КАЛОЯНОВО – селската община с икономически амбиции

Прочетена: 38

Георги Сотиров

Историята е била милостива към този край. В периода VIII в. пр. Христа – V век сл. Христа земите около Калояново са част от територията на Древна Тракия. Сведения за праисторически селища са открити в могилите край Калояново, Житница и Дуванлии. Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. В него е бил изграден и царският дворец. Останките на този градски център днес се намират в околностите на Калояново.

Разположена в северната част на Горнотракийската низина, община Калояново е част от Пловдивска област и включва, освен общинския център, още 14 села – Бегово, Главатар, Горна махала, Долна махала, Дуванлии, Дълго поле, Житница, Иван Вазово, Отец Паисиево, Песнопой, Ръжево, Ръжево Конаре, Сухозем и Черноземен. Общината е обособена като самостоятелна административна единица през 1979 г.

Кметът Георги Георгиев: И с малко средства могат да се направят доста добри неща

Г-н Георгиев, твърдите, че прозрачността и обективният подход към всеки едни проблем, както и реалната оценка на всичко, случващо се около Вас, ще бъдат най-важната гаранция, че работите заедно с всички в името на по-доброто бъдеще на община Калояново. В този смисъл можете ли да откроите стратегическите цели за развитието на общината?

Благодаря за интереса към община Калояново от страна на уважавания от мен в. „Строител”, който аз и специалистите в Общината с внимание и удоволствие четем. Наистина, работим заедно в името на доброто бъдеще на хората. Това се отнася и за взаимоотношенията ни с Общинския съвет, без значение от партийните принадлежности на членовете му. Всички заедно разработваме онези най-важни проблеми – като бюджета например – които касаят цялото население. Наистина в Калояново това е една проверена и добра практика.

В тази връзка мога да откроя и стратегическите цели за развитието на нашата община. Ние сме селски район, но географската даденост да сме близо до Пловдив, до курортния град Хисар, до АМ „Тракия” предопределя някои наши интересни намерения за развитието ни чрез привличане на инвестиции. Това е една от основните ми идеи, защото оценявам предимствата на общината като населено място.

Имаме няколко по-големи села, други – с около 200 – 300 жители. Но моето дълбоко убеждение е, че кметът е еднакво отговорен за всички в общината. На човек му трябва малко – да има добра инфраструктура, да има благоустроено населено място – осветление по улиците, добра вода и чистота, да няма престъпност и да има удобни транспортни връзки. В някои от селата се оформят и вилни зони, които също притежават своята специфика, която пак кореспондира с грижата на нашата администрация. Скоро ще дойде зимният сезон и проходимостта на пътищата и до вилните зони не трябва да пречи хората да отидат през уикенда на свеж въздух, да се насладят на красиви гледки и на спокойствие.

Вероятно сте от малцината кметове в страната, които имат близо 15-годишен професионален опит само в общинската администрация. Да започнем с европейското финансиране, това ли е най-реалната помощ за един управленец?

Към днешна дата няма нещо по-реално от работата по европейските проекти и финансирането за тях. Ние кандидатстваме навсякъде, където сме допустими, и основно по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по ПУДООС и по някои програми на Министерството на околната среда и водите. По ПРСР сега работим по реконструкцията и рехабилитацията на общинската пътна мрежа за 5 700 000 лв. Става дума за шосето от жп гара Калояново до с. Дълго поле и връзката със с. Ръжево Конаре. Другият маршрут, който ще реновираме изцяло, е от гара Калояново през Ръжево Конаре до с. Главатар. Това са четвъртокласни пътища, които са особено важни за свързващите се с тях села, защото по тези трасета, освен обичайните транспортни превози, става и придвижването на учениците до училищата.

Имаме спечелен проект и за облагородяване и озеленяване на парковите пространства в общинския център и в Ръжево Конаре. Това също е важно за добруването на хората, защото там почиват пенсионери, майки с детски колички и т.н. Затова тази грижа е постоянно на вниманието ми.

Освен на европейското финансиране, разчитаме и на бюджетните средства в частта „Капиталови разходи”. Става дума за пари, необходими например за превантивни дейности по отводнителни канали. Имаме горчив опит от 2005 г. с наводнението в едно от големите ни села – Дълго поле, където от обилните валежи пострадаха към 400 къщи, около 100 от които се срутиха.
С бюджета оправихме и подобен канал в общинския център, който е построен през 1962 г. Сега той отговаря на всички изисквания за дълбочина, наклони и т.н., и хората могат да бъдат спокойни за своите дворове и мазета.

Готвим проект за довършване на третокласния път, който минава през Калояново. При неговата реконструкция не са били предвидени необходимите нови бордюри и тротоари и тяхното повдигане предвид безопасността на пешеходците. Това е много важно, защото движението там е интензивно и грижа на администрацията е всичко по него да бъде направено според съвременните норми.

15 села с общ брой над 12 000 души като постоянно живеещи… Това не се среща често по нашите географски ширини. Близостта до индустриалните зони на Пловдив и региона ли е основната причина за малката миграция? Или вашите грижи – за хляб, за лекар, за превоз на учениците, са водещите?

Хубав въпрос! Това е важен демографски проблем, защото традиционно младите хора се „спасяват” там, където има работа за тях и детски градини и училища за децата им. Ние постигнахме определена устойчивост благодарение на близостта ни до различните предприятия в общината и областта, до които хората лесно и бързо пътуват.

Аз лично нямам намерение да затворя нито една детска градина или училище, с дълбокото убеждение, че тези заведения правят живи селата ни. Осигурили сме транспорт за децата от отдалечените населени места до училищата и обратно. Грижите в детските градини за малчуганите са прекрасни и може би това е една от причините да се наблюдава обратната тенденция – хората се завръщат в бащините си села, пътуват до индустриалните зони за работа, вкл. и тази в Раковски, а децата са грижа на нашите възпитатели и учители.

Определено трябва да кажа няколко думи и за безработицата, която в общината в никакъв случай не е определящ фактор. Тя просто е нулева. Навсякъде около нас се търсят работници, при това не става дума за изпълнителски кадри със средно специално образование или инженерно-технически персонал. С един англичанин от висшите мениджъри в Индустриалната зона в Раковски наскоро обменихме мисли и стана ясно, че в неговата просперираща компания не се търсят инженери. Производството е роботизирано и просто търси работници. И поема тяхното обучение за месец – два. Тук става ясен нов български феномен. Нашенецът не иска „да се гърби”, ако заплатата му е близка до това, което получава като помощи. Стоте лева в повече не го блазнят.
И да завърша Вашия въпрос – навсякъде по селата имаме магазин, осигуряваме и лекар.

Община Калояново е с важно транспортно-географско местоположение. Територията й е пресечена от основните пътни артерии, свързващи Северна и Южна България, респективно страните от Североизточна Европа и Скандинавието с Турция и Близкия Изток. През шест от Вашите села минава жп линията Пловдив – Карлово, а през други три: Пловдив –Хисаря.

Пътната инфраструктура, както посочих преди малко, е добра. Главното шосе от Пловдив за Карлово е великолепно, а отклонението към нас осигурява бързото и безпроблемно придвижване на хора и товари. Има още какво да се желае за качеството на пътищата в селата, а и в общинския център. Поддържаме ги, изкърпваме дупките, а особено внимание обръщаме на т.н. меки улици в селата, които редовно насипваме с чакъл и подравняваме с грейдер, който да даде и необходимия за оттичането на водите наклон със съответната денивелация. Това пак си е работа, макар да не се вижда много от хората. Иначе генералното асфалтиране е сериозна инвестиция, която засега няма как да бъде реализирана.

Работата с европейските проекти отваря следващия въпрос – една селска община има ли достатъчен административен капацитет?

В повечето случаи сами се справяме, но при по-сложните проекти прибягваме до услугите на специализирани в материята външни консултанти. Не е грях това да си го признаем, важното е да осигурим работещи и финансирани от Европа проекти. Правим партньорства със специализирани фирми, защото спецификите са много и най-разнообразни.

Общината е в подчертано равнинен до нископланински район. Как ще коментирате ВиК проблемите, каква вода пият хората?

Работим много добре с ВиК – Пловдив. Нашата водопреносна мрежа е строена през 60-те години на миналия век и е морално и физически остаряла. Така впрочем е и в останалите общини в страната. С пловдивските ВиК специалисти работим по т.н. споразумения – от нас изкопните работи, от тях специализираните дейности. Стремежът ни е да подменим остарелите тръби на довеждащите трасета до населените места. Това е много обемна и сериозна дейност. За авариите няма да говоря, те се отстраняват приоритетно, но загубите по трасетата са наистина големи. Вода черпим от дълбоки сондажни кладенци, които после се припомпват до трасетата. Самата вода е хубава, но имаме населени места, с. Дълго поле най-вече, където все още има периоди, в които тя е мътна.

