Очаква се ръст от над 15% на жилищното строителство през 2018 г.

Данните са от зимния доклад на ИАПС за развитието на бранша

Прочетена: 34

Емил Христов

В края на 2017 г. Източноевропейската асоциация за прогнозиране в строителството (ИАПС) (Eastern European Construction Forecasting Association – EECFA) публикува зимните доклади за развитието на отрасъла в осем държави от Югоизточна и Източна Европа – България, Румъния, Хърватска, Словения, Сърбия, Русия, Турция и Украйна. Партньор на ИАПС при изготвянето на анализа за страната ни е Институтът за икономическа политика, който от 2005 г. прави ежегодни прогнози за сектора. В доклада на ИАПС се отбелязва, че се очаква положителен ръст на отрасъла у нас – за 2017 г. да е 7% и над 5% – 2018 г. И ако първите признаци на възстановяване в сектора се появиха още през 2015 г. от страна на жилищното строителство, то и останалите сегменти – нежилищното и инфраструктурното, се връщат трайно към положителни стойности през 2017 г. и се прогнозира да продължат така и през 2018 г. Важен фактор за добрите перспективи пред отрасъла у нас е цялостното представяне на българската икономика. Брутният вътрешен продукт се очаква да запази своето темпо и през 2018 г., като регистрира ръст от близо 4%, а пазарът на труда да отчете рекордна заетост и спад в безработицата. Подобряващите се показатели в комбинация с ниските нива по депозитите и кредитите увеличават потреблението и окуражават домакинствата да бъдат по-активни и на пазара на жилищни имоти с лична или инвестиционна цел. Това се дължи от една страна на остарелия жилищен фонд и продължаващата икономическа и демографска концентрация в столицата и големите градове.

Не трябва да се забравя и че споменатите положителни стойности в представянето на сектора са в резултат и на ниската база – през 2016 г. строителната продукция отчете сериозно свиване главно поради спада в инфраструктурния сегмент, който разчита до голяма степен на европейското финансиране.

Развитие по сектори

От последния доклад на ИАПС за България е видимо, че жилищното строителство се очаква да затвърди възходящия тренд от 2015 г. и да продължи да бъде най-силно представящият се сегмент с очаквано годишно повишение от над 15% за миналата и тази година. Така прогнозите за 2018 г. са за четвърта поредна година на ръст, зад които освен споменатите по-горе фактори роля играе и продълженото финансиране по линия на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Оживлението е видимо и от данните на Националния статистически институт за броя издадени разрешителни за строеж, който за първите три тримесечия на 2017 г. нараства с 26% спрямо същия период на 2016 г. При броя жилища увеличението достига почти 40%. Сходни са тенденциите и според наличните данни за започнато строителство – ръст от 28% при сградите и 19% при броя жилища за периода януари – септември 2017 г. спрямо година по-рано.

Прогнозите за сегмента на нежилищното строителство са за по-умерен растеж от близо 4% през 2018 г., който да затвърди започналото през миналата година възстановяване. Отчетливо е нарастването на издадените разрешителни за строеж и започнатото изграждане през 2017 г. на нежилищни сгради както по отношение на броя, така и на площта им. При административните здания се наблюдава тенденцията на реализация на по-големи по площ проекти, много от които предстои да бъдат завършени в периода 2018 – 2020 г. Тук ясно личи концентрацията на подобни обекти в София, която предлага и най-атрактивния пазар на труда в страната и продължава да привлича инвестиции в сектора на аутсорсинга и информационните и комуникационните технологии – индустрии, които имат водеща роля в търсенето на съвременни офис площи.

Инфраструктурното строителство е сегментът, който продължава да се представя под очак­ваното през 2017 г., макар оценките да са за връщане към положителни стойности. Възходящата тенденция се предвижда да продължи през 2018 и 2019 г. с реализирането на проекти по оперативните програми, които залагат инвестиции в пътния и железопътния транспорт, околната среда и общинската инфраструктура.

Прогнозите и перспективите

От ключово значение за бранша ще бъдат преговорите за бъдещата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз след 2020 г. Те ще бъдат доминирани от темата за излизането на Обединеното кралство от ЕС и съответно от намаляването на европейския бюджет без вноската на Великобритания. Това предизвиква дебат дали да се увеличи приносът на държавите членки с цел запазване на досегашните нива на финансовата рамка на Съюза, или за намаляване на трансферите от страна на ЕС при приемане на нов по-малък бюджет. Според експертите от ИАПС като бенефициент България по-скоро би имала интерес да увеличи вноската си в общоевропейския бюджет, което обаче изис­ква наличието на широк обществен консенсус.

В сегмента на жилищното строителство значение ще продължава да има темата за бъдещето на съществуващия сграден фонд и ролята на държавата и собствениците за неговото реновиране и модернизиране. Демографските процеси и ниските равнища на съборени жилищни сгради допълнително ще оказват влияние на сегмента, който разчита на концентрация на населението в големите градове и усвояване предимно на свободни незастроени терени.

Интересно ще бъде как световните тенденции на дигитализация и електронизация ще се отразят на пазара на труда в страната. Очаква се тези сфери да имат пряк ефект върху бъдещите проекти за административни и офис здания, от една страна, и индустриални и логистични площи, от друга. Внимание заслужава и процесът за нарастващото значение на електронната търговия и как това би се повлияло върху съществуващите търговски центрове и развитието на нови.

За България и държавите от Югоизточна Европа – Румъния, Хърватска, Словения и Сърбия, перспективите като цяло са оптимистични заради благоприятната световна и регионална конюнктура, ниските лихвени проценти, растящите потребление и активност от страна на домакинствата на имотния пазар. Ограничение за сектора във всички държави обаче ще продължи да бъде липсата на достатъчно добре подготвен персонал. 2017-а е годината на възстановяване на бранша в петте страни от региона. Предварителните оценки са, че най-сериозният ръст на строителната продукция ще бъде отчетен именно в България и Словения – двата пазара, които през 2016 г. регистрираха спад.

Прогнозите за останалите три държави – Русия, Турция и Украйна, се характеризират с по-умерен оптимизъм, като сумарните прогнози са за ръст от близо 2% през 2018 г. В тази група най-динамично за поредна година се развива браншът в Украйна, която регистрира и най-ниския номинален обем продукция от трите разглеждани държави. И докато жилищният сегмент в Русия продължава да изпитва затруднения, то в Турция той регистрира рекорден растеж и нива, които отреждат на страната първо място в Европа по обем в отрасъла на Стария континет.

Изводите,
които най-ясно се отличават, са, че за страните от ЕС от Югоизточна Европа достъпът до европейско финансиране се е превърнал в незаобиколим фактор за развитието на строителния сектор.

За значително по-многочислените държави в Източна Европа демографските характеристики и ролята на публичните разходи играят поне толкова важна роля, каквато в първия случай – членството в ЕС.

Положителните прогнози за развитието на сектора у нас са в пряка зависимост от увеличението на инвестициите в бранша било то на частни такива в нежилищния сегмент, било то на вложенията с европейски средства и национално съфинансиране в инфраструктурния.

Именно в гражданското строителство потенциалът за реализиране на проекти на базата на публично-частно партньорства (ПЧП) е най-добре изразен. Това зависи до голяма степен от бъдещето на европейското финансиране и очакваната необходимост от инвестиране на по-голям дял публични средства в реализирането на инфраструктурни проекти. Така ПЧП се очертава като сериозна възможност за осъществяване на някои важни и мащабни национални обекти, за които няма предвидено европейско финансиране или за които публичният ресурс е недостатъчен. Тук от изключителна важност ще бъде въвеждането на т.нар. ТОЛ система и възможността средствата чрез нея да бъдат използвани именно за такъв тип проекти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.01.2018. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *