ЦППКОП: 520 административни структури предоставят услуги на гражданите и бизнеса и администрират регулаторни режими

Центърът публикува доклада си „Ограничаване на корупционните практики в общините чрез намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес"

Прочетена: 33

Ренета Николова

„Регулаторните режими и административната тежест за фирмите не намаляват и реформите за подобряване на бизнес средата остават само добри пожелания. В България е налице некачествена свръхрегулация.“ Изводът е на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), който е изготвил доклад на тема: „Ограничаване на корупционните практики в общините чрез намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес“.

Анализирани са европейски и национални стратегически и нормативни документи, доклади, изследвания, коментари на различни експерти, публикации в медиите. Прегледани са режими от браншовете строителство, търговия, туризъм, транспорт, селско стопанство и земеделие.

„Въпреки че държавното управление се хвали, че стотици милиони са спестени на бизнеса, не намираме доказателства за това в бюджетите през последните години. За 2017 г. например са предвидени над 1 милиард лева приходи от такси в републиканския бюджет – това са суми, които бизнесът плаща извън прякото данъчно облагане“, каза Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП. „Служебният премиер Огнян Герджиков обяви също наскоро, че таксите играят ролята на скрити данъци, и декларира готовността на правителството да реализира няколко стъпки за намаляване на административната тежест“, допълни тя.

Данните сочат, че 520 административни структури предоставят услуги на гражданите и бизнеса и администрират регулаторни режими. 2589 са административните услуги и режими, предоставяни от всички ведомства. Нормативните актове на национално и местно ниво, регламентиращи режими и услуги, са 2950. Броят на конкретно предоставените административни услуги през 2015 г. е нараснал почти два пъти повече в сравнение с 2014 г.

„Докато държавата възторжено отчита намаляване и опростяване на съществуващи режими, всъщност откриваме въвеждане на нови – през 2013 г. – 29 броя, през 2014 г. – 17 броя, през 2015 г. – 22 броя“, подчертава Елеонора Николова.

Административният регистър, в който централните ведомства и общините попълват информация за предоставените режими и услуги, не е надежден източник на информация. От сравнителните анализи се вижда, че различните общини въвеждат различни по обхват данни, съществуват и разминавания между данните в регистъра и на сайтовете на общините. Има и куриозни случаи – 16 общини са въвели в Административния регистър данни за режим „Издаване на разрешително за ползването на морски плаж през летния сезон“. Сред тях обаче са общини, които са доста отдалечени от морския бряг – например Мъглиж, Лесичово (за услугата се заплаща такса), Чепеларе (такса 50 лв.), Павликени (такса 100 лв.). За да се преодолеят подобни комични случаи, Центърът предлага унифициране и стандартизиране на режимите, като процедури, документи, срокове, изисквания, образци за заявления, дори и такси – когато е възможно. Позитивна мярка би било централизираното въвеждане на данни в регистъра.

Прегледът на законите, регламентиращи режими и услуги, показва, че независимо от актуализациите, измененията и допълненията, в някои от тях са останали все още архаични изрази. Например в Закона за опазване на селскостопанското имущество, чиято последна промяна е в сила от 9.10.2012 г., присъстват изрази като „Примерeн устав на ТКЗС“, „общинския (районния) народен съвет“, „Окръжeн аграрно-промишлен съюз“.

Констатират се и дефицити при друга дейност, по която държавата отчита особени успехи и напредък – т.нар. комплексно административно обслужване (КАО). Например за периода от 2005 г. до 2013 г. са изпълнени 78 проекта за КАО на обща стойност близо 85 млн. лв., като 93,6% са финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК). Същевременно се установява, че през 2015 г. само 11 общински администрации са посочили, че са внедрили КАО. От Центъра коментират, че внедряването всъщност е формално, защото предоставянето на КАО е свързано предимно с ЕСГРАОН и много рядко с бизнес услуги. Наблюдава се липса на координация както между отделните администрации, така и между звената в едно ведомство. Затова ЦППКОП предлага прецизиране на обхвата на КАО, както и реалното му прилагане – например получаването на „едно гише“ на всички видове документи от различни служби, ако решиш да откриваш нов стопански обект.

Докладът на ЦППКОП за съществуващи рискове при администрирането на регулаторните режими от общините и предложенията за тяхното неутрализиране ще бъде предоставен на изпълнителната власт.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.03.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *