Рециклирана архитектура като възможност за съвременните хотелски структури

Прочетена: 150

Доц. д-р арх.
Мария Давчева, БАН

Доц. д-р арх.
Орлин Давчев, УАСГ

Същност и рамка на изследваната проблематика

Рециклирането на материали и изделия и повторната им употреба отдавна е надхвърлило мащабите на нашия бит. Днес в тази дейност се влагат много средства и не по-малко надежди за опазване на природата на нашата планета. Изчерпването на природните източници на енергия, нарастващото замърсяване (въздух, вода, почва и т.н.), глобалното затопляне и повишаването на нивото на световния океан, нарастващият брой на населението на Земята, недостигът на храна и питейна вода във все по-голям периметър дефинират част от големия проблем на нашето съвремие – опазване на живота на планетата днес и в бъдеще. Повторното използване на материалите е една от стъпките, с които се цели разрешаване на този проблем. Това все още е спорадична дейност, която се прилага в двата крайни варианта – при липса на средства и там, където те са (пре)достатъчни, за да се създаде (често паралелно) производство за преработка. Освен това е скъп процес и понякога изисква влагане на повече енергия за преработка от тази да се произведе нов продукт, но усъвършенстването и масовото прилагане на рециклиращата индустрия е въпрос на време и една от алтернативите за опазване на равновесието на планетата ни.

Подбраните в настоящото изследване примери само ще маркират разнообразието на дейности и ще илюстрират идеи за надграждането на тази новосъздала се култура.
Хотели, чиито интериори са реализирани с рециклирани материали.

Най-често прилаганият вариант за (пре)използване на материали и изделия е в интериорите. Такива примери са бутиковият хотел „Ърбан Пудонг” (URBN Pudong) в Шанхай, известен с това, че голяма част от обзавеждането е направено от стари куфари. Той се намира в реновиран (2012 г.) склад в центъра на Шанхай. Архитектите са постигнали всички показатели за енергоефективност и филтриране на вода, постигане на въглеродна неутралност и др., за което хотелът притежава сертификати LEED, China Green Star certifications

Хотел „Базико” (Basico) на един от главните булеварди на Плая дел Кармен, Мексико, където освен многото елементи на интериора – стари материали, видими инсталации и изделия, характерни за интериори с промишлена дейност, басейните на покрива са (пре)използвани петролни резервоари. Той e проектиран в стил, известен в архитектурата като брутализъм от CentraI de Аrquitectura. Дизайнът на интериора е дело на Hector Galvan. Хотелът има 15 стаи, обърнати към вътрешен двор с басейн. Често сравняват концепцията на хотела с Вила Савой на Лю Корбюзие. Последните години се наблюдава силно използване на подобни прийоми както в обществените, така и в жилищните интериори. Този стил бе наречен винтидж и според използваните материали и цветове образува цяла колония от подстилове (индустриален, провансалски, морски, планински и т.н.)

Хотели, изградени от модули – преизползвани изделия.

Голямо количество изделия, предназначени за промишлено-складова дейност с основни функции съхранение и транспорт, се използват еднократно. От струпаните през годините планини от транспортни контейнери стартира построяването, по-скоро сглобяването на жилищни и офис модули, къщи за хора, пострадали от бедствия, заведения. Едно от грандиозните съоръжения, направено от 86 транспортни контейнера, е хотел „Травълоудж” (Travelodge) в Ъксбридж (Uxbridge), Англия. Това в сравнение с традиционните реализации от този мащаб е спестило на инвеститора половин млн. паунда и около 10 седмици за построяването му. Сполучливото решение е причина да се пристъпи към следващ, по-мащабен (307 стаи) хотел от контейнери до летище Хитроу.

Интригуващ и ароматен е хотелът в Ставорен, Холандия (Cozy Dutch Wine Cask В & B, Stavoren), реализиран от четири 14 500-литрови бъчви, в които години наред е отлежавало френско божоле. В 9,5-тонни бетонни (нови) канализационни тръби отсядат посетителите на „Дас Парк” (Das Park Hotel) в парк Берн, Отеншейм (Ottensheim), Австрия. Тръбите са с диаметър 2 м и дължина 2,6 м.

Всеки модул разполага с удобно двойно легло, минибар и 24 часа румсървис. Подобен хотелски комплекс паралелно съществува в Мексико и също се радва на интерес и посещаемост – „Тубо хотел” в Тепоцлан (Tubo Hotel Tepoztlan).

В центъра на Хага на док котва е пуснал хотел, състоящ се от яркооранжеви спасителни капсули (Capsule Hotel). Те са произведени 1972 г. с диаметър 4 м. Снабдени са с люкове и химическа тоалетна, при нужда те се спускат във вода, затварят се автоматично херметически. През 2004 г. Capsule Hotel, Netherlands, е само арт проект на собственика Денис Ауденджик (Denis Oudendijk). В момента още 8 капсули се планират да се „закотвят” в Амстердам и Нант, Франция.

В изброените примери използваните модули са самостоятелни или свързани в строга конфигурация около комуникационно ядро или в пейзажна схема. За разлика от тях в значително по-мащабен модул – реутилизиран самолет „Боинг 747”, функционират 25 хотелски стаи с ресторант и място за срещи.

Хотели, принадлежащи към място, обуславящо рециклиране.

За да илюстрирам този вид рециклирани хотели, сме подбрали три примера. Първият е спечелилият две световни награди за иновации в сферата на хотелиерството проект за преустройството на една от 400-те нефтени платформи в Мексиканския залив в луксозен и екологичен хотелски комплекс. Хотелът носи името Платформата (Platform Resort и Spa)6 и с идеите си за екологичност, енергоефективност, устойчивост, използването на възобновяеми източници и преизползването на съществуващо съоръжение детерминира образа на един от най-големите замърсители на света, превръщайки го в символ на възможността за промяна. Проектиран е от хюстънското студио Moris Architects.

Другите два примера са екологични във връзката си с прилежащата среда. В Монголия, в близост до Улан Батор, в сърцето на пустинята Гоби е построен екокурорт, който е отдаден на околната среда, опазването на местната културата и запазването на популацията на традиционните флора и фауна. Гостите на Three Camel Lodge се настаняват в традиционни монголски дървени къщи и юрти. Освен слънцето като един от основните енергийни източници е заложено 100% рециклиране на органичните отпадъци за използването им като вторичен енергиен източник и като тор в местните ферми.

Насред мегалитни образувания в област Слиого, Ирландия, в унисон с годишното слънцестоене и полувкопана в земята под 30-метрова (диаметър точно 100 фута) конусовидна шапка е хижата Gyreum Ecolodge – носител на най-високите награди за екологосъобразен начин.

Хотели – реутилизирани сгради

Дали една сграда да бъде съборена, реконструирана, ревитализирана или реставрирана, зависи едновременно от два фактора – функция (старата и новата) и самите архитектурно-естетически и културно-исторически качества. Акцентът в този материал ще бъде върху хотели, реализирани в сгради и съоръжения, които не са имали такава функция при своето построяване и експлоатация.

Примерите са многобройни и за някои от тях вече е ставало въпрос в докладите ни от 2014 и 1015 г. Примерът, който привлече вниманието ни, е луксозен международен хотел в центъра на Кьолн.

През 1990 г. френският дизайнер Андре Путман (Andree Putman) се справя успешно със задачата да направи 78-стаен четиризвезден хотел в стара водна кула. Тази кула е построена през XIX век и е била най-голямата водна кула в Европа. Запазвайки не само обвивката, а и цялостното усещане на духа на времето, дизайнерът показва и внушава на посетителите с всеки детайл от интериора своето уважение към този обект от културно-историческото наследство на страната.

Друг пример от Германия – в близост до Берлин е курортното селище Тропически острови (Tropical Islands). Сградите, аквапаркът, най-големият покрит басейн (равняващ се на 4 олимпийски басейна), 180-метрова плажна ивица и жива тропическа гора са приютени под купола на една от най-големите сгради в света – бивш самолетен хангар. Хангарът е с обем от 5,5 милиона кубични метра и 70 000 кв. м покрив. Първоначално е използвана от Cargo Lifter AG, които разработват прототип на дирижабъл. След техния банкрут през 2002 г. сградата е закупена от малайзийската компания Tanjong, която изгражда курортно селище, воден парк и най-големия закрит басейн в света, равен на 4 с олимпийски размери.

Този пример илюстрира за пореден път смелостта на предприемачите да усвоят промишлена (в случая ремонтна) територия, за да реализират не просто развлекателно-рекреационен комплекс, а тропическо кътче в географска ширина, където това при никакви други условия не би било възможно. В последния пример не можем да говорим за истинска зелена архитектура, имайки предвид сериозните енергийни разходи за поддръжка на едно такова многофункционално съоръжение. По всяка вероятност първите стъпки, направени в посока рециклиране – усвояване на стар хангар; използване на дъждовна и термална вода, както и нейната циклична употреба; използване на слънчева енергия (дори и тя да не е достатъчна), ще прераснат в цялостна система, която ще затвори цикъла на енергийна независимост и самостоятелност.

Заключение

Резюмираме същността на проблематиката, за да може от обемната проучена информация да се изведат хипотези за посоки на развитие, които да подкрепят твърдението, че рециклираната архитектура ще се развива с все по-бързи темпове както в бъдеще като цяло, така и в частност за хотелските структури. Изброените четири вида хотелски структури, в които дейността е фактор с различна тежест, не изчерпват всички възможни взаимодействия архитектура – рециклиране. Те са едни от най- ясно изявените формати при реализирането на съвременните хотели. Примерите също не изчерпват темата, но достатъчно красноречиво я маркират.

Оползотворяването на стари изделия, материали и цели сгради (дори комплекси) е процес, който е стартирал и в момента натрупва знания и опит, за да придобие необходимата увереност за масово приложение. Именно в този момент научно-приложните разработки са от голямо значение, за да катализират опознавателния и иновативен процес, което от своя страна ще дефинира по-точни рамки и алгоритъм на използване.

Изброените в този материал и многобройните други, които вече функционират или са в етап на реализация, са доказателство, че говорим за нова култура. Тя не е просто една от алтернативите при решение на проблемите за изчерпване на природните ресурси и увеличаващото се замърсяване на планетата ни, а това е възможност, изпитана в хода на историята и доказала своята устойчивост.

Тази дейност е измислена от нашето съвремие. Тя винаги е съществувала паралелно на историята, независимо от нейните възходи и спадове в икономически, индустриален и антропологичен континуум.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Генчев, 3. Десет книги за зелената архитектура, С. 2010
[2] Грозев, О. Интерпретиране на архитектурната традиция в съвременните хотели, Сезам, С.2006
[3] Давчева, М. Метаморфози на съвременните хотели, сп. „Архитектура“ 2/2014, ISSN 0324 1254
[4] Кадинов, Б. Десет архитектурни заповеди, С. 2000, ISBN 9549066312
[5] http://inhabitat.com/top-5-incredible-eco-hotels-and-hostels-of-the-world/
[6] http://www.oddee.com/item_96696.aspx
[7] http://greentech-bg.net

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.01.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.