ПИРДОП - развитието на общината продължава « Строител | Строител

ПИРДОП – развитието на общината продължава

Кметът Ангел Геров: Професионалните училища трябва да подготвят кадри за местната икономика

Прочетена: 68

Георги Сотиров

Територията на община Пирдоп е населявана от дълбока древност от тракийското племе великокойлалети, което към V – IV в. пр.н.е. става част от държавата на бесите. Разкрити са повече от 180 тракийски могили в региона.

През землището на общината преминава старият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци. Множеството археологически паметници и градища в близката околност от XI – XIV в. пък говорят за развит поселищен живот по време на Средновековието. Известен паметник от това време е Еленската базилика, изградена в края на V – началото на VI в. и преустроена в годините на византийския император Юстиниан Велики (527 – 565 г.).

За първи път селището се появява в османски регистър от 1430 г. под името Протопопинци. Това е доказателство, че в него е бил най-старшият по длъжност свещеник в района – протопопът. Топонимът Пирдоп е известен от 1727 г., за първи път записан в поменик от Гложенския манастир „Свети Георги Победоносец“.

В началото на османското владичество селището е най-голямото в района, стожер на българщината в Средногорието. Тук е регистрирано значително присъствие на население със специални задължения – войнуци, отделни представители на което има до средата на XIX в. За наличието на църква в Пирдоп може да се говори от 1618 г., когато местният свещеник дава лични средства за осигуряване на необходимата му богослужебна книга. През 1698 г. 53 дарители закупуват за нейните нужди известния Протопопински дамаскин – книжовен паметник на Етрополската школа. Сред книгите й през 1874 г. е намерен един от българските книжовни паметници от XIII в. – Пирдопският апостол. До средата на века тук работи българският дамаскинар и преписвач – даскал Тодор Пирдопски, от чиито ръце са произлезли над 30 достигнали до нас книги, сред които един препис на Паисиевата история.

В годините на Българското възраждане Пирдоп просперира като крупен икономически център. В града работят над 700 чарка за производство на гайтан, развити са още килимарството, платнарството, абаджийството, папукчийският, сапунджийският и златарският занаят, овцевъдството, търговията и джелепчийството. В стопанско отношение си съперничи с такива икономически развити центрове от българските земи, като Габрово, Карлово, Калофер, Котел и др. Тук е регистрирано едно от първите акционерни дружества в страната – 8-те производители и търговци имат кантори из цялата Османска империя и над 2,5 млн. гроша оборот годишно.
Училище в Пирдоп има още от XVII в.

След Освобождението Пирдоп е от малкото в страната градове, които имат четирима депутати в Учредителното и Първото Велико народно събрание през 1879 г. – Лука х. Павлов, опълченецът Димитър Савов, учителят Манол Златанов и Харалампи Златанов.

В последните 40 – 50 години на XX в. районът се изгражда като център на медодобивното производство в България. Пирдоп е изходно място на туристически маршрути за х. „Паскал“ и връх Паскал (2029,1 м н.в.) в Стара планина, Еленската базилика, с. Душанци и др. Природна забележителност са деветте канадски секвои, засадени през 1930 г. на гара Пирдоп, пред НУ „Тодор Влайков“, в двора на църквата „Свето Успение Богородично“ и частни дворове.

Сред забележителностите са фонтанът в центъра на града (построен през 1956 г.), паметникът на Тодор Влайков (1986 г.), Народно читалище „Напредък“, Музей „Луканова къща“, Къща-музей „Никола Пушкаров“, храм „Свето Успение Богородично“ и др.

За развитието на общината разговаряме с кмета на Пирдоп Ангел Геров.

Кметът Ангел Геров: Професионалните училища трябва да подготвят кадри за местната икономика

Г-н Геров, как протича работата Ви по проекти с европейско финансиране?

По всички оперативни програми, по които сме допустими, кандидатстваме, печелим и изпълняваме. Не мога обаче да не споделя, че в нашите средногорски общини това не е честа практика, защото европейските бюрократични изисквания налагат различни критерии, свързани с точкуването. Ще дам пример – по различни причини в Пирдоп има ниска безработица, което ни осигурява обаче по-малък сбор точки при кандидатстването. Точкуването обаче е положителното, защото при оценяването на проектите няма субективизъм.

Какви средства влагате за поддържане на пътната инфраструктура?

В общината нямаме ресурс за цялостни ремонти на улиците. Извършваме ежегодно кръпки, но всеки добре познаващ строителния бранш е наясно, че кръпката не е решение. Днес кърпим дупки на едно място, след първия дъжд до нея се отваря нова дупка… Улиците приличат на един лошо нареден пъзел, където цветовете са само в сиво-черната гама.

Общината е в сложно финансово положение и дори малкото пари, които получаваме от държавата за капиталови разходи, от две години са спрени. Имаме заем към Министерството на финансите от 5 млн. лв., който трябва да върнем, и понеже нямаме реална възможност да направим това ни удържат от капиталовите разходи изравнителната субсидия от миналата година.
Финансирането на общините е проблем, но за сметка на това на кметовете се вменяват все повече и повече нови задължения за изпълнение, а постъпленията ни са само от данъците от сгради и от моторни превозни средства и такса смет. Така е поне при нас. Разбира се, има и изключения там, където местните власти получават концесионни такси. Тук искам да поясня една заблуда, свързана именно с концесиите. На нашата територия е едно от най-големите предприятия в областта на металургията, но то е преработвателно, а не добивно. И законът прави разлика… Концесии плащат добивните предприятия.

И хората питат как така в съседните общини Мирково и Чавдар благоустройствените мероприятия се случват, а в големия град – не.

Какво е състоянието на образователната инфраструктура?

Твърдя, че в община Пирдоп децата получават най-качественото образование, и то не само в района на Средногорието. Първокласникът Йордан Стоянов от Началното училище „Тодор Влайков“ спечели първо място в Световната олимпиада по математика в Тайланд. Отборът на България беше съставен от шест – седем деца, като едното от тях беше от нашия край.
Учителите са качествени, децата – добри и ученолюбиви, а самата сграда е изградена през 1933 г. и до ден-днешен на това общинско училище основен ремонт не е правен. Дограмата е амортизирана, но ние нямаме възможност по нито една програма да кандидатстваме за средства, за да можем да извършим необходимите строително-ремонтни дейности.

Средногорието е изявен икономически район със своята тежка промишленост – рудници и металургия. Професионалните гимназии трябва да произвеждат кадри именно за този отрасъл – електротехници, стругари, заварчици, механици, строители, шофьори и т.н. Има една крилата фраза, че човек, за да живее, трябва да има възможност да се храни, да има къща и да работи. Този разговор го водим с директорите на професионалните училища на наша територия и те са съгласни, че има отлив от споменатите професии. Ясно е, че специалността „Бизнес администрация“ звучи приятно за ухото и по начин, различен от това да се учиш примерно за заварчик. Само че „Бизнес администрация“ означава в повечето случаи, че като я завършиш, ти директно отиваш да се запишеш в Дирекцията „Бюро по труда“.

Ако обаче средното образование ти даде квалификация за изброените вече професионални специалности, то ти веднага ще бъдеш назначен в някое от големите или другите предприятия. Възможностите за израстване са налице – през няколко месеца ще ти коригират нагоре заплатата, ще разчиташ на бонуси и прочие. И най-важното за един млад човек – няма да тежиш повече на родителите си или да станеш клиент на „Бюро по труда“ с професия безработен.

Иначе професионалните ни гимназии подготвят добри кадри. Едната от тях е по туризъм и хранителни технологии „Никола Димов“. Тя обучава специалисти за туризма и хранителната промишленост – готвачи, бармани и т.н. Ние обаче не сме туристически регион и завършващите тези специалности си търсят и намират работа извън общината – зимата в планините, през лятото – основно на морето и в чужбина, разбира се. Другото ни професионално училище, което е юбиляр с над 50-годишна история, е по механоелектротехника. В него се обучават кадри за нуждите на бизнеса ни. Тук съм умерен оптимист, защото се усеща, че нещо позабравено се възражда за нов живот. Радостното е, че бизнесът в региона подкрепя всички далновидни решения в образованието и особено дуалното обучение, което вече дава реални резултати.

Една от постоянните теми за разговор между представителите на големите компании в района и общинското ръководство е именно необходимостта от квалифицирани изпълнителски кадри.

След излизането от гимназиите те си нямат и понятие какво е това гаечен ключ, камо ли да им се възложи някаква самостоятелна работа. Според мен тук е мястото на държавата да определи приоритетите в образованието и професионалните специалности да си намерят училището.

Разкажете ни за плановете Ви за модернизация на ВиК инфраструктурата.

В района на Средногорието ние имаме най-хубавата питейна вода. Общинският център и съставното с. Душанци са с почти изцяло подменена водопроводна и канализационна мрежа и хората са изключително доволни. Разбира се, тук-там стават аварии, но това са бели кахъри в сравнение с преди. Трябва да поясня, че и след изграждането на водния цикъл 1/3 от Пирдоп остана със старите тръби. По какви причини е така, няма да коментирам, защото беше при предишното управление на общината. За тази 1/3 водопровод и канализация към днешна дата липсва финансиране, тъй като това вече е работа на ВиК асоциацията. И тук именно е големият проблем за нашия град. Асоциацията е солидна, към нея вече е и Ботевградското ВиК, но все още няма обществена поръчка за регионалното прединвестиционно проучване за София-област. Консолидираната ВиК асоциация за нашата област трябва да получи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството задание за предварителен проект за планиране на разходите и нуждите за целия огромен район.

Иначе асоциацията стопанисва дейностите по водопроводната, канализационната и пречиствателната работа и от това се издържа.

Как се развива строителният бизнес на територията на общината?

Предимно се изграждат еднофамилни къщи или се правят основни ремонти и надстройване на старите бащини домове. В общината непрекъснато одобряваме такива проекти. Показателно е, че имаме строителни борси и те се развиват доста динамично.

По Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради имаме подадени документи от около година и половина за 14 блока. Все още чакаме одобрение за процедурата от Българската банка за развитие.

Центърът на града се променя, но аз имам още изисквания – искам той да стане по-красив и хората да могат да се радват на все повече и повече придобивки. Даже не говоря за реновираните сгради, които хващат окото. Целта ми е да има повече и по-уредени паркове и градинки, спортни и детски площадки, фитнес, т.е. всичко онова, което прави делника на моите съграждани празничен. Но затова са необходими много и много средства, а ние, както се досещате, имаме ограничен бюджет. Дори се затрудняваме да подменим амортизираните тротоарни настилки и уличното осветление, да изградим видео наблюдение.

Облагодетелствани сме, че в Пирдоп е Районното управление на МВР за цялото Средногорие, но и моето разбиране е, че без присъствието на живата сила в малките населени места проблемите на хората няма да се решават напълно. Видео наблюдението, разбира се, има своите неоспорими предимства и аз ще дам за пример една от съседните ни местни власти, която има финансов ресурс от концесиите и изгради видео система в цялата община. Сега там битовите кражби спаднаха с малко над 70%. Това е много сериозен факт.

Районът привлича ли туристи?

И тази прекрасна за региона на Средногорието възможност трудно се развива, защото отново опираме до финансирането. Еленската базилика е емблемата на общината и е важна не само за нас, хората от Средногорието, а и за цяла България. Много малко хора знаят, че последното известно място, където е пребивавал патриарх Евтимий, е именно в нея. И след това следите му се губят. Само това е достатъчно държавата, чиято собственост е базиликата като културно-исторически и археологически паметник, да развие съответната инфраструктура в района. А сега самата старина е заплашена от самосрутване…

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.05.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.