Костадин Ангов – 12 000 апартамента и една награда

Прочетена: 274

Елица Илчева

Покрай шума около факта, че Благоевград отказа да избере ТВ водеща за свой почетен гражданин, някак не се обърна внимание на друга новина – че титлата беше присъдена на български строител. Това е роденият в Петрич Костадин Ангов – Кочо, както го наричат приятелите. Той е и първият ветеран от бранша, получил подобно признание в ново време в цяла Югозападна България. Предложението дошло от КСБ, а нито един от съветниците не гласувал „против”. В кратката му биография, представена в ОбС с номинацията, е посочено, че в периода между 1980 и 1989 г. той е директор на Домостроителния комбинат (ДК) в Благоевград и успява да организира изграждането на 12 000 апартамента, като по този начин окончателно решава жилищния проблем. Също така е конструирал сградите на бившето кино, Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия и комплекс „Мототехника“. Един от строителите е и на църквата на Ванга в местността Рупите.

Някогашният зам.-кмет на Петрич Георги Делев, който е специалист в областта на инженерната инфраструктура и колега и приятел на Ангов, го описва на пръв поглед доста странно: „Кочо е дефектен по рождение, няма задна скорост. Поеме ли в определена посока, докато не стигне до самия край, не се отказва. И винаги предизвиква съдбата, а тя му отговаря с добро, защото е специален“.

Кочо обаче изобщо не се приема за специален, въпреки цялата биография зад гърба си и признанието на колегите. Казва, че е доволен от живота – на 84 години има двама прекрасни синове – лекар и строител, още два пъти по толкова внуци и макар да е преживял два инсулта, пуши по две кутии цигари и живее в хармония със себе си и близките си.

„Работих и си правих кеф със съзнанието, че върша нещо“, резюмира живота си в едно изречение почетният официално вече гражданин на Благоевград, който всъщност е петричанин. И бърза да уточни, че нищо не е направил сам – винаги е бил с колектив. Цели 17 години е бил директор, почти 10 от тях – на ДК-то, и в отрязъка от това време са построени всички панелни квартали на Благоевград, в Перник и Радомир, за които е категоричен, че на практика са вечни. Определя този тип строителство като най-голямото предизвикателство в живота си, защото не просто е организирал производство и монтаж, ами е успял да се пребори с държавната машина за промяна на номенклатурата.

„Като почнахме работа, пратиха документация, буквално преписана от тази в Русия. Веднага схванах, че не е за нашите условия, и почнах да мисля. Гледах, смятах напреженията на сцепление, на смачкване, на издръжливост на земетръс и стигнах до извода, че това ф12 в руските панели може да се изтърбуши в голямата си част. Предложих три пъти да се намали диаметърът на метала, защото изчислих, че конструктивните параметри оставаха същите. Т.е огромното количество желязо, което влизаше вътре, си беше съвършено излишно“, спомня си той. Естествено идеята на петричанина обстойно се обсъждала на всички нива в държавата, но финално се приела – първо у нас, а по-късно дори и в Унгария, която е един от най-сериозните производители на панелите като строителен материал в онова време.

Смяната на номенклатурата за тези жилища е призната за изобретение, което не просто облекчава конструкциите, но и осигурява възможност годишно да се икономисват 4000 тона стомана. По онова време тя е продукт от второ направление и основно перо за износ. Затова, за да се използва, се търси специално разрешение от държавния комитет по планиране.
Ангов днес не се увлича да говори за това как се чувства като строител, дал дом на хиляди свои съграждани. Казва, че не изпитва нищо особено, когато гледа към панелните комплекси. Освен, разбира се, което и всички останали българи – иска те по-скоро да бъдат санирани, и вярва, че това не е мисия невъзможна.

91

За друг епизод от кариерата си обаче Кочо може да разказва с часове и все да се връща към него, макар да е от самото начало на трудовата му практика. След като през 1959 г. взел диплома от строителния университет в София, тогава ВИАС, го пратили чак в Ахтопол за технически ръководител на обект, на който имало още 5 – 6 човека. После го лашкали насам-натам, докато се озове на строителството на мост при Лъкатник, част от жп линията София – Мездра.

Когато изливали последните кофи бетон, всичко се сринало и изравнило със земята. Естествено като технически ръководител Ангов понесъл отговорността, макар че още в самото начало предупредил проектанта, че не му харесва начинът, по който е пресметната конструкцията. „Мостът беше с две дъги, които горе се събираха – уж за устойчивост, но надолу се разширяваха и от натоварването в горната част средата оставаше нестабилна. Елементите вместо на натиск бяха оразмерени на опън. Аз предупредих за това, ама кой да ме чуе. А тогава жп транспортът се следеше изкъсо от държавата. Почнаха да разследват, събраха се професори от Инженерно-строителния институт и решиха, че е в резултат на бързата работа. Обаче си беше конструктивен проблем“, пали се Ангов и се смeе, че това му е най-милият спомен, защото без вина се оказал виновен.

Че Кочо нямал грехове, обаче се доказва от друг факт в биографията му – строителството на черквата на баба Ванга в Рупите. Известно е, че с градежа се захваща екип от отбрани специалисти, начело със Светлин Русев и арх. Богдан Томалевски, арх. Лозан Лозанов и д-р Димитър Наполеонов – най-близкия човек на петричката пророчица. Това е едно елитно общество, одобрено от нея, но когато станало въпрос кой да строи, Ванга сама отсякла – „Ще ми намерите сина на Мирчо от Петрич, неча друг“. После, когато приели схемата за финансиране, обявила, че всеки изхарчен лев трябва да се съгласува с нея. Много скоро след това обаче сменила акъла – „Що каже Кочо, това ше правите. Той ви е вече началник“. А пък той така и не разбрал защо му е гласувано доверие. А една случка, с която свързва познанството си с нея, определя като „голям резил“. Някъде в началото на 80-те години ръководел обект на ГКПП Кулата, на който всичките му колеги били важни хора от „Главпроект“. Един ден го помолили да ги заведе при Ванга. Изискал разрешение от кмета и ги натоварил на колата. Докато си чакали реда, пророчицата извикала: „А бе, лонгур, тия сеирджии там шо си ги довел, шо искат“. И един от тях се обадил – „Не сме сеирджии, от зор идваме тук“. „Ти ли имаш зор, бе, я ела, дай си захарчето. Каква убава жена, какви убави керки имаш, къде си тръгнал тая по ябана да я водиш“, почнала да му „гадае“ Ванга. А останалите й обърнали гръб и побягнали…

И ако този спомен го кара да се смее с цяло гърло, то никак не са малко и други, на които се усмихва с горчив привкус. Като този, че при 175 000 лв. лични вноски в пенсионния фонд му признали само 14 000 лв. и така останал на 400 лв. пенсия.

92Димитър Филипов, НКСВ Благоевград: Винаги е бил лидер и душа на колектива едновременно

Когато аз бях зам. ген. директор на Строително-монтажния комбинат (СМК), Ангов ръководеше Домостроителния (ДК). Това беше и най-голямото поделение на СМК. В ДМ се произвеждаха панелите, а работещите там трябваше и да ги монтират, да изграждат нулевите цикли, което в техническо отношение беше сложен процес, и управлението на този процес под ръководството на Ангов беше перфектно организирано. Той обаче не се задоволи с това, ами се пребори за внасянето на изключително ценни конструктивни подобрения.

В цялата област, а и в цяла Югозападна България няма втори строител, който получава подобно звание. Той е първият с обществено признание в ново време и това не е случайно. Костадин Ангов е може би най-уважаваният инженер конструктор и строител. Целият му живот е посветен на Благоевград. Но Кочо беше от този тип ръководители, които са и лидери, и душата на колектива. Не беше сухар, който да не го приемат останалите, успяваше да организира всички и всичко.

 

 

 

93Георги Делев, инженер-конструктор, бивш зам.- кмет на Петрич: Черквата на баба Ванга нямаше да я има без него

Кочо няма врагове, има само приятели. Той никога не се е стремял към власт, а властта му поднасяше пост след пост. Отиваше само там, където е сигурен в способностите си, а където и да беше, каквото и да правеше, гледаше да е още малко по-добре. Винаги е бил перфекционист, който се стреми към по-хубаво и още по-хубаво.

Знайни са заслугите му за изграждането на панелните блокове, но за мен делото на живота му е черквата на баба Ванга. Ако не беше той, нямаше да я има. Никой не знае днес, че тази черква е колкото висока, толкова и дълбока. Защото мястото, което Ванга посочи, се оказа мочурище. Той измисли специално фундиране на 7 метра надолу само за да не се сменява мястото на Божия храм. И най-голямата работа я свършиха той и синът му Мирчо. Изкара два инсулта там и при втория го спасихме по чудо. Господен човек е.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.06.2016. Категория Новини, Строител. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.