Функции на Комисията за решаване на спорове при договори, сключени по правилата на FIDIC

Прочетена: 72

Адв. Петя Бобева,
Eurolex Bulgaria

Произнасянето по даден спор в досъдебна фаза е форма на предварителното и алтернативното му решаване от т.нар. Комисия за решаване на спорове (КРС), назначена съгласно условията на договорите, сключени по правилата на FIDIC. Подобни комисии са сравнително иновативен механизъм за решаване на спорове. Те възникват в Северна Америка през 1970 г. с цел предотвратяване на скъпоструващи и продължителни съдебни дела при големи проекти.

Идеята за решаване на спора от КРС е страните да улеснят процеса при възникнало противоречие в хода на изпълнение на договора и да постигнат удовлетворяващо ги решение, което да не предполага последващо отнасяне на проблема към съд.

Клаузите за Комисия за решаване на спорове ще бъдат разгледани в Договорните условия на „Червения FIDIC” (изд. 1999 г.), Хармонизираното издание на „Червения FIDIC” (2010 г.) и „Жълтия FIDIC” (изд. 1999 г.).

Видове комисии за решаване на спорове съгласно Договорните условия на FIDIC

1. Комисия, която се създава след възникване на спора.

Поради начина на създаването си, а именно след възникване на спора и за да реши конкретен спор, тя се нарича още ad-hoc. Създаването на такава комисия се предвижда в „Жълтата книга”.

Съгласно условията на „Жълтия FIDIC” и т. 2. от Приложението към него, ако между страните възникне спор от каквото и да било естество, всяка от тях може да отнесе спора до КРС за решение. След издаване на решението на КРС, ако някоя от страните по договора е недоволна от него, трябва да даде съобщение до другата страна. Ако такова уведомление не е дадено, то решението става окончателно и задължително и за двете страни. Ако една от страните не съумее да изпълни това решение, по силата на подклауза 20.6., другата страна може сама да отнесе въпроса до арбитраж. Съгласно условията на „Жълтия”, „Червения” и Хармонизираното издание на „Червения FIDIC”, липсата на подадено съобщение за незадоволство преклудира възможността за започването на арбитражна процедура. С оглед на обстоятелството, че КРС при „Жълтия FIDIC” се създава след възникване на спора, разходите за нея са по-малки, отколкото в случаите на постоянна КРС, тъй като задачата на нейните членове е да разгледат и решат спора, за който са сезирани, след което комисията прекратява своята дейност. Един недостатък на КРС при условията на „Жълт FIDIC” е трудността, която страните срещат при избора на член/членове на КРС, предвид обстоятелството, че изборът се прави след възникването на спора между страните.

2. Комисия, която се създава въз основа на договора (постоянно действаща).

Тази КРС следва да се назначи от страните по договора в срок, определен от тях в приложението към договора. Такава комисия е предвидена в „Червения FIDIC” и „Червен FIDIC” – Хармонизирано издание на Световната банка.

Разликата с ad-hoc комисията се състои в това, че постоянно действащата комисия има за цел да съдейства превантивно за избягване или решаване на евентуални спорове по време на изпълнение на договора. Съгласно Анекса към „Червения FIDIC” и Хармонизираното издание на „Червен FIDIC” – процедурни правила, комисията посещава обекта на определени интервали от време, като целта на тези посещения е тя да е запозната с процеса на работите по договора и оттук с потенциални проблеми или претенции. Това позволява контрол на документи, както и събирането и обезпечаването на доказателства. Комисията изготвя доклади, които съдържат препоръки, с оглед на което би могло да се каже, че постоянно действащата комисия има превантивна роля. Въпреки че предимствата на постоянно действаща комисия са очевидни, остава въпросът за финансирането й. Обичайно разходите за постоянно действащата комисия са приблизително между 0,1% и 0,3% от стойността на проекта, като е рядкост страните по договора да желаят да поемат тези разходи, поради което приложението на постоянно действаща комисия следва да се прецени внимателно от страните.

Проблеми в опитите да се приведе в сила решението на Комисията за решаване на спорове

В проект, в който Комисията за решаване на спорове е сезирана да реши конкретен спор, произнасянето с решение води до сериозен проблем, който не е достатъчно ясно решен от клаузите на Договорните условия, а именно: как едно такова решение да бъде изпълнено от страните.

Ще разгледаме няколко хипотези:

1. Имаме решение на КРС, което не се изпълнява от страните, но не е дадено съобщение за незадоволство – съгласно Договорните условия и на трите разглеждани книги такова решение се превръща в окончателно и задължително за страните.

2. Имаме решение на КРС, то е станало окончателно, но задължената страна не го изпълнява. Тогава се прилага подклауза 20.7., която разпорежда, че страните могат да започнат арбитражна процедура. В този случай самото неизпълнение на решението на КРС се отнася до арбитражна процедура, защото е налице неизпълнение на договорно задължение. Решаването на спора от КРС е договорка между страните, обективирана в договор между тях. В този смисъл тя е израз на принципа на договорната свобода. Решение, постановено от Комисията за решаване на спорове, е задължително и обвързващо за страните до момента, в който спорът не бъде окончателно решен чрез арбитражна процедура или процедура на доброволно уреждане на спора. В случай че има постановено решение на КРС и то не бъде изпълнено от някоя от страните, това ще се счита за нарушение на договора между тези страни с всички произтичащи от това правни последици.

3. Хипотезата, в която е налице решение на КРС, но то не е станало окончателно – тогава страните могат да започнат арбитражна процедура съгласно подклауза 20.6. с всички произтичащи от това последици.

Практика

Singapore – Building And Construction: Perusahaan Gas Negara (Persero) TBK V CRW Joint Operation (Indonesia) [2014] SGHC 146.3

Фактическата обстановка е следната: Страните са сключили договор за проектиране и строителство съгласно условията на „Червения FIDIC”. Назначена е КРС, съгласно чието решение Възложителят PGN следва да заплати на Изпълнителя CRW 17 милиона щатски долара.

Във връзка с това решение на КРС са направени два опита за привеждането му в сила. С първия опит от 2009 г. страните започват арбитражна процедура, която приключва с издаването на решение, което е в полза на Изпълнителя. Впоследствие обаче това арбитражно решение е отменено от Върховния съд на Сингапур с мотива, че арбитражът не може да трансформира неокончателното решение на КРС в окончателно арбитражно решение, без да разгледа спора по същество.

Вторият опит е направен през 2011 г. със започването на нова арбитражна процедура, инициирана от CRW. С този втори опит Изпълнителят CRW цели издаването на две арбитражни решения – едно междинно арбитражно решение, което да му позволи да приведе в сила решението на КРС срещу PGN, и едно окончателно арбитражно решение срещу PGN за сумите, определени с решението на КРС. Арбитражът издава временно арбитражно решение, което постановява PGN да изпълни решението на КРС, докато се изчаква окончателното произнасяне на арбитража относно спора.

Върховният съд потвърждава това решение през 2014 г. с мотивите, че подклауза 20 от Договорните условия създава режим на сигурност на плащанията, чиято основна цел е да улесни движението на паричния поток на изпълнителите чрез изискването за моментално заплащане от Възложителя, но при запазване на неговото право да оспорва по-късно същественото основание на спора в арбитражната процедура, или негласно наречения принцип ,,плати сега, оспорвай по-късно“.

Значимостта на решението се определя от това, че е възможно решение на КРС да влезе в сила чрез временно арбитражно решение и че решение на КРС, като това в конкретния спор, се счита за задължително към момента на постановяването му и не напълно окончателно за страните, като неговата окончателност става чрез арбитражна процедура.

ICC (Международната търговска камара) предвижда сходна предарбитражна процедура. Нейният смисъл е страните да могат да се обърнат към едно трето независимо лице относно спешни временни мерки, произхождащи от договорни взаимоотношения. Тази процедура предхожда арбитражната процедура. Решението или мерките, които третото лице постанови, са задължителни, докато бъде решено друго чрез съдебна или арбитражна процедура.

Tubular Holdings (Pty) Ltd v DBT Technologies (Pty) Ltd, решение на Върховния съд на Южен Гаутенг, Южна Африка.

Фактическата обстановка е следната: Налице е спор между страните, който спор стига до КРС, която издава решение. DBT Technologies дава съобщение за незадоволство от решението на комисията. Въпросът, който е възникнал тук, е дали DBT Technologies е длъжно да изпълни решението на КРС, въпреки че е налице подадено съобщение за незадоволство. Аргумент на DBT Technologies да не изпълни решението на КРС е именно подаденото съобщение за незадоволство. Решаващият орган постановява, че независимо от подаденото съобщение за незадоволство, решението на КРС следва да се изпълни от страните и че решението на КРС е задължително, освен ако не е било преразгледано в арбитражна процедура или допълнително споразумение между страните. За да постанови това решение, съдията се позовава на практика, сред която Esor Africa (Pty) Ltd/Franki Africa (Pty) Ltd JV and Bombela Civils JV (Pty) Ltd, в което решение съдебният състав постановява, че независимо от подаденото съобщение за незадоволство, решението на КРС е задължително и страните следва да го изпълнят. Също така се позовава на Stocks & Stocks (Cape) (Pty) Ltd v Gordon and Others, като сред мотивите на решаващия орган се намира следното: съобщенията за незадоволство просто позволяват евентуално преразглеждане на решенията на КРС, без това да засяга тяхната междинна задължителна сила.

Съгласно международната практика решението на КРС се изпълнява с междинно арбитражно решение, постановено в процеса на арбитражна процедура. Съгласно тази практика решението на КРС е задължително за страните и следва да бъде изпълнено, независимо от обстоятелството, че то може да бъде преразгледано в арбитражна процедура и в крайна сметка да бъде постановено нещо съвсем различно. Издаването на междинно арбитражно решение, с което се постановява изпълнението на решението на КРС, докато продължава арбитражната процедура, в която спорът се гледа по същество, обаче е допустима възможност в зависимост от съответната правна система. Така например българската правна система не позволява издаването на междинно арбитражно решение. В българските правни условия би могло да се започне арбитражна процедура, в която спорът между страните ще се гледа по същество и те ще трябва да изчакат окончателното решение на арбитража.

Изводи

Според международната практика в областта на решения, постановени от КРС, когато има такова решение, то е задължително, като следва да бъде изпълнено от страните въпреки обстоятелството, че това решение твърде вероятно ще бъде преразгледано в арбитражна или съдебна процедура.

Текстът на Договорните условия на FIDIC не е достатъчно ясен от гледна точка на изпълнение на решението на КРС, което създава затруднения между страните. В тази връзка би могло да се помисли за добавяне на следното изречение в подклауза 20.4. с цел да се изчисти позицията: В случай че решението на КРС постановява да бъде извършено плащане от едната страна към другата, КРС може да изиска от получателя на пари да предостави подходящо обезпечение по отношение на едно такова плащане.

Съгласно Договорните условия на FIDIC решенията на Комисията за решаване на спорове са задължителни и страните по договора следва да ги изпълняват. Проблемът с тяхното изпълнение възниква от липсата на законодателство, което да урежда привеждане в сила на тези решения. С оглед на това изпълнението на тези решения може да се превърне в едно голямо предизвикателство. Причината за това е, че осъдителните решения на КРС не се привеждат в сила на основание на закона, независимо че са задължителни за страните по договора.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.03.2017. Категория Законът, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.