Първият небостъргач „Хоум Иншурънс Билдинг” – джудже или великан?

Прочетена: 31

Доц. арх. Димитър Андрейчин

В няколко поредни броя на в. „Строител“ в рубриката НКСВ ще представим изследванията на доц. арх. Димитър Андрейчин, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия и член на Националния клуб на строителите ветерани, относно изграждането на небостъргачите в света. Проучванията ще бъдат публикувани в книгата „Вертикалният град. Исторически роман за небостъргачите“ в два тома.

Очевидно е, че за да бъде признат официално за великан, натоварен с мисията да промени света, първият небостъргач е трябвало да отговаря на повече условия, бил е длъжен да притежава не едно, а няколко от новите предимства. Точно такъв хибрид се оказва „Хоум Иншурънс Билдинг“ в Чикаго (44 м). Проектиран е от Уилям Льо Барон Джени (1832 – 1909), един от най-изявените инженери конструктори и архитекти от онова време.

Първият небостъргач е технологична,

а не архитектурна демонстрация на новата изцяло скелетна конструкция – традиционният му каменен образ хвърля известна сянка върху неговата титла на първенец, защото по нищо не личи, че фасадите са окачени на металния му скелет. От друга страна, липсата на съперник, който в онзи момент да е превъзхождал „Хоум Иншурънс Билдинг“ по всички изброени качества, като че ли прави спора излишен.

Пол Голдбъргър отбелязва в книгата си „Небостъргачът“, че като образ „Монток Блок“ (Montauk Block, 1882 г.) на архитектите Джон Рут и Даниел Бърнам е считан от някои изследователи за първия небостъргач, защото над партерния всички етажи са еднакви – както отвън, така и в разпределенията си. Той – също като „Хоум Иншурънс Билдинг“ – е 10-етажен, съоръжен е с асансьор, лишен е от орнаменти и не е чак толкова старомоден, както изглежда „Хоум Иншурънс Билдинг“ с неговия „смътно” романски вид. При „Монток“ е налице също и вътрешен чугунен скелет, но фасадите не са окачени – външните му стени имат носеща роля. Съборен е през 1902 г.

Що се отнася до височината, първият небостъргач е бил все още джудже не само защото е по-нисък от Статуята на Свободата (46 м и 93,5 м заедно с постамента), пренесена от Франция и изправена на малкия остров в нюйоркския залив през 1885-а – годината, когато е завършен първият небостъргач. Вместо традиционния пясъчен пълнеж в статуята е приложено новаторско конструктивно решение – под медната обшивка на пищните си одежди тя има железен скелет, и то по проект на Айфел! А как да се наречеш „първи небостъргач“, когато си по-нисък от толкова много катедрали, които наистина „стържат“ с острите си кули небето…

Най-високата катедрала

Катедралите са били единствените участници в надпреварата по височина в течение на няколко столетия. Но в края на ХIХ в. изведнъж се появяват светски съперници и картината се променя коренно, защото са постигнати два рекорда във високото строителство, които нямат нищо общо с тях. След 50 години перипетии в проектирането и изграждането в столицата на САЩ през 1884 г. е завършен иззиданият обелиск в памет на ­Джордж Вашингтон – 169 м, а наскоро след това само за две години израства 300-метровата желязна конструкция на Айфеловата кула в Париж (1887 – 1889).

Отговорът на религиозните сгради през следващата година би могъл да се нарече светкавичен, ако не ставаше дума за катедрала, чието строителство се е проточило пет века. През 1890 г. става освещаването на Улмската катедрала в Германия с най-високата камбанария в света – 161 м. Основният й камък е положен през 1377 г., а тя е завършена почти едновременно с Айфеловата кула.

Няколко поколения майстори са издигали катедралата в град Улм,

провинция Баден-Вюртемберг. Проектирана е най-напред от Улрих фон Ензингер, а след това от Матеус Бьоблингер, който отговаря за строежа почти 100 години по-късно – през 1474 г. Опитът му да изгради по-висока камбанария, вместо предвидената от неговия предшественик, се проваля с трясък – конструкцията пада. Въпреки това най-високата готическа кула е завършена по оригиналния проект на Бьоблингер 513 години след началото на работата по обекта.
Това постижение отново ни дава повод да си припомним, че голямата революция в строителството е извършена от готиката, а след това е последвала отново дълга еволюция.

Началото на състезанието

И така в края на ХIХ в. само за 5 години се стига до три постижения в трите възможни технологии при високото строителство – хилядолетната зидарска („масонска“) традиция в обелиска на Джордж Вашингтон в САЩ, готическия градеж на Улмската катедрала в Германия и желязната конструкция на Айфеловата кула във Франция. Тези три събития наистина връхлитат света толкова скоро едно след друго, че дори е трудно да повярваме в случайността. Но ако ирационалното тълкуване на това съвпадение има общо с вярата, то четвъртото събитие през този период – появата на технологичното дете-чудо „Хоум Иншурънс Билдинг“ през 1885 г. – със сигурност не може да се обясни като намеса свише. Небостъргачът-бебе не е бил съизмерим с тогавашните височинни постижения, но от това не следва, че историческата му мисия може да бъде подложена на съмнение. Въпреки че нито той, нито събратята му от онзи период са заслужавали прозвището небостъргач, дадено им от журналистите, това безусловно е началото на нов революционен период в проектирането и изграждането на сгради.

В края на ХIХ в. кръгът сякаш се затваря: налице е всичко, което строителният гений на човечеството е събрал и подготвил за една предстояща и невиждана надпревара – все по-нагоре…

Обявяването на височината на небостъргачите, започнало в края на ХIХ в., незабавно се превръща в истинско състезание за нови рекорди. Затова популярните сравнения от областта на спорта спокойно могат да се използват за по-образното илюстриране на тази история. Айфел е поставил летвата толкова високо, че последвалата надпревара отвъд океана практически се води, без да се обвързва с рекорда на неговата желязна кула, макар че събитията съвпадат по време и фактите са известни на участниците. Впрочем и в столицата на САЩ старомодното предизвикателство на иззидания обелиск в памет на Джордж Вашингтон (1884 г.) с неговите 169 м е надминато доста по-късно. Той е изпреварен от представител на новата технологична категория – небостъргачите – цели 34 години след завършването на монумента, когато „Сингер Билдинг“ в Ню Йорк достига 187 м през 1908 г.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.02.2018. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.