Ловеч – районът с огромен потенциал за развитие

Областният управител Георги Терзийски: Общините в областта са сключили 120 договора за 99 млн. лв. по оперативни програми

Прочетена: 517

Свилена Гражданска

Разположени в Северозападния регион на планиране, който е най-изоставащият в страната и в Европа, общините в област Ловеч работят по всички оперативни програми на ЕС и по Програмата за развитие на селските райони, за да просперира икономиката в региона. Областта обхваща територия от 4128,8 кв. км и е с население 141 422 души.

Ситуирана е от северните склонове на Средна Стара планина и Централния Предбалкан до Деветашкото плато и началото на Дунавската равнина. Разделена е на 8 общини, носещи имената на главните си градове – Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица. Граничи със София, Плевен, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и Пловдив. През територията й минават две главни транспортни артерии – път I-4 (София – Севлиево – Велико Търново – Шумен) и I-3 (Ботевград – Коритна – Бяла). Те осъществяват връзките на Ловеч със съседните и други области и със столицата. Важно трасе е и II-35 по оста север – юг, осъществяващо връзката от Плевенска област през старопланинския проход Троян – Кърнаре към района на Пловдив.

Областният град Ловеч се намира в Средния Предбалкан. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини (665 м н.в.) и широко отворена на север. Градът има компактна форма и заема речните тераси на р. Осъм.

Областният управител Георги Терзийски: Общините в областта са сключили 120 договора за 99 млн. лв. по оперативни програми 

Г-н Терзийски, всяка една от общините в област Ловеч си има своите предимства, но и проблеми. Какви действия предприемате, за да преодолеете различните предизвикателства?

От опит знам, че липсата на комуникация е основен проблем почти навсякъде, затова съм доволен, че имам добра връзка с кметовете в областта. Нищо не може да е пречка за решаването на един или друг въпрос, ако за него се говори открито и без словесни еквилибристики. Всичко, което е от компетенцията на институцията областен управител, може, прави се и ще бъде сторено, ако кметовете поставят ясно и навреме проблема. Това е и начинът да подпомогна дейността на общините.

Предоставянето на сградата на Съдебната палата в Луковит, която бе държавна собственост, е само един пример за добра работа. Тази тема бе разгледана с настояването на кмета на града Иван Грънчаров и макар забавена в годините заради процедури, получи своето решение.

Как общините изпълняват проектите по европрограмите?

Към 17 ноември по всички оперативни програми от настоящия период 2014 – 2020 г. в областта са сключени 120 договора, като някои са в процес на изпълнение, а има и такива с приключили дейности. Контрактите са на обща стойност 99 млн. лв. От тях 83 млн. лв. са безвъзмездни средства, а 16 млн. лв. – собствено финансиране, където това е необходимо. Изплатени са 28 млн. лв.
По Програмата за развитие на селските райони имаме 113 договора за общо 29 млн. лв.
Така че възможности има, пари – също. Единственото необходимо условие е активност от страна на местните власти и отговорност за качествено разработване на проекти, за да бъдат те добре оценени и финансирани.

Пак от активността на местната власт зависи и нивото на регионално развитие – да, от една страна, е държавата с изграждането на инфраструктурата, но от друга, са общините с техните действия и визия.

Има ли инвеститорски интерес към областта? Какво правите за привличане на вложения?

Много инвеститори са минали през Ловеч през годините, за да търсят и предлагат разкриване на различни производства тук. По една или друга причина те не са останали в нашия град. И днес чуваме, че същите тези компании откриват нови модерни производства в други региони. Това говори, че не само не ги привличаме, но и като ни дойдат на крака, не ги задържаме, да не кажа – отблъскваме ги с нещо. Разбира се, има общини от областта, които са изключение.

Наскоро чух за себе си „той е бизнес ориентиран, има желание да създава бизнес”. Може да звучи нескромно, но наистина имам желание да разкриваме работни места за хората, затова и всичките ми срещи и контакти винаги са ориентирани в тази посока – или да създадем нещо ново, или да подпомогнем местния бизнес да се развива. Впрочем считам, че най-голямото предизвикателство пред нас в момента не е привличането на нови, а по-скоро запазването на вече направените инвестиции и съхраняване на това, което е постигнато с тях.
Наскоро поканих посланика на Украйна Н.Пр. Микола Балтажи не за да му покажа културния календар на областта, а за да види фирмите ни. С такава цел посрещнах и 16-членна делегация от Иран, България има отлични търговски отношения с тази страна. Помолил съм и кметовете, ако има при тях заявен интерес, защото често инвеститорите отиват директно в общината, но по една или друга причина те не могат да го реализират, то да съм уведомен, за да търсим други пътища да задържим тези хора в областта.

Търсим начин за обособяване на икономическа зона в Ловеч. В тази връзка съм провел срещи в Министерството на икономиката.

Най-сериозният проблем обаче остава липсата на добри кадри. Това и е причината да фокусирам вниманието си върху развитието на професионалното образование. Правя го не само защото е държавна политика и приоритет на правителството, а поради факта, че практиката го налага. Ако няма добри кадри, не можем да очакваме инвеститори. Трябва да излезем от този омагьосан кръг.

Изграждането на АМ „Хемус” ни дава основание да бъдем оптимисти, защото това липсваше на нашия регион и реализацията на този проект ще е в полза на бизнеса тук – съществуващия и бъдещите инвестиции.

Как се развива пътната инфраструктура в областта?
Р

айонът има една голяма привилегия – министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков е местен човек, политическата му кариера тръгна от тук и той е дълбоко свързан с региона. И като областен управител преди години, и днес като министър той прави много в тази посока. Пътната инфраструктура на територията ни е на добро ниво, а мащабните проекти, по които вече се работи, а и са планирани занапред, дават увереност, че републиканската мрежа ще бъде обновена поетапно. Наскоро проведохме конференция за доизграждането на АМ „Хемус“. По време на форума показахме във видео, заснето с дрон, обектите, които в момента се ремонтират – те са на територията на общините Троян, Луковит, Ябланица, Угърчин, Тетевен. Предстои стартът на обходния път на Ловеч, имаме уверението, че след изграждането на АМ „Хемус” и всички пътища, водещи към нея, ще бъдат основно рехабилитирани. Това е сериозна инвестиционна програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция „Пътна инфраструктура“.

За да бъда по-конкретен, към момента приключва ремонтът на главния път Русе – София в границите на Луковит. Там работата започна в средата на август и вече е на финален етап. Стартираха дейности и на входа на Троян, изпълняват се СМР по отсечката Ябланица – Гложене. Тече рехабилитацията на най-тежките участъци от двете страни на пътя Старо село – Борима – Дълбок дол.

Очакваме да приключи процедурата за избор на изпълнител за обхода на град Ловеч по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020”. Така че нямаме основание да бъдем недоволни от това, което държавата прави за пътната инфраструктура в област Ловеч, а напротив.

Разбира се, винаги има какво още да поискаме от министър Нанков, но сме наясно, че средствата за финансиране на сектора не са неограничени. Очакването ни е, както и на всички, въвеждането на ТОЛ системата, огромна заслуга за която отново има министър Николай Нанков, като знаем колко категорично се противопостави той на т.нар. професионални обжалватели, да даде истинска финансова стабилност и да осигури възможността за повече рехабилитация и строежи на пътища в България, в това число и в област Ловеч. А и като отчетем факта, че догодина стартира строителството на АМ „Хемус” в участъка от Ябланица до Боаза, проектира се и отсечката от Боаза до път
II-35 – Плевен – Ловеч, имаме основание да очакваме тласък в регионалното развитие, от какъвто в Северозапада имаме жизнена необходимост.

Какви са проектите, по които работи областната администрация?

Ние изпълняваме пилотен проект за пълен обхват на инструмента за организационно съвършенство – CAF (Въвеждане на общата рамка за оценка). Заявих интереса ни още докато бях зам. областен управител, и се радвам, че успях да убедя и колегите да го реализираме. Нещо повече – толкова сме добри, че дори ще имаме и обучаващи по CAF. Този инструмент е създаден специално за прилагане от организациите в публичния сектор на ЕС. Ние вече сме напреднали в процеса, изготвени са всички анализи, впрочем те продължават ежедневно, заинтересованите страни и служителите сами са определили слабите места в дейността ни, за преодоляването на които се работи непрекъснато. И това се прави с една цел – постигане на добро качество на услугите и висок обществен резултат от работата на Областна администрация – Ловеч. Главните заинтересовани страни по проекта са служителите на организацията, потребителите на услуги, администрацията на Министерския съвет, политическият кабинет и професионалното ръководство – висшите държавни служители в администрацията, общините в областта, териториални структури на изпълнителната власт и неправителствени организации, тоест всички. Имаме вече План за комуникация за „Въвеждане на общата рамка за оценка“ с мотото „Информирането на служителите ги прави съпричастни за успеха на Областна администрация – Ловеч“.

Разбира се, работим и по националните програми „Старт в кариерата”, „Помощ при пенсиониране”, „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания”, имаме и две регионални програми за заетост.

Преди дни бяхме с експерта Нели Митева на посещение в Норвегия. Още преди да пристигнем обратно в България, вече получихме писмо, с което се заявява инвестиционен интерес към нашия проект за енергийна ефективност на сградата на областната администрация, където впрочем се помещават и почти всички териториални структури на изпълнителната власт. Дано успеем да доведем нещата до край в тази посока.

Как се развива туризмът в района?

Много хора през годините се упражняваха да говорят за огромния потенциал на региона в сектора, но са единици примерите на създаден добър туристически продукт. Похвални са усилията на общините в посока на организиране на нови събития, които довеждат много посетители – Фестивалът на трюфелите, Млечният път на България, Празникът на Покрития мост, както и за съхраняване и развитие на вече съществуващите Празник на сливата, Цветница. Но все още не може да бъде използван пълноценно наистина големият потенциал на региона. Сериозни са предизвикателствата по създаването на добра инфраструктура в с. Шип­ково, където за съжаление и в момента минералната вода се излива безполезна в реката. Притеснителни са процесите, които се развиват в курортен комплекс Чифлика, провокирани от неуредени процедури по изграждането на туристически обекти през годините, което създаде напрежение и опасност от провал на туристическия сезон тази година. Дори се наложи да оспоря заповед на общината относно отговорността за премахване на незаконно изградени съоръжения.

Както диалогът между институциите трябва да е в дух на разбирателство, така и хората в туристическия бранш е нужно да достигнат до убеждението, че освен конкуренцията на туристическия пазар, трябва да има и общи усилия за развитието на сектора. Наистина регионът има изключителни дадености – природни резервати, пещери, минерални извори, и са необходими съвместни усилия на общините и на областната администрация за развитието на ресурса. В това число и законодателни инициативи както на местно ниво в общинските съвети, така и на национално. Например необходим е закон за пещерите.

Как върви изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) в областта?

Гледам с изключителна сериозност на инициативата. Създали сме организация всички указания и промени от МРРБ и Българската банка за развитие (ББР) своевременно да стигат до общините, в които се работи по нея. В оперативен порядък се обработват договорите и контролните листи и се изпращат в ББР и МРРБ. Основен ангажимент по реализацията й имат общините, но нашите задължения постоянно нарастват – контрол на документацията при подписване на договорите за целево финансиране, анексите към тях, документите за обществените поръчки и контрактите по Закона за обществените поръчки, спазване на референтните стойности за допустимите дейности и др. Ежеседмично изпращаме справка „Текущ напредък“ по програмата в МРРБ. Всеки месец се изготвят Регистър „Общ напредък“ и Регистър „Обществени поръчки“ за НПЕЕМЖС в общините.

В областта имаме подписани 33 договора за целево финансиране между ББР, областен управител и кметовете на общините. В Ловеч те са 15, в Луковит – 3, в Тетевен – 10, и в Троян – 5. Напълно завършени и въведени в експлоатация са два жилищни блока в Луковит – бл. „Светлина“, на 16 август 2016 г., и бл. „Христо Ботев“ – на 30 юни т.г. 4 блока са готови в тетевенския квартал „Пеновото“, както и бл. 219 в жк „Лъгът“ в Троян. Строително-монтажни работи са стартирали в Тетевен – бл. „Еделвайс“, в Луковит – бл. „Кръгояр“, и в Троян – бл. 3 в жк „Младост“ и бл. 13 в жк „Лъгът“.

Искрено се надявам жителите на Ловеч също да усетят предимствата на Националната програма и независимо от забавянето да видим скоро санирани и добре изглеждащи сгради в областния център.

Една от ключовите теми е и развитието на ВиК реформата. Как протича тя в областта?

ВиК реформата е много сериозна тема. И тук със сигурност отново ще спомена министъра на регионалното развитие Николай Нанков, който я активизира още докато бе зам.-министър. За съжаление ние сме една от малкото области, в които не се постигна 100% консолидация. Троян реши общинският оператор „ВиК – Стенето” да не бъде част от Асоциацията по ВиК, което лиши и другите общини от възможността за европейско финансиране. Държавата обаче предвиди това и ние ще можем да кандидатстваме за национални средства.

Темата е на дневен ред, тя бе широко обсъдена на 6 и 7 ноември в Луковит, където проведохме двудневна национална работна среща, организирана от АВиК – Ловеч, за всички асоциации в страната. В нея се включиха и министър Нанков, и ресорният зам.-министър Малина Крумова.

Към този момент е приключена процедурата по предаване на активите публична общинска собственост и публична държавна собственост и завеждането им по баланса на общините и Областна администрация – Ловеч.

Мандатът Ви започна с труден за разрешаване проблем. От първия ден като областен управител темата за спасяването на държавната болница е фокусирана върху Вас като институция. Ще го има ли държавното здравеопазване в Ловеч?

Състоянието на болницата в областния център ме връхлетя още с встъпването ми. Това е задача, която ще отнеме месеци сериозна работа, защото става дума за натрупани проблеми през последните 10-11 години, пренебрегвани понякога умишлено. А и много време бе загубено от 2014 г. насам, когато всъщност тези проблеми ескалираха.

Няма да се спирам на подробностите, ще подчертая само, че отличната комуникация с председателя на здравната комисия в Народното събрание д-р Даниела Дариткова и екипа на Министерството на здравеопазването (МЗ) вече дадоха бързи резултати и работещи решения за това да го има държавното здравеопазване в Ловеч.

И ако в страната има болници с много по-големи финансови задължения, то тази в Ловеч има по-сериозен проблем – масовото напускане на лекари и медицински персонал, предизвикано не толкова от забавяне на заплати, колкото от липсата на доверие и перспектива в управлението на лечебното заведение. Така че доверието в държавата в лицето на МЗ е най-важното в този момент. Вече съм направил първи крачки за взаимодействие с новия екип на МЗ, имам уверението на министър Кирил Ананиев за провеждането на разширена среща. Нужно е само обединение на силите в една посока с цел да запазим лечебното заведение.

Не можем да си позволим да затворим болницата – събитията от последните дни с три поредни тежки катастрофи с много жертви доказват, че екипът е на високо професионално ниво, а тя е истински необходима за опазване живота и здравето на хората.

Как протича взаимодействието Ви с Областното представителство на Камарата на строителите в България?

Областна администрация е в отлични отношения не само с КСБ, но и с всички браншови организации. На разположение сме за решаването на всеки възникнал казус. С встъпването ми в длъжност проведох лични срещи с представителите им на областно ниво, в това число и с инж. Пламен Василев от Камарата на строителите. С настоящия председател на ОП на КСБ – Ловеч, Георги Георгиев също имаме отлични взаимоотношения. Проблемът на строителите е ясен – недостатъчно работа, а специално за Ловеч те нямат възможността да използват все още предимството на НПЕЕМЖС за осигуряването на заетост.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.12.2017. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *