„Младост” бил замислен като супермодерен квартал-парк

Прочетена: 69

Елица Илчева

В последните месеци столичният квартал „Младост“ стана синоним на протести и епизодични недоволства срещу строителството на нови сгради. В същото време обаче жилищният комплекс не просто просперира, а е с безспорен потенциал за ново развитие. Защото има много плюсове в това да живееш и работиш в тази част на София и никой не може да спре естествения път на прогреса. Така както не е можел да бъде удържан той и в 60-те, 80-те и 90-те години, когато кварталът се е преобразявал, докато достигне размерите на град. Днес „Младост“ се простира на 1657 хектара площ и заема 10% от територията на столицата.

В средата на 60-те държавната дирекция „Ген­план“ разделила града на пет зони. Централна градска част, която е със сравнително най-добро състояние на жилищата и сградния фонд, Югозападна, Югоизточна, Северозападна и Североизточна. Най-благоприятни за жилищно строителство са били Югозападната и Югоизточната. В последната влиза и бъдещият „Младост“, предвиден за съвършено ново жилищно строителство. Районът е трябвало да граничи с магистралата София – Пловдив, плавателен канал, село Дървеница и улица „256”. Когато започва да се говори за него, на отреденото му място има казарма (в района на днешния пазар „Младост 1“) и школа на МВР. Останалото са общински мери и държавни терени.

Петър Междуречки, който е кмет на София (1978 – 1986 г.) разказва, че „Младост“ е замислен като супермодерен квартал-парк и в него сгради. Идеята е на арх. Богдан Томалевски, който печели конкурс за проектиране на „Младост 1“ през 1964 г. По това време архитектът вече е проектирал комплекс „Владимир Заимов“, сградата на „Позитано 20“, Министерството на външните работи (заедно с архитектите Лозан Лозанов и Никола Антонов), вила „Калина“ в резиденция „Бояна“, църквата на Ванга в Рупите и др.

Според Междуречки Томалевски е високоинтелигентен човек и архитект, френски възпитаник. Работил е в чужбина и има поглед за световните тенденции в архитектурата, на „ти“ е с най-модерните перспективи на жилищното строителство и архитектурната мисъл. Което се превръща и в негов проблем. Защото виждайки, че идеите му не се реализират така, както са замислени, арх. Томалевски се оттегля разочарован.

Въпреки всичко в онези години „Младост“ е синоним на новото жилищно строителство. В специално издание, посветено на 25-годишнината от обособяването на района, изготвено от тамошната администрация, пише: „Жилищният комплекс е крупна реализация на съвременната архитектурно-градоустройствена и строителна практика. Неговите мащаби са непознати дотогава дори за столичния град. Следващите етапи на разширение – „Младост 3 и 4“, го превръщат в жилищен район с размери на голям град. Сега там има 412 блока“.

Както става ясно, първоначалният проект съдържа 4 микрорайона, които са замислени да опазват гледките към Витоша. Впоследствие се оформят 5 микрорайона за по около 7500 жители. Всеки е от по четири жилищни групи. Втора и трета част се строят през 70-те години на XX в., планът за четвъртата част е приет през 1980 г., а за последния „1А“ – в края на 1981 г.

Комплексът е планиран и построен така, че да стои на пътя на въздушния поток между Витоша и центъра на София. Освен това според замисъла кварталът е трябвало да бъде опасан от плавателен канал. Оригиналната идея за него е за цялата южна и източна част на София и е елемент от плана „Мусман“ – първия план на столицата от 1938 г., създаден от проф. Адолф Мусман, който включва и изграждането на залесителен пояс в английски стил край града. Така според автора щели да се избегнат монотонните геометрични линии за сметка на естествените пластични очертания. Каналът трябвало да се ползва за развлечение, но и да поддържа постоянен режима на водните течения. В него щели да се вливат реките, които идват от Витоша.

Проектът така и не се реализирал в неговата цялост – според Междуречки в началото заради липсата на пари, а след 1990 г. и приетите реституционни закони заради възстановяването на имоти. Частично е изпълнен през 1951 г., когато министър-председател е Вълко Червенков. Началото е до шосето от лявата страна на язовирната стена на Панчаревското езеро. Изкопи са направени в землищата на селата Горубляне, Симеоново, Драгалевци и от кв. „Дървеница“ до кв. „Павлово“, където се предвиждало и изграждане на пристанище.

Когато Томалевски започва „Младост“, планира рехаво застрояване с много пространства между жилищните блокове и така се строи. После обаче започва стремително уплътняване, защото от висшия партиен съвет изискват всяка година да се добавят хиляди жилища за прииждащите работещи от страната, а след 1989 г. този процес става съвсем неудържим заради желанието на реституираните собственици да инвестират в земите си.

2001 г. носи нови промени на „Младост“. Насред поляните преди Околовръстното шосе започва строителството на Бизнес парка – тогава той е най-големият проект в столицата и според мнозина твърде амбициозен и необещаващ. 16 години по-късно първоначалните очаквания са надминати – има нови и супермодерни 14 сгради с офиси, ресторанти, банки, обслужващи дейности и десетки хиляди работещи, които променят дори и демографията на квартала, като го правят предпочитан от младите и образовани хора. С метрото, разширения Околовръстен път „Младост“ става един от най-скъпите и атрактивни квартали.

Сред по-известните му жители са покойният президент Желю Желев, историкът проф. Андрей Пантев, композиторът Митко Щерев, Мими Иванова и Развигор Попов, актрисата Латинка Петрова.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.03.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.