Проектозаконът за старите столици остава под въпрос

Прочетена: 116

Елица Илчева

Комисията по култура и медии в парламента не събра нужните гласове, за да вкара на първо четене проекта за Закон за старите столици на България. Идеята, лансирана от Реформаторския блок и подкрепена от депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БСП, е той да въведе централизирано управление за археологическите ценности в Плиска, Преслав, Велико Търново и Видин.

Според инициаторите специалният статут би увеличил възможностите на тези градове да кандидатстват по оперативни програми. Внесеният текст предвижда да се разработва система от планове за устойчиво развитие на обектите, а също така да се даде възможност за създаване на уникални ландшафти, чрез които да се развива културният туризъм. Предвижда се още Министерският съвет да одобрява общ план за управление на обектите, които да се стопанисват безвъзмездно от общините, а приходите да отиват в обща сметка за дейности по запазване, реставрация и консервиране.
Зам.-министърът на културата Бони Петрунова представи пред комисията становището на ведомството, което е категорично срещу внесения проект. Според него новият нормативен акт повтаря съществуващата нормативна уредба. „Общините и сега могат да управляват национални активи, но се забелязва тенденцията да ги искат от държавата и да ги връщат, след като усвоят парите от европрограми“, отбеляза Петрунова. Тя заяви, че в момента националното културно наследство е обособено в три групи и ако се появи нова, това ще създаде условия за спорове и претенции от градове като Кюстендил, където някога е бил Велбъжд, както и от старите тракийски столици. „Терминът „стара столица“ също е спорен. Със или без закон парите за опазване на наследството са малко и приоритизирането на едни общини за сметка на други ще доведе само до противопоставяне”, добави Петрунова.

„Който е писал закона, не е наясно с терминологията“, заяви и депутатът проф. Станислав Станилов от „Атака“. Той попита какви са тези местни музеи, след като такова понятие не съществува в правния мир и как ще стане актуването на обектите.

Иван Иванов от Реформаторския блок изтъкна колко важен е проектът и че според него с приемането му ще се подпомогне Северна България, която инвестиционно е по-пренебрегвана от южната част на страната. Проектът предвижда контролът по спазването на закона да се осъществява едновременно от централната и местната власт.

Според отхвърления проект политиката по развитие и закрила на старите столици трябва да се ръководи от Министерски съвет. Министерството на културата пък трябва да следи за опазването на културното наследство на старите столици, а туристическото министерство да има задачата да провежда държавната политика за подпомагане на културния туризъм в историческите селища. Въпросните исторически градове да бъдат опазвани и поддържани с пари от държавния бюджет, от бюджета на общините, с приходи от културни ценности, със средства от еврофондовете, с пари от международни финансови институции, както и с дарения на физически и юридически лица. Регионалният министър би трябвало да контролира сътрудничеството между общините, в които са разположени старите столици. Освен това трябва да полага приоритетно грижи за поддръжка и развитие на пътните връзки между старите столици и първокласната републиканска пътна мрежа. На комисията стана ясно обаче, че липсва становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите ведомства, които имат отношение към закона.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.01.2017. Категория Законът, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *