ще получава 1000 лв. заплата, а в чужбина – 1000 евро. Това е истината. Има голям проблем с работната ръка в туризма като бранш. Затова и в гимназията тук от три години двете паралелки са изцяло свързани с туризма – администратори, камериерки, готвачи.

Общината попада ли в допустимите за кандидатстване по Националната програма за саниране на многофамилни жилищни сгради?

Не, ние в целия град имаме 5 – 6 блока, но те са ниски и не попадат в обхвата на Националната програма. В момента търсим финансиране за въвеждане на мерки за енергийна ефективност за сградата на общината, но нещата се разминават и там. Ще си я правим сами.

Освен проблема с кадрите какви са другите предизвикателства, пред които се изправяте?

Няма нещо съществено. Времето ни е научило, че трябва да си упорит, да не се отчайваш, че ти казват „не”, да продължаваш и нещата се случват. Има проекти, които ги опит­вам вече десет години, през които съм кмет, и те пак не стават. Но не се отказвам. Надявам се да се случат.

Какви са Вашите амбиции като дейности, какво стои в дневния ред на общината?

Трябва да завършим поликлиниката, защото има крещяща нужда от медицински център. Заложена е в новия квартал. Другата стъпка, която е на дневен ред – това е автогарата. Дали ще ги направим през заеми или през публично-частни партньорства, все още не знам, но амбицията ми е да ги реализирам до края на мандата.

На какъв етап са проектите за двата обекта?

Изготвени са. За автогарата дори беше тръгнала процедура, но аз я спрях. Не можахме да направим изчисления, за да видим какви приходи ще имаме. Относно поликлиниката – бяхме на етап започване на строителството, но организацията, с която бяхме подписали договор, обяви, че има финансови проблеми, и се отказаха. Сега търсим нова. Другият вариант е да я направим с общински средства. Трябва обаче да я реализираме. Трети мандат съм кмет и всеки път, когато отидем на избори, все това обещавам.

В момента имаме само бърза помощ, която е в общинската сграда. Лятото имаме много туристи. Не казвам, че трябва да правим животоспасяващи сложни операции, но поне първа помощ да може да се даде. Бургас е на 15 – 20 минути. Има нужда. И самите хора, които живеят тук, споделят, че за една рентгенова снимка трябва да ходят до Бургас. За някакви изследвания пак трябва да се пътува до там.

Каква е визията за новия квартал, който планирате?

Той е разположен точно над стадиона в новия град. В него вече има доста новопостроени сгради, казва се „Мисаря”. Намира се в регулация, има улици, вода, канал. Мисля, че наесен там ще започне по-сериозно градско строителство. Параметрите на имотите са 50 – 60% на застрояване, 10 м кота корниз, 1,2 – 1,3 кинт. Това, реално погледнато, ще даде развитие на района. Там ще има и кооперации, и малки хотели. Всичко е частно. В бюджета на общината влизат средства от издаване на разрешенията за строеж, за строителни линии, разрешителни за ползване.

Как работите със строителния бранш и Областното представителство на Камарата в Бургас?

Със строителния бранш работим много добре, както и с хората, които влагат средства в нашия район. На главния архитект и на служителите съм казал, че инвеститорите са с приоритет за нас. Всяко ново строителство води след себе си и приходи за общината. Както при една продажба постъпват проценти в бюджета, така приходи идват и от самото издаване на техническите документи. Работим добре и съм сигурен, че и строителите ще кажат, че с нашата община се работи лесно. С ОУП нещата се регулираха. Много грешки бяха допускани преди. Например при издаването на разрешения за строеж е било пропуснато изискването, че за 30% от стаите трябва да има паркинг. И сега се сблъскваме с проблема с паркирането.

Как ще го решавате? Има ли къде да построите паркинги?

Ние изградихме на стадиона два много големи. Продължаваме да разглеждаме нещата за оформяне на синя зона, за да може да регулираме самото паркиране по улиците. Проблем е Старият град, защото няма накъде да се разраства, сложно е и за процедиране. Всяко нещо, което се прави в него, трябва да минава през Националния институт за недвижимо културно наследство за съгласуване. На строителите също им е по-трудно. Там имаме и проблеми, свързани с Южната крепостна стена, както и с много стари канали, които трябва да бъдат подменени. Предизвикателството при нас е, че всичко е сезонно. Когато през лятото денят е най-дълъг и навсякъде се строи, ние тогава влизаме в забрана и не може да се изгражда тук. Всеки, който строи, трябва да се съобразява със заповедта, и бърза да приключи до 15 май. Но такъв е законът.

Сигурен съм, че с добро желание от страна на държавата, общината и на строителния бранш ще намерим най-точните решения за Созопол и неговите жители и гости. Както вече казах, градът не спира да се развива. Аз съм оптимист и вярвам, че най-доброто предстои.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.09.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *