ЛЕВСКИ – динамично развиващата се община

Кметът Любка Александрова: Обновяваме пътищата в региона с помощта на държавата

Прочетена: 136

Георги Сотиров

Община Левски се намира в Централна Северна България и е част от област Плевен. Разположена в сърцето на Дунавската равнина – оживен район с отлични комуникации във всички посоки, с традиции в селското стопанство, леката промишленост и машиностроенето, през последните години тя бързо възстановява икономиката си. На север граничи с общините Белене и Никопол, на запад – с Пордим, на юг – с Летница, на изток – със Свищов и Павликени. Град Левски е център на общината с още 12 населени места – Асеновци, Аспарухово, Българене, Градище, Изгрев, Козар Белене, Малчика, Обнова, Стежерово, Трънчовица, Божурлук и Варана. Общото население е 24 135 жители.

Благоприятното местоположение на общината и предимно на гр. Левски предполага утвърждаването му като важен транспортно-комуникационен център – жп възел и автомобилен кръстопът. Преминаването на международния път Е-83 през региона и близостта му до ферибот „Никопол – Турну Мъгуреле“ го правят особено привлекателен за живот и инвестиции.

Първите сведения за съществуването на гр. Левски датират още от времето на османското владичество като село Караагач (Черен Бряст). От 1897 г. селището носи името на Апостола на свободата – Левски. На 3 август 1945 г. с решение на правителството е обявено за град.

Три са защитените зони в региона – лесопарк Тараклъка край с. Градище, Герена, обширна влажна зона от 8000 дка край селата Обнова и Българене и гористата местност Шаварна южно от гр. Левски. Природна забележителност са и старите корита на р. Осъм, около с. Малчика, Българене и Обнова. В близост до тях има находки от праисторически и антични селища. Край селата Малчика, Изгрев и Стежерово са разкрити антични некрополи и надгробни могили с надписи.

В общинския център през 1974 г. е издигнат паметник на Васил Левски. Автор на проекта е роденият в града скулптор Рилчо Илиев.

За развитието на общината днес разговаряме с кмета Любка Александрова.

Кметът Любка Александрова: Обновяваме пътищата в региона с помощта на държавата

Хората са изключително доволни от работата на строителните фирми по ­НПЕЕМЖС

Г-жо Александрова, какво е състоянието на пътната инфраструктура в общината?

Темата е една от най-важните за всяко населено място. Ще разделя отговора си на две – участъци, които се стопанисват от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), и такива от нас.

Третокласните пътища, собственост на държавата, се поддържат от АПИ. През последната година от агенцията отделят средства за тези обекти. Това е радващо, защото преди многократно сме затваряли проблемни отсечки, сезирали сме компетентните органи – Областното пътно управление – Плевен, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, АПИ, депутати от многомандатния избирателен район и др. – т.е. различните власти и нива на управление, но резултатът стана видим едва през миналото лято. При откриването на един от санираните блокове министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, след като оцениха активността на администрацията ни за подобряване на живота на хората, обещаха, че и държавата ще съдейства за решаване на проблемите ни. Бяха ремонтирани три много разбити и основни за нас участъци – трасето от главния път за Русе към Левски, това в посока Велико Търново, а третото е към Ловеч. Повече от половината пътища, за които отговаря държавата, бяха приведени в съответствие с изискванията. През тази година имам всички основания да смятам, че работата по останалата част от страна на АПИ ще продължи. И в следващите десетина години се надявам с проблеми по пътищата да не се занимаваме.

Състоянието на улиците в селата и в общинския център, а и на отсечките между населените места никак не е добро. Всяка година ние се занимаваме с капиталови ремонти. Работим активно и по европейски проекти, касаещи общинската инфраструктура. Имаме сключен договор с Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, за основна реконструкция на седем улици в града. В момента подготвяме тръжните процедури за избор на изпълнители. Надявам се да успеем да извършим необходимото в предстоящия строителен сезон. Ще отбележа, че пътищата само в града са към 20 км, като акцентът сега е върху тези от тях, които свързват важни обекти. Някои от отсечките ще обновим чрез проекти по програмата за трансграничното сътрудничество INTERREG V-A „Румъния – България 2014 – 2020“. С община Турну Мъгуреле от 2015 г. съвместно разработваме предложения. Едното от тях, което е одобрено и вече се реализира, е рехабилитацията на път PVN 1110 Обнова – Каменец с обща дължина 7068 м, от които 2268 м са през с. Обнова.

За останалите общински пътища ще кандидатстваме за финансиране по Програмата за развитие на селските райони.

Ако това се случи през тази година, а аз нямам основание да мисля противното, ще мога да заявя, че ремонтите по четвъртокласната мрежа ще бъдат извършени на 100%. В селата всяка година с наши сили основно обновяваме улиците с трошен камък. Имаме наличната техника и го доставяме от кариерите. Разбира се, улиците не са като асфалтираните, но са проходими.

Какви са плановете Ви за модернизация на ВиК инфраструктурата?

ВиК Асоциацията работи нормално. За съжаление, когато тя ни беше най-необходима – при отварянето на мерките да се кандидатства за подмяна на водопроводи в малки населени места, една от общините от областта – Кнежа, отказа да се включи в нея. И така ние не бяхме допустими по процедурата за важните ВиК ремонти и обновяване. Пропуснахме голяма възможност, която европейските фондове ни предлагаха. Друг е въпросът за мястото на държавата при формирането на водните асоциации, защото останалите общини в областта в никакъв случай нямаха вина в ситуацията с отказа на една отделна администрация.

Реализирахме големия проект за подмяната на водопровода в с. Малчика. Благодарение на него за десетилетия напред се реши проблемът с питейната вода на хората. От общината търсим различни възможности за частична подмяна на водопроводна мрежа в населените места. Напоследък ВиК Асоциацията обновява цели участъци и в селата, където честите аварии пречат на нормалното водоснабдяване и водоползване. Сега на дневен ред е сериозна строително-монтажна работа по довеждащите колектори в с. Българене. Там през лятото имаше големи проблеми с недостига на вода и хората с право негодуваха.

Разработихме редица проекти – за квартали или отделни улици, с които кандидатстваме към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Сега очакваме финансиране, защото с капиталовите разходи на общината тези обекти няма как да се реализират. Нужни са много средства.

Как протича работата на регионалната система за управление на отпадъците?

Твърдя, че регионалното ни депо е най-доброто в страната като проект и строителство. То има всичките онези компоненти, които са създадени в световен мащаб за подобен род съоръжения и дейности. Преди месец беше общото събрание на петте общини, които извозваме отпадъците там.

Липсва ни обаче културата на разделното събиране. Цената на тон отпадък на входа на сметището е 75 лв. При 6 -7 хил. т боклук на годишна база можете да изчислите какви такси битови отпадъци трябва да плащат хората. Длъжни сме да оптимизираме първичното събиране на отпадъка. В дворовете на хората се генерира голям обем зелен отпадък и неговото откарване на 40 км до сметището си е проблем, откъдето и да го погледнеш. Въпросът ще се реши генерално, когато съгражданите ни осъзнаят, че съдовете за зелен отпадък са само за него, а не и за сгурията от печката, че стъкларията е сериозен промишлен продукт, че пластмасата и хартията многократно могат да се преработват, и т.н.

Вие сте първенци по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) в област Плевен.

Определено сме водеща община за региона в това направление. В момента, в който НПЕЕМЖС беше обявена, веднага направихме организация за пет блока. Успяхме да сключим договори с Българската банката за развитие и още миналата година сградите бяха обновени. Хората останаха изключително доволни от работата на строителните фирми. С развитието на програмата и останалите допустими жилищни сгради се регистрираха като сдружения и извървяха целия административен път до финансирането. Ако ­НПЕЕМЖС продължи, всичките 20 блока в града ще имат нова визия. Хората са активни, когато видят, че нещо реално се случва, че няма проблеми…

Какви средства отделяте за модернизация на образователната инфраструктура?

Тя е една от най-важните дейности, по които активно и целенасочено работим. Миналата година направихме сериозна реформа в образователния сектор в общината. Като анализирахме тенденциите, се оказа, че не е необходимо да поддържаме много от сградите, и обединихме две по две четири от нашите училища. Две професионални гимназии станаха една, като се запазиха паралелките им и сега те ползват едно здание. След тези промени кандидатствахме пред Министерството на образованието и науката и в момента текат ремонтни дейности в ПГ по селско стопанство. Обновяват се работилниците, покривът и физкултурният салон. Тук използваме финансиране и по линия на Програмата за развитие на селските райони. И в Средно училище „Крум Попов“ модернизираме салона. Амбицията ни е да правим всичко необходимо за подрастващите – ремонт и изграждане на спортни съоръжения, облагородяване на околното пространство, материално и техническо оборудване и т.н.

Ще припомня силната градушка, която миналия юли се стовари върху града ни и в две от селата. Тя разруши покривите на всички сгради, вкл. и на училищата ни. В един наистина спешен порядък кандидатствахме пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Получихме необходимото финансиране, защото опасността да не започнем навреме учебната година беше голяма. Държавата ни подпомогна много, защото за четирите покрива на учебните заведения бяха отделени към 1,3 млн. лв. Организирахме изпълнението на дейностите и накрая коректно се разплатихме със строителите.

След тези ремонти успяхме да завършим и спортните площадки. Детските градини функционират добре. В част от тях са въведени мерки за енергийна ефективност. Подготвили сме проекти за саниране и за останалите детски градини и училища. Целта ни е да модернизираме образователната инфраструктура. Неслучайно и нашият девиз е „Град Левски – млад и с бъдеще”…

Но трябва да има работа за хората и да се развиват перспективни отрасли?

Общината ни не прави някакво изключение от общото статукво на региона, където хората търсят препитание в чужбина или в големите областни центрове. Основният поминък е в селското стопанство и Вие сигурно сте забелязали големите зелени масиви с пшеница. Имаме съграждани, които пътуват до съседните градове – Павликени и Летница, където работят. За съжаление по-големите предприятия от недалечното минало при нас не са запазени, но това ни и амбицира до известна степен. Завършихме Общия устройствен план на града, където сме предвидили терен за индустриална зона. За мен като кмет не е достатъчно само да каня инвеститори, а да осигуря такива условия, че тези потенциални вложители да имат възможност веднага да стартират и развият идеите си, а не тепърва да подготвят парцели, комуникации и т.н. Зоната от няколкостотин декара е близо до главните пътища. Лесно ще бъде електрифицирана и газифицирана. Това ще даде възможност в северната част на града да се развият различни производства.

В този икономически ход на разсъждения искам да се върна още веднъж на градушката. Тя унищожи напълно 100-те декара оранжерии и към 100-ина съграждани останаха без работа. Фирмата обаче успя да възстанови напълно производството и днес на пазара има от техните оранжерийни зеленчуци. Дори и да е частен случай, звучи оптимистично. Има и нещо друго – с 2% според статистика на „Бюрото на труда“ е намаляла безработицата…

Увеличава ли се интересът на хората да развиват различните форми на туризъм в региона?

Имаме само една къща за гости, но там основно пребивават строители, които работят на обектите в общината. Сред забележителностите ни е Римският мост край с. Българене. Имаме открит интересен предмет, свързан с духовната култура на местното тракийско население през римската епоха – оброчна плоча с изображение на Тракийския конник. Тя е намерена през 1950 г. в местността Калето и се съхранява в музея в гр. Свищов.

В последните четири-пет години обаче развиваме няколко фестивала. Става дума за Вачковите дни в с. Трънчовица и Парцалевите дни в гр. Левски, посветени на актьорите Григор Вачков и Георги Парцалев…

В Трънчовица имаме туристически център – открита сцена и постоянна експозиция, свързана с големия артист. Всяка година в края на май се правят представления в памет на Григор Вачков. В тях участват самодейците на НЧ „Григор Вачков“, на което успяхме да направим основен ремонт. Обновени са и повечето читалища в останалите села.

Авторът на първата българска печатна книга „Абагар“ епископ Филип Станиславов е живял дълго време в района, където изгражда и граматическо училище по западноевропейски образец. В него са се изучавали латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. То е второто граматическо училище в България след това в Чипровци.

Около рождения ден на Георги Парцалев провеждаме театрален фестивал, като тази година участие е потвърдила и Стоянка Мутафова…

През следващите месеци ще стартираме с изграждането и на летен театър. Той заедно с музея и читалището ще бъде посветен на голямото име на българския театър и кино – Георги Парцалев.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.04.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.