БРЕГОВО – най-северозападната община на България

Кметът инж. Милчо Лалов: Голямото ни предизвикателство са поддържането и ремонтът на водопроводната мрежа

Прочетена: 98

Георги Сотиров

В най-северозападната част на България се намира една малка община със свое място в историята и географията на страната.

През 1855 г. в тогавашното село Брегово върху основите на стар храм се разгръща голямо по замисъла си строителство – църквата „Успение Богородично”. Сега са запазени оригиналният иконостас и възрожденските икони на него. Средства за ремонта на храма са отпуснати през есента на 2011 г. по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” от „Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013”.

През 1885 г. в селото започва и строителство на нова училищна сграда. Осъществяването на тази амбиция наистина отнема малко повече от десетилетие.

Окончателно основната част от строежа е завършена през 1895 г., а три години по-късно училището е официално открито. Днес голямата двуетажна сграда в самия център на града е санирана и основно реновирана. Осемнадесет просторни помещения, в които се помещават класните стаи, персоналът и администрацията, продължават да приемат учениците от региона като средищно училище.

В географски план, освен като най-северозападната община на България, Брегово решава сериозни екологични проблеми с ерозирането на дунавския бряг, което видимо намалява територията на страната. За това, а и за още много други теми разговаряме с кмета инж. Милчо Лалов.

Кметът инж. Милчо Лалов: Голямото ни предизвикателство са поддържането и ремонтът на водопроводната мрежа

Инж. Лалов, с какво помага географското положение на общината? Намирате се в най-северозападната част на България, между бреговете на реките Тимок и Дунав, на запад е Сърбия, на север – Румъния…

Ще допълня, че на югоизток сме съседи с българската община Бойница, а на изток – с Видин. Всичко това предполага добри транспортни връзки за хората от района.

Работим и за развитие на трансграничното сътрудничество. Повече от 50 години за нас и съседите ни от другата страна на р. Тимок то е общо приоритетно направление. Партньорството ни е най-вече в културната сфера. Провеждаме заедно различни мероприятия. Не съумяхме обаче през тези десетилетия да осъществим сътрудничество в областта на икономиката.

Нашите училища поддържат постоянни контакти със съседите от сръбската община Неготин. Организират се годишни срещи от двете страни на границата. Самодейните ни състави участват в техни културни мероприятия и обратно. По същия начин протича и партньорството ни с Румъния.

Имаме сериозен проблем с непрекъснатото ерозиране на нашия бряг на р. Дунав и по този начин с отнемането на части от територията ни. Налагат се строително-укрепителни мероприятия. Със съседите от Румъния сме изготвили съвместен проект в това направление за около 7,5 млн. лв.

С колегите от Сърбия работим за преодоляване на трансграничното замърсяване на р. Дунав. Те имат в близост до границата ни медна мина, където се добиват и ценни метали. За тяхното производство са необходими различни опасни химикали, които накрая, вероятно след някакво пречистване, се изхвърлят в граничната р. Тимок, а от там и в Дунав. За бреговчани по-опасното е, че при пролетните разливи водите на Тимок заливат голяма част от територията ни и трайно я замърсяват с тежки метали. Това е обработваема земя и пораженията върху нея са с траен негативен резултат. В общината има проект за решаване на проблема. Необходими са 1,5 млн. лв., но кога ще се реализира той, не мога да се ангажирам със срок.

Кои са основните приоритети в работата Ви?

Пети мандат съм кмет на общината, а два преди това бях заместник. В местното самоуправление съм около 30 години. Не знам дали регионът загуби от това, че само 10 години съм работил като инженер-химик, но искрено се надявам обществената ми работа да се оценява по достойнство.

Първият от приоритетите ми, разбира се, е, че кметът трябва да спазва законите на държавата. Вторият, след като си на изборна длъжност, е съобразяването с волята на гражданите. Следва коректна работа с държавните институции. Мога с гордост да заявя, че всичките трудности, които са се появявали през годините, са преодолявани с успех от администрацията на общината.
От областния град Видин, Вие сам се убедихте в това, се пътува повече от прилично. През територията на община Брегово преминава второкласният път, който води към Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) и той е в правомощията на Агенция „Пътна инфраструктура“. Нека да подчертая, че ГКПП-то е само на 200 м от сградата на кметството, т.е. в чертите на населеното място. За пътя към границата се заделят и целеви държавни средства и от тях остават пари за частични ремонти в общинския център. Важно за нас е и третокласното трасе, което ни свързва с община Ново село.

Четвъртокласната мрежа се стопанисва от нас, за която има целево финансиране, но то е крайно недостатъчно, защото тя е доста амортизирана. В последните години имаме спечелено европейско финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“ за около 1,5 млн. лв. С него успяхме да съживим преобладаващата част от връзките между отделните села. По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) сме кандидатствали с проекти, за да довършим и останалите участъци от четвъртокласната мрежа, с което да изпълним Общинската програма за развитие през настоящия мандат. Няма да скрия, че в някои от европейските фондове са заложени и неизпълними изисквания по отношение на т.нар. еквивалент жители. Надявам се, че в едно обозримо бъдеще европейските законотворци ще разберат, че тези „е.ж.” са непреодолим „препъникамък” за администрации като нашата. А такива има в цяла България… Поради тези „е.ж.“ малките общини не могат да кандидатстват с много проекти, нещо, което правят другите, по-големите. Но ще се съгласите, че и хората в Брегово желаят да имат пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) и пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), включително и мобилни съоръжения. Съгражданите ми имат също нужда от по-качествена среда.
Връщайки се на пътната мрежа, искам да подчертая, че в общинския център положението не е блестящо, но ежедневно се работи по това направление. С европейски средства извършихме голям ремонт на улици и осветление за 700 хил. лв. Предстои сключване на договор с Държавен фонд „Земеделие“ за продължаваща основна рехабилитация на останалите улици. Това очаквано финансиране е за около 1,7 млн. лв. Планираме дейности и в съставните девет села. Основните ремонти предполагат спазването на всички технологични изисквания – подземната инфраструктура, благоустройствените мероприятия, осветлението и т.н. Всичко това, разбира се, строителите прекрасно знаят и се справят, но основният проблем е финансирането.

Демографската криза стана един от негативните символи на северозападната част на страната. Какво друго правите, за да подобрите качеството на живот на хората в региона?

Безспорно и за община Брегово демографската криза е най-тежкият проблем. И не е достатъчно, че само правим констатации… Решаването на този въпрос не е във възможностите на една отделно взета община, защото това е национален проблем. Ще Ви върна малко назад във времето, все пак имам опита на 30-те си години работа в местната власт. Много дискусии се проведоха по темата, но ефект няма. Никой няма идея как да се реши демографската криза. В нашата община годишно се раждат към 30 деца, а умират около 200 души. Много голям отрицателен прираст, от една страна. От друга – заради липсата на работни места младите хора напускат Брегово и България и отиват да търсят препитание в Европа. Тук остават техните родители. Тези хора отново са грижа на нашата администрация.

Преди сме имали развита икономика – цех към Видинския завод за водни помпи, мебелен завод, консервна фабрика, селскостопанско производство, преработвателна промишленост, днес всичко това е история. Не е ли време държавата да си припомни едновремешното 22-ро ПМС за крайграничните и полу­планинските райони, където на новопристигащите хора – учители, лекари и пр., се даваха високи заплати и по всякакъв начин се стимулираха младите семейства. За целта се откриваха и работни места.

Като кмет това днес не мога да го направя. Но пък развивам социални дейности. В домовете за възрастни хора живеят бащите и майките на синовете и дъщерите, които работят за икономиките на Испания, Гърция, Англия… В момента изхранваме безплатно 300 души със средства от различни европейски фондове. По тях сме открили работни места и сме назначили 60 души лични асистенти.

Нека да стане ясно на всички, че говоря само за определени региони на страната. Във Варна, Пловдив и София демографска криза няма, напротив, местата в детските градини не стигат.
И още нещо. Издръжката на детските градини е общинска работа. А тази на социалните домове се поема от държавата. Общинските пари за децата не стигат, държавата обаче финансира старческите домове и тези за хора с увреждания. Е, позволете да попитам – не е ли по-важно нещата да се степенуват и грижата за децата да стане първостепенна? Принудих се да закрия 3 детски градини в общината, за това че няма малчугани. Безработицата се увеличи от освободените от там хора.

Да коментирате и състоянието на образователната инфраструктура.

Всичко, което е свързано с отглеждането и развитието на подрастващото поколение, е национална грижа. Закрито е държавното училище по земеделие и за да съхраним хубавия му сграден фонд, със съдействието на Министерството на земеделието и Министерството на образованието го преустроихме в социално жилище.

Гимназията ни е средищно училище, в което се учат деца от съставните населени места. Превозваме ги с автобуси, а учениците общо са към 250. В гимназията се провежда качествен образователен процес, а самата сграда, която е на около 130 години, е основно ремонтирана, санирана и със сменена дограма. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството кандидатствахме с проект за реновиране на ВиК системата и изграждане на нова отоплителна инсталация, защото досега класните стаи се отопляваха с печки на въглища, както в XIX в. А зимите при нас са сурови. Този проект го свързваме и с елемент на трансграничното сътрудничество със съседната сръбска община Неготин.

Какво правите за подобряване на ВиК мрежата в общината?

Проблемът с питейната вода за нашите хора е решен много добре. Тя се добива от дълбоки сондажни кладенци над 50 м в различни места на общината по поречието на транс­граничната река. Съответното поделение на ВиК непрекъснато прави проби и чистотата на водата е гарантирана. По Програма САПАРД за около 3 млн. лв. обновихме довеждащите водопроводни мрежи и по тях нямаме никакви аварийни ремонти. Това говори, че строителството е извършено по всички правила. Разбира се, големият проблем, който постоянно стои на дневен ред пред общинската администрация, е поддържането, ремонтите и частичната подмяна на вътрешната водопроводна мрежа. Тя е много стара, амортизирана и авариите по нея са ежедневие. Имаме частична подмяна в Брегово, Далейница и Ракитница. Кандидатстваме пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за обновяване на вътрешната водопроводна система на други две населени места. За наша радост критериите на
ПУДООС са такива, че можем да търсим финансиране от него. Пак ще повторя, че и в малките населени места живеят хора и те имат нужда от чиста вода, от отвеждащи системи за отпадъчната, от изградени депа за отпадъци и т.н.

В заключение по тази тема ВиК асоциацията в областния град поддържа в изрядно състояние съоръженията за добив на питейна вода и при всеки конкретен проблем се явява и оперативно отстранява авариите.

Все пак трябва да кажем няколко думи и за подземната канализация за отпадъчна вода. В Брегово имаме само колектор за дъждовна вода и не изключвам възможността някои от съгражданите ни да са включили тръбите си за отпадъчни води към тази канализация… Но това няма как да подмени големия ни проблем, защото реализация на водния цикъл с ПСОВ към днешна дата е мираж за общинския център. В този смисъл ние сме длъжници на природата. За такова строителство пак има критерии, свързани с т.нар. е.ж. – ние с постоянно намаляващото население няма как да се класираме. В рамките на нашия бюджет, дори да се опитаме да потърсим някакво решение с малки или мобилни пречиствателни съоръжения, пак няма как да стане, защото политиката на държавата в това направление е строго разписана.

Нашите средства за капиталови разходи не се променят много през годините, това мога да го твърдя като кмет с многогодишен опит, но всичко друго около различните видове дейности расте – цената за проектиране и строителство, материалите – асфалтът, тротоарните плочи и т.н. А собствените ни приходи са едни и същи с тенденция към намаляване. Не можем да увеличим данъците, защото хората ще изпаднат в ситуация да не плащат.

Население над 5500 души… Това, че сте край границата на България, оказва ли влияние хората да изграждат домове, да ремонтират старите къщи, да създават от туризма поминък?

Ново строителство няма. Но можем да се похвалим с един феномен – мнозина нашенци, които работят в странство 4 – 5 години, в един момент се връщат тук и правят солидни и качествени ремонти на бащините си къщи. Това не е, защото смятат да отдават домовете си под наем или да развиват туристически бизнес. Според мен това е, защото явно в душите им е останало някакво носталгично патриотично чувство, което там някъде, в мъгливия Албион, където берат ягоди и събират картофи, им напомня, че са родени и израснали в един приказен край на Европа.

Видимо транспортната инфраструктура е добра. Това влияе ли по някакъв начин на привличането на гости за почивните дни например?

Ще коментирам любопитната страна. Нашите хора и съседите от Сърбия пътуват непрекъснато едни към други. При това не защото и едните, и другите ходят да посещават природни или археологически забележителности, а защото като предприемчиви люде следят конюнктурата на пазара. Цените на цимента и другите строителни материали в Сърбия падат и нашите търговци веднага отиват да купуват от там.

Помага ли Ви това, че сте входно-изходен пункт на България?

Както вече казах, нашия ГКПП се намира на 200 м от прозорците на моя кабинет. Трасето до него не е разчетено за тежкотонажно движение и това създава непрекъснати проблеми на общинските служби. Единственото решение, за което сме подготвили и проект, е изграждане на обходен път извън общинския център, който да свързва Видин с ГКПП. Не е нужно да казвам, че през Дунав мост 2 идва огромен поток от ТИР-ове от Западна и Северна Европа, част от които влизат в Сърбия през Брегово.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.10.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *