БАНКЯ ще се развива като курорт

Прочетена: 71

Елица Илчева

В Банкя всичко е спокойно. Не, не… Не търсете аналогия със знаменитата реплика на ген. Радецки от боевете на Шипка. Нито със съобщенията за страховито затишие на огневата линия от романа на Ремарк „На Западния фронт нищо ново“.

В края на октомври в центъра на столичния район, където е роден премиерът Бойко Борисов, не само че не се задава никаква буря, но и слънцето пече така, сякаш никога няма да се скрие зад хоризонта. Хората пък са ведри, като че ли нямат никакви тревоги. Красива жена се припича пред вратата на централното тото и на въпроса „Паркирането тук платено ли е?“, без нито една видима гримаса на лицето отговаря: „Да, дължите една усмивка на мен“. После ме залива с всичката насъбрала се в нея топлина. На метри разстояние, в наскоро преобразения център край парка, млади, стари и деца спокойно чакат реда си, за да отпият от топлата минерална вода под чисто новата арт кула, която е и часовник, и чешма. Дали от този еликсир, дали от хубавото време, дали от факта, че наоколо е красиво и чисто, но… всичко е хем идилично задрямало, хем изпълващо с усещане за живот. Не изглежда умираща дори и затисната от годините си стара баня, чийто покрив почти се е свлякъл. Следите на катастрофалната сила на времето са скрити от възрастните колкото нея дървета, които сякаш избирателно пропускат погледа само към достойнствата й като архитектурен шедьовър.

Всъщност 100-годишната красавица е поводът да сме в Банкя. След продължителни опити от страна на местната власт да се отдаде на концесия, за да бъде реставрирана и съхранена за града и хората, през октомври в Агенцията за обществени поръчки (АОП) се появи обявление за търг за проектиране и изпълнение на ремонтните дейности. Как ще се случи това и какво друго предстои тук, питаме кмета Рангел Марков, който е млад, уверен и добронамерен и си тежи на стола някак непоклатимо вече трети мандат.

Кметът Рангел Марков: Реставрацията на старата баня може да наложи модел, който да се използва и от други общини

Г-н Марков, в АОП се появи обявление за обществена поръчка за проектиране и изпълнение на реставрацията на банята, но не и съобщение за сключена концесия, както се очакваше. Какво всъщност се случва?

Да, обявихме поръчка на инженеринг за проектиране и реставриране на голямата баня. Само този факт сигурно Ви е достатъчен, за да разберете, че имаме добра новина – най-после е осигурено финансиране и ще се започне възстановяване на този паметник на културата, който ние много ценим и държим да запазим за поколенията на всяка цена.
Както знаете, няколко години се опитвахме да намерим средства чрез концесия. Сега обаче приложихме един интересен модел, който може да бъде използван след нас от други общини.

И по какъв начин ще се случат нещата?

Учредяваме право на строеж върху общинския терен, който беше предвиден за изграждане на хотел от евентуалния концесионер. Средствата, които получаваме от това право на строеж, ще се използват целево за проекта за реконструкция, който е приоритетен. Две са по-специфичните неща в модела – първо, правото на строеж е за 35 години. Заложили сме максимално дългия срок, който е в Закона за концесиите. След тези 35 години построеният хотел става автоматично собственост на общината, което е голям плюс, а за целия период от време теренът под него си остава общинска собственост. Т.е. ние нищо не прехвърляме, не апортираме.

Другата специфика е, че сложихме условие – минималната цена е необходимата сума за реставрация на банята, въпреки че имаме оценка за правото на строеж, чиято стойност е 8 пъти по-малка от тази по договора. Сумата за проектиране и строителство е определена на база експертна оценка и много подробно задание за проектиране и възстановяване. Тя е 8,115 млн. лв. без ДДС. На пръв поглед може да изглежда доста, но банята е паметник на културата. Искрено се надявам, че парите ще стигнат, защото положихме много усилия, за да ги осигурим.

Защо нямаше кандидати за концесия?

Това е един проект, който е свързан с много сериозна организация. Не само за строителството на единия обект и ремонта на другия, но и за последващата експлоатация. Оказа се, че потенциални кандидати са предимно пенсионно-осигурителните дружества, каквото е и това, с което имаме договор за учреденото право на строеж – „Алианц България“. Те разполагат и с капитал, и с целевите групи потребители на услугите, които ще се предлагат в бъдеще. Но пък тези дружества са под един особено строг режим от Комисията за финансов надзор, която не приема концесията като форма на инвестиция. Т.е. те не могат да оправдаят вложените средства и това ги спираше.
Затова сменихме модела – пак да бъде конкурсен, да бъде публичен и прозрачен, но и да бъде възможен.

Откъде го заимствахте и прилаган ли е вече у нас, като че ли не е много популярен?

Не съм чул този модел да има масово приложение, а стигнахме до него на принципа на отхвърляне на останалите. Споменах вече, че ако се справим успешно ние, той може да се превърне в един добър пример и за последващи проекти на други места. Според мен моделът е много подходящ за приоритетни за общините идеи, за които няма други възможности за финансиране.
В нашия случай той е изцяло в унисон с концепцията ни за развитието на града като курорт. Един терен, който не се използва от много време, от една страна, го изпълваме с полезно за града съдържание, а от друга, решаваме огромния проблем с реставрацията на културния паметник. Правото на строеж е на мястото на стария летен театър и затова сме заложили и изискване към инвеститора да изгради открит форум с минимум 200 седящи места, така че да повторим дори и функцията на този терен. По договор 30 дни в годината общината ще го ползва абсолютно безвъзмездно за всякакви мероприятия. За дружеството пък това ще бъде допълнителна екстра, защото освен балнеоложки ще могат да развиват и конферентен туризъм, като ще предоставят на гостите си и прекрасно място за открити семинари, които са много популярни.

Имате ли предложен идеен проект за новата сграда, както и изискване тя да бъде съобразена с архитектурните особености на останалите в центъра?

Ние сме заложили механизмите, за да се случи това, за което говорите. След подписването на договора следващата стъпка е изработването на идейния проект. Той ще бъде представен публично на гражданите, за да чуем и тяхното мнение. Все пак това ще бъде сграда в центъра, който е на всички. Хората имат право да кажат как да изглежда. Откакто направихме реконструкцията на пространството, то се превърна в едно изключително привлекателно място. Всички идват тук, почиват си, общуват помежду си.

Уточнили ли сте с инвеститора в какъв ред ще вървят изграждането на новата постройка и ремонтът на банята, която вече съвсем рухва?

Съгласно сроковете, които сме поставили и са приети, до 3 години трябва да върви проектирането и изграждането на хотела, а до две – да приключи реставрацията на банята. Така че – успоредно. Заложили сме и топла връзка към хотела, която може да не бъде изградена на този първи етап, а едва след като бъде уточнен въпросът с експлоатацията на банята. За нея има различни варианти – може да се управлява от тези, които държат хотела, от специално създадено дружество, или да търсим оператор, който е външен, но това ще обсъждаме допълнително. Независимо кой ще поеме банята, икономическият интерес диктува тя да е свободна за ползване от всички желаещи. Защото когато е функционирала, на ден посещенията са достигали до 1500. Хотелът, който ще бъде 4 звезди със 150 легла, не може да й осигури пълен капацитет на заетост.

Колко години продължи сагата с търсенето на този инвеститор?

През 2009 г. поискахме сградата на банята от държавата, прехвърлиха ни я и от 2010 г. работим за реставрирането й. Първо направихме идеен проект, който се прие от Националния институт за недвижимо културно наследство и беше основа за концесията. После дълго работихме по условията на самата концесия, след това имахме година-две за обществени обсъждания с жителите на Банкя, преправяхме по техни препоръки. В крайна сметка важното е, че има резултат.

Наскоро беше обявено, че Столичната община и район „Банкя“ ще насочат усилията си към създаването на нова балнеоложка зона в полите на Люлин планина. Разкажете за нея.

Това е една наша идея, която е още от първия ми мандат. Мотивът е, че в момента тук има около 1200 легла, които са на специализирани болници за рехабилитация. Хората идват по клинични пътеки, но за времето, което прекарват в града, остават в лечебните заведения и не ползват външната среда, което не носи добавена стойност на местния бизнес.

Затова искаме да направим зона, в която да влизат инвестиции в балнеоложки хотели. Не говорим за нещо мащабно, грандоманско и затормозяващо средата, а за територия от около 60 дка, върху която могат да бъдат построени между 5 и 10 хотела.

Собственост на общината ли са тези 60 дка?

Не, в по-голямата си част са частни земи. Функцията ни в този проект е инвестиция в плана за регулация, но чрез процедурата, която ползваме – чл. 16 по Закона за устройство на територията. Обособяваме и един общински терен от 5 дка, чрез който ще си осигурим и приходи, ако го продадем или отдадем. И назад във времето тази територия е била заложена като балнеоложка зона, но ние стартирахме плана за регулация, който предстои да бъде приет съвсем скоро и с който предоставяме уредена възможност да се инвестира в парцелите. Правим и срещи със собствениците, за да разберем техните намерения. Някои имат желание да инвестират, което е много добре. Други искат да търсят партньори или да продават и ние им съдействаме.

А достатъчен ли е дебитът на минералната вода до тази зона?

Помислили сме и за това – няма нужда да се прави нов сондаж, съществуващият има количество. Трябва само да се прокарат 900 м водопровод, който е грижа на инвеститорите и ще е много по-изгодно за тях да се обединят за това. В случая играем ролята на обединител, на медиатор на тези хора.

Къде точно ще е новата балнеоложка територия?

На страхотно място в единия край на Пътеката на здравето, след църквата, на абсолютно равни терени с изглед към Люлин, Витоша и Стара планина на нивото на бившата резиденция, където е и Розата на ветровете. В регулационния план залагаме и съществуващата екопътека, като я разширяваме. Правим и зелена ивица, и велоалея.

За мен това е голямата възможност на Банкя да се отвори към Люлин планина. Практикувам пешеходен туризъм и виждам, че все повече хора се включват. Невероятно е да имаш възможност да оставиш автомобила си и да направиш преход от 10 – 20 км. Затова сме предвидили и общински паркинг, ще облагородим зоните, ще поставим пейки.

Кои са най-забележителните Ви успехи в инфраструктурното развитие на града в последните години?

Големият проект за водния цикъл, който включи около 30% от територията. Благодарение на него изградихме главните колектори, които са много важни, те са гръбнак на тези мрежи. Работихме върху територия, голяма част от която имаше канализация, макар и нормативно неиздържана – заустена в река Банска. Видимият резултат е най-вече за екологията. За нас е истинско щастие, че в центъра, в парка, сега могат да се видят рибари.

Планират се сериозни инвестиции за изграждането на канализационна и водопреносна мрежа във всички квартали на София. Най-големите вложения ще бъдат в Банкя и още няколко района. Какво ще се строи при Вас?

Това е вторият ни важен мащабен проект след реставрацията на банята. Финансирането е от ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. В момента сме на фаза работен проект за вътрешнокварталната мрежа. Но нямаше как да се стигне до реализацията й, ако не бяхме изградили главните колектори. Изчакваме и Столичната община да приключи своята част, след което ще бъдем готови за изпълнението. Така сме си свършили работата, че да можем да получим веднага разрешения за строеж и да не влизаме в отчуждителни процедури, т.е. новите тръби ще минават през общински терени и не се налагат отчуждавания.

Какво покритие на канализационната мрежа ще достигнете с осъществяването на проекта?

Говорим за 40 км общинска мрежа, които пак няма да включат цялата територия, но ако успеем да приключим, се очаква около 70% от Банкя да има канализация.

Искам да подчертая, че направленията за развитието на Банкя са две – като курорт и като място за живеене. Второто и без много усилия от наша страна заради даденостите, които имаме – природа, ресурси и местоположение, се развива. Но за нас не е толкова важно превръщането на града в спалня, затова и усилията ни са в осигуряването на необходимата инфраструктура, която да гарантира развитието на туризма. Някои мои съграждани може и да се сърдят, че не сме направили дадена улица в кварталите, но за сметка на това те имат много хубав център. В общи линии – опитваме се да създаваме условия, заради които хората да идват тук.

Тази година училището в Банкя навършва 130 години. Какво е състоянието на сградата? И планирате ли инвестиции в образователна инфраструктура?

Радвам се, че към днешна това училище, което е най-голямото на Балканите, е с изключително добра материална база. Ние я надградихме, като направихме спортен комплекс, който служи освен в часовете по физическо, така и в свободно време на учениците и не само. Осъществихме и много мащабно саниране по проект на Националния доверителен екофонд. Успяхме да го реализираме с 0% непредвидени разходи, което читателите на вестник „Строител“ могат да оценят, те знаят колко е трудно. Но се справихме.

Сега училището е сертифицирано и отговаря на всички изисквания. То е на 130 години, но от първата сграда няма следа, втората е от 50-те, а през 80-те е правено разширение. В момента имаме около 800 деца, което не е пълният капацитет, така че нямаме притесненията на колеги от други райони. Сега там имат идея да развият един аграрен проект – да си направят градина за плодове и зеленчуци. За мен това е още една стъпка да създаваме у младите интерес към природата и заобикалящата ги среда. Защото последните едно или две поколения бяха изгубили това отношение. Като ремонт ни предстои догодина малко работа по покрива.
Детската ни градина също е в отлично състояние, построихме разширение, санирахме я, имаме басейн за малчуганите.

Два имота в курортното селище имат сериозни проблеми – резиденцията на Тодор Живков и хиподрумът, който е обявен в несъстоятелност. Какво се случва с тях в момента?

И двата са извън компетенциите за въздействие от страна на общината. Резиденцията е публична държавна собственост с 450 дка паркова зона и сгради. Имаме идеи и много ми се иска да се случат. Може да се развие още едно зелено пространство. Въпрос на разговор е да се приоритизира и този проект.

Хиподрумът е обявен за публична продан, той е запазен. За града ще бъде отлично, ако използва потенциала и на този атракцион, защото, както казах вече, нашата амбиция за Банкя е да привличаме хора.

След кризата има ли раздвижване на частните инвестиции?

Определено, голямата разлика е, че тук не се развиват бизнес имоти, а еднофамилни жилищни сгради. Ние така сме определили и държим това да се спазва стриктно. В Банкя многофамилните обекти са изключение и се допускат само при спазване на нормативите от кота корниз до 10 м, което прави три, максимум 4 етажа. Има интерес от хора и достатъчно свободни терени. Затова и чрез вестник „Строител“ бих използвал да се обърна към потенциални инвеститори, че сме насреща за подкрепа на всякакви проекти, които са в полза на развитието ни като курорт.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.11.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *