ПЕРНИК – енергийното сърце на България

Прочетена: 92

Мартин Славчев

Община Перник има площ около 477,21 кв. км и граничи със София, Брезник, Кова­чевци, Радомир.

През IV в. пр.н.е. траките построяват в района крепост, за което свидетелстват археологическите находки. Намерена е богата керамична колекция, която се пази в Историческия музей.

Перник е наследник на средновековното селище Кракра.

През периода XIX – XX в. от земеделско и скотовъдно село Перник се превръща в значим център на минната индустрия, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело. След приемането на Закона за мините през 1891 г. е открит първият рудник на „Държавна мина Перник“ в местността Кулата. Пускането в експлоатация на жп линията Перник – София дава нов тласък за развитието на селото. Жп гарата е построена през 1927 г. В Перник светва първата електрическа крушка в България. През 1899 г. е изградена и първата електроцентрала у нас, за да се осигури осветление на пресевната фабрика и района около нея.

От 1929 г. Перник е обявен за град, а от 1958 г. – и за окръжен център. Тогава достига апогея на въгледобива си. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.

Община Перник обхваща Пернишката котловина по горното поречие на р. Струма, част от Национален парк „Витоша“ и ботаническия резерват „Острица“, който е обявен за такъв през 1934 г. и е с обща площ 600 дка с уникални растителни видове. Край с. Боснек се намират карстовият извор Живата вода и най-дългата пещера в България – Духлата. Врелото е водна монокална и етажна пещера в Боснешкия карстов регион. На 5 км северно от с. Боснек сред вековни дървета е пещерата Живата вода.

Припомняме, че през април в Перник се проведе работната среща на ръководството на Камарата на строителите в България с ОП на КСБ в града, на която присъстваха кметът на община

Перник д-р Вяра Церовска, инж. Владислав Караилиев – зам.-кмет с ресор „Изграждане на инфраструктура и ТСУ“, инж. Богомил Алексов, директор на Дирекция „Строителство, инфраструктура и екология“, Цветелина Миленова, директор на Професионалната гимназия по техника и строителство „Арх. Йордан Миланов“. Домакин на събитието бе инж. Таня Каменова, председател на ОП на КСБ – Перник. В него от страна на Камарата се включиха инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев, Димитър Живков, член на УС на КСБ, Димитър Копаров, началник-отдел „Организационна политика“, инж. Виктор Шарков, зам.-председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ), Ренета Николова, главен редактор и прокурист на в. „Строител“ и ПР на КСБ. Сред гостите на събитието бяха и акад. Ячко Иванов, председател на Научно-техническия съюз по строителство, член на УС на НКСВ и представител на Европейския политехнически университет – Перник, членове на Областното представителство на Камарата и на Регионалния клуб на строителите ветерани. Основните теми по време на срещата бяха липсата на кадри за местните строителни фирми, развитието на дуалното обучение и планираните инвестиционни проекти на общината.

Разговаряме по тези и други въпроси с кмета на Перник д-р Вяра Церовска.

Кметът д-р Вяра Церовска: По време на срещата с ръководството на КСБ представихме нашата визия за развитието на общината

Беше важно да реализираме благоустрояването на кв. „Тева“, тъй като това е последният построен квартал в града

Д-р Церовска, през април участвахте в работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви са Вашите впечатления и кои бяха основните теми, които дискутирахте?
За нас беше важно да проведем срещата с ръководството на Камарата на строителите в България и с членовете на ОП на КСБ – Перник. Това са хората, с които заедно изграждаме голяма част от обектите на територията на града. На срещата присъстваха тези, които реализират редица проекти и участват в поддържането на инфраструктурата на Перник. Затова е важно да се познаваме, да водим добър диалог и когато възникне проблем, който изисква извършването на строително-монтажни работи, да може по най-бързия начин да търсим начини за решаването му.
По време на срещата с ръководството КСБ представихме проектите, които са били изпълнени през последните две години, и онези, които имаме идеи да реализираме в бъдеще. Това е нашата визия за развитието на Перник. И ако не със строителите, с кой друг да споделим тези наши мечти, които искаме да осъществим…

Наскоро открихте благоустроения кв. „Тева“. Какви дейности бяха извършени и какво още предстои да бъде направено по проект „Подобряване на градска среда в град Перник“?
Предложението ни включва благоустрояването на кв. „Тева“, изграждането на Парк на предизвикателствата в местността Войниковец и реконструкцията на мост над р. Струма. Той е финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) за над 3,9 млн. лв.

В кв. „Тева“ бяха създадени нови зони за социални контакти и отдих, изградени са фитнес площадки на открито, спортни и детски площадки, алеи и тротоари. Направен е паркинг с до 50 паркоместа. Отделените средства за целта са 1 211 825, 53 лв.

Официалното откриване се състоя на 9 май в присъствието на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, областния управител Ирена Соколова, председателя на Общинския съвет Иво Савов и др.

Реализирането на обектите дава възможност на хората от кв. „Тева“ да живеят, общуват и да релаксират в модернизирана и привлекателна среда. Създадените условия за спорт и забавление вече оказват положително влияние върху децата и младежите. Подобрената достъпна среда улеснява родителите с малки деца, както и хората в неравностойно положение, което помага за социалното им включване. Озеленяването и засадените дръвчета и храсти промениха не само облика на градската среда, но и оказват положителен екологичен ефект.

Сами видяхте колко хора реагираха позитивно на дейностите, които се извършват по този проект. По време на реализацията му намирахме време да проверим на място как се извършват строително-монтажните работи и получавахме положителни отзиви от жителите на квартала. Беше важно да осъществим заложените задачи за благоустрояването на кв. „Тева“. Той е последният построен квартал в Перник, но доскоро в него нямаше изпълнена програма за инфраструктура. Това е първият опит да се облагородят междублоковите пространства. Мисля, че успяхме да реализираме обекта с необходимото високо качество.

Какви други проекти се изпълняват в момента на територията на общината?

Разчитаме много на изграждането на водния цикъл на Перник. По този начин ще се реши един много голям проблем, а именно остарялата канализационна система. Да не забравяме земетресението през 2012 г., което нанесе огромни щети на града, някои от които дори още не са описани. Климатът тук е с характерно ниски температури през зимния период, което е още една предпоставка за влошаване на инфраструктурата. Всичко това е свързано с лошото състояние на ВиК системата в Перник. Има улици, на които дори най-краткият дъжд предизвиква наводнения във всички мазета, защото канализацията не може да поеме водните потоци.

Общинският съвет в Перник утвърди като приоритетно реализирането на регионалното прединвестиционно проучване относно изграждането на ВиК инфраструктура. Проектът се финансира по ОП „Околна среда 2014 – 2020“. Той включва реконструкция на главни и второстепенни водопроводи с обща дължина 16 191 м, изграждане на резервоари с общ обем 13 300 куб. м и ремонт на помпени станции. Предвижда се да бъде реновирана 27 543 м канализационна мрежа и пречиствателната станция за отпадъчни води в гр. Батановци. Допустимият ресурс, на който можем да разчитаме, е 69 346 200 лв. Проектът обхваща предимно кварталите „Могиличе“, „Изток“, „Драгановец“, „Църква“, „Мошино“, „Рудничар“, „Ралица“ и „Калкас“. Общинският съвет гласува да бъде включена и централната градска част заедно с кв. „Клепало“.

Колкото и да не ми се иска, финансовите проблеми на Перник са доста сериозни. Новото ръководство на общината наследи големи кредити, които трябва да погасява.
Капиталовата ни програма за 2018 г. е 1 млн. лв. Сами разбирате колко недостатъчни са тези средства. За това сме насочили своите усилия да използваме максимално европейските програми, които ни дават възможност да подобрим състоянието на града.

Как се развива туриз­мът в региона?

На територията на общината има няколко туристически обекта от национално значение. Минният музей в Перник е уникален за Балканския полуостров. Разположен е в две от запазените галерии на първия подземен рудник, който е работил от 1891 г. до 1966 г. Там посетителите имат възможност да се запознаят с историята на въгледобива в автентична руднична атмосфера. В тридесетте експозиционни камери може да се проследи развитието от ръчния добив през извоза на въглища с коне до съвременните механизирани комплекси. В една от камерите е разположен иконостас на небесния покровител на миньорите св. Иван Рилски, с когото е свързана една от най-древните легенди за старите рудници.

Тук е и средновековната пернишка крепост „Кракра Пернишки“. Тя е разположена на неголямо скалисто плато в югозападната част на града. Смята се, че е построена по времето на хан Омуртаг. Археолозите откриха останки, които показват, че крепост на това място е съществувала още през VI – V в. пр.н.е. Стената й е с дебелина 2 м, като очертанията й следват естествените извивки на платото.

Община Перник реализира проект „Подобряване на туристическата атракция – Средновековна крепост „Кракра Пернишки“ в гр. Перник и свързаната с нея инфраструктура“ по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“. Ъгловата кула и Западната порта на укреплението бяха визуализирани с алтернативни материали. Ремонтирани бяха и всички подходи към средновековната крепост, а пътят до нея бе изцяло реновиран. Изграден беше атракцион – наблюдателна кула. Удобни алеи осигуряват достъп на посетителите до допълнителните атракции за туристите – катапулти и стенобойни оръдия. Върху крепостните стени са монтирани панорамни платформи, които предлагат на посетителите неповторимо преживяване – да видят целия град и околностите от птичи поглед. Сега имаме идея да върнем по-автентичния вид на „Кракра Пернишки“. Малко градове могат да се похвалят с хилядолетна крепост.

Най-хубавата част от планина Витоша, южният склон, е разположен на територията на общината. По принцип там са регистрирани 1400 жители, като през лятото броят на хората нараства до 8 – 10 хил.

Като цяло имаме множество туристически атракции, включително манастири и др. Планираме скоро да им направим карта, улесняваща хората, които искат да ги посетят.

Какво е състоянието на пътната инфраструктура? От значение за много хора е и добрата транспортна връзка на Перник със София. Какви са възможностите за инвестиции в града?

Изграждането на АМ „Люлин“ беше изключително полезно за Перник и за хората, които често пътуват до София. Вече сме забравили времето, когато трябваше да минаваме само през кв. „Владая“ или през стария път.

Започваме една от важ­ните си задачи – да променим индустриалната зона в Перник, която е 300 дка. Тя се намира в близост до магистралата и дава прекрасна възможност за развитие.

Индустриалната зона ще бъде разделена на по-малки терени от по 5, 10, 15 и 30 дка. Вече сме направили необходимите проучвания. Черпим идеи от подобни зони в Бургас, Русе, Божурище, Горна Оряховица, Стара Загора. Смятаме, че това ще направи Перник изключително атрактивен район за инвестиции.

Как протичат строително-монтажните работи по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) на територията на Перник?

Приключва санирането на 44 блока. Когато встъпих в длъжност като кмет на Перник, в града нямаше нито една обновена сграда. Дейностите по националната програма вече вървят добре и положителният ефект се усети от голям брой домакинства. Ако обемът на НПЕЕМЖС бъде увеличен и санирането продължи, имаме идеи да включим още блокове. По ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ ще бъдат санирани малки здания с до 35 апартамента.

Получавате средства за модернизация на градския транспорт в Перник. Разкажете нещо повече.

Управляващият орган на „ОПРР 2014 – 2020“ одобри инвестиционната програма на общината по Приоритетна ос 1 на програмата за „Интегриран градски транспорт на град Перник“. Общият й размер е 9 524 495 лв., от които стойността на безвъзмездната финансова помощ, предоставена от „ОПРР 2014 – 2020“, е 6 556 680 лв.

Целта на проекта e създаване на по-ефективен, бърз и екологичен градски транспорт с по-малко потребление на енергия и намаляване на отрицателното влияние върху природата. Предвиждат се закупуване на 15 броя нови автобуса с двигатели на природен газ, както и проектиране и изграждане на газозарядна станция в бившето тролейбусно депо и ремонт на сградите в него, въвеждане на електронни информационни табла на спирките на обществения градски транспорт, система за контрол на обществения транспорт и електронна система за таксуване на пътниците.

Реализацията на проекта ще доведе до подобряване качеството на този тип обслужване в Перник, по-добър комфорт на пътниците, осигуряване на социално включване и равен достъп на групите в неравностойно положение.

Какво е състоянието на образователната инфраструктура?

Всички училища на територията на общината имат нужда от ремонт. Някои учебни заведения, които имат по-голям брой ученици, извършват подобрения чрез средствата от делегираните бюджети. Тези, в които няма толкова учащи, разчитат на подкрепата на общината.

Възвръща ли се интересът на младите хора да живеят и да работят в Перник?

Това е много сериозен въпрос. Смятам, че едно от най-големите достижения на демокрацията е именно всеки да има право да пътува и да работи свободно почти навсякъде по света. Няма нищо лошо в това хората от Перник да са заети в София или обратно – софиянци да идват при нас, ние да търсим препитание в чужбина или работници от други страни – тук. Така че нека младите да направят своя избор, но той да бъде осъз­нат.

Какво ще пожелаете на жителите и гостите на община Перник?

Пожелавам на всички най-вече да са живи и здрави. Да се радват всеки ден на живота. Нека заедно да направим града ни още
по-хубав.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.06.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.