БЕЛОГРАДЧИК – желаната туристическа дестинация

Прочетена: 41

Георги Сотиров

На 411 кв. км в Северозападна България са разположени 5 природни забележителности и част от биосферен резерват – централната група на Белоградчишките скали, пещерите „Магура” и „Венеца”, водопадите „Бела вода” и „Боров камък“, резерват „Чупрене”. Това е община Белоградчик.

Историята започва от една тракийска наблюдателна кула, а скалният град е наричан последователно Брестово, Белград и Белградин. За първи път името Белоградчик се среща след 1737 г., когато войските на австрийския пълководец Кевенхюлер минават през Кадъбоазкия проход от Ниш за Видин и един от отрядите му води бой с турците.

Историята е била щедра към този регион на страната. Природата – също. Там има и много архитектурно-строителни паметници на културата, като килийното училище в с. Рабиша, което е построено през 1830 г. Към него можем да прибавим и църквите „Св. Троица” в с. Боровица, „Свето Възнесение” в с. Праужда, „Св. великомъченик Георги Победоносец ” в Белоградчик, „Св. св. Константин и Елена” в с. Гранитово, „Св. св. Кирил и Методий” в с. Раяновци и „Успение Богородично” в с. Салаш.

Строителното наследство в общината се допълва и от възрожденските къщи в селата Гранитово, Праужда, Салаш, Вещица и Ошане. Ще добавим, че днешната визия на града формират и сградите на Районния съд, Художествената галерия, читалището и тези, разположени по главната улица на общинския център.

За всичко това си говорихме с кмета на община Белоградчик инж. Борис Николов.

Кметът инж. Борис Николов: Строителният бранш е на уважение в нашия регион

Инж. Николов, кмет сте на уникална община, която е сред най-атрактивните туристически дестинации в страната.

Белоградчик е феноменален град и това се признава от нашите гости от страната и от близки и далечни държави. Световни пътеводители и прочути пътешественици оценяват тези природни скални образувания. Разбира се, българите сякаш се пресищат от хубостите на родината ни и понякога чужденците ни отварят очите за едно или друго от безкрайно многото неповторими места из нашата страна. Но това е друга тема.

Смисълът в работата на нашата администрация, наред със социалните, образователните, икономическите и другите присъщи дейности, с които се занимаваме, е постоянното експониране на изключителните забележителности на нашия град по един или друг подходящ начин. Ние не забравяме и за миг, че те имат и чисто финансово изражение – за развитието и строителството на къщи за гости, хотели, заведения за хранене, туристически информационен център и т.н., за намаляване на безработицата, за развитие на малкия бизнес.

Успяхте ли да постигнете целта Общият устройствен план (ОУП) на Белоградчик да фокусира определени територии, които са потенциално добри за инвестиции?

Разработването на ОУП беше дълго и професионално. Бяха проведени редица задълбочени обсъждания на различни равнища, както го изискват наредбата и правилата за формирането на ОУП. Хора от различни професионални браншове и обществени структури изказаха своето мнение и по тази причина планът претърпя редица изменения и допълнения.

Определихме няколко перспективни зони, където има потенциал за инвестиции. Става дума за туризъм, биоземеделие и екологично животновъдство, и подобни, защото е ясно, че възможности за инвестиции в областта на промишленост­та практически няма.

Идеите в областта на туризма са за строителство на атракциони, екопътеки и всичко онова, което ще подпомага този перспективен за нашата община отрасъл.

В последните 20 години населението в общината прогресивно намалява. Вече имате и села, където броят на жителите е съизмерим с броя на пръстите на едната ръка. И все пак и там хората имат нужда от чиста и достатъчна като количество питейна вода. Коментирайте проблемите на ВиК сектора, строителството на съоръжения за пречистване в селата и в самия Белоградчик.

„Прогресивно” даже не е точната дума. Населението ни намалява в геометрична прогресия. И това е така, защото не се отчитат и степенуват проблемите на малките общини и на тези, които са отдалечени от силно развити областни центрове – като нашата. С изключение на няколко такива в страната, за всички останали миграцията е най-тежкият проблем. „Обезкървяването” е толкова сериозно, че от него можем да излезем само с адекватна позиция на държавата.

Вижте нашия омагьосан кръг – инвестиции нямаме, защото има липса на образована и квалифицирана работна ръка. Няма работна ръка, защото няма инвестиции. Със силите на общината не можем да се справим с този проблем. Затова, според мен, е необходима промяна на някои нормативни документи, свързани с изграждането на държавни предприятия в такива проблемни региони и осигуряване на работа за млади хора с ниска или без никаква професионална квалификация. С трудовия договор те ще бъдат заети 8 часа, ще получават доходи, за да могат да издържат децата си в училище, самите те да са социално и здравно осигурени. Понеже е ясно, че предимно става дума за хора от маргинализираните групи, с такава ангажираност рязко ще намалее и битовата престъпност. Промяната в нормативната база би трябвало да засегне и някои проблеми със социалните осигуровки, обезщетенията за безработни и прочие.

Представям си в нашата община да построим социални центрове за развитие на земеделието и животновъдството, за да можем да сме конкурентни с екологично или био производство, и тази продукция да се реализира в социалните заведения в общината.

Определено имаме проблеми с водоснабдяването. Четирите съседни общини – Белоградчик, Чупрене, Ружинци и Димово, имат алпийски водохващания навътре в планината. Става дума за две реки, които при силните валежи и снеготопенето помитат всичко по пътя си и стигат до чешмите на хората с механични примеси, за което осигурихме едно съоръжение за филтриране.

Довеждащият водопровод от Чупренския балкан е силно амортизиран. Той е над 50-годишен и досега нямаше форма по оперативните програми да получим финансиране за неговата подмяна.

В населените места все пак реконструирахме доста от трасетата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), вкл. и в общинския център.

По ПРСР кандидатствахме за ремонти по водопроводите в пет села, където те са най-силно амортизирани. Тук възникна проблемът с точкуването, където населени места с под 500 жители не могат да бъдат класирани и идеята пропадна още в зародиш. Фрапираща ситуация се получи в с. Стакевци, където е и едно от водохващанията за общината. И там авариите са ежедневие, без да можем да направим каквото и да е.

Все още нямаме решение и за отпадъчните води на Белоградчик, които чрез канализацията се отвеждат извън населените места, в един общински микроязовир, и там се задейства пречистващата сила на природата.

В момента реализирате ли проекти с пари от ЕС? Какви други благоустройствени дейности изпълнявате?

Използваме максимално всички възможности на европейските програми, по които сме допустими. От много години сме в тежко финансово състояние. Предишното ръководство на общината (2010 – 2011 г.), беше сключило много договори с различни изпълнители в рамките на годишен ангажимент от 1 900 000 лв. при собствени приходи под 1 млн. лв. И вече седма година работим с блокирани сметки. В последно време намалихме задълженията с около 2 млн. лв., но текат лихви, търпим санкции и т.н.

И затова сме много активни по оперативните програми. Реализирали сме над 50 обекта с европейско финансиране от 2011 г. насам, като някои от тях са знакови за общината. Искам да отбележа ремонта на улици и тротоари в един от кварталите на града, първия воден цикъл на с. Рабиша, Алея на здравето. Санирахме училищата в с. Рабиша и общинския център, изградихме един хубав посетителски център до крепостта заедно с капитален ремонт на довеждащите улици и, разбира се, най-голямата ни гордост – спортната зала, където редовно се провеждат занимания, турнири, състезания и др. Дори Оперният фестивал, поради лошо време, проведохме в залата. Оказа се, че съоръжението е перфектно и за сериозни културни мероприятия. Реновирахме читалището, построихме две детски площадки, имаме и два Центъра за настаняване от семеен тип – в с. Дъбравка и в града.

Не мога да не отбележа, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството постоянно ни посочва като добър пример при санирането на многофамилни жилищни сгради. При сформирането на сдруженията на собствениците бяхме много активни като администрация. Правехме по 7 – 8 срещи с хората, за да ги убедим, че те само печелят от тази държавна политика, че е в интерес и на обществото – като нова визия на блоковете и на града като цяло. В началото, като всяка новост, беше доста трудно, признавам.

