СУНГУРЛАРЕ – място с история и съхранени традиции « Строител | Строител

СУНГУРЛАРЕ – място с история и съхранени традиции

Инж. Васил Панделиев, кмет на общината: Очаквам да продължи развитието на региона

Прочетена: 207

Георги Сотиров

Сунгурларе възниква и се развива като кръстопътно селище. В землището му са открити следи от човешка дейност от късножелязната епоха и от Римската империя – керамични съдове и монети. Близо до него има няколко големи тракийски надгробни могили.

Сведения за селището под имената Сьонгурларе и Сонгурлар има в османските регистри от XVI в. В църквата „Св. архангел Михаил“ в с. Костен е служил Софроний Врачански. Когато през XIX в. по тези места преминава чешкият историк Константин Иречек, отбелязва: „Сунгурларе е прилично село с 272 къщи“. Пътешественикът се възхищава от хубавите тютюни, бялото вино и големите череши.

През 1904 г. е основано взаимоспомагателно дружество, през 1910 г. – земеделска дружба. Местните хора участват в акцията в помощ на гладуващите в Поволжието през 1921 – 1922 г. През 1927 г. е създадена Популярната банка, през 1928 г. – Лозаро-винарска кооперация „Сунгурларский мискет“. През 1974 г. Сунгурларе е обявен за град.

За любителите на природата ще посочим, че могат да посетят, местността Пробития камък – естествени гъбообразни образувания от варовик в района на с. Бероново, скалните образувания в Чифликовата нива в землището на с. Пчелин, 59-те антични могили и крепостта Голое (I в. пр.н.е.) край с. Лозарево.

Инж. Васил Панделиев, кмет на общината: Очаквам да продължи развитието на региона

Инж. Панделиев, с какви очаквания посрещнахте в Сунгурларе началото на новата година?

Пожелавам успешна 2018 г. на строителния бранш с много обществени поръчки за изграждане на различни общински обекти. Искам да приветствам и екипа на Вашия вестник, който през миналата година беше навсякъде. Дори бе в с. Прилеп по един наистина забележителен повод – откриването на православния храм „Света мъченица Злата Мъгленска“. Реализацията на проекта за новата света обител в Бургаска област има доста дълга история. Местните жители поемат инициатива за осъществяването му и през 2005 г. започва изграждането. Дейностите вървят бавно и мъчително, средствата са недостатъчни. Но през последните години с общите усилия на прилепчани, общината в Сунгурларе и общинските съветници, на Камарата на строителите в България и др. църквата бе завършена. Благодаря за благородните усилия на фирмите „СМК-Монтажи” АД с управител Недялко Недялков, „Андезит” ООД с управител Стефан Димитров, „Термал инженеринг” ООД с управител Тодор Андонов и „Билдникс” ЕООД на инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас. Те със свои средства, труд и материали изпълниха довършителните работи по храма – мазилки, боядисване, вертикална планировка, обков, хидроизолации и всичко останало, което беше необходимо за окончателното завършване на църквата.

Бяхте награден с нарочна икона от църковното настоятелство на храма.

Да, заедно с хората, които по един или друг начин съдействаха да се реализира това богоугодно дело. Лично съм подпомагал с парични дарения на няколко пъти след 2010 г., а общината – със строителни материали.

Със своите 28 селища и към 14 хил. население разкажете за грижите Ви през зимния сезон – снегопочистване и снабдяване на хората от малките села със стоки първа необходимост.

Имаме избран изпълнител за дейностите по зимно поддържане и сме в пълна готовност за изненадите на времето. Фирмата разполага с достатъчен брой машини и служители, които да осигурят безпроблемна реализация на дейностите, така че да са съобразени с нормативните изисквания за съответните видове работи. За опесъчаване ще се употребяват минерални материали – пясък, смесен със сол в определено съотношение. Все пак нека да предупредя, че по нашите земи понякога падат големи снегове и през Ришкия проход се образуват навявания…

През студовете се вижда в най-голяма степен състоянието на ВиК мрежата. Черпите вода от язовир „Камчия”, където има и пречиствателна станция за питейна вода.

Имаме изградени малки водоснабдителни и канализационни системи в селата Манолич, Грозден и Прилеп. Общинският център Сунгурларе, както и останалите населени места са без цялостна канализационна мрежа, поради което в повечето случаи се ползват септични ями.

Ще припомня, че през 2011 г. бе изградена пречиствателна станция за отпадъчни води в с. Манолич. Строителството бе финансирано от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което бе подобрено качеството на живот на хората там. Предстои закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци край землището на с. Балабанчево.

От началото на мандата през 2015 г. нямаме изградени нови ВиК съоръжения, но сме на етап оценка по Програмата за развитие на селските райони с предложение „Реконструкция на водопроводна мрежа на територията на община Сунгурларе – за селата Лозарево, Чубра и Грозден“.

В района разполагаме с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. През него протичат р. Мочурица и р. Луда Камчия, на която е построен язовир „Камчия“. Той снабдява с питейна вода по-голямата част от Бургаска и Варненска област. На територията ни има и 46 микроязовира.

Анализите показват, че като цяло нашата община се характеризира с добри екологични условия, което е едно от специфичните й предимства сред съседните. Използвайки това, трябва да се обърне специално внимание на проектите, финансирани по линията на Националния фонд за опазване на околната среда към МОСВ, и тяхната реализация за дейности по опазване на природата и осъществяване на екологични мероприятия. В общината няма населени места с обособени големи индустриални зони, които да са източници за замърсяване на въздуха, околната среда и почвите. Любопитното за бъдещите туристи и риболовци е да знаят, че водосборният басейн на язовир „Камчия” преминава в близост до селата Бероново, Везенково, Велислав и Манолич…

Какви проекти реализирате за подобряване на пътната инфраструктура в района? През територията Ви е и трасето към Ришкия проход.

Път II-73 Шумен – Карнобат води към прохода, свързващ Североизточна и Югоизточна България. Участъкът е през селата Прилеп, Лозарево и Вълчин. Както заяви пред Вашия вестник неотдавна кметът на Прилеп Чани Стойчев, улиците в неговото селище са асфалтирани на 90%, имат и тротоари.

Впрочем, понеже стана дума отново за Прилеп, нека поясня, че край него е разположена и късноантичната и средновековна крепост Калето и затова селото вече има възможности да развива поклоннически и културно-исторически туризъм. Калето е издигнато на връх на десния бряг на р. Луда Камчия. От там има прекрасна гледка към няколко от местните крепости – Костенската, Подвиската и тази на Асар баир. Укрепленията са изградени от обработвани и необработвани камъни, пълнеж от дребен ломен камък, споен с бял и червен хоросан, което представлява интерес за хората от строителния бранш.

Имате ли проекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС)?

Подадени са заявления за интерес и финансова помощ на две сдружения на собствениците по НПЕЕМЖС, които до момента са в списъка на чакащите подпомагане.

Разкажете за общинската стратегия за младите хора – спортни площадки, фитнес на открито, и др.

Подрастващото поколение е било и ще бъде приоритет за нас, като за целта осъществяваме ефективна общинска политика за младежта, за подобряване качеството и условията на живот на младите хора и създаване на възможности за реализация на всеки на територията на нашата община без значение на социална принадлежност, етнос и религия.

Задачите ни в тази сфера са свързани основно с грижа за живота, здравето и физическата активност на младежите, както и тяхното ангажиране в обществения живот на района и намаляване на социалната им пасивност при вземане на решения по засягащите ги въпроси.

Имаме пет начални, седем основни и едно средно училище. В Общинския детски комплекс групите за извънкласна работа се посещават от 432 деца. Целодневните детски заведения са 9 с 269 малчугани. Полудневните градини са 6 с общо 118 деца.

Насърчаването на реализацията на дейности за свободното време на младите хора с цел придобиване на полезни знания и умения е друго важно направление. В този смисъл разписахме програми и проекти, насочени към младежката заетост, както и за активна подкрепа на всички дейности за превенция на рисково поведение. Разбира се, сериозно работим и за социалната и културна интеграция на младежите в обществото – чрез диалог и обмен на културни традиции на различните етноси в общината, чрез обогатяване на културния и спортния календар.
В тази връзка финансираме спортни клубове по лека атлетика, по борба, баскетбол и футбол. Имаме и добри обекти за масов спорт – футболен стадион с лекоатлетическа писта в града, стадиони в селата Подвис, Манолич, Съединение, Прилеп, Черница и Лозарево, както и закрита фитнес зала в Сунгурларе.

С какво привличате туристите в района?

Винопроизводството е с дългогодишна традиция в нашата община. Характерни са белите вина, като за производството им се използват сортовете мискет червен, мускат отонел, шардоне, ркацители, ризлинг, юни блан. Продукцията на нашите винопроизводители намира добър прием във Великобритания, Швеция, Финландия, Норвегия, Полша, Холандия, прибалтийските републики, Русия, Грузия, Япония, Китай и Ливан.

Традициите и технологиите за преработване на гроздето и производството на вино през годините могат да се видят в Музейната сбирка „Лозарство и винарство“. Устроена е в къща, която е построена през 1882 г. После тя е реставрирана и превърната в музей. Това става в далечната1984 г. Всички експонати са предоставени от дарители.

В къщата са разположени етнографска и археологическа сбирка, които разказват за историята на района и на винопроизводството, а също и библиотека с богат снимков материал. В двора са изложени автентични съдове, използвани до неотдавна при правенето на вино. Посетителите на музейната сбирка са от всички краища на страната. Те пристигат предимно през есента и пролет­та, а за чуждестранните туристи от Черноморието сезони няма. Винаги са добре посрещнати. Не е случайно, че празникът на нашия град е на 14 февруари. Някои от младите свързват този ден с Деня на влюбените и те според мен имат право – Ден на влюбените… във виното. Разбира се, става дума за Трифон Зарезан, който е първият пролетен празник в българския календар с дълбоки корени. Вероятно е приемник и продължител на тържества още от времето на траките като дни, посветени на бога на виното и веселието Дионисий.

Честванията традиционно се откриват в Музея на лозарството и винарството, а особен интерес представлява и нашият Етнографски музей в с. Прилеп, създаден през 1984 г., който разполага с интересна експозиция. Представени са поминъкът, празниците и обичаите на местното население.

За да завърша с отговора на Вашия въпрос, трябва да кажа, че развиваме и един своеобразен, алтернативен туризъм, като най-добри са възможностите пред винения. Неслучайно лансираният досега туристически продукт е ориентиран в тази насока. Предпоставки съществуват и за селски, културен, ловен, различни видове спортен туризъм, които обаче все още не са добре представени.

Нещо любопитно – традиционно кухнята на с. Манолич е с преобладаващ родопски оттенък, но и много ориенталски. Особеност тук са маноличката баница с ориз, баницата с картофи и тиквеникът. Местните правят и гроздова, и сливова ракия, чиито патент и рецепти по приготвянето са наследили от своите прадеди от Родопите.

Какво ще пожелаете през Новата година на читателите на
в. „Строител“?

Нека и в бъдеще продължим да развиваме Сунгурларската община, утвърждавайки я като неповторим български регион, включващ 28-те населени места. Изпитвам огромна признателност и уважение към строителите, които всеотдайно са работили и продължават да работят за нашите селища и райони. Искрено вярвам, че добрите отношения и ползотворната комуникация между ръководствата на населените места, на държавата и на Камарата на строителите ще се материализират и в бъдеще под формата на успешни проекти, инициативи и начинания, които ще осигурят на жителите на Сунгурларската община възможности за пълноценна лична и професионална реализация, спокоен, достоен и здравословен живот, сигурност и благоприятна среда за бъдещите поколения. Превръщането на всяко населено място в предпочитано кътче за живот и реализация е дълг на всички нас и процес, изискващ общи усилия и постоянство. Всички ние имаме качествата и волята да го постигнем…

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.01.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.