Развитие на концепцията „жилище“ през XX век

Прочетена: 167

Арх. Веселина Мирева,
доц. д-р арх. Мария
Давчева, Институт
за изследване на
изкуствата, БАН

Жилището е единицата, в която всеки човек проектира себе си, тя е отражение на неговите дух и разбирания. В едно жилище се поместват обикновено няколко индивида и то се превръща в имагинерната единица, която отговаря на толкова разнообразни нужди, дори противоположни. Функционалната страна на разпределението дава отражение върху хората и начина им на живот. Човекът е социално същество с необходимостта от индивидуално пространство. Жилищната единица не е просто обем или пространство, тя е мястото, което приютява нашия микросвят, тя би трябвало да бъде нашият „дом“.

През годините „къщата“ се утвърждава като подходящо поле за изява и експеримент на различни нови идеи и концепции, на материалите, на технологиите и науката, на въображението и мечтата. То е отговор на нуждите на всички хора, т.е. поема цялото разнообразие от личности и взаимоотношения. И всичко това е най-икономичният и оптимален вариант за експериментиране. Например едно е да построим къща с нови материали и тя да се окаже непрактична по някаква непредвидена причина и да преместим и компенсираме едно семейство, но е съвсем друго да изградим мост, огромно количество хора да го включат в ежедневието си и в следващия момент да им кажем „не може вече, не го измислихме особено успешно“. А няма място за коментар откъм икономическата страна на нещата.

Ще направим един пробег през XX век и отношението на архитекти, дизайнери и инженери към жилището. Ще си припомним взаимоотношенията между изкуството, въображението, технологиите и науката и тяхното развитие.

Основни моменти и развитие на концепцията „жилище“.

Както отбелязахме вече, жилището дава добра основа за развитие на новите търсения, а покрай това самото то се развива и променя като концепция. Жилищната единица е пряко свързана със социалната страна на архитектурата и дизайна. По отношение на архитектурата и строителството в него най-бързо намират приложение новите технологии и науката, както виждаме в началото на XX век в отговор на техническата революция.

Техническата революция създава предпоставките за появата и развитието на промишления дизайн, който да отговори на нуждите на обществото. Баухаус реагират веднага на новото и се опитват да го вложат в дизайна и архитектурата и да усвоят новите технологии по адекватен начин – утилитарен и функционален, но все пак художествен и захранващ духовните нужди у хората. Школата се характеризира с мечтата на нейния създател Валтер Гропиус – преплитането на изкуството с развиващите се технологии и материали, с отглас върху социалното отношение на архитектурата и дизайна. Според Гропиус целта на Баухаус се състои не в разпространение на някакъв стил, система или догма, а в указание на обновяващо влияние върху цялата сфера на формообразуването… [1]

Баухаус е закрит 30-те години на XX век, но неговите идеи и влияние вече са дали тласък на развитие на архитектурата и дизайна по цял свят. Тази школа не прави нови открития, но осъществява синтеза между наука, техника и изкуство. Архитектурата при Баухаус успява да е рационална, използвайки развитието на технологиите, отдаваща се на утилитарното и търсеща да е социално достъпна и отговорна към хората, и все пак и не на последно място не се отказва от естетическата и духовна страна като изкуство сама по себе си.

Интересна част от програмата на Баухаус, на която ще наблегнем, е, че осъществява „проучване, проектиране и изпълнение на обекти по индустриален начин“ [2]. Ще обърнем внимание на първата номенклатура от 6 основни обемни елемента, създадена от Гропиус през 1921 г. във Ваймар. При нея се получават 9 типа стандартни къщи. „Валтер Гропиус първи в световната практика въвежда изискването за внедряване на индустриализацията, стандартизацията и типизацията в жилищното строителство и определя решаването на естетическите проблеми на тази дейност като една от главните задачи на архитектурата на 20-те години на ХХ.“[2] Както ще забележим, поле за експерименти са еднофамилните жилищни сгради, но изява намират и многофамилните.

Друг забележителен момент от творчеството на строителния отдел на Баухаус и по проект на Гропиус с допълнителното включване на Ханес Майер е построяването на селището „Десау – Тьортен“, съдържащо 316 еднофамилни редови жилищни сгради. Проектирано е и построено на принципа на „серийно строителство на еднакви жилищни единици с помощта на строителни машини върху строителна площадка, организирана специално за този случай“. [3]

Прегледахме началото на взаимодействието между архитектура и технологии, на отношението на архитектите и първата реакция, дошла от страна на Баухаус. Развитието на индустриализацията, стандартизацията и типизацията е много широка и интересна посока за изследвания и проучвания, но няма да навлизаме в детайл в тази част от взаимодействието между архитектурата и технологиите, а поради рамките на доклада ще набележим основните моменти през XX век, които според мен са като опорни точки в това взаимодействие. Няма да се задълбочаваме и в развитието на концепцията жилище при всички течения и по целия свят, а ще отскочим директно на следващия важен според мен период, свързан като че ли повече с мечтите, но вдъхновяващ и даващ нови сили за развитие, сякаш отмора и все пак тласък – 50 – 60-те години на XX век, когато намират развитие идеи и концепции на футуристи и метаболисти – кратки, но интригуващи течения в архитектурата. Този период се характеризира с идеи и проекти за „бъдещия облик на предметно-пространствената среда, обкръжаваща човека“ [4], като отново поле за изява се явява жилището.
Вече споменахме преплитането на архитектурата и дизайна в началото на века. В средата ги откриваме в друга форма. Шейсетте години не остават длъжни на новите технологии. Няма как да не отбележим търсенията на проектанти и дизайнери – представители на футуризма в Европа. Виждаме изявата на английската група „Архиграм“, италианския дизайнер Джо Коломбо, японския дизайнер М. Умед и други. Жилищната многофамилна сграда се разделя на две – „приемна структура – предмет на строителството, и жилища капсули – предмет на промишленото производство“ [4], пример е пунктовата жилищна сграда на У. Чок. Интересно за този период е преразглеждането на функционалните зони, които в новите концепции съществуват толкова дълго, колкото са необходими. Такива примери са „Мобилен контейнер на санитарен възел“ – „функционалните блокове“ [4], които разработва М. Умед, или пък „Машина за живеене“ – „жилищните контейнери“ [4] на Джо Коломбо.

Изключително интересни моменти са идеите за променяща се архитектура според потребностите на хората, за подменящи се свободно модулни единици, за взаимодействието между човека и жилището му – концепции, повлияни от развитието на техниката, развинтваща въображението, позволяваща да си представим какъв би бил светът с кинематиката и автоматизацията, и преминават ограничаващите граници на стените и неподвижното.

Архитектурата и промишленият дизайн започват да мечтаят не просто за утилитарното, а за възможностите на технологиите и как те могат да преобразят живота на хората към по-добро, към по-малко материален свят, повече духовен, за пространства, отговарящи на променящите се нужди на потребителите им. Домът се превръща в имагинерна единица, променяща се във времето, изменяща функциите си на момента, с възможност да се подменя изобщо цялата. Появяват се идеи като „Жилищен кокон“ [5] на „Архиграм“ или „Жилище в куфар“ [6] на М. Уеб. Групата „Архиграм“ са изключително интересни с концепциите си за „многовариантност и динамика на предметната среда“[7]. За тях жилището трябва да реагира на променящите се човешки потребности. Тук технологиите се проявяват с пълна сила в помощ на идеята.

По същото време се развива течението метаболизъм в архитектурата в Япония. Заражда се в края на 50-те години на ХХ век. Най-голяма популярност метаболистите придобиват по време на световното изложение в Осака през 1970 г. Кионори Кикотаке определя концепцията на метаболизма по следния начин: „Японците са привикнали към тясна връзка с традициите, които са една от основите на устойчивост на нашата цивилизация. Затова и концепцията на метаболистичната архитектура се насочва към източниците на японската строителна традиция, предлагайки алгоритъм за нейното изменение. Безусловно не е лесно кратко да се определи всичко това, за което аз съм размишлявал, създавайки тази теория. За мен в понятието метаболизъм най-важна беше възможността за преустройване на съоръжението и замяна на неговите съставящи компоненти в съответствие с изискванията, които предявява бързо изменящият се свят.

Въобще в Япония винаги се е отделяло особено внимание на законите на еволюцията на животинския и растителния свят. Затова природните закономерности са станали една от основите на архитектурния метаболизъм. Възможно е, че по подобни биологични закони трябва да се развива и самата архитектура. Съвременните технологии позволяват да се развиват най-смелите проекти, затова има надежда опитът на метаболистите да намери своето приложение в XXI век.“

Отличават се интересни черти, определящи архитектурния език на метаболистите: уважение към традициите и тяхното развитие в днешно време – видима и невидима традиция; „незавършеност“, „недоизказаност“, относителна „деструктивност“ и откритост на структурата на зданията за „диалог“ с изменящия се архитектурен, културен и технологичен контекст на градската среда“; възприемчивост (да има метаболизъм и рециклиране на постройката, без да се навреди на цялото); съществеността (естествените текстури и цветове на материалите). Виден представител на това течение е японският архитект Кишо Курокава. Значим пример, останал в историята, е кулата в Накагин в Токио (Nakagin Capsule Tower). Идеята за социалните търсения на архитектурата, за приемната структура и категоричната поява на дизайна е в подменящите се жилищни единици. Архитектът вижда градовете като нещо живо, което постоянно може да бъде обновявано, без да бъде разрушавано.“ През 1958 г. Курокава предвижда, че ще се премине от века на машината към този на живота, където основни принципи ще са метаболизмът, рециклирането, екологията, устойчивостта и симбиозата.
Следващият интригуващ момент е, когато науката започва да се вълнува от преизползването на материалите и преосмислянето на вече съществуващите и твърде познати ни суровини. Например хартията освен за записки и тапети, после за картон и гипсокартон, защо да не бъде и конструкция на сграда? Затова отскачаме директно в края на XX век та до наши дни – времето, в което може би мечтите ще станат действителност? Фантазия и реалност вече се преплитат не само във виртуалното пространство. Автоматизацията се развива с все по-бурни темпове и изкуственият интелект не е мит. Вече можем да направим 3D модел и с подходящо оборудване да се разходим, сякаш сме в него. Защо пък да не си построим къща от хартия? Развиват се идеи също за пепелта и сламата. Вече бамбукът ни изглежда даже обичаен строителен материал.

Силен пример за архитект, насочил се към социалната страна на архитектурата в днешно време, е Шигеру Бан с неговите реализации с хартия или по-точно с картонени тръби. Почва на развитие на неговите идеи се оказват временните постройки като павилиони и жилища за бедствени ситуации, макар че, както знаем, има и картонена църква, която не само че се използва по-дълго от предвиденото, но и сменя „географията“ си в името на това да помогне на други страдащи след бедствие. Философията на Шигеру Бан е свързана с това, че е възприел отговорността на архитектите и архитектурата да са в помощ на хората.

Заключение

Търсенията на архитектите в социален аспект, на утилитарност, с научно-технически потенциал, икономичност характеризират архитектурата на XX век, а в края му се намесват и преизползването на материалите, екологията, устойчивата мисъл. Науката, архитектурата, дизайнът обединяват творците, потребителите, хората в търсене на по-доброто бъдеще. В началото на XX в. проектантите са вдъхновени от индустриализацията. В средата на века видяхме, че новите технологии като кибернетика и автоматизация дават тласък на развитие на концепциите и мечтите, а днес преизползването на материалите и тяхното рециклиране вълнува креативните умове. В резултат от разглеждането на различните етапи на развитие на архитектурата се убедихме, че иновациите и новите идеи намират първо място в жилищните структури като основен елемент от живота на хората и подходяща почва за експерименти и бързо установяване на резултати и видяхме динамичното развитие на концепцията жилище.

Жилището придобива все по-имагинерен характер, проява на концепция или мечта, развива се към все по-духовен и природосъобразен аспект и по-малко материален свят. Изминава много дълъг път и предстои сигурно още толкова, но посоката е определена и категорично към по-добро.

 

ЛИТЕРАТУРА

[1] Папагалов Г., История на съвременната архитектура, Държавно издателство „Техника“, София, 1990, 127 стр.
[2] Димитров Л., Дизайн за архитектурата, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София, 2005, 15 стр.
[3] Пак там, 16 стр.
[4] Делчев С., Основи на промишления дизайн в архитектурата, „Техника“, София, 1993, 82 стр.
[5] Пак там, 83 стр.
[6] Пак там, 84 стр.
[7] Пак там, 82-83 стр.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.02.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.