Инж. Светослав Глосов: Най-икономичен е вариантът АМ „Струма“ от София за Гърция да преминава през съществуващия път, а в обратната посока през платото (интервю)

Прочетена: 137

Инж. Светослав Глосов – член на УС на АПИ, в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Водещ: Проектирането на трасето на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле предизвика отново недоволство – този път на местните, които негодуват срещу това, че сегашният път според един от вариантите няма да бъде запазен двупосочен и като алтернатива на магистралата. Предстои проектът да получи оценка за въздействие върху околната среда, както и да се проведе обществено обсъждане преди да се вземе крайното решение. Добро утро казвам на инж. Светослав Глосов – член на Управителния съвет на АПИ. Добре дошъл.

Светослав Глосов: Добро утро на вас, на вашите зрители.

Водещ: Г-н Глосов, всъщност защо и какво предизвика тази реакция на хората? Вие информирахте местната власт или проведохте обсъждания на проекта с обществеността? Какво точно се случи?

Светослав Глосов: Искам най-напред да кажа, че докладът за оценка за въздействие на околната среда третира пет варианта за преминаване през Кресненското дефиле. Два от тях са при самото Кресненско дефиле, което… автоматично получават и най-ниска оценка, тъй като те не избягват от самото дефиле. Третият вариант, това е дългият тунел, който върви успоредно на реката, на дефилето, който е най-скъпият вариант и който е според нас и според редица учени и специалисти най-малко екологичен. Какво имам предвид? Първо, като цена той ще струва над 3,5 милиарда лева. Като екология говорим за няколко десетки милиона тона кубика скална маса, която трябва да се извади от тунелите, да се депонира някъде. Тази скална маса е с доказано висок процент на радиоактивност, т.е. това не е екологичният ефект. Отделно, че един такъв тунел би повлиял лошо и на екологията – той е един естествен дренаж, който ще осуши планината над него. За нас и за специалистите това не е екологично добър вариант. Освен това неговото строителство ще бъде доста дълъг период, което е далеч над сроковете, които са в проекта.

Водещ: Сроковете, в които… Четвъртият и петият вариант какви са?

Светослав Глосов: Четвъртият вариант е вариант, който качва двете платна на магистралата източно на платото, който също е много скъп вариант. Неговата оценка като стойност ще бъде около 1,8 милиарда, но той попада и в зона на НАТУРА. Освен това, също като времетраене ще продължи по-дълго – там има много съоръжения. И третият вариант…

Водещ: Петият вариант.

Светослав Глосов: Петият вариант. Говоря трите, които са… Да, петият вариант е вариантът, в който платното за движение от Гърция към София се качва на платото, а пък от София за Гърция е през съществуващото Кресненско дефиле. Този проект, оценката му е около 1 милиард лева, той е и най-икономичният, и най-технически изгоден. Той предвижда шест пътни връзки между двете трасета, също така и интелигентно управление на движението. Какво значи това? Ако се случи… Той следи трафика, следи проблемите по пътя. Ако се случи някаква авария или се налага да се затвори едно от трасетата, то автоматично системата подава – чрез светофарното регулиране, отбива движението на другото трасе, което е свободно, и в този момент то ще бъде двупосочно. Имаме много разнообразни мнения между хората, които живеят в тази част на България, около Кресненското дефиле, главно от Кресна. Само искам да допълня, че самият проект предвижда и обходен път на Кресна, т.е. изважда пътя извън Кресна, извън самия град. Какво е мнението на хората? Едни поддържат този проект, защото движението през Кресна даже и в едната посока ще запази бизнеса на хората. Твърдението че, ако се изнесат двете трасета горе, а това остане като алтернативен път, ще им запази бизнеса, не го поддържам.

Водещ: Аз ви предлагам да видим мнението на хората, защото сме го видели. Ще направя само една забележка тук – че този вариант за разделяне на движението през Кресна е вариант, който се обсъжда от миналата година, и беше съобщен първо в „Денят започва“ именно през август месец, когато пак бяхме в този режим на „Парк лайв“, от тогавашния председател на Управителния съвет на АПИ инж. Лазар Лазаров. Така че не е нов вариант, този вариант не е изненада за никой. Жителите на Кресна пък, както знаете, настояват досегашният главен път Е-79 да остане като алтернативен на новата АМ „Струма“. Те твърдят, че сред тях има напрежение, защото институциите не са им обяснили какво точно се предвижда за изграждането на трасето през Кресненското дефиле и града. Още от мненията им – в репортажа на колегите от телевизионния център в Благоевград.

Репортер: Хората от Кресна са категорични, че трябва да се намери най-рационалния вариант за новата отсечка на магистрала „Струма“ в участъка на Кресненското дефиле. Те се надяват проблемът с тежкия трафик, който сега минава през града, да бъде решен.


Гражданин 1: Може би е разделено мнението. От една страна, понеже магистралата е тежест донякъде като натоварен трафик, но пък от друга страна, много хора от Кресна си изкарват поминъка благодарение на магистралата. Сега, когато тази магистрала в един момент изчезне, ще се окаже, че и много хора реално ще останат без работа.


Гражданин 2: Това е много добре за хората от заведенията поради, че си имат работа. Едната посока, едната – от там. Обаче ще бъде трудно за експлоатация, защото примерно не дай Боже стане там катастрофа и тук, стават фалове, големи. То /…/ правилно магистралата си е магистрала, шосето си е шосе. Това си го има при аварийни случаи.


Репортер: Местните жители не знаят дали ще има платно от новата магистрала, което да минава през града.


Гражданин 3: Тук през града Кресна как ще минава магистралата – това е проблемът. Ще имат ли хората свободно движение или магистралата ще бъде заградена – това е проблемът. А иначе е добре едната да бъде отгоре, едната – тук.


Гражданин 1: Ако тръгнеш да кажем за Благоевград и използваш това трасе и в един момент се сетиш, че трябва да се върнеш, не можеш да се върнеш, защото трябва да минеш чак през Симитли, за да дойдеш пак в Кресна – другият проблем, който смущава хората.


Репортер: Заради тежкия трафик жителите трудно пресичат пешеходната пътека, която свързва двете части от града.


Гражданка 1: Тук е много натоварено движението. Деца минават от тук – по-добре да е извън града.


Репортер: Цялата магистрала?


Гражданка 1: Да.


Гражданка 2: Мен ми се струва, че по-важно е един човешки живот, отколкото некакви си змии и костенурки. И те са под закрила, но пък един човешки живот – той създава и поколение.


Репортер: За катастрофите в Кресненското дефиле казват, че се случват много често, защото непрекъснато виждали линейки да минават през населеното място, тръгнали да спасяват човешки живот. От Филиала за спешна помощ в Кресна казаха, че инцидентите в пролома стават все повече, не само заради тежкия трафик за Гърция и обратно, но и заради трудния пътен участък с много завои. По колко пъти излизате с линейките тук заради катастрофи в дефилето?


Марияна Костов, фелдшер: Много често. В месеца пет-шест катастрофи има – и по-леки, но за съжаление има и тежки, с човешки жертви.


Репортер: Пътният участък през Кресненското дефиле е един от най-кървавите в страната, а доказателство за това са десетките паметни плочи на загинали при катастрофи на пътя.

Водещ: Сега едно по едно. Първо, магистралата, ако се реализира този вариант с разделението – по съществуващия път да бъде движението към Гърция, а по платото да бъде движението към София – ще минава ли магистралата през населените места или ще се изградят обходи?

Светослав Глосов: Проблемът е единствено с Кресна. Там пътят в момента минава през самата Кресна, но там е предвидено в проекта и обход на самия град Кресна. Гледайки коментара с коментара, че ако трябва да минат през Благоевград, за да се върнат – не е точен. Шест пътни връзки са предвидени в проекта между двете трасета и това е на разстояние от 18 километра – това е средно на 3 километра. Като тези пътища – ние го обяснихме и на хората – те ще бъдат реконструирани и ще бъдат поддържани от Пътната агенция, т.е. те няма да бъдат със сегашния статут, който е на общински пътища.

Водещ: На Общински пътища.

Светослав Глосов: Да.

Водещ: Т.е. ще може при всяко едно населено място между двете платна на магистралата да има пътна връзка?

Светослав Глосов: Точно така. Може би за някои ще се удължи малко маршрутът, но все пак трябва да гледаме като цяло и терена, и населените места, и хората, които се движат, и безопасност. Те са много фактори, които трябва да бъдат просто съчетани.

Водещ: Кресненското дефиле е най-кървавият път в България. Това обявиха вчера и 15 неправителствени организации и Асоциацията на пострадалите при катастрофи. По два паметника на загинали се издигат на всеки един километър от пътя. Експертите по пътна безопасност настояват АМ „Струма“ през Кресненското дефиле да бъде изградена възможно най-скоро. Ето още от мненията.

Репортер: От гледна точка на ПТП-тата?


Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи: От гледна точка на ПТП-тата, за съжаление, за пет години – 25 загинали, 120 ранени. И това при всички случаи… Статистиката показва, че на магистрала загиват най-малко хора. Ние искаме това – да се направи магистрала, за да бъде… тези паметници да ги няма, тези ранени хора и техните семейства да не страдат повече. В мирно време, без да воюваме, без да сме обявили война на никой, в България по нашите пътища загиват повече хора, отколкото дават американските войски в Ирак и в Афганистан. Това е факт и всъщност тези 1,5-2 милиарда, които ние губим като общество всяка година, искаме да ги намалим и да ги спестим.


Явор Иванов, пострадал при катастрофа в Кресненското дефиле: Пътят от Кресненското дефиле като цяло е много тежък и наистина е натоварен. Аз претърпях доста тежко пътно-транспортно произшествие преди шест години. Бях с мотоциклет. Мой колега ме засече, съответно ме преби, реализира ПТП. Два автомобила от насрещното движение ме блъснаха, като единият мина през мен. Реално, ако се изгради една нова магистрала, трасето няма да бъде по-малко безопасно, но значително по-малко натоварено, с което се създава предпоставка за по-малко катастрофи, от там пострадали и съответно жертви.

Водещ: Съществуващото трасе, ако се запази в този проект – посока на движение от Благоевград към Сандански – как ще бъде реконструирано, особено в тези участъци, които са най-опасни, със завоите и стесненията?

Светослав Глосов: Проектът, който /…/ със запазването на това трасе, в него е предвидено участъците, в които има по-остри завои и там, където е по-тесен пътят, те да бъдат разширени, там, където е възможно, завоите да бъдат изправени, така че да се подобри качеството на пътя. Тук искам да кажа, че не става въпрос за магистрала със скорост 140 километра, както е по другите магистрали. В този участък ограничението на скоростта ще бъде 80 километра. Друг е въпросът с колко караме ние, шофьорите, в този участък. Но говорим за път все пак с някакво ограничение на скоростта, така че това, което с проекта и с изпълнението ще направим, е максимално да облекчим движещите се по трасето. И когато то е еднопосочно, вече не е и толкова опасно.

Водещ: Какви са рисковете обаче проектът да не бъде завършен в срок? Знаем, че за да запазим и да не връщаме и вложените до момента пари на Брюксел, трябва да завършим цялата автомагистрала в срок. Какви са рисковете заради цялото забавяне за минаването през Кресненското дефиле точно?

Светослав Глосов: Това, което трябва да се случи, за да не изпаднем в ситуация да връщаме пари, е до пролетта на следващата година да бъде обявена обществената поръчка за изпълнител, за избор на изпълнител и в началото или пролетта на 2019 г. да започне реалното изпълнение на проекта.

Водещ: На 2019 или на…

Светослав Глосов: На 2019 г. Има срок за проектиране. Т.е. след избора на изпълнител има етап на проектиране. 2019 г. трябва да започне…

Водещ: Най-късно?

Светослав Глосов: … най-късно самото изпълнение, 2022 г. – да завърши. В противен случай ние излизаме извън програмния период, не усвояваме средствата, които са ни предвидени, и трябва да върнем близо 1,5 милиарда евро за всичко, което е вложено по АМ „Струма“ до този момент, т.е. нещо много по-тежко.

Водещ: Възможно ли е да започне по-рано от пролетта на 2019 г., ако процедурите вървят с нормални темпове?

Светослав Глосов: Възможно е. Това е срокът, който е критичният, който казвам. Ако няма обжалвания, ако нещата се случват по-бързо при самата процедура, това е възможно, но това е критичният срок, който трябва да бъде спазен, за да влезем в програмния период.

Водещ: Вървят ли в срок ремонтите по АМ „Хемус“?

Светослав Глосов: /…/

Водещ: Да. Кога предвиждате там да бъде възстановено нормално…

Светослав Глосов: АМ „Струма“ в момента е може би магистралата, която…

Водещ: „Хемус“.

Светослав Глосов: „Хемус“, извинявайте – понеже говорихме за „Струма“ до момента.

Водещ: Да, то всичко ни е „Струма“ в последно време.

Светослав Глосов: Да. АМ „Хемус“ е може би най-сложната откъм съображение и като трасе магистрала до момента. АМ „Хемус“ има и най-много ремонти към този момент. В следващата седмица два участъка, които са ремонтирани, ще бъдат пуснати за движение, така че ще има вече облекчение в тези участъци. Единственият критичен към този момент остава тунелът „Витиня“ и по-скоро съоръжението, виадукта веднага след тунела. Ние поехме ангажимент, че след средата, между средата на август и края на август ще бъде пуснат този участък. За съжаление, в процеса на работа се откри много сериозен скрит конструктивен дефект на една от колоните на виадукта. Взето е веднага проектно решение. Министерството на регионалното развитие издава ново разрешение за строеж. Вероятно там ще се забавим с около месец, но по-важно е да се отстрани този дефект, който до момента нямаше как да бъде забелязан. Той е технологичен проект още при изпълнението на виадукта преди повече от 30 години, но е по-важно да бъде отстранен и да гарантираме сигурността на преминаващите, отколкото да прибързваме с /…/

Водещ: От вчера започна реконструкцията на пътя Пловдив – Асеновград. За колко време трябва да приключи тя и какво ще представлява този път, след като приключи тази реконструкция? Много натоварен участък, през него минават всички, които пътуват към Смолянска област.

Светослав Глосов: Малко история може би трябва да кажем. Аз си спомням времето, когато тоя път беше един павиран път с две ленти, с огромни тополи от двете страни, но това беше преди много години.

Водещ: Романтичен беше тогава, това беше в моето детство.

Светослав Глосов: И в моето, да. След което някъде 80-те години беше изготвен проект за разширение на този път в габаритите на магистрала, т.е. 20 метра широчина на пътя. Беше изпълнена едната част от него, едната половина. В момента има проект за изпълнение на другата част, т.е. нови две ленти, и реконструкция на съществуващата, т.е. рехабилитация на съществуващата и изграждане на нови пътни съоръжения. Освен това… Срокът за изпълнението е 15 месеца по договора за строителство, като няма да се спира движението. Т.е. съществуващите ленти в момента ще бъдат използвани, докато се направят другите две ленти, след това движението ще бъде обърнато до рехабилитацията на съществуващите. Т.е. между тези два града ще има път с габаритите на магистрала. Може би някои ще кажат „Абе защо този път между тези два града трябва да бъде като магистрала?“. Това е най-натовареният път и единствената връзка на област Смолян с магистрала „Тракия“. Смолян няма алтернативен транспорт, единствено автомобилен.

Водещ: Да. И за финал – разширяването на Околовръстния път на София от „Младост“ 4 до АМ „Тракия“. Имате ли проблем със Столична община и кога е нормално да започне според вас работа по този участък?

Светослав Глосов: Агенцията няма проблем със Столична община, напротив, има много добър диалог – не само по този участък. А и проектът, който се предвижда – той е може би най-трудната част – това е преминаването на „Цар Борис ІІІ“ и Околовръстното. Но това е друга тема. Въпросът, който е за отсечката „Младост“ 4 – АМ „Тракия“, в момента се извършват съгласувателни действия с експлоатационни предприятия, Столична община, агенцията. Мисля, че е почти към финала вече този процес по съгласуване. Въпросът е правителството, както и лично премиерът Борисов се е ангажирал, да осигури средства – това са някъде около 78 милиона лева за изграждането. Убедени сме, че това ще се случи съвсем скоро.

Водещ: И този най-натоварен участък на Околовръстното ще може да придобие нормално придвижване. Благодаря ви за този разговор.

Светослав Глосов: Благодаря.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.08.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *