България пое председателството на Дунавската стратегия на ЕС за една година

Прочетена: 31

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова прие официално председателството на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион за една година. Това стана по време на шестия Годишен форум на Дунавската стратегия, който се проведе на 18 и 19 октомври в унгарската столица Будапеща. Мотото на тазгодишния форум е „За сигурен, свързан и проспериращ Дунавски регион“ и в рамките на събитието бяха дискутирани теми, свързани с енергийната сигурност, развитието на регионалната инфраструктура и подобряването на свързаността на региона. „България поема огромното предизвикателство, но и отговорността, да ръководи паралелно две Председателства от ключово значение за Европейския съюз, заяви зам.-министър Николова, визирайки и предстоящото председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

„България поема огромното предизвикателство, но и отговорността, да ръководи паралелно две Председателства от ключово значение за Европейския съюз, заяви зам.-министър Николова, визирайки и предстоящото председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Тя подчерта, че това прави националната задача още по-сложна, но отбеляза, че България има уникален шанс както да ръководи Европейския дневен ред, така и да обогати познанията си, да сподели практики и опит при разработването на политики, отчитайки и националните приоритети за икономически растеж, създаване на работни места, намаляване на регионалните различия и засилване на териториалното сближаване. „Дунавската макрорегионална стратегия е един от тези уникални подходи, предоставящи възможности за сътрудничество и изграждане на мрежи между държавите членки в региона на река Дунав. Стратегията въвежда и споделя като основен принцип „Европа без граници“ – в това обединение имаме страни от ЕС, имаме такива, които са на етап предприсъединителен процес, имаме и държави извън ЕС“, каза тя.

Дунавската стратегия е одобрена през 2011 г. Тя обхваща 14 държави и над 100 милиона души, което е една пета от населението на ЕС. Девет от страните са членки на Европейския съюз – Австрия, Германия, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, България и Румъния, а останалите пет – Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Молдова и Украйна, се намират в Дунавския басейн.  Стратегията залага на регионалния подход – насърчаване на съвместната работа между широк кръг от заинтересовани страни за справяне с общите предизвикателства, но без да се създават нови институции.

В глобален план изпълнението на Дунавската стратегия трябва да превърне региона в привлекателно място за живеене, което предлага добри възможности за работа, чиста природа и богат културен живот. Фокусът е в сътрудничеството и оползотворяването на общите възможности като например доизграждане на транспортни връзки, намаляване на замърсяването и опасността от наводнения, ограничаване на зависимостта от доставчиците на енергия, справяне с демографските промени и др.

Дунавската стратегията се основава на четири приоритета, наречени стълбове – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет и устойчивост на региона. Те от своя страна съдържат 11 области на сътрудничество: „Мобилност и интермодалност“, „Устойчива енергия“, „Култура и туризъм“ в рамките на първия стълб, „Качество на водите“, „Управление на рискове“, „Биоразнообразие, ландшафти“, „Качество на въздуха и почвите“ във втория стълб, „Общество на знанието“, „Хора и умения“ и „Конкурентоспособност“ в третия и „Институционален капацитет и сътрудничество“ и „Сигурност“ в четвъртия. Всяка от областите има по две държави-координатори. България си партнира в приоритетната област 3 „Култура и туризъм“ с Румъния и по приоритетна област 11 „Сигурност“ с Германия.

Целта на Стратегията е да се развие огромният икономически потенциал на река Дунав, втората по дължина река в Европа (2850 км), която свързва страните от Централна Европа с Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия.

Една от конкретните ѝ задачи е подобряване на навигацията и корабоплаването, като се премахнат пречките пред плавателността на реката и се увеличат превозваните стоки с 20 % до 2020 г., сравнено с нивата от 2010 г.  Важен аспект в сътрудничество между дунавските държави е и опазването на биоразнообразието и околната среда. Долното течение на Дунав например е най-слабо развитата икономическа зона, но биоразнообразието в него е съхранено в най-голяма степен, докато в Горен Дунав са загубени 80% от разнообразието на видове и местообитания заради свръх индустриализация.

Проблемът с управление на риска от наводненията също не познава граници и трябва да се решава с общи усилия. Важна е и конкурентоспособността на региона, която  може да се подобри чрез съвместни действия за подпомагане на малките и средните предприятия, създаването на клъстери, стимулиране на иновациите и изследователската дейност.

Дунавският регион е една от най-перспективните туристически дестинации в Европа, тъй като на територията му има уникални природни дадености, които могат да привличат туристи от цял свят – това са например Трансгранични влажни зони, сред които езерата Кълъраш – Сребърна, Сухая – Комплекс беленски острови, Бистрец – Остров Ибиша. На територията на малка България има 9 обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство: 2 природни и 7 архитектурни. Голяма перспектива има създаване на общи туристически продукти, общи културни коридори, културни маршрути, запознаване с местни занаяти и производства.

Със Стратегията се цели тясно сътрудничество между държавите, така че оптимално да се използват всички налични средства за финансиране от ЕС. Дейностите намират подкрепа от различни финансови инструменти на ЕС: Европейските структурни и социални фондове, Европейско териториално сътрудничество, Хоризонт 2020, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП, Програмата за образование, младеж и спорт, Програмата за култура и аудиовизуалния сектор, механизмът за Свързана Европа и други.  От приемането на Стратегията през 2011 г. националният координатор на България е представител на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството на ниво заместник-министър, с цел да се гарантира политическата ангажираност, необходима за успешна координация и напредък по нея.

Председателството на България на Дунавската стратегия ще обхване една година – от октомври т.г. В рамките му са планирани работни формати, които ще бъдат организирани в първото шестмесечие на 2018 г. Водещите събития са Годишният форум и срещата на министрите през октомври 2018 г. Ключов фактор за справяне с екологичните, социално-икономическите и демографските предизвикателства е и регионалният туризъм, затова развитието му като генератор на икономически растеж ще е във фокуса на Седмия годишен форум на Дунавската стратегия, който ще се проведе на 18 и 19 октомври 2018 г. в София. Очаква се на него широко да се дискутират възможностите за привличане на публични и частни инвестиции в туризма, както и използването на финансови инструменти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.10.2017. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *