ПЕЩЕРА – продължават традициите на местната архитектурно-строителна школа

Aрх. Атанас Васев, гл. архитект на община Пещера: Сериозна промишленост с ново строителство – това е характерното за общината

Прочетена: 76

Георги Сотиров

Град Пещера е разположен в предпланините на Родопите и е селище със стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите по тези земи са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е населяван от тракийското племе беси.

Първото селище в пещерската котловина е възникнало през втората половина на IV век пр. Хр. За дълговременното присъствие на траките свидетелстват множество археологически паметници и находки. Значим обект от тази епоха е тракийското светилище и крепост в най-високата част на хълма Св. Петка. Още в древността през пролома на р. Стара река е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море. За охраната на този друм били построени много крепости, чиито останки са запазени до наши дни. В културните пластове в околностите на общинския център са открити находки от хилядолетна култура: кюпове, саркофази, фрагменти от керамика, строителни материали, монети, накити, култови предмети, части от пътища, мостове, крепости и др. Правени са проучвания и разкопки на хълма Св. Петка, на могила Банята, на тракийските крепости „Киево кале”, „Перун”, „Тъмбра”, „Св. Никола”, „Гагово дере”.

Във възрожденската епоха от майсторите на пещерската школа е извършено огромно строителство на храмове, мостове, чешми, къщи, училища. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик, както и Часовниковата кула в Пещера.

Aрх. Атанас Васев, гл. архитект на община Пещера: Сериозна промишленост с ново строителство – това е характерното за общината

Aрх. Васев, като главен архитект на общината една от задачите Ви е опазването на архитектурното и строителното наследство в региона. В какво състояние са църквите, читалищата и другите обекти от културната инфраструктура? В общинския център има 40 сгради, обявени за паметници с местно значение.

Пещера е интересен град, и то в много направления. Наистина имаме много сгради – паметници на архитектурното и строителното майсторство, които са изградени в периода от Възраждането насам. През това време градът се развива с изпреварващи темпове в сравнение с много от населените места в страната. Дълги години той е бил околийски център. Сега общината, освен Пещера, има в структурата си още две села. От Освобождението на България до 1944 г. околийският град обединявал над 50 населени места, вкл. Батак, Велинград, Брацигово, Доспат. Сериозен административен, културен и икономически център – това е била Пещера. Впрочем общинският център винаги е бил с подчертано добро икономическо развитие. Пещера е мултиетнически град, което също е оказало значение за формирането на мултикултурни пластове с традиции и в архитектурното, и в строителното наследство. Затова сред приоритетите на общината е да поддържа своите запомнящи се здания, най-вече с финансиране от ОП „Региони в растеж 2014-2020”. Направихме сериозен ремонт на Ритуалната сграда, която също е паметник на културата. Не мога обаче да не споделя, че имаме доста трудности по отношение на някои от ценните постройки, където има частна собственост. Невинаги интересите, а и финансовите възможности на собствениците съвпадат с разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите. Голяма част от тези сгради са върнати на притежателите по силата на реституцията, но техните днешни наследници са много по-различни от строителите и някогашните ползватели на имотите. До известна степен това е парадокс – те не гледат на наследството си като на културна, историческа, архитектурна или строителна ценност от полза за цялото общество. И в много от случаите не желаят или не могат да я стопанисват.

Можете ли да изброите някои от тези архитектурни паметници на културата от национално значение?

Само ще спомена някои интересни факти за вашите читатели. През 2002 г. храмът „Св. Димитър”, строен в периода 1825 г. – 1831 г., е утвърден за паметник на културата от национално значение. Това е голямо признание за Пещерската архитектурно – строителна школа. Църквата е завършена и осветена през 1831 г. В оригиналния си вътрешен и външен вид, с двата си чардака и с трите кубета, тя е била същата, каквато е сега, само че първоначално била покрита с плочи, които през 1856 г. били заменени с керемиди. Сградата е трикорабна, с вътрешни каменни колони, с много художествени църковно-коринтски капители. На източната си страна, въпреки трите си кораба, тя има само една олтарна издатина. Забележителен архитектурен и възрожденски паметник е и Часовниковата кула, построена между 1650 г. и 1710 г. Тя е втората по възраст в България след тази на Сахат тепе в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговските заведения. Особено значим паметник на архитектурата е и болницата на лейди Странгфорд в с. Радилово. Тя е строена през 1876 г. и е едно от шестте лечебни заведения в България, дарения от английската благодетелка. Интересни сгради в архитектурно отношение са старата поща, къщата с часовника, метохът, читалището, Районният съд…

Броят на населението на общината е около 20 000 души. Компактността на региона предполага лесно и удобно пътуване от вътрешността на страната. Как ще коментирате състоянието на пътищата?

Пътищата също са сред нашите приоритети. Извършихме сериозно изкърпване на пътя между двете ни села Радилово и Капитан Димитриево. През миналата година направихме много тротоари в общинския център. Администрацията ни търси възможности за ремонт на пътя до курорта „Св. Константин”.

Планинският релеф на цялата община гарантира достатъчно питейна вода за населението. Как осигурявате пречистването на отпадната вода в един регион, който развива различни форми на туризъм?

Ще започна с това, че ние имаме приемлива цена на питейната вода, но не само заради това, че разполагаме с гравитачни водохващания. Общината е със завършен воден цикъл, с изградена собствена ПСОВ, която след пречистване на градските отпадни води ги зауства в р. Стара река. В този смисъл, наред с пречиствателните съоръжения, които функционират в промишлеността, ние даваме и съществен принос към цялостното екологосъобразно отношение към нашата красива природа.

Условията и климатът на община Пещера са благоприятни за лечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология. Всичко това предполага и строителство на съпътстваща инфраструктура – къщи за гости, семейни хотели, ресторанти?

Нашето вилно селище „Св. Константин” е най-старото в цялата Пазарджишка област, създадено още с указ на княз Фердинанд от 1901 г. В момента там са ситуирани над 1200 сгради. Администрацията ни настоява то да бъде обявено за населено място, защото там има хора, които живеят постоянно, а други – по пет-шест месеца годишно. При статут на село ние ще можем да извършваме напълно резонно различни дейности – от благоустройство до водопровод. Ситуацията сега се определя от решението на съда, че земята там е държавна, със собственици Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието, храните и горите, а управлението е възложено на областния управител.

През годините хората са използвали отстъпеното право на строеж, което е било в правомощията на общината, и всички вили там имат съответните документи за собственост. Разбира се, частните инициативи в област­та на туристическата инфраструктура продължават да се развиват, което, освен че създава различен имидж на Пещера и околността, осигурява и принадена стойност, нови работни места и т.н.

Какво е състоянието на икономиката на общината? Хората свързват Пещера с обувната индустрия, със завода за антибиотици и лекарства, с „Винпром”-а.

На първо място бих поставил развитието на фармацевтичната промишленост, която е структуроопределяща за нашата община. В момента се развива много голямо строителство на нови мощности, изграждат се нов завод и складова база, ремонтират се стари съоръжения. Инвестициите в тази сфера са за около 100 млн. евро. Добре се развива и традиционната за Пещера обувна промишленост. Поне десетина са активно работещите фирми, които са открили и свои магазини. Мога да изброявам още, но изводът е един: сериозна промишленост с ново строителство – това е характерното за общината.

Условията на пазарната икономика, демографският проблем и свободният избор на младите хора налагат нов подход към общото, професионалното и профилираното обучение в училищата на територията на общината. Как изглежда днес базата на образователната инфраструктура?

Не се наемам до коментирам проблемите на родното образование, но що се отнася до грижата на екипа на нашия кмет Николай Зайчев за образователната инфраструктура, то определено мога да кажа, че тя е в много добро състояние. Постоянно се извършват строителни дейности – саниране, ремонти на покриви, отопление и т.н. Навсякъде в града има изградени многофункционални детски площадки.

Какви са условията за развитието на зимен туризъм?

Е, ние нямаме претенциите да сме новото Банско или Боровец, просто условията не позволяват. Но разполагаме с добър влек, който активно се ползва от подрастващите при техните първи уроци по ски и сноуборд. Предимството на нашия курорт „Св. Константин” е прекрасният микроклимат, който е изключително благоприятен за лечение и профилактика на белодробни заболявания.

Но независимо от прекрасния микроклимат на „Св.Константин”, жителите на Пещера имат проблеми с въздуха. Безспорно е благоприятното въздействие на фармацевтичната промишленост върху бита и икономиката на града, но все пак това е химическо производство и периодично се получават проблеми с очистващите съоръжения. Направено е много в това направление и е подчертан стремежът производството да отговаря на всички екологични норми. По отношение на земята трябва да заявя, че тя не е от висока категория, а и нашият район е полупланински. Водещото за селските стопани е било и е животновъдството. Сега има една интересна тенденция да се отглеждат маслодайни култури, защото се оказва, че нашият климат е сходен с този в Розовата долина. Само през миналата година одобрихме документацията за строителството на две нови розоварни. Битовите отпадъци са принципен проблем навсякъде, но за нашето Капитан Димитриево той дълги години беше от жизнено значение, защото селото граничеше с голямото регионално сметище. Сега нещата са овладени, има активно вторично оползотворяване на битовите отпадъци.

Само през 2018 г. успяхме да обновим над 40 едно- и двуфамилни сгради по ОП „Региони в растеж 2014-2020”. Продължаваме работа и по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Какво ще добавите в заключение?

Пещера е жив град. Вие сигурно знаете, че тенденцията в цялата страна е за намаляване на населението чрез мигрирането по чужди държави в търсене на препитание, а и ниската раждаемост също влияе отрицателно. Това го има и при нас, безспорно, но то е в значително по-малка степен. В нашата община има глад за квалифицирани работници и фирмите правят всякакви усилия в това направление. Развитието на индустриалните зони в Пловдив доведе до истински икономически подем. Същото сега става и в Пещера и ние не можем да не сме горди от далновидната политика, която екипът на нашия кмет провежда и отстоява.

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.02.2019. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.