ЕК: Политиката на сближаване допринася за развитие на инвестиционната среда в Европа

Прочетена: 25

Въвеждането на предварителни условия за държавите членки за получаването на финансови средства от Европейските Структурни и инвестиционни фондове е един от основните елементи на реформата на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. Тази допълнителна стъпка оказва силен стимул за страните и регионите да предприемат промени, които иначе биха били забавени или не непременно изпълнени. Това се казва в доклад на Европейската комисия по темата за предварителните условия.
„Анализът показва, че тези изисквания са подобрили рамката, в която се изпълнява бюджетът на ЕС. Решението получаването на средства от ЕС да се обвърже с прилагането на ключови структурни промени допринася за подсигуряването на солидни публични инвестиции, а също така спомага за подобряването на качеството на живот в ЕС. Същевременно се създават подходящи условия за растеж и откриване на работни места – в съответствие с целите на плана на председателя Юнкер“, заяви европейският комисар по регионална политика Корина Крецу при представяне на доклада.

Предварителните условия, или т.нар. ex ante условия,
засягат много сфери,

включително енергийна ефективност, иновации, цифрови планове и образователни реформи. Те бяха включени в реформираната политика на сближаване, за да се гарантира рационално и ефективно изразходване на средствата. Много от тях са насочени за преодоляване както към хоризонталните, така и към специфичните за отраслите пречки, които възпрепятстват инвестициите в ЕС. Например те укрепват институционалните механизми и спомогат за установяване на прозрачни процедури в областта на обществените поръчки.
Чрез тях от държавите членки беше изискано да подобрят и опростят регулаторната си среда и политиката си спрямо малките предприятия. Възприети са например мерки за намаляване на времето и разходите за регистриране на фирма. В Малта, Португалия и Словения са въведени т.нар. тестове за малките и средните предприятия (МСП) с цел да се проследява въздействието на националното законодателство върху тях.

Изискванията предизвикаха необходимите законодателни промени в много сфери, като образование, трудов пазар, здравеопазване или социално приобщаване.
В Хърватия, България и Румъния

са разработени карти на здравната инфраструктура, в които са отразени специфичните за всяка страна препоръки във връзка с оптимизирането на разходите, достъпността и цялостната ефективност на сектора.

В Чешката република, Италия, Полша, Португалия, Словения и Испания изпълнението на предварителното условие за енергийна ефективност (ЕЕ) е дало значителен тласък за своевременното транспониране на директивите за ЕЕ и сградите. В някои страни, като например в Унгария, са приложени политики по отношение на цената на водата за селскостопански нужди, които са насърчили земеделските стопани да използват по-ефективно този ресурс.

В много предварителни условия се поставя изискването подкрепата от фондовете на ЕС

да бъде част от
стратегически инвестиционни рамки.

Тези рамки са разработени, за да отговарят на определени критерии за качество въз основа на анализ на потребностите, и включват мерки за привличане на частни инвестиции. Те обхващат национални и регионални средства и допринасят за по-добрата координация на публичните разходи и за по-ясното им насочване към избраните приоритети.

Във връзка с научните изследвания и иновациите (НИИ) в Португалия тези мерки са наложили приемането на национални и регионални стратегии за интелигентна специализация. Това е спомогнало за концентрирането на общественото финансиране в областта на НИИ в ограничен брой ключови конкурентни области и за набелязването на възможности за партньорства между академичните среди и иновативните предприятия.

Ефективната публична администрация е от ключово значение за успеха на ЕС и публичните инвестиции. Когато предварителните условия изискват изрично укрепването и реформирането на институциите, самият процес на изпълнение води до по-голяма координация и комуникация между министерствата, агенциите, регионалните и местните органи и другите заинтересовани страни.
Докладът показва, че има какво още да се постигне — трябва ли например предварителните условия да бъдат съобразени в по-голяма степен с нуждите на държавите членки и регионите? Как може да се гарантира тяхното изпълнение в рамките на целия финансов период? Това са ключови въпроси, върху които ще се съсредоточи дискусията за политиката на сближаване след 2020 г.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.04.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *