Проф. д-р ик.н. Анна Недялкова: Същността на модернизацията на висшето образование е във връзката му с бизнеса

Прочетена: 155

Георги Сотиров

Проф. Недялкова, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ (ВСУ „Черноризец Храбър“) бе и първият частен, акредитиран за обучение в специалностите „Архитектура“ и „Строителство“. Как се развиха те през годините?

Обучаваме студенти от 1995 г. в направление „Архитектура, строителство и геодезия” в трите образователни степени – бакалавър, магистър и доктор. Спецификата на Архитектурния факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“ е, че обединява специалности, свързани с архитектурата, строителството, дизайна и изкуствата. Това позволява обучението да е интердисциплинарно, а работата със студентите да се изгражда на клъстерен принцип. През годините този факултет, както и останалите два – Юридически и Международна икономика и администрация, се развиват много динамично. За тези 22 години се промениха много неща – и в професията на архитектите и строителните инженери, и в начина, по който им преподаваме, защото за нас е много важно обучението да бъде съобразено както с новите тенденции в сектора, така и с потребностите на бизнеса. Преди 20 години понятия като интелигентни градове, устойчива градска среда и интегрирано градско управление изобщо не съществуваха.

В последните 10 години ние срещаме нашите студенти с едни от най-ярките имена в областта на строителството и архитектурата, като японския арх. Рюе Нишизава, проф. Масуд Есмайло и проф. инж. Марио де Миранда от Университета по архитектура във Венеция, проф. Уилям О’Брайън от Харвардския университет, проф. Ян Геел – създателя на концепцията „Градове за хората“, доктор хонорис кауза на ВСУ „Черноризец Храбър“ и ментор на новосъздадената студентска лаборатория „Варна – град за хората“.

От момента на създаването си висшето ни училище прие предизвикателството да изведе обучението от рамките на теорията и да даде максимума от практически умения в областта на архитектурата, дизайна, строителството и пожарната безопасност. Наред с учебната дейност преподавателският състав на Архитектурния факултет ангажира възпитаниците ни с множество конкурси, пленери, творчески работилници, семинари и конференции, където могат да реализират своите оригинални творчески идеи и да подпомогнат бъдещата си професионална реализация.

Може ли да представите накратко Вашата визия за развитие на ВСУ „Черноризец Храбър“ и мястото му сред другите образователни институции в направлението „Архитектура и строителство“ в България?

Ако се опитам в едно изречение да отговоря на Вашия въпрос, това ще е, че ние градим бъдещото поколение български строители и архитекти – новатори с респект към традициите.
Не бих искала да правя сравнения между нашия университет и другите образователни институции, защото не смятам, че е коректно. Мисля, че успехите на възпитаниците ни говорят сами. Стремим се да подготвяме кадри, които са необходими на работодателите, затова сме в непрекъснат диалог с тях. Например магистърските програми „Строителен инженеринг“ и „Опазване на културното наследство“ са без аналог в другите висши училища в страната. Програмата „Строителен инженеринг“ е създадена по заявка на бизнеса и работи успешно вече трета година. В нея студентите придобиват компетенции, свързани с ценообразуването, оферирането и управлението на проекти в сферата. Обучението в магистратурата „Опазване на културното наследство“ предлага специализация в областта на недвижимите културни ценности, чието значение нараства в условията на глобалното общество и стимулиране на културната идентичност и многообразие. Учебният план включва усвояване на традиционни и съвременни методи за опазване и ревитализиране на културното наследство.

Проявявате голяма гъвкавост при въвеждането на нови специалности в това направление. Откъде черпите опит и какви добри практики могат да бъдат използвани или поне да бъдат модел?

Проявяваме гъвкавост при въвеждане на нови специалности не само в това професионално направление, а във всички, по които обучаваме студенти. Причината е много проста – съобразяваме се с динамичните промени в средата, с изискванията на бизнеса и пазара на труда. Черпим опит от практиката на престижни западни университети, които са наши партньори. Но нека не забравяме, че най-добрата възможност за вземане на правилните решения е анализът на собствените ни действия – ние сме част от българското образователно пространство повече от 25 години. За тези години сме натрупали знания, умения, горчив, но и много успешен опит. Всичко това ни дава възможността да развиваме добрите практики, а не да ги копираме едно към едно, защото, за да бъдат прилагани подобен род примери, те задължително трябва да бъдат съобразени с особеностите на средата у нас.

В резултат на демографската криза наблюдава ли се и при Вас спад на кандидатите?

Демографската криза от началото на 90-те години на ХХ век е нещо, което няма как да не повлияе на всички висши училища, особено на частните. За да не бъда голословна, само ще посоча, че тази година завършващите средно образование са около 45 хил., а местата в университетите – 70 000. Като допълнение – средно около десет хиляди от абитуриентите отиват в чужбина и още толкова не желаят да продължат да учат висше образование. Това, с което можем да се похвалим, е, че приемът в специалностите от професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия“ е устойчив в последните 5 години въпреки негативните тенденции на външната среда.

Подготовката на постъпващите студенти е такава, каквато я изгражда средното училище. В крайна сметка оценката се получава на държавните зрелостни изпити. И колкото и яростни да са критиките към качеството на средното образование, трябва да отбележим, че има много знаещи и можещи млади хора. Доказателство за това са резултатите от стипендиантската програма на ВСУ „Черноризец Храбър“ „Аз ще уча и ще успея в България”. Всяка година ние даваме стипендия в размер на 100% от годишната такса за обучение на 20 младежи с отличен успех, които са написали есе по темата. Тези млади хора са искриците надежда за бъдещето на страната ни и ние с радост ги приемаме в нашето академично семейство.

Как осъществявате връзката с бизнеса, за да бъдат завършващите все по-подготвени за реалната работа?

Цялата същност на модернизацията на висшето образование е във връзката образование – наука – бизнес. ВСУ „Черноризец Храбър“ е вградил именно това разбиране в новата си философия и реализира работещи модели. В учебния процес са включени експерти от бизнеса, с които тясно си взаимодействаме. Целта ни е да създаваме и нови възможности за стажове и практики, защото това прави нашите възпитаници едни от най-добрите специалисти, които придобиват практически умения още по време на следването си и се превръщат в предпочитани кандидати за свободните работни позиции.

За студентите от направление „Архитектура, строителство и геодезия“ политиката ни е свързана с гарантиране на възможност за формиране на богато портфолио от сертификати за допълнителни професионални знания и умения чрез участие в международни уъркшопи по устойчиво развитие, архитектурни конференции и международни пленери по актуални теми. Възпитаниците ни могат да разширят своя опит и чрез включване в програмите за студентска мобилност „Еразъм” и в различни практики в партньорски институции в цяла Европа.

Какъв е интересът на младите хора към специалностите в областта на архитектурата и строителството и как се реализират Вашите студенти?

Имаме много възпитаници на ключови места в държавата – в парламента, в централната и местната администрация, в съдебната система, в органите на сигурността. Около 18% от випускниците ни са престижно реализирани по професията си в чужбина – в т.ч. архитекти, строителни инженери, мениджъри, банкери. Много студенти са намерили своето поприще за развитие в рамките на университета – както като част от администрацията, така и като преподаватели.

Новото, което наблюдаваме в последните години и върху което са концентрирани голяма част от нашите усилия, е да работим за увереността на младите хора. Като че ли им липсва именно това – да се почувстват способни да успяват, да са борбени в преследване на целите си и устойчиви на изпитанията. Според някои подобна задача не стои пред образованието, но ние я възприемаме като своя отговорност и ще продължим да търсим адекватни начини за решаването й. Работата на студентите в международни екипи за решаване на изследователски задачи, участието им в международни пленери и конкурси, обучението в общи групи с гостуващите ни по „Еразъм +” младежи – всичко е база за осъзнаване на тяхната конкурентоспособност и формиране на нагласи за отстояване на позиции, за инициатива и предприемачество.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.01.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.