Държавната пътна администрация отбеляза 135-ата си годишнина

Прочетена: 38

Ренета Николова

„2018 г. и 2019 г. ще бъдат исторически за пътното строителство, тъй като ще стартираме стратегически проекти в Северна България – цялостното завършване на „Хемус“, изграждането на автомагистралите „Русе – Велико Търново“, „Видин – Ботевград“, „София – Калотина“ и най-сложния участък от „Струма“ през Кресненското дефиле. Убеден съм, че ще се справим с тези предизвикателства, защото имаме и знания, и опит.“ Това заяви председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Дончо Атанасов на тържеството по повод 135-годишнина от създаването на държавната пътна администрация. Официалната церемония се проведе във Военния клуб в София. На събитието присъстваха инж. Валентин Йовев, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камарата на строителите в България (КСБ), инж. Светослав Глосов, член на УС на АПИ и почетен председател на КСБ, инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ, инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на КСБ, Николай Иванов, член на УС на КСБ и председател на ББАПБ, инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“ на КСБ, Стефан Тотев, „Джи Пи Груп“ АД, инж. Петко Николов, „Пътстрой-92“ АД, както и представители на научната общност, на браншови и синдикални организации и др.

В словото си инж. Атанасов подчерта, че изминалите 5 години и особено 2015 г. са едни от най-успешните в пътното строителство на модерна България, тъй като със средствата от Европейския съюз автомагистралната мрежа се е увеличила с над 300 км и в момента е около 740 км. „Бяхме си поставили амбициозна програма, която изпълнихме напълно“, подчерта инж. Атанасов.
Приветствие към гостите направи инж. Валентин Йовев. Неговите думи бяха, че инфраструктурата трябва да се поддържа, доизгражда и развива и за това са нужни значителни инвестиции. „С въвеждането на ТОЛ системата очакваме над 1 млрд. лв. приходи годишно, или около 3 пъти повече, отколкото получаваме от винетните стикери в момента, и тези средства ще се инвестират в поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа“, посочи зам.-министър Йовев. „Знаем, че пътищата не са идеални – има настилки, които са на повече от 20 – 30 г., но ще сменим подхода и от кърпежи ще преминем към цялостна рехабилитация на компрометираните участъци, които не са ремонтирани от над 30 години“, коментира още той.

Началото на пътната администрация се полага на 3 април 1883 г. с Указ №267 на княз Александър I Батенберг. С него се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите. С първите държавни документи за проектиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата.

България посреща Освобождението си с 2 511 километра пътища. В следващите 30 години пътната мрежа нараства близо 4 пъти, като през 1915 г. – в навечерието на Първата световна война, достига над 9 000 км. Приети са редица закони за развитието на пътната инфраструктура, нейната класификация, задължения, отговорности и финансиране. Изграждат се отсечките София – Самоков, Варна – Бургас, Русе – Силистра, Враца – Мездра, Оряхово – Враца, Асеновград – Чепеларе, Пазарджик – Брацигово, Хасково – Кърджали и редица мостови съоръжения.

До 1944 г. пътната мрежа достига над 22 000  км. Приети са два закона, които дават сериозен тласък за развитието на пътното строителство. Това са законите за пътищата и за трудовата повинност. Построяват се отсечките София – Мездра, Сливен – Елена, Троян – Кърнаре и Кричим – Девин и редица други. Периодът до 1971 г. е на модернизация на основната пътна мрежа.

Изграждат се направленията Русе – Велико Търново – Килифарево, Подбалканският път София – Карлово – Бургас, проходите на Републиката и Витиня. От 1954 г. в експлоатация е и първият мост над река Дунав при Русе. С новото административно делене на страната през 1959 г. се създават 27 окръжни пътни управления. С разпореждане на Министерския съвет от 19 май 1971 г. се утвърждава изграждането на автомагистралния пръстен на страната в направлението: София – Пловдив – Сливен – Бургас – Варна и София – Плевен – Бяла – Попово – Шумен – Варна, с обща дължина около 1 000 км. Той включва трите магистрали „Тракия”, „Хемус” и „Черно море”. Започва развитието на автомагистралното строителство.

В момента републиканската пътна мрежа е около 20 000 км.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.04.2018. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.