РУСЕ – туристическата дестинация на Северна България

Прочетена: 59

Свилена Гражданска

Област Русе е разположена в Северна България и има площ от 2 803,41 кв. км. Състои се от 8 общини – Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово. Населените места са 83, от които 9 са градове и 74 – села. Най-голямата община е Русе (166 881 жители) с административен център едноименният град. Сред основните конкурентни предимства на областта е нейното стратегическо транспортно – географско разположение. През региона преминават жп линиите Русе – Подкова и Русе – Каспичан, както и път I-5 (E-85) Русе – Велико Търново, 1-2 Русе – Варна (Е-70) и път I-21 Русе – Силистра.

Областта притежава богато културно-историческо наследство, включително паметници от световно значение като Ивановските скални църкви. Регионът има и уникални природни дадености. Сред тях е Природният парк „Русенски Лом“, обявен за защитена територия през 1970 г. и обхващащ поречията на р. Русенски Лом – последен десен приток на р. Дунав, и притоците й между селата Сваленик, Писанец, Кошов и Иваново. Площта му е 32 000 дка.

Природният резерват „Бели Лом“ е разположен по поречието на р. Бели Лом, югоизточно от Ветово в местността Голямата кория. Екопътека, която е с дължина 14 км, с места за отдих и заслони, свързва с. Писанец и Ветово. В с. Писанец е ремонтирано старото каменно училище от XIX в. и е оборудвано като Информационен център за посетителите.

Друга забележителност в региона е пещерата „Орлова чука“, която се намира на 35 км южно от Русе и на 3 км североизточно от с. Пепелина, в долината на р. Черни Лом. Тя е с площ от 800 дка и е втората по дължина в България – над 12 км с галериите, като само 1300 м са проходими. Обитава се от 15 вида пещерни животни, от които 8 вида прилепи.

Богатата и уникална за страната архитектура на Русе от края на ХIX и началото на XX в. в стиловете барок и сецесион е дело на италиански, австрийски, немски и български творци.

Емблематична е сградата на Доходното здание. Добре развита е мрежата от експозиции към Регионален исторически музей – Русе. Сред тях се открояват Музеят на градския бит – „Къщата на Калиопа“ и Музеят на транспорта, които са уникални за страната.

Областният управител Галин Григоров: Изграждането на автомагистралата между Русе и Велико Търново ще е най-големият инфраструктурен проект в новата история на региона ни

Г-н Григоров, взехте участие във форума „Инвестиции и инфраструктура в Северна България“, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ) и г-жа Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към ЕП, който се проведе в Луковит. Какви според Вас са основните изводи от конференцията?

За мен беше чест да участвам в тази дискусионна кръгла маса. Преди всичко считам, че подобен тип инициативи са изключително ползотворни, защото предоставят възможност за обмяна на информация и опит между експерти на различни нива от държавното управление. Би било добре по-често да се организират такива конференции и по възможност на тях да бъдат обсъждани повече въпроси, касаещи предизвикателствата пред градовете и областите.

Мисля, че беше доста полезно сред разискваните теми по време на форума в Луковит акцентът да бъде именно върху инвестициите в сферата на инфраструктурата, трансграничното сътрудничество, публично-частните партньорства, потенциала и перспективите пред строителния бранш, както и възможностите за развитие на Северна България посредством регионалната политика на ЕС.

Радостен съм, че като основен извод се налага необходимостта от максимално бързото изграждане на автомагистрала между Русе и Велико Търново, което трябва да се случи най-късно до 2022 г. Също така беше посочено, че друг стратегически национален приоритет, който трябва да се реализира, е доизграждането на АМ „Хемус“. Говорихме и за ВиК сектора, който също е важен за напредъка на регионите.

Особено внимание беше обърнато и на тенденциите, които ще залегнат в новия законодателен пакет на Европейската комисия, като основната идея е гарантиране, че инвестициите ще допринесат за генерирането на допълнителен капитал, а също ще бъдат съобразени и със спецификата на района.

Всяка една от общините в област Русе има своите предимства, но и проблеми. Какви действия предприемате, за да преодолеете различните предизвикателства?

Това е напълно вярно. За целта всички институции полагаме усилия. Разработена е и Областна стратегия за развитие, осъществява се перманентен мониторинг на изпълнението й и при необходимост се набелязват допълнителни мерки, които трябва да се предприемат. Към администрацията функционират и множество областни комисии и съвети.

По какви европейски проекти работят общините от региона?

В момента би ми било доста трудно да опиша всички, но мога да заявя, че област Русе е на първо място по усвоени европейски фондове по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG „България – Румъния 2014 – 2020“. Проектите, които се реализират, са в най-различни области.

Как върви изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) в областта?

На територията на региона най-голям брой допустими сгради се намират в община Русе – общо 329. Регистрираните сдружения на собствениците са 132, подадените заявления – 104, а одобрените до момента са 94. Броят на исканията за сключване на договори за целево финансиране е 97, а подписаните са 31. Към момента в общината вече има 13 завършени здания по ­НПЕЕМЖС и до края на годината се
очаква да достигнат 26.

Съвсем скоро беше саниран и вторият жилищен блок с височина над 28 м на територията на местната администрация. Той има 2 сутеренни и 17 надземни етажа и се намира в квартал „Здравец –изток“, като се състои от 1 вход и 87 апартамента, в които живеят над 170 души.

Една от ключовите теми е и развитието на ВиК реформата. Как протича тя в областта?

През февруари т.г. беше приета подробната инвестиционна програма на ВиК оператора в Русе, която възлиза на 3,295 млн. лв. От тях 2,215 млн. лв. ще се насочат в мерки, свързани с доставянето на вода на потребителите, 758 хил. лв. са предвидени за отвеждане на отпадъчни води, а 322 хил. лв. ще бъдат вложени в пречистването им. Акцент трябва да бъде поставен и върху доброто качество на питейната вода, на бързото отстраняване на авариите, както и на изграждането на канализация и помпени станции в кварталите „Средна кула“ и „Долапите“ в Русе. Не на последно място ще спомена и сериозните инвестиционни намерения на ВиК оператора във всички общини от региона, като ролята на кметовете също е от решаващо значение.

Говорейки за ВиК сектора, не мога да пропусна да отбележа, че залегналите параметри в програмата се спазват абсолютно стриктно. От встъпването ми в длъжност като областен управител беше осъществено приемане на инвестициите през 2016 и 2017 г., които са на обща стойност над 4,8 млн. лв. Съответно за 2016 г. инвестициите възлизат на около 1 377 348 лв., а за 2017 г. – на 3 163 271 лв.

Надявам се, че начинът по който протича ВиК реформата в Русе и региона, може да бъде посочен за еталон.

Има ли инвеститорски интерес към област­та? Какво правите за привличане на вложения?

Да, мога да кажа, че има инвеститорски интерес към региона, но той е предимно концентриран в град Русе. Разбира се, в това няма нищо лошо, но все пак трябва да се полагат усилия за бизнес развитието и в другите населени места.

Когато имам възможност да участвам в международни форуми или като се срещам с дипломати от други държави, винаги повдигам въпроса за възможностите за вложения в областта. Това, което мога да посоча като по-конкретни данни от статистиката, е, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в региона към 31.12.2016 г. възлизат на 367,9 млн. евро, което е с 9,1% повече в сравнение с 2015 г. По размер на чуждестранните вложения областта запазва деветата си позиция в страната. Най-голяма е стойността на направените ПЧИ в промишлените предприятия през 2016 г. в областта – 312 млн. евро, или с 9,7% повече от 2015 г.

Факт, който бих искал само да маркирам, е, че обсъждаме и засилване на партньорство между област Русе и една от най-големите монголски провинции – Баянхонгор. Като интереси в сътрудничеството между двата региона се очертават внедряване на родния опит в монголското селско стопанство и зеленчукопроизводство, развитието на туризма и взаимодействие в областта на висшето образование.

Как се развива пътната инфраструктура в областта?

Русе е един от основните логистични центрове в България и гъстотата на пътната и железопътната мрежа е по-висока от средната за страната. Независимо от това има съществена необходимост от развитието на пътищата.

На първо място, трябва да се изгради автомагистралата между Русе и Велико Търново. Това ще е най-големият инфраструктурен проект в новата история на нашия регион.

Друг приоритет е строителството на третия мост над р. Дунав да се случи именно при Русе. Икономическите ползи от това ще са не само за града и региона, но и за цяла Северна България.

Доказателство за това е нарастващата роля на трансевропейските транспортни коридори 7 и 9, увеличеният търговски обмен между България и Румъния и ежедневните километрични задръствания в района Русе – Гюргево.

Не трябва да се подценява и важността на пътя между Русе и Кубрат. Отсечката наистина не е в добро състояние, като някои участъци не са ремонтирани от 1982 г. За последната година заедно с председателя на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) Искрен Веселинов организирахме няколко срещи с ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с искане да бъде поет ангажимент за започване на ремонтни дейности във възможно най-кратки срокове. Към момента има наличен проект за цялостен ремонт на пътя между Русе и Кубрат, като съответното трасе е посочено и за приоритетно. Скоро имахме среща с представители на протестиращите от Тетово, Червена вода и Кубрат, които настояват, освен споменатият път, и отсечката Кубрат – Разград да бъде цялостно обновена. Заедно с областния управител на Разград Гюнай Хюсмен внесохме подписка, подкрепена от над 4000 души, при председателя на КРПБМС Искрен Веселинов, министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, както и при председателя на УС на АПИ инж. Светослав Глосов.

Какви са проектите, по които работи областната администрация?

Към момента работим по три основни проекта. Единият от тях – „Програма за специализирано трансгранично обучение между окръг Гюргево и Областна администрация Русе“, цели повишаване капацитета за сътрудничество и ефективност на публичните институции при общ интерес – като зелена енергия и регионални инвестиции. Той се реализира по INTERREG V-A „Румъния – България 2014 – 2020“. Предвижда се и разработването на стратегия за използване на възобновяеми енергийни източници и подобряване енергийната ефективност в трансграничния регион Русе – Гюргево. Водещ бенефициент е Окръжен съвет – Гюргево, а партньори са Областна администрация Русе и Община Ценово.

