Доц. д-р Ана Джумалиева: През 2016 г. постъпилите жалби и сигнали в КЗД са 984

Броят на постановените решения е 510 – най-висок през годините от създаването на Комисията

Прочетена: [CPD_READS_THIS]

Ренета Николова

Г-жо Джумалиева, каква беше 2016 г. за Комисията за защита от дискриминация (КЗД)?

2016-а бе активно ангажирана година за КЗД в производството за установяване на дискриминация, регламентирано в глава четвърта, раздел I от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) – имам предвид натовареност, капацитет, брой постановени решения и т.н. Годината беше богата и на инициативи, свързани с превенцията в борбата срещу дискриминацията.

Комисията заема основна роля в изграждането и прилагането на национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията. КЗД е орган, специализиран единствено и изключително за гарантирането на равенството и недискриминацията. Възлагането на определена сфера на компетентност на даден държавен орган определя и значението на равенството и недискриминацията в нашето общество. Целите на ЗЗДискр. според чл. 2 са да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.

КЗД има свои регионални представители, с който факт е уникална в Европа. Задачата им е да осведомяват гражданите и да разпространяват материали на Комисията, подпомагайки по този начин общата воля за търпимост, толерантност и равнопоставеност между различните групи хора. По препоръка на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) трябва да имаме свои регионални представители във всички областни центрове, като това е една от перспективите, по които работим.

През 2016 г. броят на постъпилите жалби и сигнали в КЗД е 984. Броят на постановените решения е 510 – най-висок през годините от нейното създаване.

Кои са защитените признаци, по които най-често жалбоподателите са обект на дискриминация?

В образуваните преписки през 2016 г. преобладават следните защитени признаци: лично положение – присъства в 178 преписки (този признак е комплексен и е интересно съчетание на различни персонални характеристики на отделния човек – например семейно положение, образование, местожителство и др.); увреждане – в 81 преписки; възраст – в 57 преписки; обществено положение – в 56 преписки; етническа принадлежност – в 41 преписки.

Такава е тенденцията в разпределението на преписките по признаци и през последните години. Като се вземе предвид, че признакът лично положение е комплексен признак, който е съчетание на различни персонални характеристики, може да се подчертае, че всъщност най-много образувани преписки в КЗД има по жалби от хора, които се чувстват дискриминирани по признак увреждане. В последните години нараства броят на оплакванията за дискриминация по няколко признака.

Може ли да бъдат посочени акценти в производството пред КЗД през 2016 г.?

Уникалността на нашия Закон за защита от дискриминация е богатата палитра от 19 защитени признака, която предполага голяма всеобхватност на производството пред Комисията и различни по възраст, пол, образование, място в обществото жалбоподатели, които се чувстват дискриминирани по някои от признаците, залегнали в закона. Много често сме търсени от представители на уязвими групи – хора с увреждания, хора, принадлежащи към етнически малцинства, и др., като всички те са изложени на пряка опасност от дискриминация.

Ще посоча някои решения на КЗД, свързани с преписки с обществено значим характер. Започвам с преписка, в която са обединени жалбите на трима жалбоподатели. В оплакванията се твърди, че текстът на чл. 27, точка 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД) (раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период) е двусмислен и тълкуването му дискриминира студентите, чието второ дете е родено през гратисния период. Подчертава се следното: „ако един родител роди второто си дете, след като е завършил образованието си (след гратисния период), държавата ще се намеси, като облекчи финансовите му задължения по кредита за издръжка и погаси задълженията му по кредита, но ако родителят се е борил да отгледа две деца и да завърши образованието си едновременно, то той бива неглижиран и дори дискриминиран“ (цитат от жалба).

Установено е с решението, че с приетите критерии, разписани в чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКСД, определящи периода, в който е родено второто дете, се създават условия за по-неблагоприятно третиране на лицата на основата на признак „семейно положение“, което представлява нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Прави се препоръка за промяна на приетите критерии, разписани в чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКСД, при които държавата поема задължението да заплаща непогасената част от общия размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период, създаващи условия за по-неблагоприятно третиране на лицата, с оглед определяне на периода, в който е родено второто им дете.

Друга преписка касае въпроса за запазване на българската именна традиция по отношение на българските граждани, родени в чужбина. Български гражданин, жалбоподател в КЗД, иска да бъде издаден български акт за раждане на сина му, роден във Франция. Имало разпореждане, с което имената на такива граждани, родени в чужбина, се вписват в българския акт за раждане с две имена, без бащино. С решението си КЗД установява, че това е непряка дискриминация на основата на признак лично положение.

Анализът на практиката през годината потвърждава извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията. Продължава да се наблюдава и значително повишаване на броя на жалбите, подадени от лишени от свобода лица.

Искам да подчертая, че КЗД по закон предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация. В този контекст е посланието ми към потенциалните жертви на дискриминация да се обърнат към комисията, където ще получат адекватна консултация как да изготвят жалбата си, какви са правилата на производство, какви са правомощията на комисията и последиците от влязлото в сила нейно решение.

Какви са дейностите на Комисията в област­та на превенцията?

Работи се по установената от предходни години практика за провеждане на разяснителни кампании за запознаване представителите на държавната и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодатели и граждани с нормите на антидискриминационното законодателство. Тя води до повишаване интереса на гражданите към дейността на КЗД. Продължава работата на Комисията по повишаване на обществената информираност за европейските и националните политики и законовите инструменти в борбата с дискриминацията в различни сфери на обществения живот.

В началото на 2016 г. КЗД започна изпълнението на проект „Предотвратяване на дискриминацията и създаване на равни възможности” по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Общата цел на проекта е да се повиши капацитетът на КЗД и нейните регионални представители, както и да се повиши ефектът от дейността и по превенция, установяване и предотвратяване на дискриминацията за рискови групи и общности. Това ще даде възможност за намаляване на бариерите пред пълноценното участие на българските граждани на пазара на труда, достъпа до качествени социални, здравни и други услуги и социалното включване.

В какво се изразява сътрудничеството с организации на международно и национално ниво?

Комисията работи активно през 2016 г. за изграждането и прилагането на национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията. Сътрудничеството с международни организации протича под различни форми – аналитична дейност; дейност и функции, свързани с акредитацията от Организацията на обединените нации на Комисията като национален орган по правата на човека със статут „Б“; дейности и функции на КЗД като национална точка за контакт по престъпления от омраза към Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в рамките на Европейската мрежа на органите за равнопоставеност; иницииране и участие в редица форуми, работни срещи и групи, семинари и дискусии; осъществяване на формални и неформални контакти.

През годината КЗД продължи да бъде стабилен партньор при осъществяването на външната политика на страната ни във връзка с изготвянето на позициите и докладите на България по линия на международни механизми за наблюдение, свързани с равенство и недискриминация, като българският орган за равнопоставеност надгради своя капацитет в тази важна насока.

По линия на двустранното сътрудничество само през 2016 г. в Комисията на официално посещение бяха посланиците на Швеция, Азербайджан, Русия, Египет, Израел, Пакистан.

КЗД, която, както споменах, е национална контактна точка по престъпления от омраза, и през 2017 г. ще продължи усилията си за борба срещу словото на омраза и подобряване на регистрирането и докладването на престъпленията от омраза в България чрез всякакви форми. Представители на КЗД ще продължат да участват в експертни групи на международно ниво – в работната група към

Агенцията за основните права и в тази, организирана към групата на ЕС на високо ниво за борба с расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост, но така също и КЗД ще излъчва представители в междуведомствени работни групи, свързани със слово на омраза и престъпления от омраза на национално ниво.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.02.2017. Категория Законът, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.