Управителят на БНБ Димитър Радев: Обмисля се създаването на Европейски спестовен инвестиционен фонд

Прочетена: 46

Наблюдава се спад в трансграничните инвестиции в ЕС, докато текущата сметка на платежния баланс на ЕС през последните години е на положителна територия. Ето защо несъответствията между спестяванията и инвестициите са в основата на откритите въпроси, пред които сме изправени при развитието на трансграничните инвестиции в ЕС. Това пише в публикация управителят на БНБ  Димитър Радев, която е публикувана във Views The EUROFI Magazine. Изданието е разпространявано в рамките на The Eurofi High Level Seminar 2017, проведен преди ЕКОФИН в Малта, 5 -7 април 2017 г.

Според няго няколко инициативи за решаването на този въпрос, включително Инвестиционният план за Европа и Европейският фонд за дългосрочни инвестиции, са започнати. Друга широкомащабна нова инициатива е създаването на Съюз на капиталовите пазари с цел да насърчи допълнително мобилизирането на капитал и насочването му към дружества и инфраструктурни проекти, които предлагат нови възможности за спестителите и инвеститорите в целия ЕС. Обсъждат се още няколко инициативи, включително създаването на Европейски спестовен инвестиционен фонд.

„Резултатите от тези инициативи обаче са нееднозначни и трансграничните инвестиции остават на ниско равнище. Преди да направим следващите стъпки, трябва да разберем по-добре факторите, определящи развитието досега“, подчертава Радев.

По думите му сегашните инициативи изглеждат технически издържани, но липсата на значителен напредък в изпълнението им показва оставащи въпроси, включително: (i) неизпълнения дневен ред по отношение на банковата и финансова интеграция; (ii) бавния напредък на реалната конвергенция; и (iii) ограничените наличности на инфраструктурни и иновационни проекти.

„Поради това приоритетните действия трябва да се концентрират върху решаването на фундаменталните проблеми, а усилията за допълнителното разширяване на вече установения инструментариум остават на второ място. За това ще се изискват смели действия както на ниво ЕС, така и на национално равнище, за възстановяване на доверието в бъдещето на европейската интеграция“, казва той и допълва, че на ниво ЕС са налице институционални въпроси за разрешаване, свързани с бъдещето на интеграционния процес. „Петте сценария, предложени наскоро от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, изясняват възможните модели за интеграция между членовете на ЕС. Остава обаче потенциалният конфликт между перспективите за развитие на „различни скорости” и улесняването на реалната конвергенция между еврозоната и останалия ЕС. ЕС трябва да осигури бърз напредък по този въпрос, за да преодолее несигурността“, пише Радев.

Според него националните власти, от своя страна, трябва да насърчават финансовата стабилност и фискалната дисциплина и да преодоляват структурните слабости и пречки. Опитът на България е показателен за действията, които може да предприеме държава – членка на ЕС, която все още е извън еврозоната. От гледната точка на централната банка това е свързано със: (i) здрав банков сектор; (ii) фискална консолидация; и (iii) структурни реформи.

„България е постигнала положителен напредък в първите две области. Проведеният през 2016 г. цялостен преглед на качеството на активите спомогна за възстановяване на доверието в банковия сектор. Банковото кредитиране се възстановява, общата печалба е близо до максималните достигани някога нива и в сектора протича процес на пазарно обусловена консолидация, включително осъществената наскоро сделка със стратегически инвеститор от еврозоната. При това публичните финанси на България остават стабилни и успешната фискална консолидация се вижда от отчетеното миналата година положително бюджетно салдо и третото най-ниско съотношение на държавен дълг към БВП в ЕС. Що се отнася до програмата за структурни реформи, трябва да се направи много повече за разрешаване на оставащите проблеми и да се помогне за привличане на повече капиталови потоци от ЕС“, обяснява той.

„Ние, в централната банка, вече сме планирали следващите стъпки, които ще надградят постигнатия наскоро напредък. За тази цел планираме да укрепим допълнително нашия банков надзор, да развием рамката за управление на кризи за банковия сектор и да постигнем намаление в нивото на необслужваните кредити“, подчертава Радев.

„В заключение, необходими са решителни действия на ниво ЕС и на национално ниво за преодоляване на наблюдаваното несъответствие между спестяванията и инвестициите в рамките на ЕС. Макар че разширяването на наличния инструментариум е важно, трябва да се даде приоритет на разрешаването на фундаменталните въпроси във връзка с банковата и финансова интеграция, реалната конвергенция и качеството на управлението на проекти“, пише той.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.04.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.