Комисарят Мария Габриел получи доклад с препоръки за мерките срещу онлайн дезинформацията

Прочетена: 57

Експертната група на високо равнище относно онлайн разпространението на фалшиви новини и дезинформация връчи днес своя окончателен доклад на комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел. Това съобщават от пресцентъра на ЕК.

Докладът на експертната група на високо равнище насочва вниманието най-вече към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към фалшивите новини.

В доклада определението за дезинформация е: невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото. Това може да застраши демократичните процеси и ценности и да навреди конкретно на редица области, например здравеопазване, наука, образование и финанси.

Комисар Габриел каза следното: „Изказваме благодарност на експертната група на високо равнище и на професор Мадлен де Кок Бюнинг за отличната работа при ръководенето на групата и спазването на кратките срокове. Благодарение на събраните мнения и богатия колективен експертен опит сега разполагаме с разнообразни материали, които ще ни помогнат да изготвим няколко конкретни варианта на действие за преодоляване на рисковете, свързани с онлайн дезинформацията.“

Докладът предлага също явлението „фалшиви новини“ да получи определена дефиниция и отправя редица препоръки. Документът допълва първите изводи от обществена консултация и проучване на Евробарометър, които също бяха публикувани днес. Тези материали ще бъдат използвани при изготвянето на Съобщение за борбата с онлайн дезинформацията, което Комисията ще публикува през пролетта.

Експертите подчертават необходимостта от участие на всички свързани страни във всевъзможни действия, като на първо място се препоръчва подходът на саморегулиране.

Групата препоръчва също така да се насърчава медийната грамотност за борба с дезинформацията; да се разработят инструменти за борба с дезинформацията специално за потребители и журналисти; да се гарантират многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии; да продължават научните изследвания на въздействието на дезинформацията в Европа.

Докладът се застъпва за създаването на Кодекс на принципите, с който да се ангажират онлайн платформите и социалните мрежи. В доклада са посочени 10 основни принципа, като например че онлайн платформите трябва да гарантират прозрачност, разяснявайки как работят алгоритмите за подбор на новини. Заедно с европейските новинарски медии те се насърчават да вземат ефективни мерки, за да бъде насочвано вниманието към надеждните и достоверни новини и да се улесни достъпът на потребителите до тях.

Комисията е получила почти 3000 отговора в обществената консултация, започнала през ноември 2017 г. Според анкетираните двете сфери на влияние, където фалшивите новини могат да причинят вреда на обществото, са умишлената дезинформация, целяща да повлияе на изборите, и миграционните политики.

Според последното проучване на Евробарометър (около 26 000 анкетирани граждани) хората смятат, че в ЕС има много фалшиви новини — 83 % от анкетираните заявяват, че това явление представлява заплаха за демокрацията. В него се изтъква и значението на качествените медии: анкетираните смятат традиционните медии за най-достоверен източник на новини (радиото със 70 %, телевизията с 66 %, печатните издания с 63 %). Онлайн източниците на новини и уебсайтовете с видеоматериали са с най-ниско доверие като източник на новини — съответно средно с 26 % и 27 %.

Тези резултати се потвърдиха и в обществената консултация, където най-ниско доверие получават социалните мрежи, новинарските агрегатори и блоговете и уебсайтовете, а най-високо — традиционните вестници и списания, специализираните уебсайтове и онлайн издания, новинарските и обществените агенции (общо с повече от 70 %).

Според обществената консултация всеобщото мнение е, че разпространяването на дезинформация в социалните мрежи е лесно, защото фалшивите новини действат на емоциите на читателите (88 %), разпространяват се, за да дават определена насока на обществения дебат, (84 %) и се смята, че водят до печалба (65 %). Половината анкетирани смятат, че проверяването на фактите след публикуването на дезинформацията не е решение на проблема, тъй като не достига до хората, прочели първата информация.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.03.2018. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.