Доц. арх. Димитър Андрейчин: Имах и късмет, и възможности, които рядко се случват на архитект

Най-важното, което ми предстои, е излизането на двутомната ми книга за небостъргачите

Прочетена: 48

Мартин Славчев

Доц. арх. Андрейчин, на 23 септември имате рожден ден и навършвате 75 години. Каква е Вашата равносметка за този период?

Благодаря Ви, че публикацията във в. „Строител” ще съвпадне с моя юбилей. Завършил съм преди 50 години, преподавам от 45 – 3 години като хоноруван, а от 1975 г. съм редовен преподавател. Много неща ми се случиха в живота, затова равносметката е сложна, но не мога да се оплача, защото имах и късмет, и възможности, които рядко се случват на архитект.

Освен в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) Вие сте специализирал и преподавал в САЩ.

През 1972 – 1973 г. бях поканен като хоноруван асистент в „Катедрата по промишлени и аграрни сгради” на УАСГ, където се бях дипломирал през 1967 г. След конкурс през 1975 г. станах редовен асистент. Работата ми в тази проектантска катедра беше напрегната, но приятна, а преподаването се оказа моето призвание и досега го правя с радост и желание.

Нямаше да успея да навляза толкова дълбоко в проучването и анализа на съвременните американски и световни градове без изключителните възможности, които ми дадоха едногодишните пребивавания в САЩ – специализацията по съвременен урбанизъм в Института за урбанистични изследвания при Университета „Джонс Хопкинс” в Балтимор през учебната 1982 – 1983 г. и гостуването ми като преподавател в Калифорнийския политехнически университет в Помона, Лос Анджелис, като едновременно бях стипендиант на Фондацията „Фулбрайт” към Държавния департамент на САЩ през 1996 – 1997 г. Това стана възможно в резултат от ежегодния конкурс, провеждан от Българо-американската комисия за културен и образователен обмен „Фулбрайт”. От Калифорнийския политехнически университет ме поканиха да живея в къщата на един от най-големите архитекти – Ричард Нойтра. Това беше много вълнуващо преживяване за мен.

Когато се върнах в България, имах идея да напиша книга за Калифорния. Но от списание „Архитектура”, което е официално издание на Съюза на архитектите в България, ме помолиха да изготвя статия за високите сгради. Тъй като нямаше как да обхвана всичко в една публикация, се договорихме да има продължение. В крайна сметка материалът в списанието имаше 14 продължения. Тези статии станаха основата за книгата за небостъргачите, която в момента подготвям за печат.

Кои са най-важните резултати от Вашата преподавателска дейност?

Като особено постижение от моята дългогодишна преподавателска дейност считам лекционните ми курсове в УАСГ след пребиваванията ми в САЩ. През есента на 1992 г. в Архитектурния факултет одобриха въведения от мен факултативен курс „Съвременна американска архитектура”, отворен за всички студенти и за външна публика. През 2002 – 2003 г. започнах лекции по „История на високите сгради”, който е избираема дисциплина за студентите от IV и V курс, но и той е отворен за всички желаещи. През годините интересът и към двете теми нарастваше – както сред студентите, така и сред различни интелектуални групи, които по един или друг начин са се информирали за тях. Благодарен съм на ръководствата на УАСГ и на Архитектурния факултет, че ме оставиха да продължа тази моя дейност и след пенсионирането ми през 2009 г., а това означава, че я намират за полезна и престижна за нашия университет.

За последните 15 години съм канен и преподавам също в Нов български университет (от 2003 г.) и във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” (от 2006 г.). Известно време преподавах във ВСУ „Л. Каравелов” (2006 – 2013), а от 2008 г. студентите по културология във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” избират моите лекции като външен предмет в техните магистърски програми.

Най-важното, което все още ми предстои, е излизането на двутомната ми книга „Вертикалният град. Исторически роман за небостъргачите”. Това е първото и последното, което бих искал се случи, но и да не си го пожелавам, пак трябва да стане, защото работата по труда отне много дълго време. Дано да имам силите и късмета да доведа това дело до успешен край.

Преди дни бе отбелязана годишнината от атентатите в САЩ през 2001 г. Вие имате книга по темата – „Кулите – герои“.

Книгата „Кулите – герои“ описва как са построени двете сгради и какво постижение на архитектурата бяха те. В нея версията за престъплението е различна и досега никой от сериозните източници не ме е опровергал. Не говоря за безбройните „теории на конспирацията“. Моята версия е „антитеория на конспирацията“, защото се опира на задълбочени технократски проучвания и наблюдения. Тя се състои от 4 части, от които I и IV са публицистични и са написани в първо лице, а II и III са извадка от все още непубликуваната ми книга, където бях описал и анализирал кулите – близнаци като проект и реализация още преди трагедията през 2001 г.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.09.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *