МИРКОВО – в сезона на строителството

Кметът Цветанка Йотина: Без професионализма на строителите нямаше да имаме храмовете, спортния комплекс и инфраструктурата

Прочетена: 70

Георги Сотиров

Красивата природа около селата на средногорската община Мирково привлича нови заселници, колкото и да е условна тази дума. Това дава своето отражение на строителството на нови вили и на възстановяването на стари бащини къщи, където хората прекарват отпуските и почивните дни. Те са привлечени от грижата за опазване на зеленото богатство, която е обща отговорност на големите промишлени предприятия и на кметската администрация.

Мирково има интересна история. На територията на селото са останали находки от поселения от дълбока древност. Такива са открити в местностите Могила, Денината плоча, Ортова, Уста, Яламовото тепе и Хрисковата плоча.

Именно под Денина плоча са намерени доказателства за първите обитатели по тези места – траките. Старо тракийско селище, превърнато в крепост, е имало на Яламовото тепе. Намерени са останки и от времето на Средновековието – църквата „Св. Георги“ от XII – XIII век, както и руини на крепост, охранявала прохода за Етрополе в местността Градище.

Между 1830 – 1840 г. мирковската общност в Цариград е създала сдружението „Мирковски вакъф”. Целта му е била да подкрепя всеки мирковчанин в Цариград, както и да набира средства за развитие на селото. Така през 1834 г. е построена църквата

„Св. Великомъченик Димитрий”. Повече за нея и за мирковската Света гора ще стане дума в интервюто с кмета на общината Цветанка Йотина. Тя предложи два акцента да определят темата на нашия разговор. Единият е водоснабдяването, другият – пътищата.

Кметът Цветанка Йотина: Без професионализма на строителите нямаше да имаме храмовете, спортния комплекс и инфраструктурата

Г-жо Йотина, Мирково е в сезона на строителството. По какви проекти се работи?

Мирково е една от малките общини в България. Но моята максима е, че няма малки и големи, а можещи и неможещи. Мирково продължава да се развива със същия темп така, както го прави през последните десетина години. Изминалият програмен период 2007 – 2013 г. беше особено успешен за нашата община. Реализирахме европейски проекти за пътна инфраструктура и водоснабдяване на обща стойност около 27 млн. лв. Другият значим обект, моята особена гордост, е големият спортен комплекс, който изградихме. За разлика от някои други подобни съоръжения в страната, които или не функционират, или са незавършени, при нас всичко е повече от отлично. Имаме подписани договори с фирми, които оперират в този бизнес. Скоро очакваме да пристигнат и младите футболисти на столичния „Левски” за тренировки и релакс. Условията на игрищата са великолепни, а за плувния комплекс мнозина много по-големи общини могат само да мечтаят. Ще спомена само, че почти изтича изискването на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за ползване на спортната база безвъзмездно за срок от пет години. От Нова година ще приемем процедури за определяне на цени на предлаганите от комплекса и базата услуги.

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през настоящия програмен период 2014 – 2020 г. не е много благоприятна. ПРСР сякаш е направена за градските общини, а не за селските. Ще поясня – там има критерии, които малките населени места почти не могат да покрият. Безработицата, която за нашата община е много ниска – около 6,5%, също влияе върху условията да имаш по-голям брой точки. Оказва се, че на кметства, които сериозно работят да няма или да намалява безработицата, всъщност това им пречи да бъдат бенефициенти по една или друга европейска програма. Аз лично не приемам да се взима като показател и броят на населението. В селата естественият прираст не може да бъде голям, освен това тук няма как да се стигне стандартът на големия град. Затова аз мисля точно обратното – колкото е по-малко населението, толкова е по-добре това селище/община да бъде финансирано, за да може да си вдигне стандарта – да прекара водопровод, канализация, да облагороди околното пространство, да прекара или ремонтира пътищата в него. Дори и само да се вземе под внимание, че през уикендите и през ваканциите на децата нашите села се изпълват с различен живот, кметът е длъжен да осигури и хубава вода, и непрекъснато ел. захранване, хляб и т.н.

