Висши училища кандидатстват с проект за Център за компетентност

Целта е да се подпомогне изграждането на триъгълника на знанието – взаимодействието между образование, наука и бизнес

Прочетена: 118

Георги Сотиров

Висшето строително училище „Любен Каравелов“, Минно-геоложкият университет, Бургаският университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) като водеща организация заедно с институти на БАН и Фондация „Общество на познанието“ обединиха своя творчески и научен потенциал за създаване на Център за компетентност по мехатроника и чисти технологии в областта на научните изследвания, развойната и иновационната дейност и трансфер на знания и технологии. Това стана ясно на пресконференция, която дадоха ректори на ВУЗ-ове и директори на научни институти. На нея беше представен проектът, с който академичните и научни звена ще кандидатстват за финансиране по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020”.

В своята презентация проф. д-р инж. Емил Михайлов – зам.-ректор по научните дейности на ХТМУ, поясни, че функцията на Центъра е насочена към подобряване на пазарната ориентация на научно-изследователските мерки и развитие на капацитета за научни изследвания и иновации, което да подобри партньорството с бизнеса и да създаде предпоставки за стартиране на нови предприятия и комплекси на най-високо ниво. Предвижда се в тях научните изследвания, технологичното развитие и иновациите да са напълно интегрирани.

В своето приветствие към представителите на академичната и научната общност доц. д-р инж. Радан Иванов, ректор на ВСУ „Л. Каравелов“, каза: „За нашето висше училище включването в този Център беше огромно предизвикателство. Ние, строителите и архитектите, сме сравнително затворена гилдия и нашата изследователска работа се заключава в помощ на самото строителство и на проектантските дейности, пак свързани с процеса на изграждането. Сега имаме възможност за колаборация с водещи институции в България, което ще ни даде реална възможност да развиваме научните си тези не само в областта на строителството, а и в икономиката на страната”.

„Аз съм оптимист за развитието на този проект – продължи доц. Иванов – и съм уверен, че той ще ни изведе на ново, синергично ниво, където 1 плюс 1 е повече от две. И още нещо – към тази идея прояви интерес и университет в Манчестър, който е сред първите десет по основните учебни и научни области в Европа. Това безспорно е добър индикатор за нашите намерения”, допълни доц. Иванов.

В кафе-паузата разговаряхме с доц. д-р инж. Христина Заякова. Тя, освен че е преподавател по „Земна механика и фундиране“ във ВСУ, е и експерт „Проекти и програми“ във висшето училище. „Това беше един дълго подготвян проект. Амбициозната програма на новия Център отне повече от половин година експертна работа в училището и отвори нови хоризонти пред научния колектив към университети с по-различна тематика на научни изследвания. Това е изключително актуално в момента и е във връзка с различни европейски програми, „Хоризонт 2020“, например”, обясни доц. Заякова.

Стана ясно, че ЕК насочва значителен процент финансиране в осъществяване на работещ контакт между науката и бизнеса, така че европейската общност да бъде изведена на челни позиции в световните пазари в областта на интелектуалните продукти. Научната ни общност си поставя задача да направи това и на българска сцена. И според експертите, присъстващи на пресконференцията, това е пътят пред българската икономика и строителния бранш, който трябва да бъде извървян в партньорство.

Доц. д-р инж. Венцеслав Стоянов, зам.-ректор по научната дейност на ВСУ „Л. Каравелов“: С КСБ имаме контакти и съвместни инициативи

В последните години се правят усилия да се засили сътрудничеството на образователните и научни организации със строителния бизнес. Да се възстанови партньорството между научно-изследователските организации с учебно-преподавателски профил и тези с чисто научен профил. В тази връзка ние, а и наши колеги от научните среди и от строителния бизнес, трябва да оценим и приветстваме факта, че ВСУ е сред създателите на проект за Център за компетентност. Участието в него е от голяма полза както за нашето висше училище, така и за цялата строителна гилдия.
Отстрани погледнато, партньорството ни с ХТМУ, МГУ „Св. Иван Рилски“, университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Геологическия институт „Ст. Димитров“ и Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ на БАН може да се приеме като добър късмет. Но много се потрудихме, за да ни се случи този късмет, който може да се разглежда като потвърждение на мисълта на римския философ Сенека, че „късметът се случва, когато подготовката срещне благоприятната възможност“.

Допреди две-три години трудно можехме равнопоставено да си сътрудничим със споменатите водещи университети и институти. За тези няколко години разработихме стратегии и правилници за научно-изследователската дейност. Създадохме работещи компютърно-информационен комплекс, лабораторно-изследователски комплекс и научен семинар. Поставихме си за цел участието в европейски проекти и програми и успешно реализирахме проект по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“.

Нашето желание и натрупаният опит ни помогнаха в момента, когато се откри възможността да участваме в настоящия мащабен проект. От пресконференцията стана ясно колко много от настоящите и бъдещите научни разработки са свързани със строителството. Всички участници в разработвания проект за Център за компетентност, а и изказалите се на пресконференцията ръководители и бизнесмени, акцентираха за необходимостта от налагане на прагматизъм на всички нива. Целта на процедурите за изграждане и развитие на центрове за върхови постижения и за компетентност е да повиши нивото и пазарната ориентация на научно-изследователските дейности на водещите научни организации в България. Според мен изграждането на тези центрове е предизвикателство за цялата научната общност, защото към нея се поставят няколко сериозни предизвикателства – необходимост от сътрудничество между научно-изследователските организации (висши училища и научни институти), реално взаимодействие между тях и бизнеса, акцентиране върху интелектуалната собственост и управление на значителни финансови средства. Задачата е да се подпомогне науката в реализирането на т.нар. триъгълник на знанието – образоване, наука и бизнес.

Връзката „образоване – наука“ е заложена във всички нормативни документи в област­та на висшето образование. Ползата от нея е възприета и от двете страни и това не е само в строителството. ВСУ дори е облагодетелствано в това отношение, защото с КСБ имаме съвместни инициативи в бакалавърските и магистърските програми, провеждаме срещи и форуми, реализираме бизнес контакти. Разглеждам центровете за върхови постижения и за компетентност като силно протегната ръка на науката към бизнеса. Остава и бизнесът да припознае науката и нейните структури като партньора, който ще повиши конкурентоспособността и успеваемостта на бизнес идеите. Центровете за компетентност са разпространени из цяла Европа. Проучихме добрите примери – те са в Германия, Холандия, Великобритания, скандинавските страни.

Така с проекта за Центъра се включваме в създаване на взаимовръзката бизнес – наука – образование. Самият факт, че ВСУ е част от такова начинание, дава ново мотивиращо усещане на участниците, позитивизмът на които се предава на преподавателите, служителите и студентите. Емоцията се разпространи сред научните колективи, на семинарите, в лабораториите. Когато формулирахме нашите теми в проекта за Център за компетентност, обърнахме внимание и на наши асоциирани партньори, които със своя научен капацитет да участват в това начинание. Опитахме се да намерим потенциални потребители на интелектуалната собственост, която се предвижда за създаване. Потърсихме партньори от строителния бранш и изпълнителната власт. Към момента във всяко наше действие търсим връзка на строителната наука с бизнеса и обществото.

Интересен ефект създаде зададената дългосрочна перспектива на работа на центровете за компетентност. Участниците в проекта трябваше да оформят в своите представи развитието на научните направления за десетгодишен период. Решението на тази задача недвусмислено посочи, че моторът за осъществяването на дейностите ще са младите учени, докторантите и студентите.

Представете си – учените трябва да дойдат от студентската скамейка, те са тези, на които днес четем лекции или водим упражнения. И е необходимо да припознаят този проект като собствено кариерно развитие. Затова отговорността на водещите учени в начинанието е да създадат среда за постигане на значими резултати и да подпомогнат израстването на качествени изследователи.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.01.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *