Доц. д-р инж. Борис Цанков: Дипломата от нашия университет е призната в страните от ЕС

Прочетена: 104

Георги Сотиров

Доц. Цанков, Вашите студенти се подготвят по едни от най-тежките и сложни учебни дисциплини. А обучението им сега трябва да е съобразено с бъдещи отговорности, съизмерими с евентуални бедствия и аварии от наводнения, скъсани диги, проблеми по язовирните стени и т.н.

Моята специалност е „Водоснабдяване и канализация” и тя не е свързана с тази тема. Но нашата катедра, която е базова, обучава студентите на хидромеханика и хидравлика. Тези дисциплини са начални за всички профилиращи катедри във факултета. Това са хидротехника, хидромелиорации, водоснабдяване и канализация и пречистване на водите. Хидромеханиката дава теоретичните основи на взаимодействието „течност – обкръжаваща среда”. Хидравликата е инженерна наука, която дава практическа насоченост как течността, в нашия случай водата, взаимодейства, реагира в проводящите или укрепителните съоръжения, резервоари, язовири и т.н.

Хидротехническият факултет на УАСГ е утвърдена и единствена акредитирана институция за обучение на магистри и докторанти и издаване на дипломи в областта на водоснабдяването, канализацията, пречистването на води, хидротехническото и хидромелиоративното строителство. Подготовката е на много високо равнище и след завършване на висшето си образование дипломиралият се вече наш възпитаник много лесно може да се реализира като специалист в проектирането, в строителството, в инвестиционни звена, в администрацията и т.н.

При тази доказала се през годините сериозна подготовка на студентите как се реализират Вашите дипломанти в практиката, в живота?

В момента сме в процес на създаването на т.нар. алумни. Думата има латински произход – от аlumnus, и означава доведен син, ученици, възпитаници… В съвременното си значение понятието представлява събирателно название на успешно завършилите даден университет и чрез него ние искаме да следим много пряко реализацията на възпитаниците на УАСГ и да ги „вържем” в мрежа. Така те ще се чувстват съпричастни и в известна степен отговорни един към друг. Да следят и подпомагат развитието на колегите си – постижения, дали са израснали в кариерата си и прочие.
Нашите възпитаници се реализират изключително успешно не само у нас, но и в чужбина. Веднага ще дам пример с един мой докторант, който година след завършването си ме информира, че си е намерил работа в чужбина. За следващите четири години той успя да обиколи целия свят благодарение на професията си – проектов мениджър в една голяма белгийска фирма за брегоукрепителни съоръжения. Работи на най-големите инфраструктурни обекти, свързани с тази материя – от Австралия до Далечния север на Русия, и е един от малкото българи, който е правил изкуствен остров в ОАЕ, укрепителни съоръжения на Атлантическия океан, контейнерен терминал в Сингапур, разширението на голяма река във Виетнам… Връщайки се в страната, той успешно приключи с докторантурата, но чувстваше, че за неговата квалификация мащабите в България са малки. С него обаче тръгнаха още няколко наши възпитаници, при това без никакви протекции. Те отиват и се реализират със знанията си, получени в УАСГ.

На 22 март отбелязваме Световния ден на водата…

В последно време сме свидетели, че този ресурс не се използва рационално. Става дума за бавното и тромаво реновиране на ВиК инфраструктурата. България има достатъчно добро покритие – над 96% от населените места имат водопроводна мрежа, но тя е амортизирана. Нашумяха т.нар. водни цикли, но не само с положителното си влияние, а и с някои недотам добри практики. Затова е добре да припомня, че водният ресурс не е неизчерпаем, той има крайни стойности, крайни параметри. Поради което и стремежите ни трябва да са насочени към рационалното използване на този ресурс и опазване чистотата на водните басейни. Струва ми се, обаче че повече се говори по темата, отколкото се върши…

Нашите студенти получават една завидно висока подготовка в тази област, каквато липсва на запад от р. Тимок. Има особена разлика в подготовката на нашите студенти и на тези в европейските страни, а и в САЩ. Там не се получават толкова специализирани знания, колкото у нас, а по-скоро обща, базова подготовка. Следването в нашия университет дава реалните възможности на завършилия инженер веднага да започне работа, без да е необходимо чиракуване от година-две, за да влезе в материята на фирмата. Той е вътре в материята и му трябва само придобиване на определени практически навици.

Това е чудесно, инж. Цанков, но от година на година приемът на нови студенти поставя различни проблеми…

Една от важните ми функции като зам.-ректор е да се грижа за увеличаване приема на нови студенти в УАСГ. Ние искаме да „отворим” вратите на университета като подчертано интересен за младите хора, особено за тези, които идват от професионалните гимназии и са с афинитет към математиката и физиката.

Един солиден резерв в това отношение е привличането на чуждестранни студенти, и то най-вече от страни извън ЕС, защото с тях идва, първо, свеж финансов ресурс. Второ, те вдигат равнището на обучение, което би могло да се коментира като възможност българските студенти, които отиват да учат в Европа, да се завърнат и продължат обучението си в България. В чужбина те доста често завършват второ- и треторазредни вузове само и само да се върнат тук с чуждестранна диплома. Това, според мен, не е най-добрата стратегия.

При едно от посещенията ми в Софийската математическа гимназия стана дума, че младите хора там искат непременно да учат в стойностни университети и успях да им докажа, че УАСГ е точно такъв. И затова много от нашите възпитаници са именно от тази гимназия.

Третата полза от привличането на чуждестранни студенти, която има по-малък ефект върху университета, но по-голям върху страната, това е безплатната реклама, която България получава, обучавайки тези младежи, които, като се върнат в страните си, много бързо се реализират професионално и остават тясно свързани с България. Такива примери има повече от достатъчно. Например Виетнам, откъдето преди демократичните промени ние обучавахме доста голям техен контингент. Наши виетнамски възпитаници днес са министри или зам.-министри на държавата, директори на ключови позиции и прочие.

Привличането на чуждестранни студенти не е лека задача. В цяла Европа това е нелош бизнес. Ние обаче сами налагаме пречки пред тези, които искат да учат при нас, в България, и респективно – в УАСГ. Тук става дума за едни от най-интелигентните нации – Китай и Индия. Водим почти едногодишни ползотворни разговори с представители на двете страни за осигуряване на техни млади хора за обучение у нас. Оказва се, че нашата държава най-трудно дава виза „D” за следване. Причините не се наемам да коментирам, но това е факт. В останалите страни от ЕС такива визи се издават след две седмици, у нас – след шест месеца, когато първата учебна година свършва…

В съседна Сърбия такива визи за студенти от Китай изобщо не съществуват.

Китай имат особен интерес техните млади хора да получават образованието си в страни от ЕС и в САЩ. Причините? Едното дете в китайското семейство е тренирано за шампион. То, разбира се, може да получи солидно образование и в своята страна, но мнозина смятат, че дипломата от Европа и САЩ е нещо повече и носи престиж. Всяка година около 1 000 000 китайски младежи и девойки учат извън родината си. А ние не успяваме да привлечем студенти от тази ученолюбива нация…

В заключение трябва да спомена, че дипломата от УАСГ е призната в страните от ЕС.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.03.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.