Проф. д-р арх. Младен Мирянов: Преподаването в някои направления е на архаично ниво

Прочетена: 65

Мартин Славчев

Проф. Мирянов, разкажете за Вашия професионален път.

Роден съм на 12 април 1934 г. в Ямбол. Завърших с отличен успех Строителния техникум в Стара Загора, днес ­ПГСАГ „Лубор Байер”, през 1953 г., и Архитектурния факултет на ИСИ – София, през 1959 г. От 1959 г. до 1966 г.работих в Стара Загора. През това време проектирах много жилищни и обществени сгради. По-значителни обекти от този период са: 22-ро класно училище в Чирпан, Техникум за механизация на селското стопанство в Мъглиж, надстройки на Строителния техникум и Съдебната палата в Стара Загора, серии от 6- и 8-етажни жилищни сгради в Стара Загора, Казанлък и Нова Загора, двузално кино 900+300 м (с арх. Тангъров), Дом на строителя в Стара Загора (с арх. Сребрев и арх. Рилски), Културен дом към санаториума в Радунци (с арх. Кривошиев) и др. От 1966 г. до 2002 г. работих като редовен асистент, доцент и професор в катедра „Сградостроителство” на Архитектурния факултет към ИСИ – София, където защитих докторска дисертация. През 1972 г. и 1973 г. специализирах 8 месеца в Архитектурния факултет към Техническия университет в Хелзинки, Финландия. Там асистирах по дисциплината „Жилищни сгради” и написах монография за съвременната финландска архитектура. През периода 1988 – 1992 г. бях професор към Университета в Адис Абеба, Етиопия, като преподавател по „Сградостроителство” и „Жилищни сгради” (с преподаване на английски език), както и старши съветник на министъра на висшето образование в Етиопия и главен експерт на проектите, финансирани от Световната банка, в сферата на образованието.

След пенсионирането си станах съосновател на специалността „Архитектура” и от 2002 до 2012 г. бях редовен професор във възстановения Архитектурен факултет на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Член съм на САБ и КАБ и съм бил председател и зам.-председател на Държавната комисия по дизайн за архитектурата, директор на сектора за проучване и проектиране към НИС при ВИАС (1978 – 1983 г.) и др.

В периода след 1966 г. съм проектирал следните по-значими построени или в строеж обекти, някои от които отличени с държавни и други награди: Планетариум в Смолян (1975 г.), надстройка на посолството на България в Анкара (1982 г.), Двореца на патриарха на Етиопската православна църква (след спечелен международен конкурс) – 1992 г., петзвезден хотел в Адис Абеба – Етиопия, административна сграда на ОАЕ в Лусака – Замбия, Завод за спагети край Варна, Картинна галерия в Сапарева баня, СПА хотел край Мадан, както и конкурсни проекти за хотели, административни, еднофамилни и многоетажни жилищни и вилни сгради.

Участвал съм в многобройни експертни съвети и комисии за оценка на мащабни проекти и построени обекти като например РВД – София, с 10 хил. кв. м окачени остъклени фасади, архитектурни конкурси за обществени и културни сгради – музеи, театър, спортни съоръжения и др.

Научната ми дейност е разностранна: „Съвременна финландска архитектура” – 1974 г., „Методология за проектиране на многоетажни жилищни сгради с гъвкава планировка” – 1978 г., „Отворена типизация на неносещи фасадни елементи” – 1976 г., „Центрове за знания по астрономия и космонавтика” – 1982 г., „Покривни остъклявания” – 1986 г., „Съвременни покривни и фасадни остъклявания” – 1997 г. Автор съм и на много статии в професионалния периодичен печат. Съавтор съм в част „Архитектура” на англо-българския архитектурен строителен речник. Съосновател съм на водещата фирма за луксозно жилищно строителство „Артекс – инженеринг“ – София, спечелила редица престижни награди.

Какво е мнението Ви за инициативата за учредяване на секция „Строителна наука и образование” към НКСВ?

За ветераните е интересно да се събират и запълват твърде многото свободно време, с което разполагат след пенсионирането си. Въпреки това съм сигурен, че едно подобно сдружение може да се осмисли с инициативи – уреждане на екскурзии до нови значими обекти у нас или в чужбина, честване на юбиляри, дискусии по актуални обществени теми – например да се събори или не паметникът „1300 години България”.

Каква е Вашата оценка за нивото на образованието в областта на архитектурата в България?

Трудно е да се даде оценка на архитектурното образование при увеличения брой на специализираните факултети в България през последните две десетилетия. Известно е, че и преди, и сега няма достатъчно подготвени, хабилитирани преподаватели дори за един факултет, какво остава за пет броя. Няма хабилитирани лектори за водещи по дисциплините. При тази криза спират удължаването на трудовите договори на професорите, навършили 65 години. Да пенсионираш професор в прилично здраве и огромен опит и да го пратиш в кварталния шах клуб е, меко казано, неразумно. Преподаването в някои направления е на архаично ниво – изнасят се лекции с чертане на дъската, не се показват дори диапозитиви, плаки – какво остава за учебни филми, както се практикува например в Медицинския университет от години. Много от преподавателите не могат да пишат на компютър, а дават записките си на секретарките на катедрите.

В световната практика също има разногласия по методиките на преподаване на специалността „Архитектура“. В някои факултети се настоява за започване проектирането „на ръка, на паус“ за бързо стигане до концептуално решение, а в други се приема още в началото направа на 3D образи. Толерират се екстравагантни проекти съгласно световната мода, но без естетична и функционална логика.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.07.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *