ПЕРНИК – важен административен, икономически и транспортен център

Кметът д-р Вяра Церовска: Имаме огромни възможности за развитие на различни видове туризъм

Прочетена: 127

Георги Сотиров

Перник е разположен на двата бряга на река Струма в котловина между планините Витоша, Люлин и Голо бърдо. Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват крепост в този район. Богати археологически находки свидетелстват за тракийското селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей на града.

Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Бързото развитие на населеното място е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища от Кардиф, Великобритания.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на р. Струма се слага началото на рударското селище Перник, което от 1929 г. е град, а от 1958 г. – и окръжен център. По това време въгледобивът търпи бурно развитие и няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.

Ситуацията днес е коренно различна. За нея ни разказа кметът на община Перник д-р Вяра Церовска.

Кметът д-р Вяра Церовска: Имаме огромни възможности за развитие на различни видове туризъм

Д-р Церовска, преди да бъдете избрана за кмет на Перник, професионалният Ви път беше пряко свързан със здравеопазването. Така че нека започнем с това как се поддържат и реновират базите на здравеопазването в общината?

Годините, през които съм работила като лекар на различни позиции, ми дадоха самочувствието и ме заредиха със силата да мога сама да вземам решения и да ги реализирам. Да съм отговорна за съдбата на хората в едни от най-критичните и тежки моменти на техния живот – като действие, прогноза и развитие. Директорският пост, който заемах в МБАЛ „Рахила Ангелова“, обогати кариерата ми, защото бях мениджър на голямо здравно заведение с годишен бюджет 10 000 000 лв. Имаше момент, когато болницата беше в тежка финансова ситуация – със задължения от 2 500 000 лв. Успях не само да върна над 1 200 000 лв., но и да подобрим медицинската база и апаратура.

Много е важно, когато си на даден пост, независимо какъв, да се чувстваш отговорен и да си наясно с предизвикателствата и с проблемите, които трябва да решиш. Отговорността на всяка отделна административна длъжност е важна. Трябва да бъдеш сигурен в себе си, че ще направиш най-доброто, на което си способен, и в същото време да разчиташ изключително на хората от екипа си.

Това се отнася и до проблемите на базата на здравеопазването. Например профилакториумът беше с големи задължения, над 850 000 лв., които нямаше как да покрием от бюджета на общината. Но успяхме да стабилизираме на определено ниво това здравно заведение за рехабилитация и възстановяване, защото е изключително необходимо да го има. Не само заради традицията, но и заради нуждите на хората от професионални грижи за възстановяване. Здравните пътеки стават по-кратки, което значи, че възстановяването е сред основните задачи пред този сектор и е едно от бъдещите направления в медицината.

Какво е състоянието на образователната инфраструктура? Няма как да не спомена Професионалната гимназия по техника и строителство „Арх. Й. Миланов”, която подготвя кадри както за строителния бранш, така и за висшите училища.

Базата на нашите училища също е много добра, като нямам предвид само строителната гимназия. В Перник има много държавни заведения, които също готвят отлични кадри и за нашата икономика, и за университетите. Естествено повечето младежи търсят реализация в столицата или в чужбина.

Детските градини са особената ни гордост и смея да твърдя, че са едни от най-добрите в България. Беше направен основен ремонт на ДГ „Изворче”. По Оперативна програма „Региони в растеж” се реализира цялостно обновяване на ДГ „Миньорче” – най-старото детско заведение в централната част.
Добра база плюс сериозно подготвени учители – това днес характеризира образованието в общинския център.

Някои от селата в община Перник са знакови по отношение на балнеология, туризъм и възможности за рекреация. Как ще се развиват тези населени места?

Кметствата в общината са 27. Те се намират основно в южния склон на планината Витоша. Тази географска даденост ни дава безспорно само предимства. Плюс за самите жители е, че плащат много по-ниски данъци, отколкото хората от другата страна на планината.

Нашата амбиция е селата да се развиват с добри темпове, защото интересът към тях непрекъснато нараства. Те са с чудесен климат, чист въздух, близо са до столицата и затова и местните настояват да имат всичко – добра инфраструктура, водопроводни мрежи, добри административни услуги.

Пернишката икономика беше засегната сериозно от промените в страната, но въпреки това почти всички отрасли на промишлеността при Вас са развити в една или друга степен. Всъщност има ли безработица?

Преди се говореше само за миньорски труд и металургия. В бившето ДМЗ „Ленин” работеха 6000 души, които намаляха до 1006 в настоящото „Стомана индъстри” АД. Около 1500 работници са ангажирани в миннодобивната промишленост – ТЕЦ „Република” и Централна обогатителна фабрика.

Наистина е налице много сериозно преструктуриране. В Перник вече има други предприятия – на месодобивната, на шивашката промишленост, дори шведско предприятие за силиконови детайли в една от индустриалните зони и т.н. Сериозните компании, които отдавна са на пазара, сега търсят начини да строят нови мощности и да се развиват.

Общинският град в икономическо отношение има още възможности. През последните години освен с традиционния автомобилен път през с. Владая за столицата разполагаме и с прекрасните възможности на автомагистрала „Люлин”. В момента на дневен ред е и железопътният транспорт през нашата територия, за който се предвижда строителство на двойна линия. По това трасе се превозват товари и пътници от България за Гърция, а перничани само за 20 минути стигат до София. В най-скоро време на жп гара Горна баня ще могат да правят връзка с метрополитена. Това ще бъде голямото предимство за перничани, защото в столицата е развита всякаква инфраструктура – от детските градини и училищата до магазинната мрежа и различните административни услуги, която ще е достъпна за нашите граждани. Ще достигат до нея по най-бързия и удобен начин.

По отношение на безработица в общината мога да кажа, че тя е на най-ниско равнище в страната. В Перник има свободни работни места, а хората освен това имат възможност да се трудят и в столицата, където заплатите са по-високи. Разбира се, местните губят повече от личното си време за пътуване. Този феномен е едно от различията на нашата община.

Да продължим с пътната инфраструктура, която е доста натоварена заради превозите от и за Гърция. Какво е състоянието й?

Като цяло имаме добра пътна инфраструктура. Разбира се, тази в някои от селата ни има нужда от реконструкция, но общинският бюджет не е достатъчен, за да я направим. Затова разчитаме на държавата, търсим и други възможности.

Перник има няколко ключови проблема, които трябва да се решат в близко време. Нараснаха много леките автомобили. Увеличи се чувствително движението Перник – София и обратно. Сега на дневен ред е проектирането и изграждането на кръговите кръстовища в кв. „Изток”. При влизането в града се забелязва голямото задръстване още от с. Драгичево. За реализирането на това строителство се надяваме на допълнително финансиране и сътрудничество от Агенция „Пътна инфраструктура“. За тази година очакваме изграждане на още важни отклонения за влизането в града, особено такова от скоростното трасе към гръцката граница. Това са значими проекти за общината, за които ние активно ще работим да се случат.

Какво се случва при ВиК мрежите?

Язовир „Студена” осигурява питейното водоподаване, като на дневен ред е строителството на ПСПВ. Общината има пречиствателна станция за отпадъчни води в Батановци. Имаме квартали, където настоящата канализация не може да поеме дъждовните води и се случват наводнения на приземни терени и къщи. Пречиствателната станция в Батановци е преоразмерена при изграждането преди години, когато очакванията са били за ситуирането на друг вид индустрия с тежки замърсители, и т.н. В този смисъл ние сме спокойни за нейната работа и за възможностите й да обхване цялото подавано количество отпадъчна вода и да го преработи до необходимите показатели за чистота.
Надяваме се Асоциацията по ВиК да успее да реши основните проблеми, свързани с реновирането на канализационната мрежа и на подмяната на част от водопроводните трасета както в общинския център, така и в съставните населени места.

Какъв е въздухът, който дишат хора?

