Училища – образци на сецесиона

След 100 години оцелелите в първоначалния си вид са няколко, но и днес греят като архитектурни образци

Прочетена: 187

Елица Илчева

През 1911 г. общината обявява търг за строеж на училищни сгради. Спечелен е от архитектурното бюро на Никола Юруков, Димо Ничев и Георги Фингов. За една година те проектират 8 образеца на сецесиона. При всички тези сгради е постигната ясна стилистика – раздвиженост на входа, покрив с акцент кула. Използвани са и характерни материали. За съжаление почти нито един от тези елементи не е запазен до днес.
Някои от тях са отдавна в историята. Едни са съборени, други – разширени и преобразени. Такава е съдбата на Пета софийска прогимназия „Антим I“ на улица „Оборище“. Била разположена в парцела на Типографския квартал, който по това време бързо се разраства, защото през 1884 г. по проект на виенския архитект Фридрих Шванбергер е посторена Държавната печатница и стотици работници заживяват в квартала близо до нея. Днес училището е разширено и сградата не е запазила почти нищо от специфичното си очарование.
На тихата и емблематична ул. „Шипка“ в столицата, залепено до една от най-красивите софийски къщи – дома на Фингов, е 38 основно училище „Васил Априлов”. То също е сред най-старите в София, но сградата му има по-добра съдба. Създадено през 1896 г., то се отделя от Първа софийска девическа гимназия като самостоятелно третокласно училище с 13 учители и 188 ученици. Първоначално е заемало стара къща на ул. „Леге”, а после е преместено в друга на ул. „Сан Стефано”. През 1912 г. е построена сегашната сграда на ул. „Шипка”. През войната е превърната в болница и по време на бомбардировките губи двете си кули.
После училището е възстановено без тях, а скоро на фасадата, която се отличава с ярки цветове, е отредено място и за изкуство – част от сградата е разкрасена по българо-гръцки проект. Модерната рисунка прекрасно се съчетава със старинния стил на зданието, което освен с елементите на сецесиона е характерно с тези, напомнящи за българските възрожденски сгради.
В наши дни училището посреща всеки ден по 700 деца на две смени и е едно от най-желаните. Затова буквално се задъхва от липса на пространство. Директорът Виолета Игова сама е инициатор на проект за разширение. Той е дело на проф. д-р арх. Бойко Кадинов и предвижда надграждане при запазване уникалния вид на постройката. Минал е процедурите на Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като сградата е паметник на културата. Получено е одобрение и от столичния кмет Йорданка Фандъкова. Но Виолета Игова разказва, че както проектът си вървял и всичко било наред, изведнъж забуксувал на място. Защото според експертите в Архитектурния отдел на столичния район „Средец“ сградата има нужда и от конструктивно укрепване. Само че със собствени пари училището трудно ще плати и него. Затова проектът е оставен на етап изчакване. А Игова е по-смела в мечтите си. Тя е решена не просто да надгради 4 стаи за занимални, а и да възстанови уникалната стара кула, която е загубена по време на войната.
Защото училището заслужава достолепната си сграда. Много известни личности са направили първите си стъпки тук. Сред тях са Димитър Димов, Стоян Загорчинов, Денчо Марчевски, Петър Бобев, Райна Кабаиванска, Ванча Дойчева, Жоржета Чакърова, Стефан Данаилов, Константин Коцев, Кирил Маричков, Орлин Павлов и др.
Третата сграда – част от големия проект, е на училище „Граф Игнатиев“, известно днес като 6-о. В началото на 1912 г. заедно с останалите се строи и мъжкото школо. За него е предоставено място на ъгъла на улиците „Самоковска” и „Шести септември”, в близост до Черната джамия. Основният камък е положен през пролетта на 1912 г. и в колоната, намираща се отляво на входа, е вграден паметен пергамент с датата на първата копка и имената с подписите на цар Фердинанд, министър-председателя Гешов, министъра на просветата Стефан Бобчев, Стоян Баталов – кмет на града, и Сталийски – директор на училището.
Сградата е завършена през 1915 г. и в нея се настанява преименуваната трикласна III софийска мъжка прогимназия. Още при започването на строежа председателят на училищното настоятелство А. Дамчев изпраща телеграма до вдовицата на граф Игнатиев – Екатерина, от която иска разрешение „строящият се просветен храм да носи за вечни времена името на покойния й съпруг в знак на признателност“. Екатерина бързо връща отговор, в който праща заедно със своето съгласие и портрет на графа, рисуван в последните му години. Той е единствен и е реликва за училището и за България.
Улица „Самоковска” също се преименува на руския дипломат, който има изключителни заслуги към страната ни.
Първата световна война превръща и това училище в болница. През 1923 г. то се слива с 9-о девическо и се именува Трета народна прогимназия. В нея преподава бележитият педагог Тодор Самодумов, а в сградата се настанява Институтът за прогимназиални учители.
През 1935 г. преподавателката по история Мария Стайкова, нейните възпитаници и техните родители откриват тук първия училищен музей в България, който проследява човешката еволюция от древността до наши дни.
По време на бомбардировките над София през 1943 – 1944 г. експонатите се съхраняват в помещения на Съдебната палата, а през 1946 г. музеят отново е подреден и попълнен с нови експонати под ръководството на историчката Мара Велкова. Петър Радев – ученик там през 20-те години, става преподавател по история и създава кръжок, участниците в който подреждат спомените в малка, но много ценна книжка – „Миналото на нашето училище”.
През 1943 г. сградата отново е превърната в болница. По време на бомбардировките над София през януари 1944 г. тя е засегната и част от нея разрушена. Благодарение на задружните усилия на родители и общественост и председателите на родителския комитет – проф. Траян Запрянов и Христина Таскова, са възстановени учебните занятия. През 1955 г. е изграден третият етаж, оформена е физкултурна площадка, инсталирано е централно отопление, в приземния етаж е създаден салон за срещи и концерти. По-късно са оформени кабинети и стол за хранене.
1950 е годината, в която Трета народна прогимназия се превръща в Единно смесено училище №6 с директор Веса Орлова, за която всички си спомнят с уважение и почит. През 1960 г. при реорганизация в системата на просветата училището се разделя с последния випуск единадесетокласници и от следващата година е основно, каквото е и до днес.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.02.2015. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.