Кажете няколко думи и за изкуствените водоеми за напояване, риболов и туризъм. Как се осъществява тяхното поддържане?

Към 80% от язовирите са отдадени под наем за срок от 10 години. Сега много се говори, че общините искали да върнат на държавата собствеността на тези водоеми. Аз не споделям тази теза, защото ние по-добре от всеки друг си знаем обектите, които по принцип са потенциално опасни. Имаме назначен оператор, хидроинженер, чиито ангажименти са да следи за изправността на водните съоръжения. Наемателите отглеждат в язовирите аквакултури и за тяхното развитие са вложили много пари. Самите те имат интерес от изправността на съоръжението, за да не им избяга рибата. Добрата комуникация между администрацията и наемателите позволява нещата да се случват в обща полза.

Вие сте експерт в областта на социалните дейности. Как ще коментирате състоянието на базата на образователната инфраструктура?

На територията на общината имаме осем детски градини и пет основни училища, две от които станаха средищни с обучение до 10 клас. Идеята е те да обучават младежи по позабравените професии на шлосера, стругаря, фрезиста, защото не само в областта се усеща голям глад за такива металообработващи специалисти. Спецификата на района, с индустриалните зони, налага различен поглед към средното образование и това е мнението на моите колеги от об­ласт­та. Теорията ще става в нашите училища, а практическите занятия ще се провеждат в Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив, която е с традиции в професионалното образование в сферата на машиностроенето, автотранспортната, пътностроителната и подемнотранспортната техника. В нея се подготвят специалисти, отговарящи на изискванията на българските фирми и на европейските стандарти.

Иначе базата на образователната инфраструктура е добра – нови котли за отопление, парни инсталации, климатици и т.н. Наистина българските строители са онази движеща икономиката на страната сила, без която не може да мине нито едно населено място. Те са навсякъде – изграждат нови детски градини, реновират училища, подменят ВиК инсталации, правят пътища, производствени бази, офис и жилищни сгради.

Каква е грижата на администрацията за читалищните сгради, за храмовете, някои от които са и паметници на културата?

Читалищата също са общинска собственост и грижата за тях не спира и за ден. И в 15-те ни села активистите на тази благородна структура развиват дейности в интерес на българщината – библиотеки, танцови и фолклорни състави, етнография и т.н. Понеже питате и за храмовете, трябва да кажа, че в Калояново католиците и православните са поравно, а имаме села – Житница и Дълго поле, които са изцяло католически. Според силите си общинската администрация помага за поддържането на църквите.

По-малките села с добри природни характеристики стават ли притегателни за ново строителство, за т.нар. вилни зони, и какво е състоянието на туризма като отрасъл?

Да, в общината се строи и това е една от причинете да твърдя, че нашите населени места са живи села. Туризмът не ни е приоритетен, защото самата равнина, която обитаваме, няма с какво да привлече гостите. За сметка на това селата Песнопой, имащо няколко минерални извора, и Отец Паисиево, където се намира и голям розов масив, са предпочитани от хората за строителство на вили. Това са села в предпланската област на Средна гора и там имаме проблеми с пътищата.

Може би ще завърша интервюто за читателите на в „Строител” с информацията, че ние имаме и автописта, наречена „Дракон”, която беше открита през 2005 г. на мястото на бившето селскостопанско летище. Сега на този затворен маршрут стават много интересни състезания, вкл. кръгове от националния шампионат, както и различни прояви на любителите на определени марки автомобили. Трябва да Ви кажа, че на такива мероприятия се събират много ентусиасти, те „окупират” хотелите от Калояново до Хисар от петък до неделя. Икономически погледнато, събитията на нашата писта са от голяма полза за всички в общината. Към това ще добавя и дейността на спортен комплекс „Тракиец”, който развива конната езда. Прекрасна база, разнообразни съоръжения, хотелска част и т.н.

Кога изтича първият мандат на кмета на община Калояново?

Остава по-малко от година, но отсега със сигурност мога да кажа, че уцелихме правилната посока на развитие. Моята равносметка е, че и с малко средства могат да се направят доста неща в полза на хората.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.12.2018. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.