Другият проект DANUrB, в който участваме, е с фокус върху съвместното градско културно развитие на селищата по р. Дунав. Той включва създаване на пространствено-културна мрежа – „Дунавска културна променада“, свързваща общностите по реката в единен туристически бранд, предлагащ тематични маршрути и възможности за развитие, които могат да увеличат броя посетители и времетраенето на техния престой в региона. Проектът има за цел да разкрие неизползвания потенциал на културното наследство и ресурси в селищата по р. Дунав. Изследователите ще идентифицират културни ресурси и различните типове градска среда, и ще потърсят възможности за тяхното валоризиране.

Специално внимание бих искал да обърна и на проекта „Въвеждане на обща рамка за оценка (CAF) в администрациите“, който се реализира от Института по публична администрация, с финансовата подкрепа на ОП „Добро управление 2014 – 2020“. Интегрирането на CAF ще обхване общо 48 администрации до края на 2018 г., сред които 20 общини, областни управи, министерства, агенции и други институции. Обучени ще бъдат близо 700 служители и 40 консултанти. Общата рамка за оценка е инструмент за цялостно управление на качеството, който дава възможност за усъвършенстване на организацията, като използва знанието и енергията на хората в нея. Чрез CAF администрацията получава възможност за допълнително усъвършенстване на силните страни, за набелязване и реализиране на мерки за подобряване на дейността й в различни сфери. Внедряването в Областна администрация Русе стартира през май т.г., като първоначалната фаза на процеса ще продължи шест месеца, а целта е оценка на ефективността и ефикасността в работата на институцията. През втория етап, на база извършената оценка, ще бъдат разработени и приложени организационно-технически мерки за оптимизиране на неефективните процеси в работата на администрацията.

Как се развива туризмът в района?

Винаги съм твърдял, че този отрасъл е от изключително значение за икономическото развитие на всяка страна. Още повече че България, в частност и Дунавският район, наистина имат какво да предложат на посетителите си, и то целогодишно.

Ще отбележа, че наскоро се проведе първата среща на Учредителния комитет на Организацията за управление на Дунавски туристически район. По време на нея стана ясно, че основната специализация на Дунавския район ще бъде културен и круизен туризъм. Усилия ще се полагат и в сферата на приключенския и екотуризма, а също и за развитието на градски, развлекателен, винен, кулинарен, религиозен и поклоннически туризъм.

В България съществуват общо девет туристически района, а именно: Родопи, Рила – Пирин, Тракия, Долината на розите, Стара планина, София, Варна, Бургас и Дунав. Съгласно Концепцията за туристическо райониране на България, район Дунав се приема за най-голям, като включва 21% от територията на страната, 16% от населението, 3% от легловата база и 2% от приходите от нощувки.

Най-новите данни от по-конкретната статистика показват следната картина: през май 2018 г. в областта на Русе са функционирали 49 места за настаняване с общ капацитет 2001 гости, от които 20 хотела с 1071 легла.

Общият брой на реализираните нощувки във всички места за настаняване, регистрирани през май 2018 г., е 16 449, като от тях 10 350 са от български граждани, а 6099 – от чужденци. Спрямо същия месец на миналата година нощувките бележат увеличение с 31,2%, като при чуждестранните посетители то е с 82%, а при гостите от страната с 12,6%.
През май 2018 г. съответно приходите от нощувки са в размер на 842,1 хил. лв., като 497,7 хил. лв. (59,1%) са от български граждани, а 344,4 хил. лв. (40,9%) – от чужденци.

Наскоро проведохте среща с вицепремиера и министър на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния Паул Станеску. Какви теми обсъждахте?

Считам, че срещата с Пол Станеску беше наистина ползотворна, защото получихме категорична подкрепа третият мост над р. Дунав да бъде изграден при Русе. Подобни съоръжения е добре да бъдат построени на повече места по поречието на р. Дунав и така да се подпомогне цялостното икономическо развитие на съответните региони, както и на страната.

С вицепремиера и министър на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния обсъдихме и повишаването на плавателността на р. Дунав, тъй като това би довело до засилване важността на речните пристанища, и по-специално това на Русе – като едно от най-големите.

Разбира се, дискутирахме и други възможности за подобряване на трансграничното сътрудничество между двата бряга на реката.

Как протича взаимодействието Ви с Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ)? Предвиждате ли съвместни инициативи?

Неведнъж съм заявявал, че Областна администрация Русе е институция, която е отворена за партньорства. Вярвам, че именно по този начин може да се постигне много по-високо ниво на ефективност в ежедневната ни работа, което от своя страна ще допринесе за намаляване на административната тежест, както и за улесняването на екипа на областната управа.

През февруари т.г. присъдих на инж. Севдалин Петров, председател на ОП на КСБ – Русе, значка на областния управител за съществен принос в развитието на строителния сектор в региона и по повод 10 години от създаването на КСБ. По мое мнение срещата, която беше организирана от ОП на Камарата, беше на много добро ниво и по време на нея се създадоха ползотворни контакти, които се надявам да допринесат за развитието на региона.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.09.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.