КЪРДЖАЛИ – област с добри перспективи за развитие

Никола Чанев, областен управител на Кърджали: Има сериозен инвестиционен интерес за строителство на високотехнологични предприятия

Прочетена: 276

Георги Сотиров

Област Кърджали е разделена на 7 общини. Броят на населените места в тях е 470, от които градовете са едва 5 – Кърджали, Момчилград, Крумовград, Ардино и Джебел. Тя граничи с областите Смолян, Пловдив и Хасково, както и с Гърция на юг. Това създава перспективи за развитие на територията, които в голяма степен са свързани с възможностите за осъществяване на трансгранично сътрудничество – интегриране със съседните области и създаване на предпоставки за общо използване на ресурси и потенциали.

Районът предлага и отлични условия за културен и екотуризъм. В областта се намира свещеният град Перперикон и много други тракийски архитектурни обекти – светилища, некрополи и др.

Други интересни забележителности са скалните образувания Каменната сватба край с. Зимзелен, Скалните гъби до с. Бели Пласт, феноменът Скалният прозорец край с. Костино, тракийският рудник за злато при Крумовград и др. Любопитен обект е и дървената джамия в с. Подкова, чиято сграда е полувкопана, изградена изцяло от дървени талпи, като в строителството не са използвани железни пирони. Язовирите „Кърджали” и „Студен кладенец” на р. Арда съответно предоставят добри условия за водни спортове и развлечения.

Никола Чанев, областен управител на Кърджали: Има сериозен инвестиционен интерес за строителство на високотехнологични предприятия

Г-н Чанев, какъв е икономическият профил на област Кърджали в последните години. Каква е отрасловата структура и как заетостта влияе върху качеството на живот?

Развитието на икономиката е основен катализатор за ръст на доходите, а оттам и за повишаване на жизнения стандарт. Разбира се, това правило не може да се прилага механично. Причината е, че високите трудови възнаграждения са тясно обвързани с реализирането на по-добри икономически показатели. В последните години в Кърджали се наблюдава осезаем растеж на чуждите инвестиции. Турската компания „Теклас“, която произвежда изделия за автомобилната индустрия, построи три завода с над 2000 работници, а скоро предстои откриването на четвърти. Тяхната продукция се ползва от всички световни марки. Предвижда се тук да бъде ситуиран и международен изследователски център, в който ще се съсредоточи научният потенциал на фирмата и ще се тестват нови разработки.

„Пневматика Серта“ – едно от ключовите машиностроителни предприятия, с основен акционер американски холдинг, също разширява производството си с втори корпус. Преди няколко месеца бе направена първа копка на предприятие за токозахранващи системи на фирмата „IPS – „Интернешънъл Пауър Съплай“ – една инвестиция в сферата на високите технологии. Традиционно стабилно на пазара стоят дружества като „Горубсо – Кърджали“ АД, което добива и преработва златосъдържащи руди, „Имерис минералс България“ АД – лидер в добива на бентонит, перлит и зеолит, придобит от френския гигант Imeris, в Джебел заводът за хидравлични цилиндри работи изцяло за износ и др. Да не забравяме и канадската „Дънди прешъс металс“, която разработва златното находище на хълма Ада тепе край Крумовград и има изключително амбициозна инвестиционна програма както в бизнес план, така и в социален аспект. Това е един много сериозен набор от работодатели, които определят облика на стопанския живот. Разбира се, списъкът не е изчерпателен. Но той свидетелства, че регионът има потенциал за развитие и държавата трябва да бъде в услуга на бизнеса, защото той генерира доходи. В тази връзка искам да подчертая, че на територията на Кърджали предстои изграждането на Индустриална зона.

Теренът вече е отдаден на Национална компания „Индустриални зони“, текат документални процедури, но още преди реално да започне строителството, имаме заявен инвеститорски интерес от фирма в автомобилостроенето. На практика безработицата в областния град е сведена до санитарния минимум от около 6%. Смятаме, че наличието на индустриална зона ще привлече повече високотехнологични компании, които осигуряват не само трудова заетост, но и високи заплати. Така ще се намали безработицата в малките общини, която е над средната за страната, и проблемът с бедността, тъй като областта е на незавидно място по равнище на средната работна заплата.

На територията Ви има над 470 населени места с над 150 хиляди жители. Като областен управител какви са приоритетите Ви за подобряване на инфраструктурата и условията на живот в региона?

Кърджали е областта с най-голям брой населени места, с разпръснати села и махали, с тежък терен и затруднен достъп. Това е сериозно предизвикателство за административното, транспортното и комунално-битовото обслужване на населението. Още при встъпването си в длъжност заявих основните акценти в работата си – изграждането на обходен път, индустриална зона, която вече споменах, спортен комплекс в областния град и модернизирането на ВиК мрежата в малките населени места. Обходът на Кърджали е стратегически обект от национално значение, той е част от републиканската пътна мрежа и от Паневропейския транспортен коридор 9 от Хелзинки до Александруполис, който пресича областта ни и провежда международните транспортни потоци между Румъния, България и Гърция. Новото трасе ще заобиколи Кърджали и ще изведе изключително интензивния трафик извън рамките на града, ще реши проблема с безопасността на движението и замърсяването на въздуха. Пътната мрежа не е проектирана да поеме такова натоварване, каквото имаме в момента, нямаме необходимата пропускателна способност. През областния център минава транзитният трафик за Гърция и Турция. Ползват го и граждани на страни извън ЕС. Само за миналата година през града са преминали над 1,8 млн. автомобила с над 3 млн. пътници. Сами разбирате, че градът се задъхва. Затова е важно да форсираме изграждането на обходния път. Добрата новина е, че отчуждителните процедури по трасето вече стартираха. Това е сериозна крачка напред в посока реализирането на най-важния инфраструктурен проект на територията на област Кърджали, за което благодаря специално на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Говорим за сложно пътно съоръжение с дължина около 15 км с виадукти, естакади, надлези и мост над яз. „Студен кладенец“. Надявам се до година-две да започнем строителство. Защото съоръжението касае пряко развитието на икономиката, транспорта, туризма и опазването на околната среда в граничния район между България и Гърция и е свързан с привличане на инвестиции, оживление на стопанския живот, разкриване на нови работни места и по-висок стандарт на живот за хората в областта.

Посочихте като приоритет и модернизирането на ВиК мрежата. Какво предвиждате в тази насока и включват ли плановете Ви водоснабдяването на малките населени места?

Добрата новина е, че операторът „ВиК“ ООД – Кърджали, вече може да бъде бенефициент по европейските програми. На път сме да реализираме един изключително мащабен проект в сектора, а именно втория етап от т.нар. воден цикъл на Кърджали, чиято стойност е около 40 млн. лв. В момента текат прединвестиционните проучвания. Първият етап бе за около 70 млн. лв. и бе изпълнен по ОП „Околна среда 2007 – 2013“. Той включи подмяна и изграждане на ВиК мрежа, и строителството на ПСОВ – Кърджали. Вторият етап предвижда реконструкция на довеждащия водопровод от помпената станция край с. Ненково до ПСПВ, за чиято модернизация са предвидени 4 млн. лв., както и изграждане на канализация в кварталите „Гледка“ и „Горна гледка“. Заложени са и около 4,5 млн. лв. за модернизиране на вътрешната водопроводна мрежа в Кърджали и подмяна на старите етернитови и стоманени тръби, от които дружеството търпи загуби. Тези инвестиции трябва да се случат до 2021 г.

Голяма част от малките населени места нямат изградена водоснабдителна мрежа и за съжаление местната власт неглижира проблема от години. Опитваме се да помагаме с лостовете на централната власт и европейските фондове. Добър пример в това отношение е водоснабдяването на с. Кьосево край Кърджали, за което правителството осигури 1,5 млн. лв. и което местните жители чакаха от десетилетия.

Разчитат ли все още българските региони на европейските програми?

Европейските програми са изключително важни за решаване на проблемите по места, за обновяване на регионите и подобряване благосъстоянието на хората. Много позитивни примери могат да се дадат в това отношение. Ще си позволя да посоча само ОП „Региони в растеж“, по която в община Кърджали ще бъдат реализирани проекти за 21 млн. лв., половината от които са за образователната инфраструктура.

Област Кърджали се явява вътрешна граница на ЕС с Гърция. Какви проекти изпълнявате по програмите за трансгранично сътрудничество?

На наша територия се намира граничният контролно-пропускателен пункт Маказа, който на практика е най-краткият път до съседна Гърция и е изключително натоварен. На второ място сме по отношение на лекотоварния трафик след ГКПП Кулата, особено през летните месеци, когато туристическият поток към Бяло море се повишава сериозно.

С откриването на Маказа през 2013 г. сериозно се увеличи и стокообменът между България и Гърция. Южната периферия на страната се отвори към пристанище Александруполис, което предоставя нови възможности за развитие на местната и регионалната икономика и за разширяване на двустранното партньорство. В тази връзка в момента изпълняваме съвместно с няколко областни администрации проект по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция – България 2014 – 2020“. Той е за превенция на наводненията в пограничните райони и осигуряване на проводимост на речните корита. В област Кърджали предстои укрепване на пътя на входа на Крумовград, който е подкопан от водите на р. Крумовица. В джебелското село Тютюнче също ще бъдат извършени защитни мероприятия.

Участваме и в съвместни бизнес форуми с колеги от Гърция, поддържаме добри контакти с Търговско-промишлената палата в Солун. Общо взето, като гранична област се опитваме да бъдем проводник на икономически и духовен обмен между нашите две страни, както и между всички наши балкански съседи.

Транспортната инфраструктура е определяща за развитието на всеки регион. Какво е състоянието на пътната мрежа в общинските центрове и малките населени места?

Имаме изключително амбициозна строителна програма в това направление. До края на годината следва да започне цялостната реконструкция на последния участък от пътя Момчилград – Крумовград – Ивайловград, който е с дължина около 30 км. Очакваме скоро да приключи обществената поръчка на Агенция „Пътна инфраструктура“ и ако всичко върви по график, в началото на 2019 г. да имаме готово трасе. Този път е важен, защото свързва Кърджали и Хасково и осигурява достъп до южната ни граница при ГКПП Ивайловград – Кипринос.

Предстои цялостно обновяване на пътя Кърджали – Мост – Манастир, чиято индикативна стойност е над 15 млн. лв. В момента текат процедурите за избор на изпълнител. Този път ще изведе товарния трафик извън Кърджали, изпълнявайки функциите на обходен.

През 2018 г. ще бъде обявен и конкурс за изготвяне на технически проект за пътя Кърджали – Ардино – Смолян, който пострада тежко при снеговалежите преди 3 години. Амбицията ни е през 2019 г. той да бъде основно ремонтиран.

Сумарно за две години инвестициите, които правителството ще вложи в пътища в областта, надхвърлят 70 млн. лв., като тази сума не включва средствата, необходими за изграждането на обхода.

Вложенията в пътища ще осигурят ли достатъчно работа на строителния бранш?

Говорим за инвестиции в стратегическа и прилежаща инфраструктура. Те са свързани с мащабни СМР и предполагат наемане на голям брой работници, специалисти и техника, както и разходване на огромни количества суровини и материали. Това неминуемо ще се отрази положително на сектора и ще даде тласък на местната икономика. Открай време област Кърджали е известна със своите майстори строители. Тяхната заетост е гарантирана за години напред. Още повече че в района има и бум при изграждането на жилищни сгради. По-скоро смятам, че ще има недостиг на работна ръка, какъвто вече се наблюдава в различни сектори на икономиката.

Продължава ли земеделието да е основен поминък на населението в Източните Родопи?

Около 60% от населението в региона живее на село и земеделието няма как да бъде заместено като източник на доходи. Област Кърджали е на първо място в страната по брой регистрирани земеделски производители на глава от населението и на второ като абсолютна стойност. Все по-малко семейства обаче се занимават с отглеждане на тютюн. Има ги, но броят им намаля драстично заради отпадането на евросубсидиите и замяната им с преходна държавна помощ до 2020 г.

Животновъдството е водещ отрасъл. Фермерите се възползват активно от инструментите на общата селскостопанска политика на ЕС – директните плащания и Програмата за развитие на селските райони. Над 16 000 заявления за подпомагане се подават ежегодно. Проблемът е, че стопанствата са маломерни, а земята – разпокъсана, и това ограничава възможностите за кандидатстване и усвояване на евросредства. Като цяло секторът се преструктурира както в национален, така и в регионален мащаб, макар и с бавни темпове. Върви се към окрупняване на дребните полупазарни стопанства, подобрява се състоянието на площите, повишават се стандартите за отглеждане на традиционни култури и животни, расте интересът към биологичното земеделие. В Кърджали се развива експериментално отглеждане на шафран. Всичко това вдъхва оптимизъм за бъдещето на сектора и на регионалната икономика като цяло.

Кърджали е популярна туристическа дестинация. Каква е визията за развитието на сектора?

Действително природните ресурси, с които областта е дарена, уникалното културно-историческо наследство и атрактивно географско местоположение са изключително добра основа за развитието на туризма. Климатът е благоприятен, богати сме на водни площи, имаме два язовира и прекрасни зони за отдих край тях, както и всички необходими предпоставки за развитие на селски, планински, воден, културно-исторически и т.н. туризъм.

Скалният град на траките Перперикон и близостта с Гърция са златна мина за развитие на туризма, стига да бъдат разработвани както трябва. Във всяка една община на региона има забележителности, които привличат вниманието, и те трябва да носят принадена стойност – Светилището на Орфей при с. Татул, средновековният Дяволски мост, древното светилище Харман кая, пещерата Утроба край с. Ненково, Орловите скали, манастирът „Йоан Предтеча“ и т.н.

Предприели сме действия по актуване на археологическите паметници, което ще позволи на общините да кандидатстват по проекти за тяхната социализация. Кърджали участва с над 30 обекта в националния онлайн регистър на туристическите атракции. Държавата има визия за насърчаване на вътрешния туризъм и промотиране на региона на международния пазар. Залагаме и на трансграничното сътрудничество за по-добро маркетиране на Източните Родопи. Разбира се, не бива да изключваме и бизнеса, защото, ако държавата и местната власт имат ангажименти по инфраструктурата и достъпа до съответните обекти, то от предприемачите зависи да предложат комплексен търговски продукт, който да задържи туристите по-дълго. Туристът не се задоволява само с храна и нощувка. Той иска атракции, развлечения, екстремни изживявания и ако не ги получи, губи интерес.

Областната администрация е инициатор на фестивала „Бъдеще с традиции“, чиято цел е да популяризира местния бит, фолклор, занаяти, обичаи, кухня и по този начин да привлича туристи към културното многообразие на региона. Миналата година организирахме най-дългото хоро на моста, дефиле на народни носии на различните общности, кулинарна изложба с над 300 баници и т.н.

Каква е формулата за стопиране на обезлюдяването и задържане на младите хора по родните им места? Как могат да се овладеят миграционните процеси?

Готова рецепта за съжаление няма. Необходима е целенасочена програма за икономическо развитие на региона с фокус към младите хора. На първо място – осигуряване на заетост с висока доходност и възможности за стартиращ бизнес за млади, образовани хора, които искат да се развиват, имат иновативно мислене и не се страхуват да рискуват. На второ място – качествена градска среда. И не на последно – културен живот, зони за спорт и отдих, развлечения за свободното време и т.н.

Вече споменах, че към Кърджали има инвестиционен интерес от високотехнологични компании, които търсят подготвени кадри. Много производители са готови и да наемат стажанти, които да обучават на място, и да предоставят бази за ученически практики. Това ме провокира да посреднича между професионалните гимназии и бизнеса за въвеждане на т.нар. дуално обучение, което на практика синхронизира потребностите на пазара на труда с учебните програми. Така в едно от големите машиностроителни предприятия в Кърджали бяха наети младежи, които работят срещу заплащане в рамките на училищната си практика. Това е работещ пример за ангажиране и задържане на младите хора. Разбира се, хубаво е да има повече съоръжения за спорт и отдих, предстои ни строителство на спортна зала. Аз самият като представител на неправителствения сектор съм инициирал благотворителна кампания за изграждане на фитнес на открито в централния градски парк.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.04.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.