Няма замърсявания от ТЕЦ – Перник, не работи завод „Струма”, мартеновите пещи не горят. На територията на бившия завод „Кристал” се правят най-вкусните шоколадови изделия, които конкурират продукцията на световноизвестната швейцарска марка Lindt и намират пласмент чак в Далечния изток.
Градският транспорт сега е екологосъобразен. В последните години се отказахме от „Икарус”-ите и над 30-годишните тролейбуси. Освен това комините на много от еднофамилните къщи вече не бълват въглищния дим. Много от тях преминаха на климатици или са газифицирани. Голяма част се отопляват на пелети, така че и битовото замърсяване на въздуха е ограничено.

Изпълняват ли се строителните дейности, свързани с туризма – къщи за гости, семейни хотели, заведения за хранене?

Нашата община наистина има огромни възможности за развитие на различни видове туризъм. Например фестивалът Сурва е невероятно, запомнящо се събитие и преживяване без аналог, и то не само в страната. Един автентичен празник, който хората ревниво пазят и предават. За трите фестивални дни в Перник и околните села се събират около 250 000 – 300 000 гости, като всяка година интересът нараства. Тази година имахме 200 акредитирани журналисти от всички точки на планетата и от най-авторитетните издания по света – интересът към „Сурва” е повсеместен.
Възможностите на Перник като история, като местоположение са много големи и това е една от темите, които трябва да развиваме. Туристите в столицата са над 1 500 000, а тези гости освен забележителностите на София искат да се потопят и в неповторимата атмосфера на малкия град, на интересните села, да се запознаят със самобитни личности и занаяти. Ние всичко това го имаме. Средновековната крепост Кракра повече от 1000 години е на стража над нашия град, единствената, която е издържала на обсада две години. Мястото трябва да се промени, да се развие. Голяма част от усилията ни са насочени към това тази най-българска твърдина да покаже своята история. Поддържаме тесни контакти с Регионалния исторически музей, с водещи учени в тази материя. Истински ангажиран към темата е и писателят Антон Дончев. Той е автор и на „Трите живота на Кракра”. Виждането за развитието на Кракра е виждане за развитие на Перник.
На това място има и седем църкви, които могат да се възстановят в автентичния им вид. Представете си колко би било хубаво, ако тази крепост възвърне истинския си образ заедно с църквите и кулите. Ако се построят хотели и ресторанти, къщи за гости – целият регион може да стане различен.

Трябва да спомена като атракция и Минния музей в Перник, който е най-големият на Балканите. Абсолютна емоция е да слезеш на 750 метра под земята, да видиш автентични галерии, съхранени машини и съоръжения за въгледобив. Да не говорим, че именно в Перник е светнала първата електрическа крушка, че това е най-динамично развиващият се град в периода до 1923 г. , когато населението от 1000 души нараства за десет години на 14 хиляди благодарение именно на минната дейност. Историята на нашия град ни дава силата и самочувствието да очакваме, че в туризма ще реализираме все повече идеи.

Решавате ли проблемите на Перник с финансиране от ЕС?

Европейските програми са един от възможните начини общината ни да се развива и затова нашата администрация в това направление работи много сериозно. С идеите на тази програма ние променяме и самия общински център. Приключваме ремонти в междублоковите пространства, изграждаме площадки на различни нива, с което променяме и визията. Става дума за детски и спортни кътчета, зони за отдих, места за паркиране на автомобилите.

По ОП „Региони в растеж” ремонтираме един от важните мостове над р. Струма, който свързва кварталите с централната част на града и със скоростната магистрала на юг. По тази програма приключваме обновяването и на най-голямата сграда в центъра на града, тази на общината. С променена визия ще бъдат и областната администрация, поделения на Националната агенция за приходите и още осем други администрации. Разбира се, нашият екип ще завърши и реновирането на 44 блока по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Това е много важна инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която не само променя визията на зданията, но и създава нови, много по-добри възможности за живеене.

Общинската администрация сътрудничи ли си с Областното представителство на Камарата на строителите в България в Перник?

В лицето на председателя на ОП на КСБ – Перник, инж. Таня Каменова ние имаме съмишленик, готов по всяко време да откликне на нуждите на общината. Отношенията са изключително професионални. Мероприятията на Областното представителство на Камарата – „Строител на годината” и професионалният празник – Димитровден, са и наши празници. Общото разбиране е, че Перник се променя към по-добро благодарение и на строителите.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 18.03.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.