Елеонора Николова: Колкото законите са по-неясни, колкото повече регулации има – толкова корупцията намира все повече и повече вратички

Върховната административна прокуратура е установила 258 незаконни режима, и то най-вече в областта на строителството

Прочетена: 39

Ренета Николова

Г-жо Николова, ръководеният от Вас Център за превенция и противодействие на корупцията изготви и публикува доклад на тема „Aнализ и оценка на риска при администрирането на регулаторните режими от общините с цел ограничаване на корупционните практики и намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес“. Как беше направено изследването, какви европейски и национални стратегически документи бяха анализирани и къде се очертаха най-проблемните зони?

Изисквания към държавната администрация за намаляване на административната тежест са заложени в стратегически и програмни документи на правителството – Националната програма за реформи „Европа 2020“, Стратегията за превенция на корупцията и др. Констатирано е, че множеството регулации и административната тежест пречат на бизнеса, най-вече на малкия и средния. Затова нашият фокус бяха, от една страна, общините, които прилагат режими и събират таксите по тях. От друга страна, проучихме позициите на малки и средни фирми, както и становища на браншови организации. Направихме анкети в 74 общини с по 27 въпроса. Отделно изследвахме още 113 общини.

Нашите анализатори стигнаха до интересни изводи. Вижда се, че нямаме напредък по отношение намаляване на регулациите и облекчаване на административната тежест. На стратегическо ниво документите са силно фрагментирани, няма ясна визия и ясни измерители в отделните мерки и планове. От 2013 година до сега през Националната програма за реформи „Европа 2020“ и Националната програма за развитие „България 2020“, както и през няколко европейски проекти, като ОПАК и програма „Добро управление”, са усвоени над 250 млн. лв. Всички тези средства са изразходени за инициативи за намаляване на административната тежест. Можем да отчетем, че в края на годината се предприе една реална и разумна стъпка – да се създаде звено, на което пряко да му бъдат вменени задължения да преглежда всичко, което се случва на нормативно ниво. Това е дирекцията в МС за икономическа и социална политика. Там работят 19 служители. Нашето притеснение е, че те са недостатъчно и че трябва да се укрепят още повече правомощията на тази дирекция. И за да не останат констатациите на вербално ниво, ние предлагаме конкретни мерки. Те се базират на анализ на съдържанието на интернет страниците на общините, наредбите им (в това число и за таксите) и информацията, която въвеждат в Административния регистър.
Установихме, че таксата не се разглежда като средство, което евентуално да оживи или попречи на бизнеса. Таксата се възприема като чисто приходно перо. След като това е така, общините нямат никакъв интерес да намаляват тежестта през гласуваните от общинските съвети такси. Същото обаче ние наблюдаваме и на национално ниво. В приходната част на републиканските бюджети през последните години не намираме доказателства, че делът на планираните средства от такси намалява. Дори напротив – приходът от държавни такси плавно нараства, което ни води до извода, че всичките прокламирани резултати за спестени милиони (било то 165 милиона или 45 милиона спестени средства на бизнеса; спестени 1500 работни дни на бизнеса и т.н.) – всичко това е една планирана цел, която за съжаление не е постигната.

Затова предлагаме първо да се направи един списък на законите, които създават различните видове режими. Необходимо е да има яснота с кои нормативни актове тези режими са въведени. След това заедно с различните браншове да започнем едно обсъждане от кой режим бихме могли да се откажем и кой режим може да бъде трансформиран в по-лек. Примерно разрешителните да бъдат променени в регистрационни режими, а удостоверителните да отпаднат. В държавите, към които ние се стремим, браншовите организации играят много съществена роля. Те познават законодателството, което ги регулира. Имат активна позиция в това да работят заедно с администрацията за намаляване на тежестта. В България обаче само строителният бранш е подреден, и то благодарение на Камарата на строителите. Нашият Център работи успешно с Камарата още от 2012 г., когато стартирахме дейност по първия ни проект в сферата на обществените поръчки.
Друго наше много категорично виждане е, че трябва да се работи по методиката за определянето на таксите. В момента таксите нямат горна граница, както би трябвало да бъде по закон. Дори напротив. В един текст в Закона за местните данъци и такси изрично се дава възможност, ако могат да се разграничат отделните дейности по повод на административната услуга, те да бъдат таксувани всяка една поотделно. Което отново увеличава тежестта. Неслучайно наскоро министър-председателят г-н Огнян Герджиков ясно и категорично заяви, че през таксите за услуги фактически данъчната тежест за гражданите и за бизнеса се удвоява. Защото таксите играят ролята на „скрити данъци“. Това означава, че нашият бизнес е обложен не само с 10% корпоративно данъчно облагане, но и чрез цената, която плаща, за да работи.

Още по-сериозно е положението за малкия и средния бизнес. Няма ясно разграничение в законодателството между големия едър бизнес и малките фирми. При големия бизнес има добре платени юристи и икономисти, които могат да свършат с лекота действията за получаване на разрешения. При малкия и средния бизнес обаче хората са основно от едно семейство или са група от 4 – 5 приятели. Те влизат в ролята и на икономисти, и на юристи. Затова са принудени да минат в сивата част на икономиката или да търсят други неприсъщи, незаконосъобразни начини да се сдобият със заветното удостоверение. Проследили сме практиката на общините. Видели сме, че в една община дадена услуга струва 10 лв., а в друга същата е в размер на 20 лв.

Как обяснявате това нещо?

Всяка една община, всеки един общински съвет определя със свое решение размера на таксите, които се събират. Те трябва да бъдат разходно ориентирани. Т.е. трябва да има калкулация, която да сочи, че всичко, вложено в тази такса, е реално. Ние оставаме с впечатление, но то не е само впечатление, а се доказва от цифрите на бюджетите, че през тези такси се събират средства за заплатите и бонусите на служителите. Общините нямат никаква цел, друга и различна, освен да увеличават приходите. Те нямат други икономически стимули. Трябва да се каже, че дори да работят много добре общинските администрации, дори да са много отворени към бизнеса, дори да намират начини да го подкрепят – това не се проследява през бюджетните стимули, през едно евентуално разпределение на данъците, през едно споделяне на данъците, каквато практика е имало в България. Сегашното ориентиране на таксите не работи нито за бизнеса, нито за общините.

Може ли да се направи извод какво струва на бизнеса цялата свръхрегулация?

Констатациите са видими. В държавния бюджет за 2013 г. записаната приходна част е била около 700 млн. лв., а сега за 2017 година е вече 1 млрд. и 117 млн. Това е цената, която плаща бизнесът за регулациите. Отделно трябва да съберем сумите от всички общини, за да видим през приходите в общинските бюджети каква тежест се формира.

Когато изготвяхте Вашите препоръки, използвахте ли някакви модели от други европейски страни, където тази регулация е сведена до по-приемливи нива?

При нас цената на регулаторната тежест се определя около 4,5% като приходна част от държавния бюджет. Примерно в една Словения е 0,2%. Отделно ние виждаме държави, които полагат изключителни усилия за развитие и стимулиране на бизнеса – такава добра практика проследихме например в Австрия. Там към общините има специално създадени отдели. Когато човек има някаква идея и иска да започне бизнес – той отива там, споделя своите намерения и неговата инициатива бива подпомогната експертно от първата до последната крачка. Той получава готов план, помага му се да получи по-лесно кредит от банките и др. – т.е. държавата реално му съдейства. Тази специална грижа при нас липсва, ние не виждаме ясни и отчетливи стъпки за подпомагане на бизнеса. От браншовите организации, от така наречените предприятия на малкия и средния бизнес посочиха много ясно и категорично в анкетите, че по отношение на тях се упражнява натиск.

Забавянето на услугата, която са поискали, или отказът за нейното получаване без мотиви – всичко това те третират като един директен намек, че трябва да платят повече, за да получат услугата. Подчертава се тяхното виждане, че едно предприятие от този бранш – малък и среден – съществува средно около 3 години на пазара. Това е времето, през което хората се отчайват и прекратяват бизнес начинанието си.

Неотдавна на един форум гражданин се изправи пред аудиторията и показа 700 страници, съдържащи изисквания за изработване на проект. Това са описанията на всичко, което той трябва да набави, за да може да се добере до европейски проект. Забележете: само за да може да кандидатства. Отделно са още 70 страници, които гражданинът трябва да попълни, за да има добър годен проект по европейските програми по конкурентоспособност. Това за малкия и средния бизнес е невъзможно начинание.

Когато говорим за бизнес, строителният може би е един от най-затруднените от изисквания, разрешителни и всякакви документи. Вие имахте и специална среща с КСБ, докато подготвяхте доклада. Каква е ситуацията с административната тежест за бранша?

Ще започна с това, че Върховната административна прокуратура е установила 258 незаконни режима, и то най-вече в областта на строителството. Прегледани са всички общински наредби и са отменени като незаконосъобразни цели наредби или текстове, които създават нови и нови изисквания към строителния бранш. Може би всички преценяват, че там има пари, и всеки бърза да иска. Но практически „скубането”, аз така мога да го нарека, на този бранш е впечатляващо. Това всичко пречи на инвеститора, който през строителство иска да развива бизнес – в построения склад, магазин, бизнес сграда, производствена сграда, защото всички тези изисквания се трупат върху цената, която трябва да се плати.

Това вероятно е един от факторите, който отблъсква и чуждите инвеститори – тази огромна бюрократична машина, с която трябва да се сблъскат, за да направят някаква инвестиция в страната?
Това е точно така. Ние имаме специално отношение към инвеститорите клас А, клас Б. В тези случаи министърът на икономиката, областните управители, кметовете имат конкретни задължения за подпомагане на инвеститора. Тази специална грижа обаче не е уредена по отношение на малките и средни предприятия.

Доколко пряка е връзката между цялата тази бюрокрация и корупцията?

Аз съм казвала неведнъж. Колкото законите са по-неясни, зле написани, колкото повече регулации има – толкова корупцията намира все повече и повече вратички. Точно в неясната регулация и тежестите, които са създадени, хората губят търпение, поддават се на натиск и са съгласни да платят пари, само и само да получат услугата, от която се нуждаят. В самата антикорупционна стратегия в раздел „Дребна корупция” е изваден изводът, че в България дребната корупция е на такова ниво, че гражданите я приемат за норма. И това е много тъжно!

В момента в тази предизборна обстановка всяка една от политическите партии в своята програма залага намаляване на административната тежест за бизнеса. Какво бихте препоръчали на политиците, които лансират тези идеи и намерения?

Бих им препоръчала устойчива, дългосрочна, системна и упорита работа, за да се получи добър краен резултат. Защото за всичките програми и планове, които се прие­мат, няма ясни измерители. Отчитат се едни кухи цифри, зад които не стои реално подобряване на бизнес средата в България. Силни сме само на думи. Необходима е много упорита работа – закон по закон, норма по норма – както на национално, така и на общинско ниво, докато се получи желаният резултат.

Аз съм сигурна, че една голяма част от свръхрегулацията идва на база на прилагането на общностното право. При нас са действали 1/3 от правилата, които създават режими, транспонирали сме допълнително европейски норми, които са ни дали още 2/3 от правилата. Това обаче се е случило, без да направим някакъв извод, опит за баланс, без да преценим отговорно кое може да остане и кое трябва да отпадне. Ние имаме т.нар. Gold-plating – „обрастване“ на нормативните ни изисквания, „позлатяване“ на правилата и регулациите по такъв начин, че те да станат невъзможни за справяне. И това създава само пречки за бизнеса. Затова искаме да го променим. Искаме да поощрим свободната инициатива и да подпомогнем малките и средни фирми.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.03.2017. Категория Законът, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.