Независимо от това, че програмният период, в който се намираме, е по-рестриктивен, ние правим всичко необходимо, за да печелим проекти. Моят девиз е „За да бъдеш, трябва да участваш”. Кандидатствахме за всичко, по което сме допустими според европейските критерии. Един от проектите е за внедряване на мерки за енергийна ефективност за нашето училище – подмяна на покрива и отоплителната система, и т.н. Имаме и друг по ПРСР за асфалтиране на улици и изграждане на тротоари. Максималната сума за тези дейности е 600 000 евро. Третият проект, по който се надяваме да работим, е облагородяване на парковите пространства, където ще построим открита сцена, за да провеждаме нашите мероприятия – концерти, конкурси, изпълнения на самодейци и др. Смятам, че именно малките населени места имат нужда от такъв род дейности, ако искаме да ги съхраним не само с живеещи в тях хора, но и като бит, култура, връщане към корените. Аз съм против двойните стандарти – едни за малките населени места, други – за големите градове. Разбира се, мерило наистина трябва да бъдат места като София, Пловдив, Варна. Но управленецът е длъжен да гледа на хубавото с широко отворени очи и душа. За да може да се обогати и да се опита да пренесе максимално възможното на родна почва.

Кметът трябва да бъде много устойчив, принципен и смел. Това означава много за хората, защото те оценяват наистина дейността му. Принципността в кметската работа е от голямо значение и той истински трябва да милее за родното си място.

В тази връзка не мога да не споделя, че Вашият център, както и този в съседната община Чавдар са едни от най-красиво оформените в цялата страна. Дали това до известна степен се дължи и на концесионните такси от „Елаците-Мед” АД, който е и най-големият работодател в района?

Безспорно. „Елаците-Мед” е водещо дружество в минната индустрия на България с основен предмет на дейност добив и първична преработка на медно-порфирни златосъдържащи руди. Натрошената руда се транспортира от открития рудник, разположен в землищата на Етрополе и с. Челопеч, до Обогатителния комплекс в нашето село.

С това дружество имаме много добри взаимоотношения. Те ни помагат в различни инфраструктурни начинания, в поддържането и развитието на инициативите ни в област­та на културата, образованието, спонсорират различни клубове, които се възраждат на територията на общината. Отпускат средства за провеждането на празниците на населените места. Тази година ремонтираха около 4 км четвъртокласен път от Мирково до комплекса. За една малка община като нашата това е много сериозна помощ. От това добро сътрудничество и двете страни имат само полза. От нашите села са сериозните работници, а „Елаците-Мед” подпомагат именно родните места на своите служители.

Интересен е и въпросът с концесиите. До 2008 г. според действащите тогава закони в страната такси получаваше единствено община Етрополе. Ставаше дума само за територии, на които се извършва добивът на рудата. След това се прие, че такива такси се дължат и на територии, където е разположено технологичното оборудване и се депонират отпадъци. С тази промяна на закона такси вече получават Челопеч, Златица, Чавдар, Етрополе и Мирково. Концесията се разпределя на базата на използваните от дружеството площи.

В рамките на общината ни е Обогатителният комплекс, в с. Чавдар е хвостохранилището, а в Етрополе и Златица са рудничните площи. Със средствата от концесията нашите общини могат да си позволят по-мащабни социални дейности и грижа за застаряващото население, адекватна политика в образованието и т.н. Впрочем, ежедневно осигуряваме топъл обяд за около 150 човека в Мирково.

Борбата на всеки кмет е да намира финансиране на различните дейности – социални, културни, образователни и т.н. На този народ му трябва и духовно израстване, защото именно духовността ни е съхранила като нация и като държава.

Като продължение на Вашия отговор – все пак добивната и преработвателната промишленост са тежки в екологично отношение производства?

Действително екологичната тема е сериозен проблем за нашия район. Но ще отговоря много разбираемо – в Средногорието не се произвеждат домати и краставици за консервната промишленост. Тук се добива мед, злато, сребро. Това са компоненти, които дават до 7% от брутния вътрешен продукт на България. Компанията „Елаците-Мед” е структуроопределящо предприятие в икономиката на България, един от големите инвеститори и данъкоплатци. В дружеството са ангажирани около 1770 работници и служители, повечето от които са местни жители.
Определено предприятията от отрасъла се грижат адекватно за природата около своите производства. Световните технологии, които се използват, правят и самата продукция конкурентоспособна. Работниците са добре платени, спокойни за бъдещето си.

И все пак – каква е земята, която стопанисват Вашите хора, каква вода пият, какъв е въздухът, който дишат?

На територията на община Мирково всичко това е в допустимите норми. Само преди два месеца изисках от Регионалната здравна инспекция – София област, да ми дадат справка за изследванията на питейната вода. Показателите са повече от добри. От Балкана по гравитачен способ до нас стига вкусна и чиста вода, като преди това преминава и през пречиствателната станция. Проблемът е от голямото количество дъжд, който в последно време се изля над страната, и сега доста често водата е мътна.

Но в тази връзка трябва да кажа, че проблемите с водопроводната система трябва да бъдат изведени като национален приоритет. В нашата община, която се състои от пет населени места, водопроводът е подменен в три. Днес моята битка е да сменим водопроводните системи и в останалите две села – Буново и Каменец. Когато успееш да осигуриш качествена подземна инфраструктура, като управленец можеш да бъдеш удовлетворен от работата на администрацията си. И хората ще са доволни.

В едно от хубавите ни села – Смолско, сме на третия, предпоследен етап от строителството на водопровода. Там се работи със средства от
ПУДООС, които финансират по-малки проекти.

Сам виждате колко е зелено в общинския център, така е и в селата ни. Нямаме проблем със земята и въздуха при нас.

Как ще коментирате състоянието на улиците в селата и на пътищата между тях?

Преди няколко години изградихме четвъртокласния път на с. Смолско чрез финансиране от ПРСР. Строителите си свършиха прекрасно работата, монтираха бордюри, направиха тротоари и сега, след като приключи изграждането на водопроводните отклонения, постепенно ще преминем и към асфалтиране на прилежащи улици. Там повечето са с паваж, защото теренът е като при старата столица Велико Търново. Асфалтът трудно остава без нарушена цялост, особено след поройни дъждове.

Трябва да изтъкна и колегиалните ни взаимоотношения с Областното пътно управление. Има проблемни участъци, за които трябва да се помисли, защото есента и зимата наближават. Говоря за републикански пътни отсечки, които са отговорност на държавата, и аз няма да спра да търся начини необходимият ремонт на такива отсечки в най-скоро време да бъде направен.

За любознателните читатели е известна църквата „Св. Великомъченик Димитрий“, построена през 1834 г., която е една от малкото в България с позлатено кубе.

Безспорно е, че всеки човек трябва да има вяра в нещо. Моята вяра и упование е в Бога. Това, което се случва на територията на нашата община, е обнадеждаващо. Като отидеш на едно християнско светилище, за миг ти се чувстваш различно, получаваш някаква енергия, освобождаваш се от греховни помисли. И всеки дори казва „Боже, дай и на враговете ми здраве”.

В с. Смолско почти изоснови беше възстановен параклисът „Св. св. Петър и Павел”. Църквата „Въведение Богородично”, която е паметник на културата, също беше реставрирана. Пак там местните хора изградиха и параклиса
„Св. Георги”.

В Каменица издигнаха параклиса „Св. Дух”, а общината помогна да бъде построен храмът „Св. Илия” и да бъде направен ремонт на покрива на много старата църква „Св. Петка”. В с. Буново изградиха параклиса „Св. Спас”, а „Св. Илия” беше възстановен. С усилията на хората и на общината реставрирахме църквата „Св. Теодор Тирон”, която се намира в самия център на с. Буново, където е и параклисът „Св. Богородица”.

В с. Бенковски ремонтирахме църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и възстановихме параклиса „Св. Дух”.

Наистина можем да оприличим община Мирково на Света гора. Храмът „Св. Великомъченик Димитрий”, който споменахте, е ремонтиран. Първо бе подменен покривът, а после „Елаците-Мед” направиха златното кубе, реставрирахме иконостаса. В горния край на селото е параклисът „Св. Неделя” и обикаляйки Мирково, постепенно ще откриете храмовете „Св. Георги” на територията на Обогатителната фабрика, „Св. Богородица”, „Св. св. Константин и Елена”, „Св. Петка” на пътя за София, „Св. Спас”, „Св. Никола”, „Св. Сисой”. Тоест напълно е възможно да развием поклонническия туризъм, а след него и други богуугодни дейности. Всяка по-стара църква съхранява най-българската история, вътре е величието на родния дух, запазил народа ни през вековете на тъмнина, потисничество и безпросветност. Това е гордост в най-чист вид.

В този смисъл общината предлага различни възможности за летните отпуски или за уикендите. Разполагаме и с един прекрасен басейн, където условията за почивка са великолепни. И затова е и моята благодарност като кмет – а и на хората от общината – към българските строители, без чийто професионален труд нямаше да имаме и храмовете, и спортния комплекс с басейна, и улиците, и водопровода.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.08.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.