Проблеми на инфраструктурата за велосипедно движение при градски кръстовища

Прочетена: 122

Гл. ас. д-р арх. Петя
Сотирова, УАСГ

Десетилетия наред стимулирането на велосипедното движение продължава да е сред приоритетите в редица градове по света. Днес то е важна стъпка в процеса на създаване на устойчива култура на градска мобилност. Изследването на специфичните за всеки конкретен град условия за велодвижение включва анализ на морфологията на града (компактност, гъстота на обитаване, наличие на зони със смесени функции, разстояние между основните велосипедни дестинации, степен на зависимост от автомобила); интензивността и скоростта на моторното движение; приоритетите в транспортната политика; качеството на инфраструктурата.

Кръстовищата се считат за критични зони на велосипедната инфраструктура не само поради високия потенциал за опасност от пътнотранспортни произшествия. Те са и психологически бариери, които нарушават директността, непрекъснатостта и комфорта. Преплитането на интересите на различни по скорост и необходимо пространство участници в движението изисква детайлно проучване на потребностите им, както и сериозни усилия за повишаване на културата на градска мобилност и създаване на благоприятна пространствена среда. Изследване на причините за възможни конфликти е необходимо условие за определяне на ясни правила за поведение и добро съотношение на разделени и споделени пространства в градските улици и кръстовища. Анализът на добри практики по света и прилагането на утвърдени стандарти е в основата на изграждане на благоприятна, логична и висококачествена велосипедна инфраструктура.

Принципи за проектиране

Независимо от спецификата на проблемите в различните типове кръстовища могат да се обобщят някои общовалидни принципи при тяхното планиране, проектиране и изграждане, сред които: пространствена организация с отчитане на интензивността на основните видове движение и йерархичното ниво на системите на моторно, велосипедно и пешеходно движение в пресичащите се улици; унификация на връзките за по-добро разбиране на кръстовището; разпознаваем дизайн с акцент на мястото на велосипедно пресичане; добра видимост на шофьори и велосипедисти в близост до пресичането; възможно най-ниска скорост за всеки участник в движението.

Специфични изисквания към велосипедното трасе при различните видове кръстовища

Велосипедната инфраструктура в кръстовищата е естествено продължение на уличното трасе и осигурява непрекъснатост на веломрежата съгласно утвърден план. Анализът на различни проучвания и стандарти за велосипедното движение откроява ключовите проблеми и позволява да се обобщят основни изводи за всеки отделен тип кръстовище (Табл. 1).

Триклонни, четириклонни и многоклонни кръстовища

Това са най-широко разпространените кръстовища в застроени градски зони, с изключително голямо многообразие на функции, размер и конкретна транспортно-комуникационна ситуация. Кръстовищата при второстепенни улици с ниска скорост на движение и неголямо натоварване (< 4000 МПС/ден и < 2000 велосипедисти/ден) се регулират по правото на десния. При тях се препоръчва комбинирано движение на велосипеди и моторни превозни средства. Поради ограничената видимост на шофьорите потенциална опасност за велосипедистите са дясно завиващите автомобили. Кръстовищата с предимство по главното направление се регулират с пътни знаци и целесъобразен дизайн на прилежащите площи. Потенциалният конфликт между автомобили от второстепенната улица и интензивно велосипедно движение по главното направление може да се редуцира чрез частично оцветяване на велолентата в зоната на кръстовището.(Фиг. 2а).

Двупосочните велоалеи са конфликтни зони при всички кръстовища, тъй като обратно движещите се на основните посоки велосипедисти остават извън основното зрително поле на шофьорите (Фиг. 2б).

Кръгови кръстовища

Поради своята сравнително висока пропускателна способност, по-малко конфликтни точки и по-голяма безопасност при главни улици в градовете все по-често се прилагат кръгови кръстовища. Съществено предимство е тяхната добра визия и възможност да се обогати и подчертае идентичността на градската среда. По данни от проучвания на градското движение еднолентовите кръгови кръстовища са най-безопасни, могат да поемат до 2000 – 2400 МПС/ч и позволяват предимство за велосипедното движение.

По-често се прилагат двулентови кръгови кръстовища, които са по-безопасни от светлинно регулираните и са подходящи при интензивност над 4000 МПС/ч. Вливащите се улици могат да са еднолентови и двулентови, като при изходи с две ленти пресичащите велосипедисти не трябва да имат предимство. Аналогично на проучванията за градски улици, необходимата инфраструктура за безопасно велосипедно движение в кръговите кръстовища зависи от данните за моторното движение в тях, проектната скорост и диаметъра (d) на острова, интензивността на велосипедното движение и неговата йерархия в общата велосипедна мрежа за града и района. (Табл. 2)

Може да се обобщи, че при кръгови кръстовища не се препоръчват велосипедни ленти поради силно ограничената видимост на шофьорите, а при транспортно натоварване над 6000 МПС/ден са необходими обособени велоалеи (Фиг. 2). Избягват се двупосочни велоалеи, тъй като шофьорите не очакват велосипедисти от обратната посока. При доказана необходимост от тях се препоръчва повдигната велоалея с ясна маркировка и знаци. Двупосочните велоалеи, пресичащи кръгово кръстовище, не трябва да са с предимство на велосипедистите.

Светлинно регулирани кръстовища

Поради голямата интензивност на движение, висока скорост при подходите и значително време за изчакване силно натоварените светлинно регулирани кръстовища са опасни и непривлекателни за велосипедистите. Допълнително неудобство създават неуниверсалните пътни маркировки, подходящи главно за опитни велосипедисти. Велосипедните светофари и светофарните уредби с предимство за велосипедисти могат да увеличат времето за изчакване на моторното движение и са оправдани само при значителни налични или очаквани велосипедни потоци. Изброените слаби страни на тези кръстовища предполагат обмисляне на алтернативни варианти: кръгово кръстовище при достатъчно площ и умерено висока интензивност на трафика; обходни маршрути; велосипедно пресичане на различно ниво. Безспорно предимство на светлинно регулираните кръстовища са ефективните, лесно приложими инструменти на достъпна цена, които подобряват видимостта, безопасността и комфорта на велосипедистите – гъвкава светофарна уредба; разнообразна маркировка; буферна зона (Фиг. Зб); ленти за завиване, изнесена стоплиния, място за изчакване за ляв завой (Фиг. 3в).

Изводи

В заключение следва да се отбележи, че устойчивата култура на градска мобилност е динамичен процес. Необходима е двупосочна обмяна на информация за проблемите в инфраструктурата на всеки вид транспорт между администратори, управляващи и проектанти, от една страна, и ползватели с техните изисквания и предпочитания, от друга. Начинът на допускане и отчитане на обратната връзка от управляващите е ключов момент за промяна на културата на градска мобилност и аргументирано планиране, проектиране и изграждане на така необходимата за градовете ни инфраструктура за устойчива градска мобилност.

ЛИТЕРАТУРА

[1] PRESTO Cycling Policy Guide, Cycling Infrastructur e, Dirk Dufour, Ligtermoet & Partners, the Netherlands, February 2010
[2] German guidelines for cycling infrastructure design (ERA2010) Central MeetBike – 2nd PROJECT MEETING, Dipl.-Ing. Michael Haase, 05.04.2012
[3] Forschungsgesellschaft fUr StraBen und Verkehrswesen (FGSV) vom Arbeitsausschuss „StadtstraBen“ (Leiter : Dr -Ing. Baier, Aachen), Koln, 2007
[4] www.mobile2020.eu
[5] www.trendy-travel.eu

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.02.2017. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *