Бранимир Ботев: България трябва да направи много сериозна крачка за повишаване на правната култура на своите граждани

Усещането на хората за липса на справедливост е породено и от действията на институциите, които те считат за неправилни

Прочетена: 7

Ренета Николова

Г-н Ботев, наскоро беше създаден Европейски институт за стратегии и анализи. Разкажете ни малко повече за него.

Европейският институт за стратегии и анализи EISA е създаден на 24 ноември 2016 г. по време на среща на ръководството на БАН и Президента на Европейската лига за икономическо сътрудничество барон Бернар Сноа. Ролята на Европейския институт е да създава политики не само за България, но и за региона, и за целия Европейски съюз. Институтът ще бъде платформа по пътя на експертизата и анализа за своеобразен натиск върху управлението и институциите за отстояване на европейските и демократичните ценности. Сред основните цели на Института е и подпомагане на подготовката за Председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Мога да се похваля, че започнахме работа с летящ старт.

Успяхме да проведем и първото си изследване, за което се подготвяхме доста време. То е национално представително, като темата му бе за съдебната система – за възприятията на българските граждани, за проблемите и респективно за работата й.

Каква беше основната технология, която избрахте за провеждане на изследването?

Проучването е изпълнено по възможно най-съвременната методика в рамките на социологическите и демоскопските анкети. Сред 1000 респонденти на възраст над 18 години бе направено национално представително изследване по метода на регистрация Face to Face. То се провежда в дома на респондента. Резултатите от анкетата се прехвърлят в реално време на специално изготвена уебсайт платформа, която систематизира данните и прави корелациите между различните признаци, заложени в анкетата.

Какви бяха основните въпроси в проучването?

На първо място ни интересуваха възприятията на българските граждани по отношение на процесите, които текат в съдебната система. По-точно какъв обхват има съдебната система, основните проблеми пред нея, факторите, които пречат на нейното функциониране, и пътищата за оптимизирането работата й. Това за нас беше ключов момент, тъй като в последните години има засилен обществен дебат за съдебната реформа и върху тази тема се упражняват редица политици и всичките те обичат да говорят от името на българските граждани. В същото време никой не е попитал хората как самите те възприемат съдебната система и какви са представите и очакванията им за нея. Това е тази празнота, която ние се опитахме да попълним, и така реално направихме първото официално представително изследване за това как изглежда съдебната система в очите на българските граждани.

Данните и анализът от проучването дават представа за основните нагласи и мнения на хората. Информацията може да послужи за следващо изследване на степента на разбиране, отношение и познаване на съдебната система от българските граждани.

Можем ли да кажем, че подобно изследване относно съдебната система се прави за първи път в България?

Да, категорично до този момент такъв вид проучване не е правено. И това беше всъщност нашето желание, когато се говори за съдебната система, на първо място да бъде поставена оценката на българските граждани. Защото една съдебна реформа и оптимизацията на нейната работа се прави в името на хората и обществото, а не в интерес на отделни политици или партии, които обичат да сърфират върху тази тема.

Трябва да сме наясно, че всяка една от властите – съдебната, законодателната и изпълнителната, функционира, за да постигне като краен резултат по-добър живот за българските граждани и развитие на обществото. Това е едно прекрасно послание към самите служители в съдебната система, към ВСС и към политиците, които занапред биха могли да коригират изказванията си и да не ни убеждават, че говорят от името на хората.

Кои са най-важните и най-интересни резултати, които показа изследването?

Много са интересни резултатите, защото самото проучване е доста детайлно, но можем да отбележим веднага няколко значими тенденции. Като цяло българските граждани имат много ниска степен на правна култура и респективно на информираност относно действията на съдебната система и на отделните звена в нея. Едва 4,1% от анкетираните казват, че са добре запознати с правораздавателната система. Това почти изцяло съвпада с процента от хората, които твърдят, че в последните 3 г. са имали досег със съдебната система. Т.е. само тези наши сънародници твърдят донякъде с увереност, че имат добра представа за работата на системата.

Изключително интересен се оказа и фактът откъде всъщност българските граждани черпят информацията си за съдебната система. Оказва се, че голяма част от тях се доверяват на медиите, и то основно на телевизиите, други 12% черпят знания от своите близки, познати, роднини, приятели. Още 12% се осведомяват от интернет сайтовете и социалните мрежи. Едва 5% от хората твърдят, че получават информация от печатни издания. В този смисъл е много интересно каква представа получава българският гражданин от телевизията. Всъщност тя до голяма степен е свързана не със самата работа на съдебната система, а с телевизионните интерпретации на нейните резултати. В смисъл – добрият шериф, който стреля по лошите на улицата и въдворява ред, или пък съдията с чукче, който отсъжда, изслушвайки двете страни в рамките на няколко минути и казва виновен или невинен. Също и голямото жури, което се произнася буквално в рамките на половин час, т.е. всичките тези модели, които ние възприемаме, са по-скоро, бих могъл да кажа, филмови модели, които ние априори пренасяме върху очакванията си за работа на съдебната система.

Още по-важен е резултатът за явното неразбиране на демократичното разделение на властите сред гражданите, наред със законодателна, изпълнителна и съдебна, хората посочват като отделна „властта на политическите партии”. Това показва не само доминиращо присъствие на партиите в съзнанието на гражданите, но и формирано мнение за участието на партиите във всяка сфера на живота.

Можем да кажем също така, че българинът категорично подкрепя един независим контрол върху съдебната система, който да се извършва от професионален орган, като той не трябва да има никакъв допир с политици. И в същото време трябва да си зададем и въпроса, който корелира с проведения референдум – дали българите са склонни да подкрепят прекия избор на съдии и прокурори в съответното населено място. Проучването показа, че преобладаващата част от хората не желаят подобен пряк избор.

Какви изводи могат да бъдат направени от изследването?

Според мен на първо място трябва да се проведе много сериозен дебат, но не затворен вътре в политическата черупка на политическите партии, а да бъде разговор прозрачен, ясен, открит пред обществото. Нека да се чуят исканията на обществото, на българските граждани. Да се види, че всъщност ние живеем в паралелни светове. Едно е очакването на обществото и на гражданите, а съвсем друго на политиците. И респективно съдебната система стои по средата – между чука и наковалнята, и ние удобно й прехвърляме всички негативи.

На второ място очевидно е, че незабавно трябва да се започне работа по повишаване на правната култура и информираност на българина. Като член на ЕС и като една демократична и правова държава България трябва да направи много сериозна крачка за повишаване на правната култура на своите граждани, защото сънародниците ни изостават в пъти спрямо тази на средния европеец. Така българинът и на личностно ниво ще се научи да защитава по-добре своите права, да ги отстоява и да изисква спазването им от институциите.

На трето място би трябвало да се направи действително всичко възможно така, че когато има знакови дела, да не липсва информация за обществото. Когато казвам знакови, имам предвид медийния смисъл на думата, защото по закон знакови дела няма.

И на четвърто място би трябвало да бъде ограничена до минимум намесата на политиците в работата на съдебната власт.

Разбира се, много са допълнителните фактори, които са по-скоро въпрос на технология вътре в съдебната система – начинът на издигане на кадрите, прозрачността около техните биографии и професионална компетентност, взаимната синергия между отделните елементи на съдебната система. Има и опасения относно липсата на компетентност в изпълнителната власт, когато тя трябва да прилага законите. В този смисъл усещането на българина за липса на справедливост е породено и от действия на институциите, и от действия на администрацията, които той счита за неправилни.

Изследването беше представено публично. Предвиждате ли да изпратите резултатите на широк кръг от институции?

Да, ние оповестихме подробните резултати на пресконференция, на която бяха поканени всички заинтересовани институции. Специален гост на събитието беше и Н.Пр. Душан Щраух, извънреден и пълномощен посланик на Чехия. Аз се надявам и на широк отзвук сред медиите, защото именно те могат да предизвикат обществен дебат.

Всъщност до голяма степен липсва и тази трансмисия между съдебната система и българските граждани. Някой трябва да го прави, да информира и да повишава общото ниво на правна култура и подготовка на българските граждани. В този смисъл може би ние ще продължим на един втори етап с още по-задълбочено изследване от гледна точка на идеите за подобряване и оптимизация работата на съдебната система, за увеличаване на нейната прозрачност и за по-висока ефикасност на действията й. Имаме вече разговори с магистрати. Очакваме от тях също идеи и до голяма степен ще се опитаме да синтезираме, да осъществим тази синергия между гражданското общество и действащите магистрати.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.02.2017. Категория Законът, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.