ЗЛАТАРИЦА – от златоносния пясък до етнографското и фолклорно богатство

Прочетена: 46

Георги Сотиров

Златарица се намира в източната част на област Велико Търново и граничи с общините Елена, Велико Търново, Стражица и Антоново. Населеното място възниква през XIV век. Още след Освобождението на България от османска власт Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно, през 1978 г., Златарица е обособена като община.
Името на града е свързано с добиването на златоносен пясък от реката. Този занаят е усвоен от рударите, които са се установили в района след потушаването на Чипровското въстание. В общината има три селищни могили, възникнали през средния неолит и продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В местността Градището са се запазили останки от крепост, а на юг от Златарица минава Римският път за Цариград.

В града има два исторически музея, един от които е класно училище, построено през 1860 г. Друга забележителност е църквата „Св. Николай”, която е уникална със своите стенописи, икони и архитектурен стил. За гостите на общината интерес представляват и природните дадености, културното, етнографското и фолклорното богатство на района.

Наличието на специфични антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености, са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм, което би дало възможност за комбиниране на почивката с хоби занимания. Това беше една от темите, която обсъдихме с кмета на Златарица Пенчо Чанев. Широкоскроен човек, ерудит, истински представител на онзи тип управленци, които поставят грижата за хората от общината на първо място в житейския и професионалния си път…

Кметът Пенчо Чанев: Основна цел е реализацията на строителството на пречиствателна станция за отпадъчни води

Г-н Чанев, Златарица е от най-красивите общини в България, с невероятна природа. В планинските и полупланинските райони живеят близо 3800 души, но в някои от населените места, за които отговаряте, жителите се броят на пръстите на двете ръце. И все пак грижата на кметската администрация е за всеки човек…

Наистина само в десет от нашите общо 24 населени места живеят доста на брой хора. В останалите има по един-двама възрастни или са напълно обезлюдени. Но независимо от това грижата ни за тях е целогодишна – като се започне от доставката на хляб и стоки от първа необходимост и се стигне до зимното почистване на улиците и разбиването на преспите в Балкана. В тези населени места няма семеен лекар, липсват и аптечни пунктове. Кметовете са тези, които трябва да осигурят всичко нужно.

Ежедневна е грижата на администрацията и за нормалната обстановка по пътищата, доколкото можем да говорим за такава след толкова години експлоатация, и ограничените държавни средства за поддържането на четвъртокласната мрежа. Миналата година закупихме нов трактор, на който монтирахме прикачно устройство за чистене на храстите отстрани по пътната мрежа. Предвиждаме да приведем в порядък и канавките, за да запазим максимално настилките от ерозионни процеси. Но пък маркировката, която полагаме, не издържа и една година…

Какви са основните приоритети за развитието на общината през Вашия трети кметски мандат?

Имам една основна цел – реализацията на строителството на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) на общинския център и асфалтиране на улиците и благоустройство в малките населени места. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. ще приключи до края на мандата ми. Неслучайно казвам това, защото общината има готов проект за асфалтиране и реконструкция на улици в града и в някои от селата, където още са останали хора, но с него не можем да се надяваме на финансиране, защото такива са правилата на тази програма. Градът е над 2000 е.ж. и проектът не може да се класира по ПРСР, а като е под 10 000 е.ж., не е приоритетен за Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“… Кръгът се затваря за сметка на бюрократичните правила на програмите. Защо, питам, един красив град сред прекрасната природа на северните разклонения на Еленските височини на Стара планина да не може да реши проблемите с канализацията си така, както е във всички селища под Алпите например?

Иначе сме в позицията да ни налагат санкции от ЕС именно заради липса на ПСОВ. В същото време в бюджета има определени излишъци… Държавата трябва да започне да работи отдолу нагоре, иначе нещата ще буксуват.

Наскоро се проведе поредната годишна среща на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) с кметовете от страната. Какви са Вашите първи изводи от нея?

На нея Златарица получи наградата „Община реформатор” в категорията „Малка община”. Отличието е за много добрата ни работа с Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и за това, че сме първата община, която има възможност да издава и подпечатва скици след споразумение с АГКК.

Основният извод, който се наложи от срещата, е, че кметовете ги чакат трудни времена.

Данните от статистиката сочат тенденция за отрицателен демографски прираст на населението, която е факт и при Вас. Какви са причините?

Тази негативна статистика не е валидна само за нашата община. Днес демографската криза се отнася за цялата държава и ще продължи да се задълбочава, докато се строят само молове, а не предприятия, които да произвеждат и да създават работни места и препитание за семействата.

Е, тази теза е спорна, защото моловете генерират работни места в големите градове…

Да, но ако сравним условията в Северна и Южна България, ще откроим веднага диспропорциите. В Северна България няма качествени пътища, а във Великотърновска област инфраструктурата е една от най-лошите, на много места дори без маркировки. Аз пътувам непрекъснато из региона и се сблъсквам с проблеми, свързани с пътната мрежа. Затова имам намерение сам да реша трудностите с инфраструктурата в общината. Ще закупя необходимата за целта техника и с помощта на екипа ми ще оправя този парадокс.

Ние няма как да спрем демографската криза, но можем да работим за подобряването на жизнената среда. Факт е, че безработицата в общината намалява и тенденцията е за все по-голям недостиг на кадри. Например в общината търсим среден техник за отдел „Териториално и селищно устройство” със стартова заплата 1000 лв. (нето), защото просто нямаме изгода да наемаме фирма за една количествено стойностна сметка… Тук ще призная, че изключително добре работим с Областното представителство на Камарата на строителите в България във Велико Търново. Неговият председател инж. Любомир Шербетов е изключителен професионалист и ние винаги се допитваме до него, когато не можем да се справим сами в дадени случаи.

Споменахте няколко пъти, че пътната инфраструктура не е добре поддържана. Вероятно това влияе негативно върху на развитието на туризма.

Да, днешните туристи са много капризни. Ако автобусът не ги закара до конкретната архитектурна, строителна или историческа забележителност, просто няма да си направят труда да повървят пеша… Невъзможно е със собствени средства, при бюджет от около 900 хил. лв., да модернизираме четвъртокласната пътна мрежа, да ремонтираме или да изграждаме нови улици, маркировки, банкети, бордюри и прочие. Държавата ни отпуска 355 хил. лв. за всичко в общината – за фасади, за покриви, за огради, пътища и т.н. И затова инфраструктурата към туристическите места е ужасна. Примери – много…

Какво е състоянието на сградите от образователната инфраструктура, имате ли проблеми с отоплението през зимата и осигурени ли са възможности за спортуване на учениците?
Нашите училища са три, след като тази година закрихме едно школо… Професионалната гимназия по селско стопанство вече е общинска, но поради бюрократична методика на Министерството на образованието и науката тя не може да се класира за субсидии по линия на ПРСР. Критериите са направени така, че печелят големите училища. Пирамидата трябва да бъде обърната – малките общини с по-ограничени средства за учебните заведения да имат възможност да се класират с проекти за европейско финансиране, да станат конкурентоспособни. В противен случай намаляващото население и постоянната безработица обезсмислят стремежа на малките общини за развитие.

Пак ще Ви дам пример – по моя инициатива разговарях с фирми от Лясковец, Велико Търново и Горна Оряховица и успях да намеря работа на 200 души от нашата община. Но това работа на кмета ли е? Безработицата вече е под 15%, населението намалява, нямаме възможност за набиране на точки по ПРСР…

Иначе училищата ни са изцяло реновирани с въведени мерки за енергийната ефективност, както и детските градини, които са в перфектно състояние за отглеждане на малките палавници. В Златарица детските градини са безплатни, малчуганите се хранят без такси, като това важи и в училищата до осми клас.

Администрацията отговаря и за социалната инфраструктура. Планирате ли ремонти, реновиране или други дейности?

Изключително малко са парите за тази отговорна за нас работа. Старческият дом и детският център се издържат изцяло от собствените средства на общината. Детският център е в много добро състояние, прилично, но за дома за възрастни хора са необходими инвестиции – ще се опитаме да отделим повече пари от бюджета ни.

Каква вода пият хората в Златарица и в селата? Имате ли проблеми по ВиК трасетата?

Питейното водоснабдяване на общината се осигурява основно от язовир „Йовковци”. С помощта на ПУДООС реализирахме някои нови водопроводни трасета до селата ни. Пречиствателни съоръжения за питейната вода нямаме, но планинското захранване на язовира гарантира чиста вода с много добри вкусови качества.

Както казах, пречиствателната станция за отпадъчни води на общинския център е болният въпрос за града и околността. Без ПСОВ ние няма как да развием подземната инфраструктура. Без канализация нямаме право да асфалтираме. Затворен кръг, параграф 22… Там, където вече имаме канализация, оправяме трайно улиците. Иначе имаме проект за воден цикъл на целия град и всички села от общината, но като нямаме пречиствателна станция, нещата няма как да се случат. Отново ще подчертая, че не можем да кандидатстваме по ПРСР, защото сме над 2000 е.ж. Не можем и по ОПОС, защото пък сме под 10 000 е.ж. Е, имаме проект, имаме 500 000 лв. собствени приходи и ни принуждават да чакаме. Чакаме вече 28 години. Очертава се и този мой мандат да премине в чакане.

Имаме намерение да направим реконструкция на градския площад, на една спортна площадка и вероятно на една обществена сграда или училище, като ще преценим кое ще може да се класира с повече точки по ПРСР.

Какви са възможностите за инвестиции?

Благодарение на сериозна инвестиция беше построен 22-мегаватов фотоволтаичен парк на една държавна корейска компания на площ от 600 декара. Те поемат 50 процента от данъците на цялата община. Помагат ни за провеждането на редица обществени културни и спортни мероприятия и др. Вероятно се питате как стана тази корейска инвестиция ли? Когато те заявиха своите намерения, нашата община се постави на тяхно разположение по отношение на всичките онези дейности, които трябва да се извършат от администрацията ни. Без уговорки, без увъртания… Който иска да строи в Златарица, е добре дошъл.

Затова на наша територия, освен този 22-мегаватов парк, имаме още няколко по-малки… Инвеститорите разбраха, че в общината няма бюрокрация. Има действаща администрация с внимание към хората с пари.

Г-н Чанев, можете ли да си спомните за един необикновен ден от тези Ваши три кметски мандата?

Необикновен ден? Не знам дали така можем да наречем работните дни на кмета, които започват рано сутрин с поредните съграждани пред кабинета, чакащи да им решиш проблема. После продължава с обичайните съвещания с екипа, с инвеститорите, с непрекъснатите пътувания из общината…

Сигурно няма да ме разберете, но е факт – едно „Благодаря, кмете” за мен има много по-голяма стойност от всичките земни благини, които човек може да си представи или поиска. Затова си струва да се работи!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.12.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *