КТ „Подкрепа“ отваря дебат на тема „Каква България искаме?“

За сектор „Строителство” предлага отпадане на критерия „Най-ниска цена“

Прочетена: 36

Елица Илчева

Дебат на тема „Каква България искаме?“ отваря КТ „Подкрепа“ с експертно становище на синдиката, адресирано към бъдещите депутати и правителство. Документът, който описва основните проблеми в икономиката и предлага конкретни решения за тяхното преодоляване, беше представен на пресконференция от президента на конфедерацията инж. Димитър Манолов и вицепрезидента инж. Иоанис Партениотис.

„Около тези избори отказахме да се превръщаме в масовка за политическите партии, участвайки в срещи и разговори, които потъват в нищото. Разработихме и им предлагаме анализ с конкретни идеи и надежда да отворим най-после, след 27 години, дебат за това каква България искаме с хоризонт поне 30 – 40 години“, каза инж. Манолов. Някои от предложенията според него могат да бъдат реализирани още до края на тази година, а други в по-дългосрочен план.

В разработката се настоява минималната работна заплата да продължи да расте ускорено, докато разходите за труд не се изравнят относително с производителността. „Традиционно минималната заплата в България е най-ниска в целия ЕС. В момента на първо място е Люксембург с 2000 евро, което прави разлика от 1800 евро с нашето минимално възнаграждение. Ако продължаваме с темпове от 40 лв. годишно увеличение, след 90 години ще достигнем нивото на Люксембург, но през това време те няма да стоят на едно място“, каза инж. Партениотис. Той отбеляза, че от 1 февруари в Румъния минималната работна заплата е 320 евро – нивото, което нашите политици обещаха през предизборната кампания, да стане факт след 4 години.

Според него, ако производителността на труда е 2 пъти по-ниска от средноевропейската и заплащането е пет пъти по-малко, то ние сме подценени два и половина пъти и реалистичното е минималната заплата да стане 1000 лв. и повече в края на мандата на бъдещото правителство.

От синдиката искат още във връзка с изготвяне на механизма за определяне на минималната работна заплата да бъде законово определено, че организация – социален партньор, която бойкотира преговорите, се отказва от участие в социалния диалог въобще. Настояват и за въвеждане на необлагаем минимум в размера на минималната работна заплата. Синдикатът предлага и определяне на диференцирана ставка на ДДС за лекарствата и медикаментите, както и диференцирани ставки от 5 процента за хляба и за храни от първа необходимост и учебници.

Планът на КТ „Подкрепа“ за бъдещето на България предлага и визия за решаването на секторните проблеми в икономиката. Записано е, че всички работодатели, които имат свободни работни места, трябва да ги обявяват и в Агенцията по заетостта, за да може да се анализират нуждите на пазара. От синдиката настояват за отпадане на таксите, събирани от пенсионноосигурителните дружества, които са били намалени с последните законови промени от 5% на 4,5%. Инж. Димитър Манолов за пореден път изтъкна, че на входа частните пенсионни фондове не предлагат на осигуреното лице никаква услуга и затова следва тя да бъде премахната. Той настоя и представителите на пенсионните дружества да декларират доходите и имуществото си, защото и те управляват публичен ресурс.

В сектор „Водоснабдяване и канализация“ се предлага осигуряването на финансов механизъм за генериране на достатъчно свободни средства за инвестиции чрез увеличаване на приходите и ефективността на разходите на ВиК операторите. Също и приемането на специален закон за ВиК услугите, гарантиращ запазването на публичния им характер и включването на сектора в забранения списък за приватизация или концесиониране.

В областта на културата пък се иска увеличаване бюджета за опазване на движимото и недвижимото наследство и равен достъп до информация и знание за всички, за да започне реалното изпълнение на заложените приоритети, свързани с културните ценности.

И сектор „Строителство“ не е пропуснат в становището. Там е записано: „По-голямата част от реализираните инвестиции е вследствие на обществените поръчки. Като правило основният критерий за оценка при обществени поръчки е т.нар. най-ниска цена, рефлектираща негативно най-вече върху заплащането на труда и качеството на вложените материали. Въвеждането на икономически най-изгодна цена, обвързана с качеството и гаранциите за съответната инвестиция, е по-правилният критерий, тъй като в него могат да бъдат включени и защитени минимални нива на заплащане за строително-монтажни работи“. Конкретното предложение е промяна на критерия за оценка при прилагане на Закона за обществени поръчки при извършване на строително-монтажни работи (СМР) с въвеждането на критерия „Икономически най-изгодна цена“.

Базирайки се на ратифицираната от Република България Конвенция № 94 на МОТ, Министерският съвет трябва да има задължението да утвърди предложената и договорена от социалните партньори в строителството ежегодна минимална цена за един час на труд при извършване на СМР.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.04.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Един коментар по КТ „Подкрепа“ отваря дебат на тема „Каква България искаме?“

  1. Доника

    Струва ми се, че всички тези предложения са завоалирано извиване на ръце на определени компании и даже цели сектори от икономиката. И не се прави за доброто на обществото, а за лично облагодетелстване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *