Проф. д-р инж. Богомил Петров: УАСГ притежава необходимия капацитет за развиване на научноизследователска дейност

Бизнесът трябва да се превърне в основния поръчител за разработване на нови материали

Прочетена: 302

Георги Сотиров

Проф. Петров, освен че сте ръководител на Катедра „Строителни материали и изолации“, Вие сте и директор на Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Разкажете повече за него.

Независимо от факта, че УАСГ е създаден като висше училище за обучение на кадри в областта на архитектурата, строителството и геодезията, в предмета му на дейност се включва и провеждането на научноизследователска, научно-производствена и експертно-консултантска работа. За целта в съответствие със Закона за висшето образование и с решение на Академичния съвет УАСГ създаде в своята структура обслужващо звено Център за научни изследвания и проектиране (ЦНИП). Той извършва не само научноизследователска, научноприложна, проектантска, консултантска и експертна дейност, а и сертифициране и оценка на съответствието на строителните продукти. Чрез ЦНИП са провеждани обследвания на редица транспортни и хидротехнически съоръжения, промишлени и обществени сгради, включително и паметници на културата, стадиони и др. Услугите на центъра се използват от редица министерства, общини, строителни фирми, проектантски бюра, фирми в областта на енергетиката, металургията, химическата и циментовата промишленост и др.

Научноизследователската работа на ЦНИП включва цялостната организация, администриране и финансово обслужване на всички научни проекти на преподавателите и докторантите. Ежегодно чрез трансфер от бюджета държавата отпуска субсидия за развитие на научните изследвания, която за УАСГ през последните години варира в границите 200 – 220 хил. лв. Чрез тези средства, въз основа на ясно установени правила, се организира вътрешен конкурс за финансиране на научни теми в две основни направления – на общо основание и на докторанти. По този начин се обезпечават по-малки научни проекти и се подкрепя работата на докторантите – закупуване на литература и оборудване, реализиране на експериментална дейност, участие в конференции и т.н. Докторантите са бъдещият потенциал на УАСГ и винаги се стремим да субсидираме абсолютно всички техни научни теми според финансовите възможности на университета. Научните проекти, разработвани от преподавателите, са насочени към решаване на конкретни проблеми, свързани с техни дългогодишни творчески търсения. Ежегодно се организира научен семинар, на който се докладват разработените проекти и се популяризират постигнатите резултати. По този начин се обменят идеи, информира се строителният бизнес, създават се ползотворни контакти между отделните групи специалисти. Благодарение на това успяхме да създадем условия за сформиране на комплексни колективи, способни да реализират качествена проектантска и експертна дейност, като по този начин се повишават конкурентоспособността и възможностите за реализация при изграждането на крупни инфраструктурни и енергийни проекти, обследване на съществуващи хидротехнически и транспортни съоръжения, възстановяване на мощностите на промишлеността и др. Постигнатите резултати се представят на редица национални и международни конференции, което даде възможност за осъществяване на ползотворни контакти и популяризиране на постигнатото в областта на науката. Това активизира творческите ни търсения и към решаване на проблеми, свързани с работата на водещи строителни фирми.

ЦНИП организира и администрира и научноизследователската дейност на наши творчески колективи, спечелили научни проекти от фонд „Научни изследвания” или участници в различни международни проекти и програми.

През 2015 г. беше създадено самостоятелно търговско дружество, предназначено да организира и администрира цялостната проектантска, експертна и консултантска работа на академичния състав на УАСГ. Направените отчисления за университета се използват успешно за закупуване на нова изпитвателна и научна апаратура, финансиране на разработки, обогатяване на библиотечния фонд и др. Стремежът на академичното ръководство е цялостната приложна дейност да бъде насочена през това звено. Като крупен изследователски, проектантски и консултантски център УАСГ е във възможностите си да реализира комплексни задачи в областта на строителството, като сформира мултидисциплинарни колективи от висококвалифицирани специалисти с богат професионален опит. Изградили сме стройна административно-стопанска структура, която дава възможност на всеки наш преподавател да реализира своите експертни възможности на строителния пазар.

Въпреки трудностите в строителния бранш след кризата ЦНИП ежегодно успява да реализира договори на обща стойност 1200 – 1500 хил. лв. Чрез университетския център се проектират отделни изключително крупни обекти, изискващи сформиране на колективи от многопрофилни специалисти. Не мога да не отбележа разработването на идеен и работен проект за изграждане на най-високата в света стена на действащо хвостохранилище за нуждите на „Асарел Медет” АД. Тази разработка вече е завършена на фаза технически проект и се пристъпва към работно проектиране. Тя е реализирана от преподаватели на университета съвместно с външни специалисти.

Чрез ЦНИП се осъществява много сериозна консултантска и експертно-изпитвателна дейност, свързана с оценка на състоянието на носещите конструкции на жилищни и промишлени сгради, транспортни и хидротехнически съоръжения, пътища и др. Съвместно с фирма „Риск Инженеринг” АД бяха изпълнени поредица от договори, свързани с оценка на състоянието на бетона и армировката от носещите стоманобетонови конструкции на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и на всички общостанционни сгради и съоръжения. Удължаването на срока на тези изключително важни за страната енергийни обекти е свързано с прецизен и многоаспектен анализ на състоянието на материалите в конструкцията. УАСГ е все по-често желан и надежден партньор при решаване на подобни задачи от национално значение. Наши специалисти участваха изключително активно при преодоляване на щетите от земетресението през 2012 г., наводнението в Мизия, обследване на транспортни съоръжения и др.

Трябва да посочим, че Университетската строително-изпитвателна лаборатория е акредитирана за провеждане на изследвания на изключително разнообразен набор от показатели на строителните материали по редица европейски и национални стандарти. Успешно се развива и самостоятелно звено към лабораторията, предназначено за изпитване на питейни и отпадъчни води с цел установяване на химически състав, наличие на вредни замърсявания и др. Трябва да се отбележи предстоящото разширение на обхвата на лабораторията от Българската служба за акредитация в областта на земно-механичните изпитвания, почвени изпитвания, изпитвания на конструктивни елементи и др. По този начин сме си поставили амбициозната задача да обединим всички 24 университетски и факултетни лаборатории в Единен университетски изпитвателен център в областта на строителството.

ЦНИП е оправомощен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за оценяване на съответствието и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на различни строителни продукти, като е нотифициран и от Европейската комисия по реализиране изискванията на Регламент 305.

Водите лекционен курс по „Авангардни строителни материали”. Какво включва той?

Тази идея, която заедно с доц. д-р инж. Румяна Захариева реализирахме в последните няколко години, се радва на изключителен интерес сред нашите студенти. Курсът по „Строителни материали” е основополагащ. Той дава азбуката на професията и чрез него обучаваме студентите да познават основните видове материали в строителството и техните характеристики. Един много голям набор от нови конструктивни и изолационни материали, както и поредица съвременни технологични решения, обаче не могат да бъдат обхванати в този базов лекционен курс. Такава възможност ни беше предоставена чрез системата за избираеми дисциплини.

В този курс се изучават съвременни строителни материали, които не са особено популярни и почти не се прилагат от бранша в практиката, но които имат бъдеще. В областта на бетоните това са все повече навлизащите в строителството самоуплътняващи се бетони, супервисокоякостни бетони с якост на натиск, достигаща стойности от 200-280 МРа, което ги доближава до стоманите, бетони за подводно бетониране и т.н. Разглеждаме още самовъзстановяващи се бетони, които се „лекуват” сами във времето, дисперсно армирани бетони, съвременни състави за възстановяване и инжектиране на конструкциите, полимерна армировка, нови хидроизолационни материали и др. Дискутират се проблеми, свързани с т.нар. биомиметика (от bios – живот, и mimesis – имитирам) или биомимикрия (от bios – живот, и memesis – подражание), които са съвременни направления за разработване и внедряване на строителни материали, заимствайки идеи от природата. В определени случаи тя много по-умно е решила редица проблеми и е достатъчно само да ги забележим, а след това да се опитаме да ги пресъздадем във вид на нов материал, тип конструкция или урбанистично решение. Не мога да не спомена нанотехнологиите в производството на строителни материали, които все по-сериозно се утвърждават във вид на нови високоефективни топлоизолационни материали, самопочистващи се покрития, системи за пречистване на води и др.

