ОБЩИНИТЕ – големият партньор на българските строители – III част

Прочетена: 96

Георги Сотиров

Честита Нова 2019 година! Да е мирна, спорна и щастлива! За българските строители тя се очаква да бъде година, изпълнена с нови възможности за работа, в която ще стартира реализацията на знакови проекти, сред които са изграждането на участъци от автомагистралите „Хемус” и „Струма“, строителството на редица ВиК обекти, рехабилитацията на ключови жп отсечки, обновяването на публични сгради и много др.

Определено 2019 г. ще бъде изпълнена с предизвикателства за бранша, но българският строител е доказал през годините, че е солиден партньор на общините и на държавата, и ще се справи с всяка трудност в името на просперитета на България. Изпълнени с надежда за по-добро бъдеще, в този брой ще завършим ретроспекцията ни за изминалата строителна година в общините.

Шумен

Областният управител проф. Стефан Желев: Благодаря на КСБ за съпричастността и за подкрепата към жителите на с. Хитрино

С голяма благодарност се обръщам към Камарата на строителите в България (КСБ) за съпричастността и за подкрепата към жителите на с. Хитрино. Фирмите много отговорно и точно изпълниха поетия ангажимент към пострадалите, които вече са в новопостроените къщи. Хитрино постепенно се възстановява. Искам да благодаря и на Областното представителство на КСБ в Шумен, към което се обърнах за съдействие за реализацията на една благородна инициатива за възстановяване сградата на читалището в с. Белокопитово. С разбиране, с отзивчивост подходиха към моята молба за подкрепа, за което съм им признателен.
Значителните вложения в региона през последните години са факт. Чрез европейските програми и от държавния бюджет са финансирани и реализирани много обекти във всички общини. Ще посоча работата по изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Много вече са санираните здания, които са въведени в експлоатация, други са със стартирали строително-монтажни работи.
Изградихме Многофункционалната спортна зала „Арена Шумен“. Финансирането в размер на 8,5 млн. лв. бе осигурено от държавния бюджет. Говорейки за строителство, няма как да не маркирам сериозния проблем с недостига на специалисти, който все по-често се поставя от работодателите. Голяма част от фирмите изпитват затруднение при намирането на необходимите им кадри. За да решат този проблем, много от компаниите предоставят допълнителни курсове на настоящия си персонал и предлагат социални придобивки. За преодоляването му разчитам много на съвместните усилия на бизнеса, местната власт и професионалните гимназии, които трябва да дадат алтернатива на младежите с атрактивни възможности за обучение и по-добра реализация на пазара на труда.

Сунгурларе

Кметът инж. Васил Панделиев: Продължаваме да развиваме региона

Искам да приветствам екипа на Вашия вестник, който е навсякъде. През 2017 г. беше в с. Прилеп по един наистина забележителен повод – откриването на православния храм „Света мъченица Злата Мъгленска“. Реализацията на проекта за новата света обител в Бургаска област има доста дълга история. Местните жители поемат инициатива за осъществяването му и през 2005 г. започва изграждането. Дейностите вървят бавно и мъчително, средствата са недостатъчни. Но през последните години с общите усилия на прилепчани, общината в Сунгурларе и общинските съветници, на Камарата на строителите в България и др. църквата бе завършена. Благодаря за усилията на фирмите „СМК-Монтажи” АД с управител Недялко Недялков, „Андезит” ООД с управител Стефан Димитров, „Термал инженеринг” ООД с управител Тодор Андонов и „Билдникс” ЕООД, на инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас. Те със свои средства, труд и материали изпълниха довършителните работи по храма – мазилки, боядисване, вертикална планировка, обков, хидроизолации и всичко останало, което беше необходимо за окончателното завършване на църквата.
Нека и в бъдеще продължим да развиваме Сунгурларската община, утвърждавайки я като неповторим български регион, включващ 28-те населени места. Изпитвам огромна признателност и уважение към строителите, които всеотдайно са работили и продължават да работят за нашите селища и райони. Искрено вярвам, че добрите отношения и ползотворната комуникация между ръководствата на населените места, на държавата и на Камарата на строителите ще се материализират и в бъдеще под формата на успешни проекти, инициативи и начинания, които ще осигурят на жителите на Сунгурларската община възможности за пълноценна лична и професионална реализация, спокоен, достоен и здравословен живот, сигурност и благоприятна среда за бъдещите поколения. Превръщането на всяко населено място в предпочитано кътче за живот и реализация е дълг на всички нас, и процес, изискващ общи усилия и постоянство.

Копривщица

Кметът Генчо Герданов: Промяната идва с труда на строителите

Радвам се, че вестник „Строител”, който всеки петък е на моето бюро, продължава активно да следи и коментира проблемите на българските общини и работата на местните администрации. Реализираме някои социални проекти, които са от особена важност за по-малките населени места. Очакваме по подмярка 7.2 от Програмата за развитие на селските райони да получим финансиране за реновиране на детската градина, както и за основен ремонт на пет улици, които трябва да бъдат асфалтирани и съответно после покрити с калдъръм съобразно характеристиките на Копривщица. Опитваме се да осигурим средства за реновирането на сградата на общинската администрация, която е важна част от лицето на града. Ще допълня, че по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG – ИПП „България – Сърбия 2014 – 2020“ ще изградим сейф за ковчежето, което е оставено от най-големия благодетел за всички времена на нашия град – хаджи Ненчо Дончев Палавеев, и така ще можем да го показваме на гостите на града ни. Сред най-значимите му дарения са: за водоснабдяването на града, построяването на паметника мавзолей в чест на загиналите в Априлското въстание, съграждането на гранитната камбанария при църквата „Св. Никола”, довършването и изписването на храма „Успение на Пресвета Богородица”, построяването на читалищата в Копривщица и Златица, за паметника на лобното място на поета Димчо Дебелянов, изработен от скулптора Иван Лазаров, залесяването на хълма над града, довършване на сградата на началното училище в днешното с. Дюлево, много чешми и др. В бившата сграда на Държавното предприятие за услуги ще се опитаме да направим един обучителен център с голяма конферентна зала. Идеята е и тази част на града да получи модерна визия.
Голямата ми цел е да докараме планинската питейна вода и градът да няма проблеми с дебита, както и да се изпълни водният цикъл на общината. Водопроводната и канализационната система на Копривщица са морално и физически остарели. През 2017 г. подменихме подземната инфраструктура на пет улици, а тази година ще работим на други две. Защо водният цикъл е приоритет за Копривщица? Едно разкопаване при нас не е като в обичайно населено място, където багерът зарива, а след седмица изсипват и трамбоват асфалта. При нас, освен всичко това, трябва да търсим майстори, които да възстановят визията на улицата, като наредят калдъръма. А това си е един труден занаят, в който са вещи много малко майстори.

Столичният район „Средец“

Кметът Мария Ачкова: Изпълняваме няколко мащабни инфраструктурни проекта

Като централен район с относително неголяма територия, „Средец“ не e притегателен за мащабни частни инвестиции. Тук застрояването е обвързано с по-тежки градоустройствени ограничения – малки парцели с различни форми на съсобственост и ограничени вещни права, наличие на множество резервати с различен режим на защита.
В центъра на столицата се изпълняват няколко големи инфраструктурни проекта по европейски оперативни програми, възложени от Столичната община (СО), по направление „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Това са ремонтите на централната градска част, финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Към тези проекти можем да добавим и III диаметър на метрото, финансиран по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, с възложител „Метрополитен“ ЕАД. Нашата администрация отговаря пред обществеността за архитектурно-строителното наследство в района. Сред тях за Камарата на строителите в България един силен акцент е паметникът на Цар Освободител. Действително на територията на „Средец“ има много различни обекти със статут на групови или единични недвижими културни ценности както от местно, така и от национално значение. Това са както сгради, така и паметници, археологически резервати, паркове и градини. Паметникът на Цар Освободител с изпълнената реставрация от КСБ концентрира вниманието. Общественият фокус в момента е насочен и към други емблематични за София обекти и сгради. Всички се вълнуват каква ще бъде съдбата на къщата на Гешов на бул. „П. Евтимий“, тази на Фингов на ул. „Шипка“, на инж. Момчилов – бившия Нотариат, на сградата на Софийската митрополия, на къщата музей „Пейо Яворов” на ул. „Георги С. Раковски“ 136, на вече съборената Двойна къща на Митови на бул. „Васил Левски“, чийто статут „паметник на културата“ тази пролет бе възстановен от Националния институт за недвижимо културно наследство, на паметника на Съветската армия, който продължава да предизвиква сериозни полемики.

Пирдоп

Кметът Ангел Геров: На нашата територия се изграждат еднофамилни къщи 

По всички оперативни програми, по които сме допустими, кандидатстваме, печелим и изпълняваме проекти. На територията на общината се изграждат еднофамилни къщи или се правят основни ремонти и надстройване на старите бащини домове. В Пирдоп непрекъснато одобряваме такива проекти. Показателно е, че имаме строителни борси и те се развиват доста динамично.
Центърът на града се променя, но аз имам още изисквания – искам той да стане по-красив и хората да могат да се радват на все повече и повече придобивки. Целта ми е да има повече и по-уредени паркове и градинки, спортни и детски площадки, фитнес, т.е. всичко онова, което прави делника на моите съграждани празничен. Но затова са необходими много и

Русе

Областният управител Галин Григоров: Реализацията на автомагистралата от Русе до Велико Търново е ключова

Русе е един от основните логистични центрове в България и гъстотата на пътната и железопътната мрежа е по-висока от средната за страната. Независимо от това има съществена необходимост от развитието на пътищата. На първо място, трябва да се изгради автомагистралата между Русе и Велико Търново. Това ще е най-големият инфраструктурен проект в новата история на нашия регион. Друг приоритет е строителството на третия мост над р. Дунав да се случи именно при Русе. Икономическите ползи ще са не само за града и региона, но и за цяла Северна България. Доказателство за това е нарастващата роля на трансевропейските транспортни коридори 7 и 9, увеличеният търговски обмен между България и Румъния и ежедневните километрични задръствания в района Русе – Гюргево. Не трябва да се подценява и важността на пътя между Русе и Кубрат. Отсечката наистина не е в добро състояние, като някои участъци не са ремонтирани от 1982 г. Към момента има наличен проект за цялостен ремонт на пътя между Русе и Кубрат, като съответното трасе е посочено и за приоритетно. Заедно с областния управител на Разград Гюнай Хюсмен внесохме подписка, подкрепена от над 4000 души, в НС, МРРБ и АПИ.
Неведнъж съм заявявал, че Областна администрация Русе е институция, която е отворена за партньорства. Вярвам, че именно по този начин може да се постигне много по-високо ниво на ефективност в ежедневната ни работа, което от своя страна ще допринесе за намаляване на административната тежест, както и за улесняването на екипа на областната управа.
През февруари м.г. присъдих на инж. Севдалин Петров, председател на ОП на КСБ – Русе, значка на областния управител за съществен принос в развитието на строителния сектор в региона и по повод 10 години от създаването на КСБ. По мое мнение срещата, която беше организирана от ОП на Камарата, беше на много добро ниво и по време на нея се създадоха ползотворни контакти, които се надявам да допринесат за развитието на региона.

Мирково

Кметът Цветанка Йотина: С бранша говорим на един език

Това, което се случва на територията на нашата община, е обнадеждаващо. Като отидеш на едно християнско светилище, за миг ти се чувстваш различно, получаваш някаква енергия, освобождаваш се от греховни помисли. И всеки дори казва „Боже, дай и на враговете ми здраве”. В с. Смолско почти из­основи беше възстановен параклисът „Св. св. Петър и Павел”. Църквата „Въведение Богородично”, която е паметник на културата, също беше реставрирана. Пак там местните хора изградиха и параклиса „Св. Георги”. В Каменица издигнаха параклиса „Св. Дух”, а общината помогна да бъде построен храмът „Св. Илия” и да бъде направен ремонт на покрива на много старата църква „Св. Петка”. В с. Буново изградиха параклиса „Св. Спас”, а „Св. Илия” беше възстановен. С усилията на хората и на общината реставрирахме църквата „Св. Теодор Тирон”, която се намира в самия център на с. Буново, където е и параклисът „Св. Богородица”. В с. Бенковски ремонтирахме църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и възстановихме параклиса „Св. Дух”.
Наистина можем да оприличим община Мирково на Света гора. Храмът „Св. Великомъченик Димитрий” е ремонтиран. Първо бе подменен покривът, а после „Елаците-Мед” направиха златното кубе, реставрирахме иконостаса. В горния край на селото е параклисът „Св. Неделя” и обикаляйки Мирково, постепенно ще откриете храмовете „Св. Георги” на територията на Обогатителната фабрика, „Св. Богородица”, „Св. св. Константин и Елена”, „Св. Петка” на пътя за София, „Св. Спас”, „Св. Никола”, „Св. Сисой”. Тоест напълно е възможно да развием поклонническия туризъм, а след него и други богоугодни дейности. Всяка по-стара църква съхранява най-българската история, вътре е величието на родния дух, запазил народа ни през вековете на тъмнина, потисничество и безпросветност. Това е гордост в най-чист вид. В този смисъл общината предлага различни възможности за летните отпуски или за уикендите. И затова е и моята благодарност като кмет – а и на хората от общината – към българските строители, без чийто професионален труд нямаше да имаме и храмовете, и спортния комплекс с басейна, и улиците, и водопровода.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.01.2019. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.