Икономиката на града беше засегната сериозно от промените в страната. Но пък се разви строителството на еднофамилни домове, на къщи за гости, определен принос дава винопроизводството и хотелиерството. На този фон как изглежда проблемът с безработицата?

Ще коментирам само един голям проблем в някои от нашите отдалечени общини. Това е осигуряването на кандидати за важни длъжности, свързани с обслужването на населението и функционирането на администрацията. Става дума за лекари в общинските болници, главни инженери и архитекти в администрацията, учители и др. Ако държавата поеме издръжката при обучението на такива хора, те после биха могли да бъдат задължени, примерно пет години, да работят там, където обществото има нужда от техните знания и квалификация. Един току-що завършил строителен инженер започва от „а, б”-то на професионалното си развитие във фирмата. А ако избере началото на професионалния му път да е в общината, ще има време да натрупа опит в различните позиции на професията, и след това, ако иска да напусне администрацията, той ще е с нужната квалификация, за да продължи стръмното си развитие нагоре в професията.

От разработването на тази идея има нужда общината, самите специалисти, и което е най-важното – самото население.

Какво е състоянието на образователната инфраструктура? Споделете и за грижата за здравето на хората.

Ще започна с това, че по Международния фонд „Козлодуй” санирахме сградата на МБАЛ „Проф. д-р Георги Златарски” и подменихме отоплителната й инсталация, но болницата остава голямата болка на Белоградчик и съседните общини. Тя е в категорията на трудно достъпни лечебни заведения, но, за съжаление, с действащата нормативна база в никакъв случай не се очаква нейното добро бъдещо функциониране.

По Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” обновихме девет общински и държавни сгради. Санирахме училищата, самите те са в добро финансово състояние.

Как се развива туризмът и свързаните с него строителни дейности?

Южно и югозападно от общинския център се намират прочутите Белоградчишки скали. Югозападно от града има още множество причудливи скални фигури, обект на туризъм и алпинизъм. И накрая – пещерата „Магура“.

Строителният бранш е на уважение в нашия регион, защото с неговите професионални умения построихме 41 туристически обекта за настаняване с 430 легла. В този брой включваме, разбира се, и четиризвездния хотел „Скалите”. Вече имаме възможности да развиваме и фестивален туризъм, извън традиционните фотосафари, пешеходни преходи и т.н. Добри думи могат да се кажат и за строителството на винарски изби и особено на винзавода в с. Рабиша.

Венец на нашия фестивален туризъм е провеждането на „Опера на върховете”, която вече е традиционен празник за общината. Имаме над 6000 продадени билета, идват хора от цялата страна, много са и румънците, сърбите, македонците. Имахме гости от Италия и Русия.

По предложение на нашата администрация пещерата „Магура“ ни беше отдадена безсрочно за стопанисване, за да можем от там да формираме определени приходи. Преди месец Видинският музей спечели проект от Министерството на културата на стойност 200 000 лв. за консервация и реставрация на уникалните рисунки в пещерата, които са единствени в Европа. По ОП „Региони в растеж“ залагаме проекти за изграждане на инфраструктурата към пещерата и към крепостта над Белоградчик.

Тази година се навършват 50 години от побратимяването на Белоградчик с община Княжевац в Република Сърбия.

Тази 50-годишнина е показателен елемент за добри междусъседски и междудържавни отношения. Всяка година през втората половина на юли правим нашия традиционен международен панаир на границата. Смело мога да кажа, че няма друго такова чудо на Балканския полуостров и в Европа. Събират се около 30 – 40 000 души от цяла Северна България и от Източна Сърбия, срещат се семейства. Богата и пребогата е фолклорната програма, провеждат се кулинарни и фолклорни изложби и надпявания.

За съжаление, от десетилетия се говори за строителство на граничен пункт на мястото, където става съборът, но до този момент имаме само обещанията на нашите институции. Независимо от различните споразумения между правителствата ни през годините, все още мечтите на хората ни са в далечното бъдеще.

А един такъв пункт има и чисто икономически смисъл за отношенията между нашите региони, както и сериозни социални измерения. С администрацията на Княжевац иначе сме в прекрасни отношения, познавам се лично с колегата от другата страна на границата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.09.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.