Научните Ви интереси са много широки, но основно са свързани с бетона. Имаме доста проблеми по съоръженията от пътната инфраструктура…

Вероятно си задавате въпроса: защо съоръженията от пътната инфраструктура, хидротехническите съоръжения и въобще строителните конструкции не се „лекуват” сами? Уверен съм, че ще бъдем свидетели и на това, но сега е все още рано. Бетонът е материал с висока дълготрайност, но той в никакъв случай не е вечен, особено когато за него не се полагат необходимите грижи. За мен липсата на адекватни мерки за поддържане на строителните конструкции е основната причина за настъпилите аварии. Има няколко основни проблема. Това е липсата на правилни решения за хидроизолиране на тези съоръжения, както и превантивни мерки за тяхната защита срещу многообразните експлоатационни въздействия. Когато започвах професионалната си кариера, говорехме за експлоатационен срок на конструкциите 20-25 години. Постепенно този срок се увеличи до 50 години. Сега в световен мащаб все по-често се дискутира проблемът за гарантиран 100-годишен срок на експлоатация на строителната конструкция без основен ремонт.

Редица изследвания в тази област показват, че през 50-60-те години на м.в. инвестициите за ново строителство в силно развитите страни са превъзхождали многократно инвестициите за ремонт на съоръженията. Постепенно тази тенденция започва много динамично да се променя и статистическите резултати показват, че през 2004 г. при развитите страни в Европа, САЩ, Канада, Япония, Австралия за първи път експлоатационните разходи започват да превишават капиталовите разходи за ново строителство. За първи път „светва” сигналната лампичка, че е необходим нов подход и трябва да се мисли сериозно за ефективна защита на строителните конструкции, гарантираща тяхната дълготрайност и надеждност. С развитие на строителната химия се появяват много нови възможности и проблемите наистина стават решими.

Дълготрайността, като гарантиран период на полезен живот на конструкцията при обезпечена безопасност, експлоатационна годност и естетика, се постига както чрез философията на проектиране и избор на подходящи материали, така и чрез икономическите механизми. При отчитане на финансовите показатели трябва да се държи сметка както за разходите при изграждане на конструкцията и/или отстраняване на дефекти, така и за разходите за регулярна поддръжка на съоръжението, недопускаща поява на дефекти.

В момента съществуват относително евтини и много надеждни методи и материали за защита на бетона в строителните конструкции. Например с прекъсването или ограничаването на достъпа на вода в структурата на бетона решаваме проблемите за дълго време. Това може да се осъществи много лесно с различни импрегнационни състави, които запечатват структурата на бетона и увеличават дълготрайността на конструкцията.

Науката върви напред, производството на строителни материали също се развива с високи темпове и това ни дава възможност с относително малки разходи да решаваме различни сериозни конструктивни проблеми.

Активно участвате в проектирането и строителството. Особен интерес представлява работата Ви върху състоянието на бетона в язовирните стени – на „Копринка”, „Калин”, „Бели Искър”, „Душанци” и други стратегически за страната обекти…

В годините успяхме да създадем едни много трайни професионални контакти с колеги от катедра „Хидротехника” на УАСГ, като проф. Димитър Тошев, проф. Димитър Кисляков, доц. Виктор Ташев. Проблемите на едно хидротехническо съоръжение като язовирна стена, водовземна кула, преливник и други са колкото конструктивни, толкова и проблеми на изграждащия материал. Съвместно сме реализирали редица проекти, като проекти за възстановяване на водовземните кули на яз. „Ал. Стамболийски”, яз. „Жеков вир” и на ВЕЦ „Пещера”, на бетона от преливниците на яз. „Ивайловград” и яз. „Кърджали”, на водния откос на стените на яз. „Калин” и яз. „Карагьол”. Изследването, възстановяването и усилването на водовземните кули е стратегически важен проблем. Това са високи и много стройни конструкции, които при сеизмично въздействие имат интересно поведение, особено в комбинация с действието на водата. Поради това за тях трябва да се проявяват особени грижи, а проблемите никога да не се подценяват.

Българските проектанти и строители, които преди повече от 50 години са изградили тези хидротехнически съоръжения, са били изключително добре подготвени професионалисти, благодарение на което съоръженията функционират и до днес. За този немалък период на експлоатация голяма част от хидротехническите съоръжения у нас определено изглеждат добре, за разлика от подобни обекти в много държави по света, включително и най-добре развитите от тях.

Разкажете за експертизата за установяване състоянието на носещата конструкция на фундаментите под турбините на V и VI енергоблок на АЕЦ „Козлодуй”.

В Университетската строително-изпитвателна лаборатория проведохме изследване за установяване на актуалното състояние на материалите на фундамента под турбината на V и VI блок на централата като част от комплексния мониторинг. Това са действително впечатляващи съоръжения. Нашата задача беше да оценим състоянието на конструктивните материали, като анализираме наличните дефекти и степента на корозия на армировката, да отговорим на въпроса – какви са актуалните якостни и деформационни характеристики, отчитайки температурния режим на работа на конструкцията и вибрационните въздействия. При такива сериозни конструкции, независимо от факта, че се толерират безразрушителни методи на изпитване, изследванията задължително се провеждат по няколко паралелни метода, за да могат по-точно да се анализират получените резултати и за да се избегне вероятността от допускане на грешки. Изпитвателната програма обхващаше определяне на актуалната якост на натиск на бетона, модула на еластичност, определяне степен на корозия на армировъчната стомана, установяване съпротивляемостта на бетона срещу развитие на корозионни процеси, химически изследвания за установяване наличие на алкало-агрегатна реакция и отложено формиране на етрингит и др. Изпитвателната лаборатория притежава апаратура за безразрушително определяне степента на корозия на армировката преди поява на визуални ефекти в бетонното покритие. Това е много важно изпитване, което дава възможност за правилно диагностициране на корозионните процеси в най-ранен стадий с цел приемане на своевременни адекватни мерки за защита. Превантивните действия в подобни конструкции са много по-важни от констатации на един късен период.

В заключение мога да кажа, че експерименталните резултати показват напълно съхранени якостни и деформационни показатели на материалите, както и запазена експлоатационна надеждност на изследваните елементи от носещата конструкция.

Какво е бъдещето на научноизследователската дейност?

С програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“ държавите членки на ЕС се насърчават да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, при което се планира 1/3 от средствата да бъдат държавно финансиране, а 2/3 – от бизнеса. Привличането на частни и национални публични инвестиции в научноизследователската дейност ще акумулира така необходимите за страната средства за икономически възход.

УАСГ притежава необходимия капацитет за обучение и развиване на научноизследователска дейност, но формулирането на проблемите, които изискват научно решение, трябва да се извърши от държавата и строителния бизнес. Именно бизнесът трябва да се превърне в основния поръчител за разработване на нови материали, нови високоефективни ключови технологии, промишлени иновации, нови конструктивни системи и др. с цел трайно гарантиране на икономически възход в областта на строителството. В своята дългогодишна практика Центърът за научни изследвания и проектиране на УАСГ нееднократно е доказал, че е в състояние да реши всеки конкретен проблем в областта на строителството на съвременно научно ниво. С други думи – академичният състав на УАСГ е конкурентоспособен на световния пазар и готов да поеме отправените му предизвикателства.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.04.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.