Доц. д-р Соня Пенкова: Добре е да си припомним пътя към свободата

Навършват се 139 г. от Освобождението

Прочетена: 62

Росица Георгиева

Днес честваме Освобождението на България – националния празник 3 март. През 2017 г. се навършват 139 г. от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от 1888 г. След прекъсване честването му отново е възстановено през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. Датата е обявена за национален празник в началото на 1990 г. с решение на Народното събрание.

По традиция държавният глава участва в отбелязването на празника, като тържествената церемония се провежда пред Паметника на Незнайния войн в столицата. Денят ще бъде честван с различни мероприятия в цялата страна. Едно от най-зрелищните е церемонията на историческия връх Шипка, където се съхраняват костите на загиналите за отбраната на прохода Шипка. Всяка година хиляди българи изкачват стъпалата до Паметника на Свободата, където пред монумента с бронзовия лъв с военни почести се поднасят цветя и венци.

Екипът на в. „Строител“ честити националния празник на своите читатели!

 

Доц. д-р Соня Пенкова: Добре е да си припомним пътя към свободата 

Тази година може да бъде видян първообразът на българския трибагреник

Доц. Пенкова, на 3-ти март честваме националния празник на България. Има ли факти около тази важна за нашата история дата, които не са известни на широката аудитория?

Трети март е ден, който преди 139 години ознаменува дългогодишните усилия на поколения, живели и дали живота си в името на една-единствена цел – България да бъде свободна и независима държава. Днес е добре да си припомним пътя, извървян към свободата, и да се преклоним пред героизма и саможертвата. Защото Освобождението не е резултат единствено от действията на руската армия, а от усилията на хилядите българи, участвали в националноосвободителното движение, от решителните действия на Опълчението в ключовите боеве при Стара Загора, Шейново и Шипка, от смелите действия на чети и групи в помощ на руската действаща армия. Дотолкова, доколкото Опълчението е ядрото на Българската земска войска, то в Руско-турската война е зародишът на съвременната Българска армия.

А що се касае за малко известните факти, ще спомена два – един съществен и един по-скоро любопитен. Сключеният в селцето Сан Стефано до Цариград договор е прелиминарен (предварителен и в този смисъл неокончателен) по изричното желание на княз Горчаков – руски канцлер и външен министър. Това е тактическа стъпка на Русия в стратегията й по Източния въпрос – за пореден път се явява защитник на интересите на балканските народи и в частност на българския, но и хвърля върху останалите Велики сили вината за унищожаването (чрез последвалия Берлински договор) на мечтата за Санстефанска България.

Интересен и може би малко познат факт е защо се избира точно този ден за подписването на мирния договор. Датата 3 март е по нов стил, всъщност контрактът е сключен на 19 февруари 1878 г. Счита се, че изборът е своеобразен подарък от руската дипломация към император Александър II, който на същата дата, но през 1855 г. се възкачва на престола, а на 19 февруари 1861 г. издава манифест, отменящ крепостничеството. Може би малко хора знаят, че прозвището „Освободител“ му е дадено от поданиците на руската империя именно заради този декрет, а не поради факта, че обявената от него война срещу Османската империя слага началото на българското освобождение. Интересно е, че на същата дата – 19 февруари (3 март по нов стил) 1886 г., в Букурещ е подписан договорът, с който приключва Сръбско-българската война.

С какви събития ще отбележите празника в Националния военноисторически музей (НВИМ) и неговите филиали?

На националния празник НВИМ и неговите филиали – Военноморският музей във Варна и Музеят на авиацията в Пловдив, работят с вход свободен.

В София установихме традиция да правим показ на емблематични артефакти от българската история, които рядко са излагани пред публика.

Тази година ще представим знамето – първообраз на националния трибагреник. Счита се, че за първи път последователността на цветовете, такива, каквито ги познаваме днес, се появява в трибагреника, ушит от Стилияна Параскевова. Неговата история започва през ноември 1876 г., когато живеещите в Браила българи решават да се изработи байрак за доброволците в предстоящата Руско-турска война. Със задачата се заема Иван Параскевов – емигрант в Румъния, търговец, предприемач и общественик, който не само финансира делото, но и възлага на 14-годишната си дъщеря Стилияна да го изработи. Знамето, чиито проект, цветове и символика са дело на Иван Параскевов, е готово през април 1877 г., а на 8 май 1877 г. той и дъщеря му го предават на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич. Макар и да обещава да го връчи на 4-та дружина на Българското опълчение, то, както и останалите подготвени знамена за дружините, не стига до тях. Има противоречиви сведения за това къде се е намирало през войната.

По време на дебатите в Учредителното събрание покрай текста за герб в Търновската конституция се повдига въпросът и за национално знаме. След кратко обсъждане (22 – 26 март 1879 г.) Учредителното събрание приема чл. 23, според който „българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. Счита се, че именно трибагреникът на Стилияна служи като първообраз за народните представители при приемането на този текст. На базата на по-късни данни от общественици и наследници дори се смята, че то е внесено пред депутатите от Илия Вълчев – годеник на Стилияна, по-късно деец на Либералната партия и дългогодишен народен представител.

Част от вътрешната ни експозиция е и разказът за Руско-турската война, който обширно, с над 150 експоната, в текст и звук представя развитието на военните действия, участниците във войната с тяхната политика, с дипломатическите игри преди, по време и след войната, с тяхното въоръжение и снаряжение. Това може да бъде видяно всеки ден в музея, но на 3 март прави особено впечатление, защото усещането за националния празник дава своя емоционален отблясък и заостря интереса към онова, което се е случило преди 139 години.

Как се посреща инициативата Ден на отворените врати?

Безспорно това са дните с най-голяма посещаемост на музея. В зависимост от повода обикновено минават между 15 и 20 хил. души. Миналата година на 3 март, когато само за ден можеше да бъде видяно Самарското знаме, опашката от желаещи да влязат в музея беше огромна, хората – възрастни, деца, младежи, чакаха по няколко часа и не се отказваха.

Какво още предстои за НВИМ през годината?

До края на годината имаме много изложби както в страната, така и в чужбина и немалко събития – някои от тях вече традиционни и обичани. Ще се спра на тези, планирани до средата на годината.
В момента екипът на НВИМ подготвя изложба, която ще бъде достъпна в дните на отворени врати на 6 май – Празника на Храбростта и Българската армия. Темата й беше провокирана от периодично повдигащото се в публичното пространство „за“ и „против“ казармата. Решихме да представим развитието на наборната служба от нейното въвеждане през 1881 г. до премахването й през 2007 г., да покажем какво значение е имала тя за Българската армия през различните периоди и защо, да разкажем за забавните и за тъжните моменти. С тази изложба не целим да казваме „да“ или „не“ на връщането на казармата, а искаме да мотивираме хората да имат позиция.

Надяваме се, че като напомним познатите истини и представим непознатите факти от историята на наборната служба в България, те ще могат да си формират мнение. Както във всички наши изложби и в тази ще има много възможности за участие на публиката.

В рамките на този месец, на 9 март, ще се проведе още едно събитие – в сътрудничество с Полския културен институт. Поканили сме полския историк и културолог Магдалена Яшча. Тя ще изнесе лекция на тема „Полската нелегална държава – феномен в окупирана Европа“. Дамата е част от екипа на музея в Гданск, който нашумя в последните месеци в световните новинарски мрежи.

В събитийния ни календар за 10-а поредна година е включена европейската инициатива „Нощ на музеите“. За най-малките и техните родители по традиция в началото на лятната ваканция организираме „Деня на бащата“.

Бихте ли разказали повече за музея и за неговите филиали – какви са експозициите, които могат да бъдат видени? Как успявате да ги обогатявате и срещате ли помощ от държавата в лицето на Министерството на отбраната?

НВИМ е семейство от четири музея. Този в София е единственият в България, който представя три експозиции – външна с 256 образци на бойната техника, хронологична с над 28 хил. експоната, свидетели на българската и европейската военна история, и колекционна, в която са представени трите най-стари и богати сбирки на музея – оръжие, отличия и униформи.
Имаме два музея в морската ни столица Варна – Военноморския и Парк-музея на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик“, а в Пловдив – Музея на авиацията.

Военноморският музей във Варна представя раждането и развитието на българския военноморски, търговския флот и корабостроителната ни промишленост до наши дни. Емблема за ВММ е и корабът „Дръзки“ – торпедоносецът, с който е реализирана първата българска морска победа по време на Балканската война.

Парк-музеят на бойната дружба 1444 г. във Варна е мемориален комплекс, посветен на битката на народите, състояла се на 10 ноември 1444 г. На територията му е разположена тракийска гробница от IV – нач. на III в. пр.Хр. И това е единственото място в България, където могат да се видят рицарски доспехи от епохата.

Музеят на авиацията представя развитието и постиженията на родната авиация от първия полет, извършен от Йожен Годар в Пловдив (1892 г.), до наши дни.
НВИМ и неговите филиали са такива, каквито ги виждаме днес, именно благодарение на подкрепата от страна на Министерството на отбраната и на многобройните ни благодетели. Огромният ни фонд е плод на дарения – както големи, така и малки, както от висшия държавен ешелон, така и от граждани. В знак на уважение и благодарност към техния жест всяка година правим изложба с даренията от предходната.

Каква е оценката Ви за материалната база на НВИМ? Какви средства отделяте за нейната поддръжка?

Материалната база на музея е голяма – около 300 дка външни експозиционни площи и повече от 26 хил. кв. м РЗП. Имаме сгради на повече от 100 години, а най-новите са на половин век. За хората от строителния бранш е ясно колко грижи трябват само за тях, да не говорим за другите съоръжения, които осигуряват опазването на културните ценности. Средствата, които отделяме, са предоставените със субсидия от Министерството на отбраната. Те от години са константни, а нуждите се увеличават.

И макар българското законодателство да не е много удачно по отношение на дарителите, няма как да не се обърна от страниците на такова уважавано и популярно специализирано издание като в. „Строител“ към Вашата публика – добре дошли сте да поговорим какво можем да направим заедно – Вие за нас и ние – за Вас. Вярвам, че пресечните точки са много и само желанието или нежеланието да ги видим е важно.

Планирате ли ремонти през настоящата година?

Нашите планове са само в рамките на осигурения ни бюджет и на средствата, които влизат в него по линия на проекти. Вероятно звучи несериозно, но финансиране за текущ ремонт не ни е предоставяно от няколко години, с изключение на 50 хил. лв. през 2016 г., които са нищожна сума предвид нашите площи. Няколко години поред влагаме капиталовите средства, които имаме (в същия размер) за изграждане на бетонни постаменти под едрогабаритната техника във външните експозиции, защото от тежестта си тя затъва, корозира, деформира се и прочие.

Но това е само малка част от ангажиментите и тревогите ни. Огромната ни грижа е насочена към едномилионния фонд от артефакти, свидетели на националната и европейска история. Неговото опазване в целия спектър, който законът влага в това понятие, изисква ресурс – финансов и професионален. Но екипът на НВИМ гледа ведро в бъдещето и не спира да мечтае.

Големият проект, към който сме устремени, е да променим постоянната си експозиция. Част от това е и амбицията ни да покажем времето на социализма, защото все още никой български музей не е събрал смелост да го представи, но вярваме, че на една стогодишна институция като НВИМ това й отива. Ще разнообразим и колекционните си зали. Искаме да направим всичко професионално, чрез съвременни средства и технологии. Надяваме се, че ще намерим и съмишленици в тази амбициозна задача.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.03.2017. Категория Новини, Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *